Решение по дело №484/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

17.06.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

29.05.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АХН

дело номер

484

по описа за

2019

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1947- 000079/ 27.03.2019г. издадено от Началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания: по т.1 глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по т.2 глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП за нарушение на чл.133 ал.2 от ЗДвП, по т.3 глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДВП, и по т.4 глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и отнемане на общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР, на С.С.Ю. *** с ЕГН ********** извършени на 21.02.2019г. около 18.05часа в гр.Кърджали на ул.Републиканска.

Недоволен от така наложеното наказание е останала жалбоподателката С.Ю., която считал наказателното постановление за незаконосъобразно поради следните съображения: не била извършила соченото нарушение при описаната фактическа обстановка; при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон. Моли съда да отмени изцяло издаденото наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.   

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено  следното от фактическа страна: На 21.02.2019г. свидетелите Б.Д. и А.К.- полицейски инспектори в РУ- Кърджали, били на работа като осъществявали контрол на движението по ул.Републиканска в гр.Кърджали. Този ден около 18.05ч. по същата улица срещу магазин за кафе те видели, че по пътното платно в посока от Обредния дом към ресторант „Наталия“ се движи лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ К6996АТ, в който на предната седалка седи дете, а водачът е без поставен обезопасителен колан. Поради това свидетелят Б.Д. подал сигнал за спиране със „стоп палка“ и водачът спрял пред него. Тогава полицейските служители видели отново, че не се използвал обезопасителния колан, както и че на предната седалка седяло дете на около 5 години без поставена допълнителна специална седалка. След като се представил, свидетелят Д. поискал документите за проверка, при което жалбоподателката С.Ю. представила лична карта и свидетелство за управление на МПС, но не и контролен талон към него. Полицейският служител Б.Д. уведомил водача С.Ю., че ще й бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, след което двамата свидетели се оттеглили да го изготвят в непосредствена близост до спрения за проверка автомобил. Няколко минути по- късно на място пристигнал собственикът на лекия автомобил марка „БМВ“ с рег.№ К6996АТ, който хвърлил на полицейските служители Д. и К. контролния талон към свидетелството за управление на МПС на жалбоподателката С.Ю. и полицата за сключена гражданска отговорност за спряното МПС. Преди да бъде съставен акта за установяване на административно нарушение водачът С.Ю. привела автомобила в движение и потеглила без да уведоми никой. След около десетина минути отново се върнала и спряла за кратко, след което преди да й бъде връчен акта, тя напуснала мястото на проверката и повече не се върнала. Свидетелят Б.Д. съставил акта за нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.133 ал.2 от ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.101 ал.1 т.1 от ЗДвП в присъствието на колегата си А.К., но не могъл да го предяви на нарушителя, след което докладвал за проверката на началника си. На 26.02.2019г. Б.Д. отново бил на работа, когато видял жалбоподателката С.Ю. на бензиностанция „Симфония“ в гр.Кърджали кв.Възрожденци. Поради това се обадил на колегите си за съдействие и на место дошъл полицай К.К. ***. На този ден двамата влезли в бензиностанцията, където свидетелят Д. прочел на С.Ю. съставеният срещу нея акт за установяване на административно нарушение, но тя отказала да го подпише, както и да получи екземпляр от него. Като свидетел на този отказ се подписал свидетелят К.К.. На тази база на 27.03.2019г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция установи тези факти на база гласните доказателства дадени от свидетелите Б.Д., А.К. и К.К., които си кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателства- Повторно издаване на СР на МПС от 09.05.2019г., Справка за нарушител/ водач и Акт за установяване на административно нарушение № 79 от 21.02.2019г.,чиято доказателствена сила не бе оборена. Всички те установяват по безспорен начин описаните факти в акта и в наказателното постановление.

От правна страна съдът установи следното: Постъпилата жалба е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в законоустановеният 7- дневен срок видно от обжалваното наказателно постановление, което било връчено на жалбоподателя на 07.05.2019г., а жалбата е входирана от наказващия орган същия ден.

