РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Благоевград, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора М. Г. Ш.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно
наказателно дело № 20231200600921 по описа за 2023 година
Производството пред Благоевградския Окръжен съд е въззивно, по реда
на Глава 21 НПК във връзка с чл.378, ал.5 НПК и е образувано въз основа на
въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – Благоевград срещу
Решение № 329/15.05.2023 г. по НАХД № 1166/2022 г. по описа на Районен
съд – Благоевград.
Във въззивния протест и изложените допълнителни съображения към
същия се поддържа, че първостепенният съд неправилно не е кредитирал
показанията на свидетелите Б. П., Б. П. и И. И., не е анализирал и взел
предвид заключенията на назначените и изготвени на ДП съдебно-
медицинска и видео-техническа експертизи, изготвени на ДП и е използвал за
изясняване на фактическата обстановка по делото показанията на свидетели,
които не били очевидци на разговора между таткото на пациентката и
подсъдимата * И. и същевременно били служебно заинтересовани от изхода
на делото. Твърди се още, че БлРС е постановил решението си при неизяснена
фактическа обстановка и без да изложи мотиви по отношение на наличните
доказателства за нарушения на медицинските стандарти, като погрешно е
приел, че на Н. П. не е отказана медицинска помощ.
Ето защо се иска отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него
въззивната инстанция да постанови ново решение, по силата на което признае
1
подсъдимата Р. И. за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл.141, ал.1 НК и й наложи административно наказание глоба в
предвидения в чл.78а НК размер. Алтернативно се предлага от прокурора да
се отмени решението на БлРС поради допуснати съществени процесуални
нарушения и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд.
В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура-Благоевград поддържа протеста по изложените в него
съображения.
Въззиваемата се явява лично и със защитника си адв.А. Р., който
оспорва протеста. Въззиваемата сочи, че приоритет на спешната медицина са
пациентите в животозастрашаващо състояние и че лично се е уверила, че
детето не е било е такова състояние, поради което е помолила да изчакат.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, при което намери
следното:
С атакуваното решение първоинстанционният съд е признал
подсъдимата Р. В. И. за невиновна по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.141, ал.1 НК за това, че на 03.10.2021 г. около 12.30 ч. в
Спешно отделение при „МБАЛ Благоевград“ АД, в качеството си на лице,
упражняващо медицинско занятие – назначена на длъжност „*“ в „МБАЛ –
Благоевград“ АД, Спешно отделение и определена за дежурен * в Спешно
отделение при „МБАЛ Благоевград“ АД на 03.10.2021 г., съобразно утвърден
график за работно време, след като е била поканена от Б. Н. П. не се е
притекла на помощ на болен – Н. Б. П.а, родена на * г. без уважителна
причина, поради което я е оправдал по обвинението за извършено
престъпление по чл.141,ал.1 от НК.
За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел
следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата съдебна
инстанция:
Р. В. И. е *-годишна б гражданка, неосъждана, неомъжена, с висше
образование, „*“ в „МБАЛ Благоевград“ АД. Съгласно ТД № 8777 от
02.12.2019 г., допълнен с допълнително споразумение към трудов договор №
328 от 01.02.2021 г. подсъдимата е назначена на длъжността „*“ в структурно
звено „Спешно отделение“ на „МБАЛ Благоевград“ АД, адрес гр.
Благоевград, ул. „С.“ № *. Съгласно Длъжностна характеристика за заеманата
от подсъдимата длъжност /л.119, т.3 от ДП/, *ят в „Спешно отделение“
осъществява диагностична и лечебна дейност в отделението. В изпълнение на
тази задача *ят е длъжен да провежда диагностична, профилактична и
лечебна дейност с пациентите, да организира консултации на болните с други
*и – специалисти в съответната област, да хоспитализира и предписва
методите на лечение.
През 2021 г. поради епидемиoлогичната обстановка в страна, свързана с
2
Ковид-19, спешните отделения били много натоварени, като в МБАЛ-
Благоевград било създадено и специално Ковид отделение. Предвид липсата
на специална зала първоначалните прегледи, така наречения триаж, се
извършвал в коридора на отделението, като според медицинските стандарти
преценката за лечение и препращане към специалист се извършвало от
дежурния * в „Спешно отделение“.
На 02.10.2021 г. около 11.00 чaса сем. П.и били на разходка в
Благоевград, когато малолетната Н. П. паднала на плочките на площада и
казала на родителите си, че я боли крака. Тъй като детето не спирало да плаче,
родителите му решили да потърсят медицинска помощ, поради което
посетили Спешното отделение на „МБАЛ – Благоевград“ АД. По същото
време на работа като дежурен * бил свид. * З. З., който приел св.П., заедно с
детето му около 12.20 ч. Д.р З. прегледал детето, не констатирал счупване и
посъветвал да сложат лед на крака на Н.. Св.П. попитал няма ли да се направи
рентгенова снимка, за да се установи дали няма счупване на кост, на което *
З. отговорил, че костта на подбедрицата е много здрава и не се чупи лесно,
като обяснил, че в момента няма рентгенолог в болницата и такъв се вика
само ако има наистина спешни случаи, като катастрофа например. За
прегледа бил изготвен Лист за преглед на пациент в СПО № 009492.
