ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1115
гр. Благоевград, 19.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500756 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат К.М. - пълномощник на „Х..М“ ООД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „..“ № 6, представлявано от В. Н. - управител,
насочена срещу постановеното определение №119 от 06.07.2021 г., по гр.д.№886/2021 г. по
описа на РС-Р.
Твърди се, че така атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като
направените изводи на районния съд били неправилни и не били съобразени с
доказателствата, намиращи се в кориците на делото. Сочи се, че условието за допускане на
обезпечението да бъдат налагани запори на сметките последователно от банка в банка за
противно на житейската логика. Неправилно е определена от съда парична гаранция при
наличните писмени доказателства, касаещи вероятната основателност на бъдещия иск.
Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което : с
което се допусне обезпечение на бъдещите искове по реда на чл. 391, ал. 1, т.1 от ГПК, без
определяне на парична гаранция, тъй като същите са подкрепени с убедителни писмени
доказателства, като съдът определи едномесечен срок за предявяване на иска считано от
получаване на обезпечителната заповед и респективно допускане на обезпечителна мярка
запор, върху сметките във всички банки, до достигане на размера от 10 001 лв. /десет хиляди
и един лев./
ИЛИ В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ:
Съдът да отмени Определение №119 от 06.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 886/2021 г. на
Районен съд Р. като неправилно н необосновано, и вместо него да постанови определение, с
което да допусне обезпечение на бъдещите искове на „Х..М“ ООД с ЕИК .., като на
1
основание чл. 391, ал. 2 от ГПК да определи гаранция в размер на 5% или по-малко % т.е.
500 лв. или 250 лв. или по-малко, като съобрази същата с константната практика на
апелативните съдилища. Желае съдът да определи едномесечен срок за предявяване на иска,
считано от получаване на обезпечителнага заповед и респективно допускане на
обезпечителна мярка запор, върху сметките във всички банки, до достигане на размера от 10
001 лв. /десет хиляди и един лев./
Окръжен съд Благоевград, като взе предвид изложените в частната жалба доводи и
съображения и доказателствата по делото,приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл.396 ал.1 ГПК,от страна,имаща право и интерес от обжалване и против акт на
съда,подлежащ на обжалване.
Нередовностите по нея са отстранени на 20.09.2021 г.
По същество въззивният съд излага следното:
Обезпечителното производство е образувано по молба на „Х..М“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „..“ № 6, представлявано от В. Н. - управител за
допускане на обезпечение на бъдещи искови претенции срещу „Р.. 90“ ООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „..“, бул. „..“ № 49А, вх. Офиси, ет. 3, ап. 20,
представлявано от Д. Р. и М. Р. - управители за заплащане на сумите, както следва: 10 001
лв. - частичен иск от общото вземане в размер на 14 500 лв., представляващи подлежащи на
връщане депозит в размер на 5 000 лв., авансово платена наемна цена в размер на 7 000 лв. и
заплатени средства за охрана на хотела в размер на 2 500 лв. по прекратен договор за наем
на недвижим имот от 11.10.2019 г.
Като обезпечителна мярка се сочи налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника в конкретно изброени банки на територията на Република България.
В молбата се излагат твърдения, че между страните е бил сключен договор за наем
на недвижим имот от 11.10.2019 г., по силата, на който наемателят получил за временно и
възмездно ползване „Малък семеен хотел с ресторант“ - хотел „Р.“, находящ се в гр. Б. С
оглед изключително тежката обстановка в страната, свързана с Ковид - 19 и въведеното
извънредно положение, молителят бил принуден да прекрати договора за наем. За целта
изпратил уведомление, получено от бъдещия ответник на 06.04.2020 г. Предвид посоченото,
се навеждат доводи, че ответникът многократно е канен да възстанови предоставения му
депозит в размер на 5 000 лв., както и авансово платената част от наемната цена в размер на
7 000 лв. Същевременно се твърди, че за да запази целостта на хотела молителят ангажирал
и заплащал охрана за периода от 06.04.2020 г. до 04.05.2020 г.
Също така се сочи наличието на обезпечителна нужда, с оглед възможността
ответникът да предприеме действия за осуетяването или съществено затрудняване
удовлетворяването на кредитора при евентуално положително за него съдебно решение по
бъдещия иск.
