№ 16953
гр. С., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110116419 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 111497/02.06.2022 г.,
подадени от /фирма/ срещу Д. Н. Р., с която са предявени искове за установяване
дължимостта на вземания за потребена от ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът Д. Н. Р. била потребител на топлинна
енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, поради което за нея
били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката, но въпреки
установеното в същите задължение, Д. Р. не била сключила договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. За процесния период били в сила Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от /фирма/ на потребители в гр.
С., одобрени с решение на КЕВР от 2007 г. Въпреки липсата на сключен договор за
продажба, ответникът ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до
топлоснабден обект – кафе-аперитив, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен №
*********, за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2020 г., но не заплатил цената на
същата, поради което се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
1
енергия с /фирма/. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което било уважено и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 30.07.2020
г. по ч. гр. д. № 32102 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило
предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо последният моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. Н. Р. за
отговор, като такъв е постъпил в срока по чл. 131 ГПК. Страната оспорва предявените
искове в цялост, като твърди, че не била абонат на ищцовото дружество. Сочи, че
процесният имот не се ползвал през исковия период, в него нямало радиатори, нито
вертикални или хоризонтални тръби, а самото помещение се намирало извън сградата.
Заявява още, че имотът се ползвал от /фирма/, което имало сключен договор с
ищцовото дружество с аб. № *********. Оспорва се размера на претендираните
вземания, като се твърди, че средствата за търговско измерване не са били изправни и
не били подлагани на необходимите проверки и контрол през исковия период.
Ответникът твърди, че не бил изпаднал в забава относно процесните възражения.
Релевира и възражения за погасяване по давност на същите. Отправено е искане за
отхвърляне на предявените искове за погасените по давност суми и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответникът Д. Н. Р. дължи на /фирма/ суми за
потребена в топлоснабден имот – кафе-аперитив, находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен
№ ********* – но незаплатена топлинна енергия, с които се е обогатил неоснователно
2
за сметка на ищцовото дружество, както следва: 1/ сумата от 330,63 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. юни 2017
г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; 2/ сумата от 57,10 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 31.07.2017 г. до 02.07.2020 г.;
3/ сумата от 31,74 лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м.
юни 2017 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума; 4/ сумата от 6,29 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.07.2017 г. до 02.07.2020 г., начислена върху претендираната такса за дялово
разпределение.
За процесните вземания на 30.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 32102 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59 ЗЗД следва ищцовата страна да установи при условията на пълно и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: 1/
увеличаване имуществото на ответника за сметка на ищеца; 2/ обедняването и
обогатяването да произтичат от един и същи факт или група от факти, т. е. наличие на
връзка между тях; 3/ липса на друга възможност за защита на обеднелия ищец.
Установява се от събраните по делото доказателства, че Д. Н. Р. е била
собственик на процесния имот през исковия период.
Съгласно § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ и приложима за исковия период, "небитов
клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиента на топлинна енергия за небитови нужди – по аргумент от нормата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Между страните по
делото не е спорно, че процесният имот е предназначен за задоволяване на небитови
нужди, доколкото представлява кафе-аператив. С оглед на това топлоснабдяването на
имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ – въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиента на топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент
на топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна
енергия се счита за сключен при публично оповестените Общи условия с конклудентни
3
действия – по аргумент от разпоредбата на чл. 150 ЗЕ (правоотношението възниква по
силата на закона с придобиване на правото на собственост или на вещното право на
ползване на имота). Когато обаче топлинна енергия се продава на клиент за небитови
нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при
Общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална форма за
сключване на договора за продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е форма за
действителност на сделката.
Не е спорно между страните по делото, че договор между тях за продажба на
топлинна енергия през исковия период не е бил сключван. Твърденията на ищеца, че
въпреки липсата на договор ответникът е ползвал доставяната в процесния имот
топлинна енергия, обуславят приложимостта на неоснователното обогатяване по чл. 59
ЗЗД.
Не се доказа, обаче, в хода на производството при условията на пълно и главно
доказване наличието на неоснователно обогатяване в полза на ответника за сметка на
ищеца. В случая неоснователното обогатяване следва да се изрази в безспорно
установено по делото потребление на топлинна енергия в процесния имот от ответника
през исковия период в твърдяното от ищцовото дружество количество, цената на която
да не е заплатена. Именно обстоятелствата относно наличието на реално потребяване
от ответника на топлинна енергия през исковия период ищецът не успя да установи
пълно и главно в хода на производството. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното:
От доказателствения материал по делото се установява, че откритата в ищцовото
дружество партида по процесния абонатен номер (абонатен № *********) се води на
името на /фирма/. Данни за това обстоятелство са налични както в представените
документи от дружеството, извършващо дяловото разпределение в процесната етажна
собственост през исковия период (л. 97 и сл.), така и в заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира в цялост като логично и
компетентно изготвено. В същия смисъл са и показанията на разпитания по делото
свидетел И.А.В., съпруг на ответницата, чийто показания съдът цени по реда на чл. 172
ГПК и кредитира като вътрешно непротиворечиви и съответни на останалия
доказателствен материал. Свидетелят заявява, че процесното помещение се ползвало от
/фирма/, като в последните 6 - 7 години имотът бил отдаван под наем от дружеството.
Като съобрази така установените факти, съдът намира, че ищецът не доказва при
условията на пълно и главно доказване, че именно ответницата е потребявала
доставяната в процесния имот топлинна енергия през исковия период. Налични са
множество косвени доказателства в подкрепа на възраженията на ответната страна, че
друг правен субект е ползвал помещението, поради което именно той би се обогатил
4
неоснователно, потребявайки топлинна енергия, доставяна там. Изложеното от
свидетеля Величков, че ответницата е собственик на /фирма/, за което са налични
данни, че е действителният потребител на доставяната в помещението топлинна
енергия, не представлява основание отговорността за неоснователно обогатяване да
бъде понесена от Д. Р., тъй като дори тя да е собственик на посоченото дружество,
последното представлява отделен правен субект със самостоятелни права и
задължения. Изрично следва да се посочи, че основателността на искова претенция,
обоснована с твърдения за неоснователно обогатяване в резултат на ползване на
незаплатена топлинна енергия, изисква доказването по безспорен и категоричен начин,
че именно ответникът е бил реален потребител на топлинната енергия.
Неустановяването на това обстоятелство при условията на пълно и главно доказване
обуславя неоснователност на предявения иск по чл. 59 ЗЗД.
При съобразяване на изложеното, съдът намира, че искът за сумата от 330,63
лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от м. юни
2017 г. до м. април 2019 г., се явява изцяло недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Искът за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото
разпределение на потребената топлинна енергия е обусловен от изхода на делото по
иска за стойността на потребената топлинна енергия, поради което - с оглед
неоснователността на последния, неоснователен се явява и искът за сумата от 31,74
лева, представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. юни 2017 г. до м.
април 2019 г. Предвид неоснователността на предявените главни искове, като
неоснователни следва да се отхвърлят и претенциите за присъждане на акцесорните
вземания за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, заключението на която съдът кредитира в цялост като логично и
компетентно изготвено, процесните вземания са били изплатени в цялост в хода на
процеса на 20.05.2021 г., 30.06.2021 г. и 14.07.2021 г. (след подаване на заявлението за
издаване на процесната заповед за изпълнение на 21.07.2020 г.). Вещото лице не е
изследвало от кого са извършени тези плащания, доколкото не е имало поставена
такава задача. Страните също не са ангажирали доказателства в тази връзка. Поради
това съдът намира, че извършеното плащане не следва да бъде ценено като признание
основателността на исковите претенции от страна на ответницата.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, като в негова полза следва да се присъдят такива за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, въз основа на представен списък по чл. 80
ГПК, доколкото не са налице основания отговорността за разноски да бъде понесена от
ответницата. От една страна, няма данни по делото плащанията на процесните
5
вземания в хода на процеса да са извършени именно от Д. Р., която и в хода на устните
състезания поддържа възраженията си за неоснователност на исковите претенции. От
друга страна, съдът намира предявените искове за неоснователни, поради което
приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователни предявените от /фирма/, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., /адрес/, срещу Д. Н. Р.-В., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., /адрес/, положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Д.
Н. Р. дължи на /фирма/ суми за потребена в топлоснабден имот – кафе-аперитив,
находящ се в гр. С., /адрес/, абонатен № ********* – но незаплатена топлинна енергия,
с които се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество, както следва: 1/
сумата от 330,63 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от м. юни 2017 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 57,10 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 31.07.2017 г. до
02.07.2020 г.; 3/ сумата от 31,74 лева, представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м. юни 2017 г. до м. април 2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 6,29 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.07.2017 г. до 02.07.2020 г., начислена върху претендираната такса за
дялово разпределение, за които суми на 30.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 32102 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, да заплати на Д. Н. Р.-В., ЕГН: **********, с адрес гр. С.,
/адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 лева, представляваща
сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
6
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7