СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.
съдия МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
1409 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264481 от 04.11.2019 г. по гр. д. №
12287/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 157 състав, е
признато за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.П.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата от 2418,57 лв. -
главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода
1.5.2016 г. до 30.4.2018 г. и сумата от 36,49
лв. - цена на услугата за разпределение на топлинна енергия за същия
период, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 15.11.2018 г., до окончателното й изплащане
и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 6,07 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.09.2016 г. до 07.11.2018 г., за които суми по ч. гр. д. №
72734/2018 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлен искът за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 156,60 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.9.2016 г. до 7.11.2018 г.
С решението са отхвърлени предявените
от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу С.П.В., ЕГН **********, искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 2418, 57 лв. - главница, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена за периода 1.5.2016 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 36,49 лв. - цена на услугата за
разпределение на топлинна енергия за същия период и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи сумата от 6,07 лв. -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.9.2016
г. до 7.11.2018 г., и сумата 156,60 лв.
- законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия
за периода 15.9.2016 г. до 7.11.2018 г., за които суми по ч. гр. д. № 72734/2018
г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
С решението П.П.С., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 77,36 лв. -
разноски за производството по ч. гр. д. № 72734/2018 г. по описа на СРС, 157
с-в и сумата от 750,60 лв. -
разноски за исковото производство за държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач
на страната на „Т.С.“ ЕАД - „Т.С.“ ЕООД.
В срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от П.П.С.
срещу решението в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 36,49 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.11.2018 г. до
окончателното заплащане на сумата. Въззивникът излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Сочи, че от събраните по
делото доказателства не се установява правото на 3-тото лице помагач да
извършва услугата дялово разпределение, тъй като между него и етажната
собственост, в която се намира процесният имот липсва договор. Искането към
съда е да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли предявената
претенция. С жалбата не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД и третото
лице - помагач „Т.С.“ ЕООД не е депозиран отговор.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение, в обжалваната част, намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 157 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са исковете срещу П.П.С. за установяване съществуване на вземанията за услугата дялово
разпределение и за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта
и размера на претендираното от него вземане, т.е. наличието на правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; обстоятелството, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, както и че ответникът е
изпаднал в забава по отношение на това вземане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ).
Не е спорно обстоятелството, че между страните е
възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен № 004777, като
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия.
По отношение на претенцията
за възнаграждение за дялово разпределение, настоящият съдебен състав намира
следното:
Ищецът не е навел
твърдения, от които да се направи извод, че вземането за възнаграждение за
дялово разпределение е в неговия патримониум. Напротив, в случая ищецът е навел
твърдения, че изравнителните сметки са изготвени от трето лице, което е фирма
за дялово разпределение, а не от ищеца, поради което съдът приема, че
твърденията на заявителя за фактите не обуславят извод, че е предявил свое
вземане за възнаграждение за услуга за дялово разпределение. Вземането за
възнаграждение за дялово разпределение на топлинна енергия принадлежи на
правния субект, сключил договор за тази услуга и извършил същата. Твърденията
на ищеца, че изравнителни сметки за процесния период са изготвени от третото
лице обосновават извод, че това е вземане, принадлежащо на третото лице, а не
на ищеца. Действително ищецът е посочил, че правоотношението между страните по
делото е възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия,
сключен при общи условия, съобразно чл. 150 и сл. ЗЕ. Това обстоятелство,
обаче, не е достатъчно, за да се приеме, че на ищеца принадлежи вземането за
възнаграждение за дялово разпределение. Законодателят с разпоредбата на чл. 140
ЗЕ е посочил, че в сграда - етажна собственост, дяловото разпределение се
извършва от лице, регистрирано да извършва услугата дялово разпределение,
избрано от етажните собственици, сключило договор с тях за същото, който
договор задължително сочи условия и начин на плащане на услугата дялово
разпределение.
По делото не се спори, а и
е установено от приетите доказателства, в това число: заключение по съдебно - техническата
експертиза, изравнителни сметки, констативни протоколи за извършен отчет,
протокол от общо събрание на етажната собственост, находяща се в гр. София, ул.
„*******, сключен между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД, че дялово
разпределение на енергията през процесния период в сградата етажна собственост,
в която се намира процесният имот е извършвано от фирма за дялово
разпределение, а именно „Т.С.“ ЕООД по сключения за това договор с етажните
собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******.
При така наведените
твърдения и установеното по делото, съдът приема, че в тази част ищецът е
предявил чуждо право и искът срещу П.П.С. за сумата от 36,49 лв. следва да се
отхвърли.
По иска, по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2016 г. до 07.11.2018 г.
С оглед неоснователността
на претенцията за възнаграждение за дялово разпределение, неоснователна се явява
и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху възнаграждението за
дялово разпределение.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че П.П.С.
дължи на ищеца сумата от 36,49 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение, както и в частта, с която е признато за установено, че дължи на
ищеца сума в размер на 6,07 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, като исковете срещу нея за тези вземания следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
За първата инстанция: в заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 104,71 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, прието от районния съд в
размер на 25 лв. В исковото производство ищецът е
сторил разноски в размер на 388,77 лв. - държавна такса, 450 лв. - депозити за
вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, прието от районния съд в размер на 50 лв.
Съразмерно с уважената част на исковете срещу ответника, ищецът има право на
разноски за заповедното производство в размер на 71,47 лв. и за исковото
производство в размер на 693,48 лв. Ответникът също има право на разноски за
заповедното и исковото производство, но същият не е претендирал такива.
За въззивната инстанция право на разноски има въззивникът, който обаче не претендира такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 264481 от
04.11.2019 г. по гр. д. № 12287/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 157 състав: 1/ в частта, с
която е признато за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.П.С., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, сумата от 36,49 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 25.08.2016 г. до окончателното заплащане на сумата; 2/ в частта, с която е признато за установено, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, че П.П.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 6,07 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2016 г. до 07.11.2018 г.; 3/ в частта, с която П.П.С., ЕГН **********, е осъдена
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски
в заповедното производство в размер над 71,47 лв. до уважения размер от 77,36
лв. и разноски в исковото производство в размер над 693,48 лв. до уважения
размер от 750,60 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу П.П.С.,
ЕГН **********, иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че П.П.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 36,49 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 25.08.2016 г. до
окончателното заплащане на сумата, както и предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
срещу П.П.С., ЕГН **********, иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено, че П.П.С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 6,07 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2016
г. до 07.11.2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на
страната на „Т.С.“ ЕАД - „Т.С.“
ЕООД.