С определение № 977 от 16.06.2021 г., постановено по гр.д. № 34181/2021 г. по
описа на СРС, делото е препратено за разглеждане на местно компетентния съд - Районен
съд - Р..
Приложени са заверени копия на писмените доказателства , които съдържат факти
обосноваващи извод за вероятна основателност на предявения иск при правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Приложен е договор за наем на недвижим имот,
сключен между страните, както и предизвестие за неговото прекратяване по реда на чл. 6.1,
2
б. „д“, поради настъпили форсмажорни обстоятелства, свързани с обявеното в страната
извънредно положение, предвид епидемията от Ковид - 19.
Първоинстанционния съд направил краен извод за допустимост на исканото
обезпечение, с оглед допустимостта на бъдещия иск и вероятната му основателност, чрез
налагане на обезпечителна мярка “Запор" на визираните в молбата банкови сметки до
размера на посочената бъдеща искова претенция 10 001 лв., която мярка се явявала и
подходяща за целите на обезпечението.
Независимо обаче, че искът е подкрепен с писмени доказателства, на основание
чл.391, ал.2 от ГПК първоинстанционният съд задължил молителя да представи парична
гаранция в размер на 1001 лева, определен съобразно разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК от
размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно - ако например в хода на исковото производство ангажира
доказателства за своевременно плащане.
На основание чл. 390, ал. 3 от ГПК съдът с мотивите си приел, че следва да се
определи едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове - считано от датата на
връчване на определението за молителя, след който - ако не се представят доказателства
за тяхното предявяване, на основание чл.390, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК допуснатото
обезпечение ще бъде отменено служебно.
С атакуваното определение РС Р. е ДОПУСНАЛ да се наложи обезпечителна мярка
“Запор на банкови сметки”, като обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от
дружеството молител „Х..М“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Б., ул. „..“ № 6, представлявано от В. Н. - управител срещу „Р. 90“ ООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Т.“, бул. „..“ № 49А, вх. Офиси, ет. 3, ап.
20, представлявано от Д. Р. и М. Р. - управители за заплащане на сумите, както следва: 10
001 лв. - частичен иск от общото вземане в размер на 14 500 лв., представляващи подлежащи
на връщане депозит в размер на 5 000 лв., авансово платена наемна цена в размер на 7 000
лв. и заплатени средства за охрана на хотела в размер на 2 500 лв. по прекратен договор за
наем на недвижим имот от 11.10.2019 г., чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор" на
банковите сметки на длъжника „Р. 90“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „..“, бул. „..“ № 49А, вх. Офиси, ет. 3, ап. 20, представлявано от Д. Р. и М. Р. -
управители открити в „У.. Б.” АД адрес: пл. „..“ № 7, София 1000;„Банка ДСК" ЕАД, адрес:
ул. „М.ска № 19, София 1036; „Обединена българска банка“ АД, адрес: ул. „Света София” №
5, София 1040; „Юробанк България” АД, адрес: ул. „Околовръстен път” № 260, София 1766;
„Райфайзенбанк (Бътгария)” ЕАД, адрес: ул. „Гогол“ № 18-20, София 1504; "Алианц Банк
България" АД, адрес: бул. „Мария Луиза” № 79, София 1202; „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, адрес:
ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, София 1421; "Първа инвестиционна банка“ АД, адрес:
бул. „Драган Цанков № 37, София 1797; „ Българо-американска кредитна банка” АД, адрес:
ул. „Славянска” № 2, София 1000; „Прокредит Банк България” ЕАД, адрес: бул. „Тодор
Александров” № 26, София 1303; „Търговска банка Д” АД, адрес: бул. „Генерал Тотлебен”№
8, София 1606; „Токуда Банк” АД, адрес: ул.,Георг Вашингтон” №21, София 1000;
„Инвестбанк" АД, адрес: бул.„България” № 85, София 1404; „Централна кооперативна
банка"АД адрес: ул.Д.С. Раковски” № 103,София 1000; „Общинска банка” АД, адрес: ул.
„Врабча” № 6, София 1000; „Българска банка за развитие” АД атрес: ул. „Стефан Караджа”
№ 10, София 1000; „Интернешьнъл Асет Банк” АД адрес: бул. „Тодор Александров55 № 81-
83, София 1303; „Тексим Банк” АД, адрес: ул. „Тодор Александров”№ 141, София 1309;
„ИНГ Банк Н. В.“ - клон София, адрес: бул. „България № 49Б, вх. А, ет. 7, София 1404; „БНП
Париба С. А. - клон София“, адрес: бул. „Цар Освободител”№ 2, София 1000; „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. - клон България ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14,
София 1766; „Ситибанк Европа АД - клон София", адрес: бул. „Ситняково" № 48, Сердика
офиси, ет. 10, София 1505; „Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - клон София”, адрес: ул. ,Цар
Самуил” № 87, София 1301; ИНГ Банк Н.В. - клон София - бул. България № 49Б, вх. А, ет.7,
3
София 1404; Варенголд Банк АГ, клон София бул. Христофор Колумб № 43, ет.9, София
1592; Бигбанк АС - клон България, бул. „Ген. Едуард И. Тотлебен“ № 53-55, ет.2, ж.к. Крива
река, р-н „Красно село“, София 16-06 при последователно преминаване от сметка в сметка
до размер на запорираните суми от 10 001 лв. (десет хиляди и един лева), като общо
запорираната сума по всички банкови сметки не надвишава размера на обезпеченото
вземане.
ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.391, ал.2 от ГПК парична гаранция за обезпечението
в размер на 1001 лева (хиляда и един лева), вносима от молителя „Х..М“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „..“ № 6, представлявано от В. Н. - управител, по
сметка на Районен съд - Р.
ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК едномесечен срок за предявяване
на бъдещия иск, считано от датата на постановяване на определението за допускане на
обезпечението, като указал след изтичане на срока - ако не се представят доказателства за
неговото предявяване, на основание чл. 390, ал.3, изр. 2-ро от ГПК, че допуснатото
обезпечение ще бъде отменено служебно.
По развитите с въззивната жалба съображения:
Въззивният съд намира за правилно и законосъобразно атакуваното определение на
РС Р., с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск на молителя, сега частен
жалбоподател, чрез налагане на исканата обезпечителна мярка „запор на банкови сметки “ в
изброените банки, при последователно преминаване от сметка в сметка до размер на
запорираните суми от 10 001 лв. (десет хиляди и един лева), като общо запорираната сума
по всички банкови сметки не надвишава размера на обезпеченото вземане, като на
основание чл.391, ал.2 от ГПК е определил парична гаранция за обезпечението в размер на
1001 лева (хиляда и един лева), вносима от молителя „Х..М“ ООД, ЕИК .., по сметка на
Районен съд - Р.
Въззивният съд намира, че определянето на парична гаранция в процесния случай е
от гаранционно естество – да обезщети евентуално причинени вреди на длъжника и същата
е съобразена от първоинстанционния съд с размера на предявения иск. Неоснователни са
доводите за неправилно определен размер на гаранцията. Определеният от
първоинстанционния съд размер от 10 % от размера на исковете съответства на
установената практика. Отчитат се всички релевантни факти, вкл. обема на претендираните
от ищеца права и предполагаемата продължителност на процеса.
По възражението за последователно налагане на запорите, въззивният съд излага
следното:
По същество това е указание, касаещо изпълнението на наложената обезпечителна
мярка. Съображенията са, че в случай, че съдебният изпълнител изпрати едновременно
запорни съобщения до всички банки, в които е допуснат запор, е възможно да бъдат
блокирани парични средства на длъжника, значително надхвърлящи размера на
обезпеченото вземане. По този начин наложената мярка ще се окаже неадекватна спрямо
обезпечителната нужда и ще засегне необосновано имуществената сфера на длъжника,
поради което този съд приема, че не се касае за неправилност на атакувания акт.
Атакуваното определение в тези части се явява правилно, а развитите доводи с
частната жалба – неоснователни.
Както се изложи по горе, на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК първоинстанционният
съд посочил в мотивите си, че ще определи едномесечен срок за предявяване на
бъдещите искове - считано от датата на връчване на определението за молителя, след
4
който - ако не се представят доказателства за тяхното предявяване, на основание чл.390, ал.
3, изр. 2-ро от ГПК допуснатото обезпечение ще бъде отменено служебно.
В диспозитива си обаче постановил, че ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 390, ал. 3 от
ГПК едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на
постановяване на определението за допускане на обезпечението.
Съгласно указанията в Тълкувателно решение от 14.03.2014 г. по тълк. дело №
6/2013 г. на ВКС, ОСГТК, срокът по чл. 390, ал. 3, изр. 1-во ГПК за предявяване на бъдещия
иск тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението, освен в
случаите на неспазен от съда срок по чл. 395, ал. 2 ГПК, когато срокът за предявяване на
бъдещия иск тече от връчване на определението.
В конкретния случай, доколкото делото е изпратено по подсъдност в РС Р. и
молителят не е имал начин да узнае за датата на образуване на делото пред този съд,
правилно в мотивите на атакуваното определение е съобразен законовия срок. Както е
изложено и в мотивите на тълкувателното решение - страната не може да бъде обременена
със задължението в течение на неопределен период да проверява ежедневно за произнасяне
на съда, поради което молителят следва да бъде уведомен за допуснатото в негова полза
обезпечение на бъдещия иск, а началото на срока за предявяване на иска тече от връчване на
съдебния акт.
Съдът намира, че се касае за ОФГ по смисъла на ГПК. Решението по чл.247 ГПК е
предназначено да поправи опороченото процесуално действие на съда по писмено
отразяване в диспозитива на решението на формираната в мотивите действителна воля за
разрешаване на спор. Съгласно чл.247, ал.1 ГПК, поправянето на грешката може да бъде
извършено и по служебен почин на съда, постановил решението. С постановяване на
решението за поправка то става част от съдържанието на основното решение по делото и по
разпореждане на чл.247, ал.4 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението.
С оглед на изложеното, след връщане на делото на първоинстанционния съд, същият
следва да се произнесе по реда на чл.247 от ГПК относно възраженията в частната жалба за
определения срок за предявяване на бъдещия иск.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение постъпилата частна жалба с направените при евентуалност
искания, от адвокат К.М. - пълномощник на „Х..М“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. Б.., ул. „...“ № 6, представлявано от В. Н. - управител, срещу определение
№119 от 06.07.2021 г., по гр.д.№886/2021 г. по описа на РС-Р., в частта с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от дружеството молител „Х..М“ ООД,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „...“ № 6, представлявано от В. Н. -
управител срещу „Р.. 90“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„..“, бул. „..“ № 49А, вх. Офиси, ет. 3, ап. 20, представлявано от Д. Р. и М. Р. - управители за
заплащане на сумите, както следва: 10 001 лв. - частичен иск от общото вземане в размер на
14 500 лв., представляващи подлежащи на връщане депозит в размер на 5 000 лв., авансово
платена наемна цена в размер на 7 000 лв. и заплатени средства за охрана на хотела в размер
на 2 500 лв. по прекратен договор за наем на недвижим имот от 11.10.2019 г., чрез налагане
на обезпечителна мярка „Запор" на банковите сметки на длъжника „Р.. 90“ ООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „..“, бул. „..“ № 49А, вх. Офиси, ет. 3, ап. 20,
представлявано от Д. Р. и М. Р. - управители открити в изброените в определението банки,
5
при последователно преминаване от сметка в сметка до размер на запорираните суми от 10
001 лв. (десет хиляди и един лева), като общо запорираната сума по всички банкови сметки
не надвишава размера на обезпеченото вземане и е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл.391, ал.2
от ГПК парична гаранция за обезпечението в размер на 1001 лева (хиляда и един лева),
вносима от молителя „Х..М“ ООД, ЕИК .., по сметка на Районен съд - Р..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Разлог за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК
относно определения от този съд на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК, срок за предявяване на
бъдещия иск в определение №119 от 06.07.2021 г..
Определението не подлежи на обжалване.
Същото да се съобщи на адв. К.М. на посочения в молбата му от 27.09.2021 г. ел.
адрес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6