Свидетелите Б. и Б. П.и си тръгнали от Спешното отделение и се прибрали
вкъщи.
Тъй като детето продължило да се оплаква, на 03.10.2021 г. било
заведено отново от родителите си в Спешното отделение на „МБАЛ –
Благоевград“ АД около 12.30 ч. На посочената дата, съгласно график за
работното време на *ите в Спешно отделение на „МБАЛ – Благоевград“ АД
за месец октомври 2021г. за времето от 07.00ч. до 19.00ч. дежурен * била
подсъдимата * И.. Св.П. в коридора обяснил на въззиваемата, че предишния
ден детето е паднало с тротинетка и че от тогава го боли крака, разяснил още,
че след инцидента детето е било прегледано от дежурен *, който обаче е
отказал да направи рентгенова снимка.Подсъдимата изслушала св.П.а и
преценила, че случая не е спешен и може да изчака и тъй като в почивните
дни рентгенологът бил на повикване, казала на бащата на пациентката да
изчака. Св.П. обаче бил афектиран и си тръгнал от лечебното заведение. На
паркинга го последвала свид. К. С. – медицинска сестра в Спешно отделение
на „МБАЛ – Благоевград“ АД, която му казала да изчака малко, тъй като
трябва да се извика специалист. Той обаче не се съгласил и отишъл в „МБАЛ
– Пулс“ АД. Там на Н. П. било направено рентгеново изследване, при което
се установило косо /спираловидно/ счупване на лявата голямошищялна кост
на лява подбедрица в диафизарната й част /тялото на костта/. Проведено било
лечение, включително оперативна интервенция- закрито наместване на
фрактурата на лява табия и имобилизация в добре подплатена гипсова шина.
На 19.10.2021 г. св.П. пуснал жалба в РП-Благоевград, по повод, на
която било образувано НАХД № 1166/2022 г. по описа на РС-Благоевград.
Едновременно с това бил сигнализиран и „Медицински одит“, които
извършили проверка и на св.З. бил съставен АУАН за нарушение на чл.86,
ал.1, т.3 от Закон за здравето, като било прието, че същият не е извършил
3
всичко необходимо при прегледа на детето.
В хода на разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза,
видно от заключението по която се касае за косо /спираловидно/ счупване на
лявата голямопищялна кост на лява подбедрица в диафизарната й част /тялото
на костта/ на детето Н. П.. Според вещото лице по своя вид, локализация и
морфологични характеристики конкретното травматично увреждане отговаря
да е получено по начин и по време, за които се съобщава в материалите по
досъдебното производство.
В рамките на досъдебното производство е изготвена и видео-техническа
експертиза на предоставен диск от охранителни камери в отделението и на
паркинга на МБАЛ-Благоевград, според заключението на която не се
наблюдават манипулации, като е обективирано съдържанието на диска под
формата на снимки, установяващи обстановката на място, като вещото лице е
посочило, че записаните данни за време е възможно да са с около един час
напред от реалното астрономическо време.
Първостепенният съд правилно e кредитирал и двете експертни
заключения, тъй като същите са изготвени от специалисти в областта, поради
което липсват основания да бъдат поставени под съмнение, с които изводи се
солидизира и настоящият състав. Съдебно-медицинската експертиза изяснява
с нужната категоричност състоянието на детето, а видео-техническата от своя
страна – автентичността на записа от охранителните камери. В тази насока
неоснователно се явява възражението на прокурора, че първостепенният съд
не е анализирал и взел предвид заключенията на назначените и изготвени в
хода на ДП експертизи.
Гореизложената фактическа обстановка е установена и от показанията
на свидетелите К. С., Б. Б., Н. К., О. М., А. К., Ж. Ц., Е. С., З. З., Ю. Ч. и С. Т. -
К. и приобщените поделото писмени доказателства. Показанията на тези
свидетели са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват,
поради което съдът ги кредитира за установените с тях факти. Относно
възражението в протеста, че не следва да се кредитират показанията на тези
свидетели поради професионалните им отношения с * И., въззивният съд
споделя аргументите на БлРС за липса на заинтересованост на свидетелите-
медицински лица, доколкото те не се намират в отношения на зависимост или
подчиненост с въззиваемата, а от друга страна показанията им съдържат
съществена информация относно организацията на работата в болничното
заведение и задълженията на *я в спешна помощ, които гласни доказателства
се подкрепят и от писмените такива.
