РЕШЕНИЕ
№ 13627
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20221110159976 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. №
237870/04.11.2022г. на ищеца К. В. Г., с която е предявил срещу ответника С. А. Н.
осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 16
038,80 лева (след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК с
протоколно определение от 27.03.2025г.), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат на непозволено увреждане – противозаконно отнемане на
27.02.2018г. на движими вещи от владението на ищеца, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба - 04.11.2022 г., до окончателното плащане, както и иск с
правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 7627,44
лева след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК с протоколно
определение от 27.03.2025г.), представляваща обезщетение за забава от датата на
увреждането - 27.02.2018г. до датата на депозиране на исковата молба - 04.11.2022 г.
Ищецът твърди, че на 27.02.2018 г., около 13.30 часа, в ********, срещу казино *****,
ответникът чрез използване на техническо средство е отключил и отворил вратата на
собствения на ищеца лек автомобил марка „****“, модел *****, рег. ***** и без знанието и
съгласието на ищеца е отнел от владението му с намерение противозаконно да ги присвои
следните собствени на ищеца движими вещи на обща стойност 16 038.80 лева, а именно:
един брой раница марка „Самсонайт“ на стойност 40 лева и съдържащата се в нея парична
сума от 10000лева, един брой преносим компютър марка „Епьл“, модел „Макбук Про 15“ на
стойност 4535.30 лева, един брой таблет марка „Епъл“, модел „Айпад Про“ на стойност 1248
лева, един брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Джей 3“ на стойност 175 лева,
външен хард диск 500 гигабайта на стойност 40.50 лева. Твърди, че за извършеното деяние
срещу ответника е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд за престъпление с
правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Спрямо
ответника е била постановена присъда от 21.10.2020 г. по НОХД № 21604/2019г. по описа на
СРС, НО, 104 състав, която е отменена с решение на въззивния съд и делото е върнато за
1
разглеждане пред друг състав на СРС. Твърди, че към датата на депозиране на исковата
молба е налице висящо производство по НОХД № 1599/2022г. по описа на СРС, 112 състав,
което е във фаза на съдебно следствие пред първоинстанционния съд. Поддържа, че с
деянието си ответникът е нанесъл на ищеца имуществени вреди, представляваща паричната
равностойност на отнетите вещи, като от датата на увреждането в полза на ищеца е дължима
лихва за забава върху главното вземане. Моли предявените искове да бъдат уважени, като е
заявил и претенция за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът С. А. Н. не е подал отговор на исковата молба.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Към настоящото дело е приложено НОХД № 21604/2018г. по описа на СРС, НО, 104
състав, по което на 21.10.2020г. е постановена присъда, с която ответникът (подсъдим) С. А.
Н. е признат за виновен в това, че на 27.02.2018г., около 13:30 часа **** от лек автомобил
марка „****“, модел *****, рег. ***** паркиран на ****** срещу казино *****, чрез
използване на неустановено техническо средство, е отнел чужди движими вещи – един брой
раница марка „Самсонайт“ на стойност 40 лева, съдържаща парична сума от 10 000лева,
един брой преносим компютър марка „Епьл“, модел „Макбук Про 15“ на стойност 4535.30
лева, един брой таблет марка „Епъл“, модел „Айпад Про“ на стойност 1248 лева, един брой
мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Джей 3“ на стойност 175 лева, външен хард диск
500 гигабайта на стойност 40.50 лева, всички вещи на обща стойност 16 038,80 лева, от
владението на К. В. Г., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което е осъден на
лишаване от свобода за срок от две години, като изтърпяването на наказанието е отложено
на основание чл.66, ал.1 НК за срок от три години.
Установява се от приложеното по делото ВНОХД № 4566/2020г. по описа на СГС, НО,
6 въззивен състав, че с влязло в сила решение № 260006 от 26.01.2022г. е отменена
постановената на 21.10.2020г. първоинстанционна присъда по НОХД № 21604/2018г. по
описа на СРС, НО, 104 състав, като делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
След връщането на делото за ново разглеждане, е образувано ново НОХД №
1599/2022г. по описа на СРС, НО, 112 състав, по което на 09.12.2022г. е постановена
присъда, с която ответникът (подсъдим) С. А. Н. е признат за виновен за това, че на
27.02.2018г., около 13:30 часа **** от лек автомобил марка „****“, модел *****, рег. *****
паркиран на ****** срещу казино *****, чрез използване на неустановено техническо
средство, е отнел чужди движими вещи – един брой раница марка „Самсонайт“ на стойност
40 лева, съдържаща парична сума от 10 000 лева, един брой преносим компютър марка
„Епьл“, модел „Макбук Про 15“ на стойност 4535.30 лева, един брой таблет марка „Епъл“,
модел „Айпад Про“ на стойност 1248 лева, един брой мобилен телефон марка „Самсунг“,
модел „Джей 3“ на стойност 175 лева, външен хард диск от 500 гигабайта на стойност 40.50
лева, всички вещи на обща стойност 16 038,80 лева, от владението на К. В. Г., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
предл.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години.
