Р Е Ш Е Н И Е
№ 1957 05.08.2019г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд XVI
граждански състав,
На осми юли две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
секретар Марина
Димова,
като разгледа
докладваното от съдия С. Петрова
гражданско дело № 6958
по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на К.Д.К. против
”АЙЛАЙН ДИЗАЙН” ЕООД, в която са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за отмяната му и за
присъждане на обезщетение в размер на 836 лева за оставане без работа поради
незаконното уволнение за периода от 30.07.2018г. до 14.09.2018г., като при
условия на евентуалност е предявен иск по чл. 220 от КТ да се осъди ответникът
да заплати 570 лева – обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба. Претендира разноски.
Твърди се, че ищецът е изпълнявал длъжността ”продавач консултант” по
силата на трудов договор от 18.06.2018г. Договорът бил със срок за изпитване в
полза на работодателя, каквато възможност се твърди, че не е предвидена в
закона, защото между страните има предходен договор със срок за изпитване от 07.08.2015г.
На 30.07.2018г. със съответната заповед трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание по чл.325, ал.1, т.3 от КТ вр. чл. 71, ал. 1 от КТ.
Ищецът оспорва заповедта като незаконна с твърдения за недействителност на
клаузата от трудовия договор относно срока за изпитване. Моли се исковете да се
уважат.
Предявените
искове са обективно кумулативно съединени и са с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.3 от КТ, а при условия на евентуалност е
предявен иск по чл. 220 КТ.
В отговора си по чл.131 от ГПК ответникът признава, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като трудовия договор е прекратен по чл. 71, ал. 1 от КТ. Оспорва претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ по основание и размер, с оглед
представените болнични листи през процесния период. Не оспорва претенцията по
чл. 220 от КТ.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор между страните за съществувалото между тях трудово
правоотношение по сключен трудов договор № 163 от 18.06.2018г., съгласно който
ищеца е приел да изпълнява длъжността „продавач консултант” към ответното
дружество, с уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 570 лева.
Със Заповед № 134/30.07.2018г. същото е прекратено на основание чл. 71, ал.
1 от КТ – прекратяване на трудовия договор без предизвестие до изтичане на
срока за изпитване, считано от 30.07.2018г. Заповедта е връчена на работника на
10.08.2018г.
Не е спорно и по делото е представен предходен трудов договор между
страните, сключен на 07.08.2015г. отново със срок за изпитване 6 месеца,
съгласно който ищцата е изпълнявала същата длъжност „продавач консултант” към
ответното дружество.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
С оглед правното естество на първия от исковете – за отмяна на уволнението,
в тежест на работодателят-ответник е да докаже законосъобразността на същото. Действително
съгласно чл. 71, ал.1 от КТ, до изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В настоящия
случай обаче преди сключването на трудовия договор от 18.06.2018г. с клауза със срок
за изпитване – 6 месеца е бил сключен друг трудов договор на 07.08.2015г. със
същия работник за същата длъжност със срок за изпитване. Правото на изпитване е
регламентирано в чл. 70 КТ по императивен начин, като едно от ограниченията,
поставени от законодателя, е забраната за сключване на последователни договори
с клауза за изпитване – за една и съща работа с един и същ работник в едно и
също предприятие (работодател) трудов договор със срок за изпитване може да
бъде сключен само веднъж. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата,
предвиждаща срок за изпитване, уговорена в трудовия договор от 18.06.2018г.,
като сключена в противоречие с разпоредбата на
чл. 70, ал. 5 от КТ, е недействителна, поради което съдът приема и че в
полза на работодателя не е съществувало потестативното право да прекрати
трудовия договор на основание чл. 71 от КТ. По изложените съображения твърдението,
че уволнението е незаконосъобразно, поради прекратяването на договора в срока
за изпитване, е основателно. Съдът намира, че трудовото правоотношение между
ищеца и ответника е прекратено незаконосъобразно. Обжалваното уволнение е
незаконно и като такова следва да бъде отменено, което налага уважаване на
главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.255, ал.1 от КТ, съдът
намира следното:
В настоящия случай, за уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение
за времето, през което работникът е останал без работа в резултат на незаконно
уволнение, в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие незаконното му
уволнение същият е останал без работа, т.е. незает по трудово правоотношение за
сочения от него период, считано от уволнението, а именно за времето от 30.07.2018
год. до 14.09.2018 год. В тази връзка, ищцата е представила по делото копие от
трудовата си книжка, от която се установява, че за процесния период след
уволнението К.К./Т. не е ангажирана по друго трудово правоотношение. Видно от
представеното удостоверение от НАП, в регистъра на НАП има подадено уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на К.Д. Т. от дата
17.09.2018г., т.е. след исковия период. Във връзка с направените възражения в
отговора за наличие на болнични листи през процесния период е представено и
разпореждане от 10.09.2018г. от НОИ, с което е отказано отпускане на парично
обезщетение на К.К. за общо заболяване съгласно болничен лист, издаден за
периода от 07.08.2018г. до 05.09.2018г. поради прекратено трудово
правоотношение, считано от 30.07.2018г. С оглед на горното, съдът намира, че
исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ за присъждане
на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за периода
от 30.07.2018 год. до 14.09.2018 год. е доказана по основание.
По отношение размера на дължимото
обезщетение, същото следва да се определи на базата на брутното трудово
възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ уволнението му,
респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1
от КТ. Страните не спорят, че последното получено от ищцата трудово
възнаграждение е в размер на 579,34 лева, поради което размерът на дължимата
сума за периода от 30.07.2018 год. до 14.09.2018 год. възлиза на 836 лева.
Изложеното мотивира съда да приеме иска за доказан по основание и размер,
поради което той следва да бъде уважен за предявената сума, ведно с обезщетение
за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.09.2018г. до
окончателното плащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ в тежест на ответника
- работодател следва да бъдат възложени
и дължимите на държавата държавни такси за уважения неоценяем иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ в размер на 50 лева и държавна такса в размер от 50 лева за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ или общо държавни такси в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на К.Д. Т.,
ЕГН **********,
извършено на основание чл.71, ал.1 от КТ със Заповед № 134/30.07.2018г. на управителя на ”АЙЛАЙН
ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК 203152944, връчена на К.Д. Т. на 10.08.2018г.
ОСЪЖДА „АЙЛАЙН ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Панорама” № 1, представлявано от А. Г.Е., на основание чл.
225, ал. 1 във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на К.Д.
Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 836 лева (осемстотин тридесет и шест лева),
представляваща обезщетение за оставане на ищеца К.Д. Т. без работа в резултат
от незаконното прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено на
основание чл.71, ал.1 от КТ със Заповед № 134/30.07.2018г. на управителя на
”АЙЛАЙН ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК *********, за
периода от 30.07.2018 год. до 14.09.2018 год., ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 836 лева, начиная от
депозиране на исковата молба – 28.09.2018 год.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „АЙЛАЙН ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Панорама” № 1, представлявано от А. Г.Е. да
заплати на К.Д. Т., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 400 лева (четиристотин
лева) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „АЙЛАЙН ДИЗАЙН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Панорама” № 1, представлявано от А. Г.Е., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати на Районен съд-Бургас държавна такса
в общ размер от 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се
чете/
Вярно с оригинала! МД