При така установеното от фактическа страна се налага единствено
възможния правен извод за несъставомерност на обвинението.
Съображенията за това са следните:
При съвкупната преценка на така обсъдените гласни доказателства
съдът не установи за доказано по несъмнен начин, че с действията си
подсъдимата е осъществила състав на престъпление по чл.141, ал. 1 от НК.
Обект на престъплението по чл.141, ал.1 НК са обществените
4
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. А субект е лице, което упражнява
медицинско занятие. Към тази категория спадат *ите, стоматолозите,
фелдшерите и акушерките. Съгласно приет по делото трудов договор № 8777
от 02.12.2019 г., допълнен с допълнително споразумение към трудов договор
№ от 01.02.2021 г. подсъдимата е назначена на длъжността „*“ в структурно
звено „Спешно отделение“ на „МБАЛ Благоевград“ АД, адрес гр.
Благоевград, ул. „С.“ № * и към процесната дата е упражнявала медицинско
занятие.
Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява чрез
бездействие. За съставомерността на деянието е необходимо деецът да бъде
поканен да окаже помощ на нуждаещия се (болен или родилка). Поканата е
въздигната като необходима предпоставка, поради това, че само от нея деецът
получава информация за здравословното състояние на другиго. Болен по
смисъла на чл.141, ал.1 НК е лице, чието здравословно състояние би се
влошило значително, ако медицинската помощ не бъде оказана своевременно.
Това състояние трябва да съществува обективно и поради това се налага
внимателна преценка на всеки отделен случай съобразно посоченото в
заключението на съдебно-медицинската експертиза. Болен в случая е бил
налице – лицето Н. П.. Видно от заключението на вещото лице по назначената
в хода на разследването съдебно-медицинска експертиза са налице клинични
данни и данни от образните изследвания за косо /спираловидно/ счупване на
лявата голямопищялна кост на лява подбедрица в диафизарната й част /тялото
на костта/. Счупването на голямопищялната кост на лява подбедрица е
увреждане, което следва да се квалифицира по медико–биологичния признак
трайно /за период от време по – голям от един месец /затруднение на
движението на ляв долен крайник /крак/.
За съставомерността на деянието по чл.141, ал.1 НК е необходимо
неоказването на помощ да не се дължи на уважителна причина. Каква би била
уважителната причина се решава за всеки конкретен случай. Не се установява
по категоричен начин, че подсъдимата като лице, упражняващо медицинско
занятие, след като е била поканена, не се е притекла на помощ на болен и то
без уважителни причини. При съвкупната преценка на показанията на
свидетелите се установява друго – че в момента, в който била уведомена за
влошеното здравословно състояние на пациентката Н. П. от баща й,
подсъдимата * И. предприела съответните действия – снела анамнеза /триаж/
и преценявайки, че конкретният случай не е от изключителна спешност, е
помолила бащата на болната П.а да изчака, за да извика специалист,
доколкото рентгенологът е бил на повикване през почивните дни.
Както вече съдът изложи, с действията си по насочване на болната към
специалист при снета по анамнестични данни диагноза подсъдимата И. се е
отзовала. Не е реагирала веднага относно извършването на рентгенова снимка
по три уважителни причини: като спешен * не е специалист да извърши
рентген; липса на дежурен рентгенолог; била е ангажирана с други
изключително спешни пациенти. Въпреки това е действала, съгласно общите
правила от медицинската практика и е спазила установените в тях изисквания,
5
като е извършила триаж и е преценила състоянието на детето. В подкрепа на
този извод са и събраните писмени доказателства – приложения от * Костов
медицински стандарт и правилника за устройството, дейността и вътрешния
ред на болничното заведение, които кореспондират и с гласните такива –
показанията на * Митев и * Костов /директор и заместник-директор на
„МБАЛ Благоевград“ АД/.
Затова според настоящия състав е налице изначална несъставомерност
на обвинението от обективна и субективна страна. При липса на обективните
елементи на едно престъпление е безпредметно да се обсъжда наличието на
субективния му елемент. За субективната страна на едно престъпление се
съди по обективно извършените от подсъдимия действия. Обективно
извършените от подсъдимата действия и нейните намерения са били
насочени единствено към оказване помощ на пациентката, като
неповикването на рентгенолог не е елемент от състава на престъплението по
чл.141, ал.1 от НК.
Предвид всичко изложено въззивният съд намира протестът за
неоснователен. Не се установят сочените в него пороци на протестираното
решение. При служебната проверка съдът не намери други такива, които да са
основание за отмяната му.
По изложените съображения въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 378, ал.5 от НПК вр. чл.
334‚ т.6 от НПК вр. чл. 338 вр. от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №329/15.05.2023 г., постановено от
Районен съд – Благоевград по НАХД № 1166/2022 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6