Р Е Ш Е
Н И Е
№46
гр. Несебър, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД № 1829 по описа
на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Д.Ч., срещу наказателно постановление № 19-0304-003208 от 27.11.2019г. на
началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.
137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. Жалбоподателят
оспорва НП като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Акцентира върху противоречие в НП относно
управлявания от него автомобил. Развива подробни съображения в подкрепа на
тезата си, че АУАН и НП са издадени от лица без компетентност. С тези доводи до
съда се отправя искане да отмени обжалваното НП.
Ответната страна в производството – РУ Несебър, не заема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 22.11.2019г., около 14:05 часа, в гр. Несебър, ж. к. „Черно море”, до
детска градина „Моряче”, жалбоподателят управлявал личния си лек автомобил
„Рено Лагуна” с рег. № А **** НВ, като не използвал предпазен колан, с който
автомобилът бил оборудван. Това поведение било възприето от св. Д., който спрял
управлявания от жалбоподателя автомобил за проверка. При тези данни св. Д.
(младши автоконтрольор в РУ Несебър) съставил на жалбоподателя АУАН бл. №
387185 от 22.11.2019г. за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на
АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.
Същото било издадено от Павел Колев – „началник на сектор” в РУ Несебър. Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства: АУАН бл. № 387185 от 22.11.2019г., свидетелство за регистрация
на лек автомобил „Рено Лагуна” с рег. № А **** НВ, заповед рег. № 8121з-515 от
14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, 2 бр. удостоверения от ОД на
МВР Бургас, свидетелските показания на актосъставителя Д.. Посочените доказателства
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, при спазване на предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна. Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП с т.
2.9 от заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен
орган, оправомощен със същата заповед – т. 1.3. Възраженията на жалбоподателя
за липса на компетентност на посочените лица са неоснователни. По делото са
представени 2 бр. удостоверения от ОД на МВР Бургас, които установяват
длъжностите им, а тези длъжностите от своя страна попадат в обхвата на
цитираната заповед. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че
длъжностното качество на лицата не може да се докаже с документи, които
изхождат от страна в процеса. Посочените лица са в служебно правоотношение
именно с МВР, поради което доказателства за техните правоотношения и длъжности
могат да бъдат представени единствено от органите на МВР. Освен това става
въпрос за административнонаказателен процес, в който органите на МВР участват
като наказващ орган, издал наказателното постановление. Т.е. става въпрос за
орган по смисъла на раздел III от глава III от ЗАНН, който участва в това си качеството пред настоящата въззивна
инстанция. Поради тази причина не може да се приеме тезата, че изходящите от
него документи нямат доказателствена стойност, тъй като на практика цялата
преписка се състои от документи, съставени или събрани в рамките на воденото от
този орган производство.
Съдът констатира, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН е закрепено, че сред задължителните реквизити на АУАН и НП е описание
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Т.е. в АУАН и НП трябва
да се съдържат всички относими факти, реализирането на които представлява
извършване на нарушение на определена правна норма. В конкретния случай
наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на
ЗДвП, свързано с управлението на моторно превозно средство. Безспорно, за да са
описани коректно всички обстоятелства (по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) е необходимо в наказателното постановление да е индивидуализиран по ясен
и недвусмислен начин автомобилът, чрез управлението на който е извършено
претендираното нарушение. Този извод произтича от спецификата на самото
нарушение, което може да бъде осъществено единствено при управление на
автомобил. В случая се установява, че в АУАН като управляван от жалбоподателя
автомобил е вписан „Рено Лагуна” с рег. № А **** НВ, който е и негова
собственост видно от представеното свидетелство за регистрация – част I. В същото време в наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението като водач
на автомобил „Фиат Дукато” с рег. № А **** МВ. Т.е. между АУАН и НП са налице съществени противоречия,
свързани с описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Актосъставителят е констатирал, че същото е извършено с „Рено Лагуна” с рег. № А
**** НВ, докато наказващият орган е приел, че става въпрос за автомобил „Фиат
Дукато” с рег. № А **** МВ. Това съществено противоречие е нарушило правото на защита на
жалбоподателя, тъй като на практика за него не е станало ясно срещу какви точно
факти трябва да се защитава. Освен това фактът, че същият е управлявал автомобил
„Фиат” е въведен за първи път с наказателното постановление, като
актосъставителят изобщо не е констатирал такъв автомобил да е управляван на
посочените в АУАН дата и част. Същевременно именно АУАН определя рамките на
административнонаказателното производство и няма правна възможност с
наказателното постановление за първи път да се въвеждат нови факти, които не са
констатирани от съответния контролен орган. Съдът не може да възприеме и
тезата, че при издаване на НП е допусната техническа грешка при въвеждане
номера на автомобила, с който е извършено нарушението. Както вече се посочи в
НП е посочено, че нарушението е извършено със съвсем различен автомобил от
посочения в АУАН. Не става въпрос единствено за техническа грешка при изписване
на номера на автомобила, тъй като в НП е посочен автомобил с различни модел и
марка от този, посочен в АУАН. Т.е. в наказателното постановление е отразено
съвсем различно превозно средство, поради което няма как да се приеме, че става
въпрос за техническа грешка.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-003208 от
27.11.2019г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на Д.Д.Ч., ЕГН **********, на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1
от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: