№ 18133
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110162071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 361, ал. 1 ТЗ , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 8527,60 лв ,
представляваща общият размер на дължимите възнаграждения за извършени услуги по
спедиционен договор, за които са издадени фактури № **********/19.07.2023г. за сумата от
6650,00 лв.; Фактура № **********/21.07.2023г. за сумата 704,10 лв. и Фактура №
**********/21.07.2023г. за сумата от 1173,50 лв., както и законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба /21.10.2024год./ до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на спедитор, и ответника, в
качеството на възложител, е съществувало облигационно отношение по повод извършване
на превоз за сметка на възложителя на стока - „Машини“ от Съри, Великобритания, през
България, базата на „ВИТА ТРАНСПОРТ“ ЕООД в с. Марикостиново, до крайното
местоназначение: 12 км на пътя Солун -Атина, Гърция. Твърди ,че следвало да извърши и
организацията за обмитяване на стоките , при пристигането им от Великобритания в
България. В тази връзка сочи ,че възложил на превозвача „НИКОЛОВИ-ТРАНС“ ЕООД,
ЕИК BG203490522, извършването на превоз на стоките по направление Великобритания
България – Гърция по направени и приети Заявки -договори за международен транспорт с №
15 909- 1/10.07.2023 г. и № 15 909-2/10.07.202 3г. Навлото по превозните услуги било
заплатено от него.Сочи ,че стоките били натоварени от превозвача от местоназначението
Отерсоу Съри Великобритания на 19.07.2023 г. и пристигнали в България - гр. София, за
обмитяване в Митница София. На 20.07.2023 г., пристигнали в базата на Марикостиново
.След това продължило превозването им в с. със същият камион на превозвача
„НИКОЛОВИ-ТРАНС“ ЕООД, с ново ЧМР, в посока България - Гърция за транспортирането
им до крайното местоназначение - 12 км на пътя Солун -Атина, Гърция с получател
„Интертрак“ ООД. ,където били доставени на 21.07.2023 г. и са приети от получателя .
Твърди ,че възложената от ответника спедиторска услуга била изпълнена изцяло от „ВИТА
ТРАНСПОРТ“ ЕООД, поради което на спедитора се дължи възнаграждение за извършените
услуги. В тази връзка издал данъчни фактури за дължимите от „БОЛКЪН КЪНСТРЪКШЪН
1
МАШИНЪРИ” ЕООД възнаграждения, както следва:1.Фактура № **********/19.07.2023г.
на стойност 6650,00 лв. с предмет „Транспортна услуга по релация Великобритания -
България съгласно ЧМР 1бр./14.07.2023г“;2. Фактура № **********/21,07.2023г. на стойност
704,10 лв. с вкл. ДДС с предмет „Организация за обмитяване на стоки от Великобритания“
съгласно ЧМР 1бр./14.07.2023г.;3. Фактура № 2 **********/21.07,2023г. на стойност 1173,50
лв. с вкл. ДДС с предмет „Транспортна услуга по релация България - Гърция съгласно ЧМР
2 бр./20.07.2023г.“ ,които били изпратени на ответника по имейл адрес и с препоръчана
куриерска пратка.Твърди ,че до момента не било извършено плащане на възнаграждението
от 8527,60 лв. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата. Претендира деловодни разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в установения срок по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 361
ТЗ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 361 ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по силата на сключен с
него спедиционен договор, по който ищецът е престирал надлежно – извършил е за
ответника процесните услуги и те са били приети без възражения. При доказване на тези
предпоставки в тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
възникналите в негова тежест задължения.
В хода на проведеното пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ответника заявява признание на иска по реда на чл. 237 от
ГПК, моли за прекратяване на съдебното дирене.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването
на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в
мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено
при признание на иска. Признанието на иска също е акт на разпореждане с правото на иск,
но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на ищеца може да бъде удовлетворена
само от съдебно решение, което признава претендираното или не признава отричаното от
него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след
проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл и Решение № 20
от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът, чрез процесуалния си
представител е направил категорично изявление за признание на факти и съответното на
това признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
2
Съдът счита, че в казуса са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответникът може да се разпорежда.
Същевременно, с оглед представените като доказателство по делото, в частност
събраните по делото устни доказателства и приобщени писмени доказателства от една
страна, а на следващо място и изявлението на ответника по признание на иска, заявеният в
настоящето производство осъдителен иск е допустим и основателен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в
производството по делото, доколкото макар да признава предявения иск, ответникът е дал
повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 2
ГПК е формирана практика на Върховния касационен съд, обективирана в следните
Определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. № 2062/2018г. на ВКС, ІV г.о. и Определение
№ 708 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2012г. на ВКС, І г.о., с които е прието, че
предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело.
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за
упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на
чл.78, ал.2 ГПК. В процесния случай ответникът не доказа, че със своето поведение не дал
повод на ищеца да търси по съдебен ред своето притезание, поради което и анализираната
норма не може да намери приложение.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 341,15 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 980 лв.
Съдът е своевременно ангажиран с произнасяне по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
редуциране размера на адвокатския хонорар, платен от ищеца на процесуалния му
представител – адв. Грозданова.
С оглед материалния интерес по, съгласно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, адвокатският хонорар не може да бъде по-нисък от 1 152,76 лева – арг. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
От друга страна по силата на решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22. С
него СЕС се прие, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка
с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея минимални размери на адвокатските
възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди разноски за възнаграждение
в размер, по-нисък от определения с тази Наредба. Това решение на СЕС поражда
задължително, ретроактивно действие за всеки национален съд, упражняващ или
контролиращ правомощията по чл. 78, ал. 5 ГПК по висящите дела към влизането му в сила.
За да бъде намален размера на едно адвокатско възнаграждение е необходимо да са
налице предпоставки – прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в съпоставка с
правната и фактическа сложност на казуса и искане в този смисъл, заявено от другата
страна. По мнение на настоящия съдебен състав и двете предпоставки са налице в
процесния случай. Настоящото производство не разкрива никаква правна и/или фактическа
сложност. Първо – производството не разкрива каквито и да било специфики при съпоставка
с други дела от същия вид, а защитата, осъществена от страна на процесуалния представител
на ищците – адв. Грозданова, се е изразявала единствено в разпит на един свидетел в хода на
проведеното единствено съдебно заседание с участие на този процесуален представител.
3
Действително адв. Грозданова е следвало да се запознае със събраните до момента
доказателства по делото, да проучи същото, доколкото първият процесуален представител на
ищеца е било друго лице – адв. С.. Това положение обаче се дължи на начина и тактиката на
водене на процеса и поведението на ищеца, като същото не може да бъде отчитано в тежест
на ответника през призмата на извършени повече процесуални усилия от настоящия
представителя на ищеца за проучване на делото от самото му начало.
Ето защо съдът счита, че претендираният адвокатски хонорар в размер на по 1980
лева от ответника е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на
казуса, поради което следва да бъде намален до сумата от 1000 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Болкън Кънстръкшън Машинъри“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 68, ет. 1, да заплати на „Вита Транспорт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Петрич, с.
Марикостиново, ул. „Карл Маркс“ № 4, основание чл. 361, ал. 1 ТЗ , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 8 527,60 лв , представляваща общият размер на дължимите
възнаграждения за извършени услуги по спедиционен договор, за които са издадени фактури
№ **********/19.07.2023г. за сумата от 6650,00 лв.; Фактура № **********/21.07.2023г. за
сумата 704,10 лв. и Фактура № **********/21.07.2023г. за сумата от 1173,50 лв., както и
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /21.10.2024год./ до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Болкън Кънстръкшън Машинъри“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Витоша“ № 68, ет. 1, да заплати на „Вита Транспорт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: общ. Петрич, с.
Марикостиново, ул. „Карл Маркс“ № 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1
341,15 лева – разноски, сторени пред СРС за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4