Решение по дело №511/2018 на Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

   №

               гр.Варна, 09.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 17.10.2018 г. в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 511 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от Застрахователна компания „Лев инс“ АД-гр.София срещу решение №52/21.05.2018 г. на Окръжен съд Силистра по т.д. №98/2017 г., с което дружеството е осъдено да заплати на М.А.К. *** сумата 88500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от телесни увреждания като моторист, вследствие на ПТП от 14.08.2016 г., причинено от М.Р.М. *** като водач на лек автомобил „Ауди А 6 олроуд“ с рег. №917 Н321, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати разноски, както следва: сумата 386.10 лв в полза на М.А.К., сумата 3185 лв в полза на адв. П.Н. на основание чл. 38, ал. 1 - ЗА и сумата 3540 лв - държавна такса по сметката на СОС. Въззивникът моли за отмяна на решението изцяло и за постановяване на друго решение, с което се отхвърлят изцяло предявените искови претенции, ведно със заявените акцесорни искове, като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на разноските. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебни разноски по списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по жалбата - М.А.К. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски на процесуалния представител адв. П.Н. на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА.

Помагачът по делото - М.Р.М. ***. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд следи служебно за валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а е ограничен по въпросите за неправилност на решението от посоченото в жалбата.

Оплакването в жалбата, че съгласно декларация-разписка от 24.08.2016 г. /л.233/ пострадалият бил напълно обезщетен със сумата 2300 лв, заплатена му от третото лице помагач, и не можел да търси нищо повече нито от застрахователя, нито от деликвента, е неоснователно.

От една страна, посочената декларация-разписка е въведена в процеса от третото лице помагач и в нито един момент ответникът не е направил пред първата инстанция твърдения и доводи, свързани с нея. Дори и да не е знаел за съществуването на този документ, след като той е бил представен по делото от помагача, ответникът е узнал за него и е могъл да твърди нови обстоятелства, свързани с документа, предвид разпоредбата на чл.147, т.1 - ГПК, което не е сторил. При положение че не е навел тези нови обстоятелства в първоинстанционното производство, ответникът не може да се позовава на тях за първи път с жалбата си.

От друга страна, по делото се установява, че основните вреди за ищеца са последиците от посткомоционния мозъчен синдром, настъпили следствие на претърпяната черепно-мозъчна травма, като вещото лице Русчева от името на изслушаната комплексна СПСПЕ е заявила в с.з. на 11.04.2018 г., че тези последици настъпват около месец и половина – два след самата травма. Очевидно е при това положение, че тези вреди не са могли да бъдат отчетени в декларацията-разписка от 24.08.2016 г., която е била съставена и подписана от ищеца само 10 дни след ПТП при излизането му от болницата. Касае се за новонастъпили вреди за ищеца, необхванати от документа. Съгласно ТР №1/2016 г. на ОСГТК на ВКС увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на деликвента може да бъде ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително претърпените вреди. Декларацията включва само претърпените имуществени и неимуществени вреди до момента, но не и тези, които са възникнали в последствие. Доколкото имуществените вреди по мотоциклета могат да бъдат определени в размер на 800 лв спрямо цените за подобно МПС, разликата до общата заплатена сума 2300 лв в размер на 1500 лв обхваща неимуществените вреди съобразно епикризата при изписване на ищеца от „МБАЛ-Силистра“АД-гр.Силистра, а именно: – мозъчна контузия, субдурален хематом, контузия на дясна подбедрица с разкъсано-контузна рана, охлузвания по лицето и на десен горен крайник.

Останалите вреди следствие на претърпян посттравматичен /посткомационен/ органичен мозъчен синдром в резултат от преживяната черепно-мозъчна травма, водещ до нарушено личностово, професионално и социално функциониране, са новонастъпили и могат да бъдат търсени по съдебен ред по пряк иск срещу застрахователя. Това са късните последици от претърпяната от пострадалия черепно-мозъчна травма с мозъчна контузия, както са охарактеризирани в заключението на СПСПЕ на л.317. Съобразно категорично установената от вещите лица органична мозъчна увреда на пострадалия, която е много сериозно заболяване, протича мъчително и с труден напредък и включва разстройство на личността, рецидивиращо депресивно разстройство, генерализирана тревожност, социална фобия, хронично главоболие, агресивност, раздразнителност, страхове, нервност, асоциалност, нарушения на паметта и концентрацията, затруднения в общуването, съобразителността, схващането на нещата и в планирането, потвърдени и от свидетелските показания на майката и чичото на пострадалия; прогнозата, че пълно излекуване може да не бъде постигнато, и съвсем младата възраст на пострадалия – 18 г. към датата на ПТП, общият размер на поисканото обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от 100000 лв се явява адекватен и не е завишен.