по т.1 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата задължава водачите на МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. А чл.183 ал.4 т.7 от същия закон казва, че се наказва с глоба 50.00лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Като преди да се произнесе настоящата инстанция съобрази следното: За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. От събраните по делото гласни доказателства и на база създадената оборима презумпция за доказателствената сила на съставените актове за установяване на административно нарушение чл.189 ал.2 от ЗДвП, то безспорно по делото се установи, че жалбоподателката е управлявала лек автомобил марка „БМВ” без да е поставила обезопасителен колан, поради което правилно наказващият орган е подвел извършеното под състава на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и й е наложил наказание в единствено предвидения размер- глоба от 50лв. Поради това следва наказателното постановление да бъде потвърдено в тази му част. В резултат на това правилно са били отнети и 6 контролни точки на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.10 от Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.

По т.2 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.133 ал.2 от Закона за движение по пътищата забранява на водачите на МПС да превозват деца до 12-годишна възраст на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка. А чл.183 ал.4 т.10 от същия закон казва, че се наказва с глоба 50.00лв. водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV. От събраните по делото гласни доказателства и на база създадената оборима презумпция в чл.189 ал.2 от ЗДвП за доказателствената сила на съставените актове за установяване на административно нарушение, то безспорно по делото се установи, че жалбоподателката е превозвала дете до 12 годишна възраст на предната седалка без поставена допълнителна специална седалка, поради което правилно наказващият орган е подвел извършеното под състава на чл.133 ал.2 от ЗДвП и й е наложил наказание в единствено предвидения размер- глоба от 50лв. Поради това следва наказателното постановление да бъде потвърдено и в тази му част. Правилно са били отнети и 6 контролни точки на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП вр.чл.6 ал.1 т.11 от Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР.

По т.3 от наказателното постановление: Посоченият за нарушен текст на разпоредбата на 103 от ЗДвП казва, че „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътното превозно средство е  длъжен да спре плавно в най- дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”. По делото се установи, че жалбоподателката С.Ю. е спряла плавно след подадения сигнал от контролния орган Б.Д., но след това не са й били дадени указания, които тя да не е изпълнила. Вярно е, че свидетелят Д. я е уведомил, че ще й бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, но същият не й е наредил да остане на място или да дойде с него. В случая не е налице съвкупността от всички признаци посочени в чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата, като извършеното деяние не е съставомерно, тъй като няма съвпадане на всички признаци на извършеното и това, което е постановено в закона. От обективна страна изпълнителното деяние не е извършено, тъй като нарушителят като водач на МПС е спрял плавно след подаден сигнал, а не се доказа да не е изпълнен указанията на контролния орган, тъй като такива извън изискването на документи за проверка, не се установи да са дадени. Поради това е безпредметно излагането на съображения от субективна страна. При този анализ следва наказателното постановление в тази му част да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като наказващият орган не проведе пълно доказване на извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП така както изисква закона.

 по т.4 от наказателното постановление: Нарушеният текст на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи със себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Безспорно по делото се установи, че това нарушение е извършено от жалбоподателката С.Ю., поради което правилно наказващият орган го е подвел под състава на чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП и й е наложил наказание в единствено възможния размер- глоба от 10лв. Поради това и в тази част следва наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви деяния са осъществени от жалбоподателя, кога са извършени и каква е тяхната правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. По изложените съображения, Съдът

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1947- 000079/ 27.03.2019г. издадено от Началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания: по т.1 глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, по т.2 глоба в размер на 50лв. на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП за нарушение на чл.133 ал.2 от ЗДвП и по т.4 глоба в размер на 10лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, както и отнемане на общо 12 контролни точки на основание Наредба № Із- 2539 от 17.12.2012г. на МВР, на С.С.Ю. *** с ЕГН ********** извършени на 21.02.2019г. около 18.05часа в гр.Кърджали на ул.Републиканска, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1947- 000079/ 27.03.2019г. издадено от Началник на сектор Пътна полиция при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено наказание: по т.3 глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДВП, на С.С.Ю. *** с ЕГН ********** извършено на 21.02.2019г. около 18.05часа в гр.Кърджали на ул.Републиканска, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.                               

 

                                     

                                                                       Районен съдия: