РЕШЕНИЕ
№ 5614
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110153688 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу А. И. Я., Н. И. Я. и М. Б. Я., с която са предявени установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
Че А. И. Я. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от сумата от 704,01 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Полигона“, бл. 10, вх. 1, ет. 11, ап.
46, аб. № 160682 ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 73,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.9.2019 г. до 9.4.2021
г., сумата от 16,09 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата от 2,73 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 1.7.2018 г. до 9.4.2021 г.
Че Н. И. Я. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 704,01 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Полигона“, бл. 10, вх. 1, ет. 11, ап.
46, аб. № 160682 ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 73,96 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.9.2019 г. до 9.4.2021
г., сумата от 16,09 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане
1
на вземането, сумата от 2,73 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 1.7.2018 г. до 9.4.2021 г.
Че М. Б. Я. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1408,02 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2018
г. до 30.4.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Полигона“, бл. 10, вх. 1, ет. 11, ап.
46, аб. № 160682 ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 147,93 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.9.2019 г. до 9.4.2021
г., сумата от 32,18 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. ведно със законната лихва от 19.4.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата от 5,46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 1.7.2018 г. до 9.4.2021 г.
За вземанията е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 22157/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за
процесния период и имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила
ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила са били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на
ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответниците били задължени да заплащат
сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по
общи фактури. Сочи, че в сградата се извършва услугата дялово разпределение съгласно чл.
139 ЗЕ.. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не са погасили
задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. И. Я. и Н. И. Я. са подали отговор на
исковата молба с който оспорват изцяло предявените искове. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между тях и
ищеца като твърдят, че от представените от ищеца доказателства не се установявало да са
собственици или ползватели на процесния имот. Оспорват да са поръчвали доставената от
ищеца топлинна енергия. Оспорват вземането за цена на услугата дялово разпределение с
твърдения, че услугата била извършена от трето лице. Твърдят, че ищецът не бил
публикувал фактурите на интернет страницата си и не им бил съобщавал техния размер.
Оспорват и претенцията за лихва върху главницата за дялово разпределение като
недължима. Оспорват съдържанието на всички представени от ищеца документи. Молят
съдът да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Б. Я. чрез назначения особен представител
е подал отговор на исковата молба, с която оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, както и че ответницата е носител на правото на
собственост или вещен ползвател на процесния имот. Сочи, че тези обстоятелства не се
установявали от представените от ищеца доказателства. Оспорва представените съобщения
2
към фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съдът да отхвърли
предявените искове.
С молба от 07.11.2022г. третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сочи, че не оспорва предявения иск и счита същия за
основателен и доказан. Развива съображения, че през процесния период дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършвано законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е да докажат
погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая, за установяване собствеността върху процесния имот е ангажирано писмено
доказателство – представеният от Министерство на отбраната договор за продажба на
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от
14.12.1990г., по силата на който Иван Николов Я. и ответницата Мартарита Б. Я. са
придобили от Министерството на народната отбрана правото на собственост върху
апартамент №46, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 10, вх. 1, ет. 11. От приетото
удостоверение от Столична община, район „Младост: се установява, че така описаният блок
3
има граждански номер – блок 10, вх. 1, кв. „Полигона“, гр. София. Релевираното
ответниците оспорване на удостоверението е неоснователно, тъй като същото представлява
официален удостоверителен документ, чието съдържание не само не се опровергава от
събраните по делото доказателства, но и се потвърждава от приетото писмо от
Министерството на отбраната, централно военно окръжие. От приетото удостоверение за
наследници изх. № 5265 от 05.04.2016г. на Иван Николов Я. се установява, че същият е
починал на 28.03.2016г. /преди началото на процесния по делото период/ и е оставил за
наследници ответниците Н. И. Я. - син и А. И. Я.-дъщеря. Следователно от така събраната
доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин правото на собственост на
ответниците върху процесния имот. Същият е бил закупен на 14.12.1990г. от Иван Николов
Я. и ответницата Мартарита Б. Я. при равни квоти. След смъртта на Иван Николов Я.
неговата 1/2 ид.ч. от правото на собственост е придобита поравно от неговите преки
низходящи – ответниците Н. И. Я. и А. И. Я.. При това положение и при липса на
релевирани доказателства за отчуждаване на имота от страна на ответниците, съдът намира,
че през процесния по делото период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., потребители на
топлинна енергия за битови нужди за имота са били ответниците Мартарита Б. Я. за 1/2 ид.ч.