Оплакването за съпричиняване на увреждането от пострадалия е частично основателно. От установения със заключенията на едноличната и тройна САТЕ механизъм на произшествието става ясно, че пострадалият се е движил с управлявания от него мотоциклет най-вляво на пътното платно близо до осевата линия в посока с.Черник-с.Овен, вероятно с цел завиване на ляво по черен път за с.Овен, но се е отказал от маневрата  /вероятно поради свършване на непрекъснатата разделителна линия от тази страна за пресичане на насрещното платно, видно от снимковия материал/ и се опитал да се завърне в средната част на платното за движение. Именно тогава бил блъснат от попътно движещия се зад него лек автомобил „Ауди“, който се опитал да извие волана надясно и да спре /установено протриване с черна следа – фиксирано веществено доказателство №2 по ДП №544/16 г. и спиране в десния затревен банкет/, но не успял да избегне страничен удар в предната си лява част, съответно дясна част за мотоциклета, под ъгъл от около 45 градуса и отхвърлил мотоциклета, който преминал през цялото ляво платно и се спрял след намиращата се от лявата страна на пътя отбивка, а пострадалият изпаднал от него от лявата страна на осевата линия, където е установено петно от кръв. Няма обективни данни за рязко свиване от мотоциклетиста в дясно, които да подкрепят показанията за това на св. Ивайло Димитров - работник във фирма на деликвента и пътник в автомобила, затова същите следва да се приемат за заинтересовани и да не се кредитират. Няма и обективни данни, а само предположение в заключението на тройната САТЕ, за намаляване на скоростта от автомобила преди удара.  Но дори да се приеме обратното по тези два въпроса, пак  това не може да доведе до промяна на извода, че вина за самото произшествие има самият деликвент, а не и пострадалият. Водачът на автомобила не е съобразил скоростта си с особеностите на пътя - не голямата ширина на платното - 3.25 м, надлъжен наклон от 4%, водещ до ускоряване на скоростта, липса на обозначени ленти за движение /видно и от снимковия материал/, не е поддържал нужната дистанция спрямо движещия се пред него мотоциклет, няма данни да е подал звуков сигнал за предупреждаване на мотоциклетиста, че приближава и възнамерява да премине покрай него, предвид това че се движи в общата и за двете МПС лента за движение, и не е изчакал завършването на започнатата от водача на мотоциклета маневрата. Съгласно чл.20, ал.2 - ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл. 23, ал.1 - ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

 Фактът, че пострадалият е бил неправоспособен водач сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че е създал предпоставки за възникване на удара между двете МПС и е съпричинил ПТП. Няма констатирани конкретни действия от негова страна, които да са довели до този резултат.

 Пострадалият обаче е съпричинил увреждането си с неизползването като мотоциклетист на предпазна каска, категорично установено от всички данни по делото. Съгласно чл. 137е - ЗДП  водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.  Доколкото ищецът не е носил такава каска, а получената при удара черпно-мозъчна травма, последвана от посттравматичен /посткомационен/ органичен мозъчен синдром, съставляват основният дял от уврежданията му, следва да се приеме, че е съпричинил с действията си претърпените вреди, тъй като ползването на защитна каска без съмнение би ги ограничило или намалило. Това е потвърдило в с.з. на 23.02.2018 г. и вещото лице Теодор И. по допуснатата СМЕ. Въззивният съд намира, че делът на съпричиняването от пострадалия следва да се определи в размер на 25%, като определеният такъв от СОС – 10% е занижен, предвид характера и сериозността на уврежданията в областта на главата, които носенето на защитна каска би могло да ограничи или намали.

При това положение обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост в размер на 73500 лв /след приспадане от общия им размер -100000 лв на 25% /25000 лв/ съпричиняване и на сумата 1500 лв, заплатена за част от тях по декларация-разписка от 24.08.2016 г./

Предвид това обжалваното решение следва да се отмени в осъдителната му част по иска за главницата за разликата от 73500 лв до 88500 лв и в частта му за разноските както следва: за разликата от 361.60 лв до 386.10 лв - разноски в полза на М.А.К.; за разликата от 2735 лв до 3185 лв - адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.Н. на основание чл. 38, ал.2 вр.ал.1-ЗА и за разликата от 2940 лв до 3540 лв – държавна такса по сметката на Силистренски окръжен съд, като искът за сумата 15000 лв, представляваща разликата от 73500 лв до 88500 лв,ведно с лихви и разноски, се отхвърли като неоснователен. В останалата му осъдителна част решението е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща в потвърдената част и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 - ГПК.

При този изход на спора съобразно уважената част от жалбата в полза на  въззивника се присъжда сумата 300 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция. Съобразно отхвърлената част от жалбата въззивникът се осъжда да заплати на процесуалния представител на ответника по жалбата - адв. П.Н. сумата 2735 лв - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 - ЗА.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №52/21.05.2018 г. на Окръжен съд Силистра по т.д. №98/2017 г. в осъдителната му част по иска за главницата за разликата от 73500 лв до 88500 лв и в частта му за разноските както следва: за разликата от 361.60 лв до 386.10 лв - разноски в полза на М.А.К.; за разликата от 2735 лв до 3185 лв - адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.Н. на основание чл. 38, ал.2 вр.ал.1 - ЗА и за разликата от 2940 лв до 3540 лв - държавна такса по сметката на Силистренски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 15000 лв, представляваща разликата от 73500 лв до 88500 лв - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, като моторист следствие на ПТП от 14.08.2016 г., причинено от М.Р.М. *** като водач на лек автомобил „Ауди А 6 олроуд“ с рег.№ 917 Н321, ведно с лихви и разноски, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част.

ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Застрахователна компания „Лев инс“ АД гр.София, ЕИК *********, сумата 300 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД гр.София, ЕИК *********, да заплати на адв. П.Н. *** сумата 2735 лв - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 - ЗА.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.