Така постановената на 09.12.2022г. присъда по НОХД № 1599/2022г. по описа на СРС,
НО, 112 състав, е потвърдена с влязло в сила решение № 594 от 24.07.2023г. по описа на
СГС, НО, 12 въззивен състав.
По делото е изслушано и прието заключението на допуснатата съдебно – оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като от него се
установява, че общата пазарна стойност на процесните вещи към датата на тяхното
2
отнемане 27.02.2018г. възлиза на сумата от 16 038,80 лева, от които 10 000 лева съставляват
отнетата паричната сума; 40 лева – раница „Самсонайт“; 4535,30 – преносим компютър
„Макбук Про 15“; 1248 лева – таблет марка „Епъл“, модел „Айпад Про“; 175 лева - мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „Джей 3“ и 40,50 лева - външен хард диск от 500 гигабайта.
Размерът на обезщетението за забава за периода от 27.02.2018г. до 04.11.2022г. възлиза на
7627,44 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 84, ал. 3
ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на деликта-
противоправно поведение, вреди и причинната връзка между тях, вида на претърпените
вреди и по – конкретно следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: че ответникът е извършил твърдяното
противоправно деяние – без знанието и съгласието на ищеца е отнел от владението му с
намерение противозаконно да ги присвои собствени на ищеца движими вещи (един брой
раница марка „Самсонайт“ на стойност 40 лева и съдържащата се в нея парична сума от
10 000 лева, един брой преносим компютър марка „Епьл“, модел „Макбук Про 15“ на
стойност 4535.30 лева, един брой таблет марка „Епъл“, модел „Айпад Про“ на стойност 1248
лева, един брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Джей 3“ на стойност 175 лева,
външен хард диск от 500 гигабайта на стойност 40.50 лева), в пряка причинна връзка от
което ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди (вида на отнетите вещи), така и
размера им (стойността на всяка вещ) към датата на деянието. При установяване на тези
обстоятелства, ответникът следва да докаже, че е заплатил претендираните спрямо него
суми.
Съдът намира, че по делото безспорно е доказано, че ответникът С. А. Н. виновно е
извършил процесното противоправно деяние, като на 27.02.2018г., около 13:30 часа **** от
лек автомобил марка „****“, модел *****, рег. № ****** паркиран на ****** срещу казино
*****, чрез използване на неустановено техническо средство, е отнел от владението на К. В.
Г., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои чужди движими вещи –
един брой раница марка „Самсонайт“, съдържаща парична сума от 10 000 лева, един брой
преносим компютър марка „Епьл“, модел „Макбук Про 15“, един брой таблет марка „Епъл“,
модел „Айпад Про“, един брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Джей 3“, външен
хард диск от 500 гигабайта, а така извършеното деяние по своята същност представлява и
квалифициран състав на престъплението „кражба“ по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК.
За формирането на горния извод съдът съобрази влязлата в сила присъда от
09.12.2022г., постановена по НОХД № 1599/2022г. по описа на СРС, НО, 112 състав (което
дело е приложено към настоящото гражданско дело), която е била потвърдена с решение №
594 от 24.07.2023г. по описа на СГС, НО, 12 въззивен състав. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Има се предвид конкретно извършеното
изпълнително деяние /действие или бездействие/, с характерните му белези, относими към
осъществените юридически факти, за което деецът е осъден. Когато в хода на наказателното
производство не е приет/съответно не е предявен за съвместно разглеждане граждански иск
на пострадалия и той го предяви по общия ред на чл. 45 ЗЗД, при преценката си за наличие
на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, гражданският съд следва
да съобрази задължителната сила на влязлата в сила присъда. При наличие на влязла в сила
присъда, от елементите на непозволеното увреждане следва да се приемат за безспорно
установени деянието, противоправността и вината на ответника по делото /вж.в този смисъл
3
решение по гр. д. № 1063/2018 г. на ІV г.о./.
С отнемането на владението върху процесните вещи от техния собственик
ответникът е причинил имуществени вреди на ищеца, съизмерими с тяхната пазарна
стойност към момента на деянието, като не се установява от представената по делото
първоинстанционна присъда отнетите от ответника вещи да са били върнати или заместени
по реда на чл.197 от НК, от което следва и наличието на причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на ответника и настъпилия вредоносен резултат –
претърпените имуществени вреди от ищеца.
При това положение се явяват доказани първите три елемента от фактическия състав
на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД, а именно противоправно поведение, вреди и
причинната връзка между тях. Вината в гражданското право се предполага – арг. от чл. 45,
ал.2 ЗЗД, като в настоящия случай наличието на същата освен това несъмнено се установява
от влязлата в сила присъда.
По отношение на размера на причинените на ищеца К. В. Г. от страна на ответника
С. А. Н. имуществени вреди следва да се посочи следното: Кражбата както в нейния основен
състав, така в нейните квалифицирани състави, съставлява типичното резултатно
престъпление против собствеността, при което законът изисква да се установи настъпване на
имотна вреда и което се осъществява посредством отнемане на чужди движими вещи, които
имат определена стойност. За да бъде годен предмет на кражба, движимата вещ трябва да
има определена стойност, изчислима в пари – така Постановление № 6 от 26.04.1971 г. по н.