от имота, както и Н. И. Я. и А. И. Я. – всеки за по 1/4 ид.ч. от имота.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, както и от представените от
„Техем Сървисис“ ЕООД протоколи за отчет и индивидуални справки за дялово
разпределение. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през
процесния период в имота е имало четири броя отоплителни тела с поставени индивидуални
разпределители на топлинна енергия /ИРРО/, две щранг-лири и два броя водомери за топла
вода. Топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е
начислена по реален отчет, като вещото лице сочи, че показанията от протокола за главен
отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия,
отдадена от щранг-лирите, които са без индивидуални разпределители, е нзчислена по реда
на т. 6.5 от Приложението към НТ Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е
била изчислена по формула съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил,
че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за
сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния
период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите
условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият
топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 09.09.2016г. и на
20.06.2018г. и отговаря на одобрения тип, с оглед на което релевираните от ответниците
възражения за липса на метрологична годност на топломера са неоснователни. Релевираното
от ответниците оспорване на въвеждането в експлоатация на абонатната станция е
неотносимо към предмета на спора, доколкото негов предмет е количеството на доставената
4
топлинна енергия и нейната стойност, а не статута на сградата и абонатната станция в нея.
За обективния факт на доставката на топлинна енергия за процесния период и имот е без
значение обстоятелството дали и кога е била въведена в експлоатация абонатната станция в
сградата, а доколкото технологичните разходи на абонатната станция са приспаднати
изцяло, той е без значение и за начисленото количество топлинна енергия. Неоснователно е
и оспорването на приетото експертно заключение, основано на твърденията, че вещото лице
е работило по изходящи от ищеца документи, доколкото заключението се основава на
представените от третото лице-помагач отчетни документи и индивидуални справки за
дялово разпределение, а също така и на изчисленията на вещото лице.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на съставените отчетни документи,
както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през процесния имот, а
не единствено на счетоводните записи на ищцовото дружество. Съгласно експертното
заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. до м.04.20120. след прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за
доплащане в размер на 249,97 лева/ е 2787,27 лева. Разликата между установената от вещото
лице реална стойност на доставената топлинна енергия и осчетоводената от ищеца стойност
/2814,04 лева/ се дължи на обстоятелството, че в осчетоводените изравнителни сметки за
периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. не е отразена промяната на цената на топлинната
енергия от КЕВР, а това е сторено в изгответните от третото лице-помагач изравнителни
сметки, както и от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Същевременно от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
извършени плащания на процесните суми /такива не се и твърдят или доказват от
ответниците/, а с изравнителните резултати за възстановяване не са погасявани вземания
извън процесния период. Оспорването от ответниците на издадените от ищеца счетоводни
документи е без значение за основателността на претенцията, доколкото в конкретния
случай количеството и стойността на енергията се установява от експертното заключение по
СТЕ и приетите отчетни документи, а не от счетоводните записи на ищеца и издадените от
него счетоводни документи.
С оглед гореизложеното съдът намира, че реалната стойност на доставената топлинна
енергия за процесния период и имот се равнява на 2787,27 лева, от която ответницата М. Б.
Я. дължи 1/2 част или 1393,63 лева, а ответниците Н. И. Я. и А. И. Я. дължат по 1/4 част или
по 696,82 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Техем
Сървисис“ ЕООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през процесния период. В чл. 36,
ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
5
представените общи условия, същите са публикувани. Вземането на ищеца за цена на тази
услуга се основава на възлагането на ищеца, по силата на сключения договор между него и
третото лице като фирма за дялово разпределение на основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от
м.05.2018г. до м. 04.2020г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на
64,37 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер, поради което предявените
искове срещу ответниците за цена на тази услуга се явяват изцяло доказани по основание и
размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесната мораторна лихва за периода от 15.09.2019г.
до 09.04.2021г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32,
ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания, а възражението им, че не било доказано публикуването на
фактурите на интернет-страницата на ищеца, е неотносимо към приложимата в случая
редакция на общите условия.
Видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от
15.09.2019г. до 09.04.2021г. върху главница за топлинна енергия от 2816,04 лева равнява на
295,86 лева, следователно съдът на основание чл. 162 ГПК определи размера на лихвата
върху главница от 2787,27 лева на 292,84 лева. От тази сума ответникът М. Б. Я. дължи 1/2
част или 146,42 лева, а ответниците Н. И. Я. и А. И. Я. дължат по 1/4 част или по 73,21 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
6
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до длъжника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените срещу ответниците искове за
разделно заплащане на общата сума от 10,93 лева – мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 09.04.2021г. следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
На последно място, релевираното от ответника М. Б. Я. възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно. Най-старото процесно вземане за топлинна енергия,
доставена през м.05.2018г. е възникнало на 01.06.2018г. и е станало изискуемо на
15.07.2018г. с изтичане на 45-дневния срок за плащане. Дори да не бъде взето предвид
спирането на давността за период от 2 месеца и 7 дни на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /19.04.2021г./
тригодишната давност за това вземане не е изтекла. Същото се отнася и за най-старото
вземане за цена на услугата дялово разпределение, изискуемо от 01.06.2018г., както и за
начислената мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.04.2021г.
Предвид гореизложеното, предявеният установителен иск по отношение на М. Б. Я. за
цена на топлинна енергия следва да бъде уважен до размера от 1393,63 лева и следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 1408,02 лева, а предявените искове
срещу Н. И. Я. и А. И. Я. следва да бъдат уважени до размера от 696,82 лева за всеки от тях
и следва да бъдат отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от по 704,01 лева.
Предявеният установителен иск за мораторна лихва върху тази главница срещу М. Б. Я.
следва да бъде уважен до размера от 146,42 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 147,93 лева, а предявените искове срещу Н. И. Я. и А. И. Я.
следва да бъдат уважени до размера от 73,21 лева за всеки от тях и следва да бъдат
отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от по 73,96 лева. Предявените
установителни искове срещу М. Б. Я. за сумата от 32,18 лева – цена на услугата дялово
разпределение и срещу Н. И. Я. и А. И. Я. за по 16,09 лева – цена на същата услуга, следва
да бъдат уважени изцяло, а предявените установителни искове срещу М. Б. Я. за сумата от
5,46 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение и срещу Н. И. Я. и
А. И. Я. за по 2,73 лева за същата мораторна лихва, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат всички главни страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 113,74 лева, като с оглед уважената част от исковете му се
дължат разноски в заповедното производство в размер на 112,21 лева, от които М. Б. Я.
дължи 56,10 лева, а Н. И. Я. и А. И. Я. дължат по 28,05 лева. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 198,90 лева, за депозити за
възнаграждение на вещи лица в размер на общо 500 лева, претендирал е и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева, предвид ниското ниво на
фактическа и правна сложност на делото, или общо 798,90 лева. С оглед уважената част от
7
иска му се дължат разноски в исковото производство в общ размер на 788,19 лева. Отделно
от това, ответникът М. Я. дължи на ищеца и пропорциона част от разходите за назначаване
на нейния особен представител, която е 295,98 лева. С оглед на това, ответникът М. Я.
дължи на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 690,07 лева, а
ответниците Н. Я. и А. Я. дължат по 197,05 лева. Ответниците Н. Я. и А. Я. са сторили
разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на
общо 600 лева /т.е. по 300 лева всеки/ и по 600 лева всеки в исковото производство, платени
изцяло в брой. Релевираното от ищеца възражение за прекомерност е основателно. С оглед
приложимата редакция на НМРАВ, интереса по исковете срещу тези ответници, ниското
ниво на фактическа и правна сложност и броя на предприетите процесуални действия,
възнагражденията в исковото производство следва да бъдат намалени до размера от по 400
лева за всеки от двамата ответници. С оглед отхвърлената част, на Н. Я. и А. Я. се дължат
разноски в размер на по 4,02 лева в заповедното производство и на по 5,36 лева в исковото.
Ответникът М. Я. не е сторила разноски, а е била представлявана от особен представител,
поради което разноски не й се дължат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. И. Я., с ЕГН:
**********, и Н. И. Я., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. „Полигона“, бл.
10, вх. 1, ет. 11, ап. 46, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. София, ул. Ястребец“ № 23Б, сумата от по 696,82 лева за всеки от тях,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Полигона“, бл. 10, вх. 1,
ет. 11, ап. 46, аб. № 160682, ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от по 73,21 лева за всеки от тях, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 09.04.2021 г. и сумата от по 16,09 лева за всеки от тях,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 22157/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените
установителни искове за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от по 696,82 лева
за всеки ответник до пълните предявени размери от по 704,01 лева за всеки, предявените
установителни искове за мораторна лихва върху тази главница за разликата над сумата от по
73,21 лева за всеки до пълния предявен размер от по 73,96 лева за всеки, както и
предявените установителни искове за сумата от по 2,73 лева за всеки ответник,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 09.04.2021г.
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Б. Я., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Полигона“, бл. 10, вх. 1, ет. 11, ап. 46, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец“ № 23Б, сумата от 1393,63 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Полигона“, бл. 10, вх. 1, ет. 11, ап. 46, аб. № 160682, ведно със
законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,42 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.04.2021 г. и сумата от
32,18 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 19.04.2021 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22157/2021г. по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск за цена на топлинна енергия за разликата над сумата от по
1393,63 лева до пълния предявен размер от 1408,02 лева, предявения установителен иск за
мораторна лихва върху тази главница за разликата над сумата от 146,42 лева до пълния
предявен размер от по 147,93 лева, както и предявения установителен иск за сумата от 5,46
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 09.04.2021г.
ОСЪЖДА А. И. Я. и Н. И. Я. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от по 28,05 лева за всеки, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от по 197,05 лева за всеки, представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА М. Б. Я. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 56,10 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 690,07 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на А. И. Я. и Н. И. Я. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 4,02 лева на всеки, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от по 5,36 лева на всеки, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9