РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Сливница, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20211890100651 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 вр. чл. 49 ЗЗД
от „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл.
„П.“ № *, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И., чрез пълномощника
адв. С. от ***, срещу О.Д., представлявана от кмета А.И., с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 122,58 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по щета №
470420202100455, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищцовото дружество твърди, че е изплатило на водача на увредено МПС
застрахователно обезщетение в размер на 122,58 лева по щета № 470420202100455 въз
основа на застрахователен договор за застраховка „Каско Стандарт“ по полица №
4704200200008635, валиден от 04.07.2020 г. до 03.07.2021 г. за лек автомобил „***********“
модел „***********“ с рег. № ************ във връзка с настъпило ПТП на 29.12.2020 г. на
пътя от гр. Драгоман към с. Драгоил, на около 2 км от гр. Драгоман. Ищецът посочва, че
произшествието се дължи на преминаване на автомобила през препятствия на пътното
платно – няколко необезопасени и необозначени дупки на пътя. В резултат на ПТП е била
увредена предна дясна гума на автомобила. Отразено, че е пътят е общинска собственост,
като ответникът О.Д. бил задължен да поддържа същия. С изплащането на обезщетение на
собственика за така причинените вреди дружеството твърди, че е встъпило в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение.
1
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, който бил канен доброволно
да изпълни задължението си, да му заплати на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ сумата от
122,58 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноските по производството.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответната
община е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Излага
съображения, че към исковата молба не са представени писмени доказателства, които в
пълнота да установяват изложените твърдения в исковата молба и оспорва същите. Изтъква,
че липсва свидетел - очевидец на твърдяното ПТП. На следващо място поддържа, че за
водача на увреденото МПС е била налице възможността да заобиколи препятствията на
пътя, а той съвсем нелогично е преминал през тях, с което е увредил управлявания от него
автомобил. Ответникът заявява, че застрахователят безкритично е заплатил поисканото от
водача на автомобила обезщетение, без да изследва въпроса дали последният не е виновен
за настъпването на ПТП, поради липса на правоспособност за управление на МПС или
поради употреба на алкохол. Ответната община оспорва съставената от участник в ПТП
декларация, която като частен документ съдържа изгодни за ищеца факти и смята, че те
следва да бъда установени единствено с протокол за ПТП, съставен от съответните
длъжностни лица от КАТ. Изразява съмнения, че такива не са били повикани за
установяване на настъпилото ПТП, именно, за да бъде избегната проверка на водача. Поради
това счита, че не може да се установи категорично причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължение за поддръжка на пътя и настъпилите увреждания по
автомобила. При тези съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2020 г. лек автомобил марка „***********“, модел „***********“, с ДК №
**********, собственост на Г. А. Г., с ЕГН ********** и управляван от същия, движейки се
по път от гр. Драгоман към гр. Драгоил, на около 2 км от гр. Драгоман, преминавайки през
няколко необезопасени и необозначени препятствия на пътното платно – дупки, претърпява
ПТП с имуществени вреди за автомобила – увредена предна дясна гума. За настъпилото
ПТП е съставена декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“, подписана от водача Г. Г. и от свидетел И. И. М., с ЕГН **********.
От представената по делото застрахователна полица № 4704200200008635/15.06.2020
г., валидна от 04.07.2020 г. до 03.07.2021 г. се установява, че на 15.06.2020 г. ищцовото
дружество е сключило договор за застраховка „КАСКО СТАНДАРТ“ на автомобилистите за
лек автомобил марка „***********“, модел „***********“ с рег. № **********.
От представената по делото преписка по щета № 44012131903244, включваща
застрахователната полица за застраховка „КАСКО“, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от 05.01.2021 г., опис на претенция от 07.01.2021 г., опис-
2
заключение по претенция № 51-01300-100/21/05.01.2021 г. от 27.04.2021 г., фактура №
**********/29.12.2020 г., доклад по щета № 470420202100455/20.01.2021 г. и преводно
нареждане, се установява, че ЗАД „Б.В.И.Г.“ във връзка с възникнало ПТП, при което е
увреден лек автомобил марка „***********“, модел „***********“ с рег. № ************,
собственост на Г. А. Г., е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 122,58 лева.
В цитираната декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица
„КАСКО СТАНДАРТ“ управлявалият лекия автомобил Г. А. Г. е заявил, че на 29.12.2020 г.
е възникнало ПТП на пътя гр. Драгоман – с. Драгоил, на около 2 км от гр. Драгоман, които
твърдения са потвърдени в нарочна декларация от свидетел на настъпилото застрахователно
събитие: И. И. М..
С писмо изх. № 53-00-7170/19.07.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“
пълномощникът на ищцовото дружество е уведомен, че отсечката от гр. Драгоман до с.
Драгоил не е част от републиканската пътна мрежа и не се стопанисва и поддържа от АПИ,
а от О.Д..
На 26.07.2021 г. на ответната община е връчена регресна покана по щета №
470420202100455 за заплащане на сумата от 194,58 лева, включваща изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 122,58 лева, както и 72,00 лева адвокатско
възнаграждение за изготвяне на покана за доброволно плащане.
От заключението на изготвената САТЕ се установява, че при движение по път със
силно нарушена цялост на настилката и дупки с дълбочина повече от 8-10 см, предното
дясно колело на автомобила попада в дупка и при излизане от нея гумата на колелото се
удря в насрещния ръб на дупката, при което дори при сравнително малка скорост /30-40
км/ч/, ако този ръб е остър и гумата е средно нископрофилна, вследствие на удара гумата се
свива и частта от нея, попаднала между ръба на дупката и борда на джантата, се разкъсва.
Нанесените на лек автомобил марка „***********“, модел „***********“ с рег. №
************ щети са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП и напълно
отговарят на описаното от собственика на автомобила Г. А. Г. и свидетеля И. И. М. в
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ от
29.12.2020 г. Стойността на нанесената при ПТП щета на лекия автомобил е 122,58 лева с
включен ДДС и отговаря на действащите към момента пазарни цени.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите по
делото писмени доказателства: застрахователна полица за застраховка „Каско Стандарт“ №
4704200200008635/15.06.2020 г., валидна от 04.07.2020 г. до 03.07.2021 г.; декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“ вх. № 0090/07.01.2021
г.; заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.01.2021 г.; опис на
претенция № 51-01300-100/21 от 05.01.2021 г.; опис-заключение по претенция № 51-01300-
100/21/05.01.2021 г. от 27.04.2021 г.; фактура № **********/29.12.2020 г.; доклад по щета №
470420202100455/20.01.2021 г. и преводно нареждане от 21.01.2021 г.; регресна покана рег.
№ 53-00305/26.07.2021 г.; отговор на регесресна покана рег. № 53-00305-001/30.07.2021 г.;
показанията на свидетеля Г. А. Г., заключението на съдебната автотехническа експертиза,
3
които съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно дадени.
Съдът приема за достоверни показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като
същите са логични и последователни, подкрепят се от събраните по делото писмени
доказателства и за съда не е налице основание за подлагането им под съмнение.
С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 29.12.2020 г. е възникнало
застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 122,58 лева, т.е. налице са основанията за встъпване в правата за застрахования.
От показанията на свидетеля Г. и изслушаната съдебно автотехническа експертиза се
установява, че застрахователното събитие /процесното ПТП/ е настъпило при следния
механизъм: при движение по път със силно нарушена цялост на настилката и дупки с
дълбочина повече от 8-10 см, предното дясно колело пропада в дупка и при излизане от нея
гумата на колелото се удря в насрещния ръб на дупката. Вследствие на удара, дори при
сравнително ниска скорост, съчетан с остър ръб и средно и нископрофилна гума, тя се свива
и частта от нея попаднала между ръба на дупката и борда на джантата се разкъсва. Тази
доказателства потвърждават изнесеното в приложените по делото декларации за настъпване
на застрахователно събитие на св. Г. и на И. М..
Следва да се има предвид, че съгласно § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, „препятствие на
пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Във всички случаи
наличието на дупка на пътното платно представлява нарушаване на целостта на пътното
покритие и създава непосредствена опасност за движението.
Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата съответните общини осъществяват дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. От приложеното по
4
делото писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ изх. № 53-00-7170/19.07.2021 г.
(издадено от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия по закон и
представляващо официален свидетелстващ документ с обвързваща съда доказателствена
сила относно установените обстоятелства съгл. чл. 179 от ГПК,) недвусмислено се
установява, че пътен участък от гр. Драгоман до с. Драгоил не е част от републиканската
пътна мрежа и се стопанисва и поддържа от О.Д.. Това означава, че възложител на работата
по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е
настъпило застрахователното събитие, е именно О.Д.. Налице е бездействие на ответника,
тъй като пътят нито е ремонтиран и поддържан, нито е сигнализиран за препятствията по
него, от които са причинени вредите по автомобила. Затова и според настоящия състав това
противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на евентуалния
ответник в качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си свидетелят Г. е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат - нито, че се е движил с несъобразена
скорост, нито, че е употребил алкохол, нито, че не е направил опит да заобиколи
препятствията, нито каквото и да е друго обстоятелство, което може да обуслови извода, че е
налице съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на съдебната
автотехническа експертиза към момента на настъпването им съвпада с реално изплатеното
застрахователно обезщетение.
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск, като доказан по основание и
размер, следва да бъде уважен изцяло.
С оглед на този изход от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в общ размер на 850 лева, от
които 360 лева - адвокатско възнаграждение, 50 лева – държавна такса, 40 лева – депозит за
призоваване на свидетел, 400 лева – възнаграждение за вещо лице по изготвена САТЕ.
При тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.Д., представлявана от кмета А.И., по иска с правно основание чл. 410,
вр. чл.411, ал.1 ОТ КЗ вр. чл. 45, ал.1, във вр. чл. 49 от ЗЗД, да заплати на „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с
ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № *,
представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И., чрез пълномощника адв. С. от
САК, сумата от 122,58 лева (сто двадесет и два лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“
по щета № 470420202100455, ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, О.Д., представлявана от кмета А.И. да
5
заплати на „Б.В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр.
С., пл. „П.“ № *, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и Т.И., чрез
пълномощника адв. С. от ***, сумата от 850 лева, представляващи направените от ищеца
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от получаването на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6