д. № 3/1971 г., Пленум на ВС. Предмет на кражба могат да бъдат само вещи, които
притежават някаква стойност, като тя се определя по средни пазарни цени към момента на
деянието. При това положение, стойността на отнетите от чуждото владение движими вещи
(размера на причинените имуществени вреди) се явява част от фактическия състав
на престъплението. В случая е видно от влязлата сила присъда, че общата стойност на
ответите движими вещи възлиза на сумата от 16 038,80 лева, като раница марка
„Самсонайт“ е на стойност 40 лева и в същата се е съдържала парична сума от 10 000 лева;
преносимият компютър марка „Епьл“, модел „Макбук Про 15“ е на стойност 4535.30 лева;
таблетът марка „Епъл“, модел „Айпад Про“ е на стойност 1248 лева, мобилният телефон
марка „Самсунг“, модел „Джей 3“ е на стойност 175 лева, а външният хард диск от 500
гигабайта е на стойност 40.50 лева. Установеният в наказателното производство размер на
причинените от престъпното деяние вреди, когато е елемент от фактическия състав на
престъплението, обвързва и гражданския съд със задължителна сила /вж. напр. решения по
т.д. № 3945/2013 г. I т.о., т.д. № 411/2010 г. II т.о., т.д. № 368/2010 г. I т. о./.
Освен това, по делото е изслушана и съдебно – оценителна експертиза, която е
посочила, че пазарната стойност на отнетите движими вещи е в общ размер на 16 038,80
лева, която е идентична с пазарната стойност на вещите по присъдата на наказателния съд.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото е установено кумулативното наличие
на всички предпоставки, които обуславят ангажирането на деликтната отговорност на
ответника, поради което искът с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, след неговото
изменение по реда на чл.214 ГПК чрез увеличаване на размера му, се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 16 038,80 лева, като върху тази сума
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
04.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото ответникът не
твърди и не доказва да го е платил, доказан по основание е и акцесорният иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. При неизпълнение на парично
задължение, произхождащо от вреди от непозволено увреждане, лихва се дължи от деня на
увреждането. От този момент, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД длъжникът се счита изпаднал в
4
забава, поради което обезщетението по чл. 86 ЗЗД е в размер на законната лихва от деня на
увреждането до предявяване на иска. След предявяване на иска, законна лихва върху
обезщетението за вреди се дължи до деня на окончателното му изплащане. Така забавата при
изпълнение на паричното задължение за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е
напълно компенсирана - ищецът получава обезщетение в размер на законната лихва върху
обезщетението от деня на увреждането до окончателното му изплащане – така Решение №
123 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 3405/2018 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. Размерът на дължимото
обезщетение за забава за периода от 27.02.2018г. (датата на увреждането) до 04.11.2022г. в
случая се установява от изслушаната съдебно – оценителна експертиза и същото възлиза на
сумата от 7627,44 лева, поради което акцесорният иск, след неговото изменение по реда на
чл.214 ГПК чрез увеличаване на размера му, се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът К. В. Г.. Същият е
претендирал възстановяването на заплатеното от него адвокатско възнаграждение, като по
делото е представен договор за правна защита от 15.10.2022г., видно от който страните са
уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, като същото е заплатено в
брой при подписване на договора, в който случай договорът служи като разписка за
получената сума. При това положение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1500 лева, представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство пред съда.
На основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът не е внесъл по делото дължимата
държавна такса в размер на 946,65 лева, както и депозит по съдебно – оценителната
експертиза в размер на 300 лева. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице
е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се
присъждат в полза на съда. При това положение и доколкото предявените от ищеца искове
са изцяло уважени, следва ответникът С. А. Н. да бъде осъден да заплати в полза и по
сметка на СРС сумата в общ размер на 1246,65 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответникът С. А. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, на ищеца К. В. Г., ЕГН **********, сумата от
16 038,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от
ответника в резултат на непозволено увреждане - на 27.02.2018г., около 13:30 часа **** от
лек автомобил марка „****“, модел *****, рег. ***** паркиран на ****** срещу казино
*****, чрез използване на неустановено техническо средство, противозаконно е отнел от
владението на ищеца без негово съгласие следните движими вещи: един брой раница марка
„Самсонайт“, съдържаща парична сума от 10 000 лева, един брой преносим компютър марка
„Епьл“, модел „Макбук Про 15“, един брой таблет марка „Епъл“, модел „Айпад Про“, един
брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Джей 3“ и външен хард диск от 500
гигабайта – всички вещи на стойност от 16 038,80 лева, за което деяние ответникът е
признат за виновен с влязла в законна сила присъда от 09.12.2022г., постановена по НОХД
№ 1599/2022г. по описа на СРС, НО, 112 състав, ведно със законната лихва върху сумата от
04.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 7627,44 лева,
представляваща обезщетение за забава от датата на увреждането - 27.02.2018г. до 04.11.2022
г.
5
ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на К.
В. Г., ЕГН **********, сумата от 1500 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в
полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от 1246,65 лева, представляваща
държавна такса за образуване на делото в размер на 946,65 лева и депозит за изготвената
съдебно – оценителна експертиза в размер на 300,00 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6