РЕШЕНИЕ
№____
гр. Русе, 25.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд наказателна колегия
в публично заседание на двадесет и пети септември,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Юлиян Стаменов
Членове: Милена Пейчева
Александър Иванов
при секретаря Иванка Венкова и в присъствието на
прокурор Мирослав Маринов като разгледа докладваното от съдията Иванов ВНОХД№ 549 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по глава двадесет и първа от НПК.
Иинициирано е от въззивна жалба от Е.А.С.
– подсъдим (подадена
чрез негов защитник – адв.П. ***), срещу Присъда № 89/30.05.2019год., постановена по НОХД№ 900/19г. по описа на Районен съд – Русе.
С Присъдата, подсъдимият С. бил признат
за виновен в това, че на 05.12.2017 г. в гр.Русе, без съгласието на притежателя
на изключителното право върху търговската марка за клас 25 по Международната
класификация на стоките и услугите, използвал в търговската си дейност без
правно основание марки както следва:
- марка „ADIDAS” – регистрирана от
Adidas AG, DE– Germany и „Adidas
International Marketing“ BV – Netherlands;
- марка „PUMA” – регистрирана от „PUMA
SE“- Germany;
- марка „NIKE” – регистрирана от NIKE
INOVATIVE C.V – U.S.;
- марките „BOSS“, „HUGO BOSS” и „BOSS HUGO BOSS“ – регистрирани от HUGO
BOSS TRADE MARK MANAGEMENT GMBH &CO. KG, DE;
- марка „LE COQ SPORTIF”–регистрирана от
LCS INTERNATIONAL SAS, FR
- марка „POLO” – регистрирана от THE
POLO/LAUREN COMPANY L.P., US,
като съхранявал стоки с тези знаци с цел
предлагането им за продажба по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, пр.1 от Закона за
марките и географските означения, както следва:
- 11 бр. мъжки комплекти анцуг, 3 бр. мъжки блузи, 4 бр. детски
комплекти анцуг, 2 бр. мъжки долнища и 2 бр. горнища на анцуг, носещи марка
„ADIDAS“;
- 2 бр. мъжки комплекти анцуг, 4 бр. блузи, 5 бр. суичъри и 1 бр. яке,
носещи марка „PUMA“;
- 7 бр. мъжки комплекти анцуг, 6 бр. мъжки долнища и 1 бр. блуза, носещи
марка „NIKE“,
-
4 бр. мъжки комплекти – анцуг, 2 бр. суичъри и 1 бр. мъжко долнище, носещи
марка „BOSS”, „HUGO BOSS“ и „BOSS HUGO
BOSS“
-
4 бр. мъжки комплекти анцуг и 4 бр. мъжки долнища, носещи марка „LE COQ SPORTIF“;
-
1 бр. мъжки пуловер носещ марка „POLO“;
обекти на това изключително право,
всички стоки на обща стойност
2 492лв., поради което и на основание чл.172б, ал.1, вр. с чл.54 от НК,
му било определено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1
от НК, било намалено с една трета, поради което му било наложено наказание
“ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването му било отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, както му
било наложено и наказание „ГЛОБА” - в размер на 500 лева.
С присъдата, на основание чл.172б, ал.3
от НК било постановено отнемане на посочените горе вещи, като и това, да бъдат
унищожени., както и С. бил осъден да
заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 702,65 лв. за направени разноски на
досъдебното производство.
В жалбата се твърди, че първоинстанционната
присъда е неправилна – поради несправедливост на наказанието като в нея, и в
заседанието пред въззивната инстанция (подателя и
защитника му не е явяват) не се
конкретизират доводи, въз основа на които се претендира за това действие.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна
и пледира за потвърждаване на присъдата.
Русенския окръжен съд, след като провери
изцяло правилността на обжалваната присъда, констатира следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и като такава е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна. С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка,настоящата инстанция проверявайки изцяло
правилността на решението, констатира, че в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на
релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е направил
обосновани и законосъобразни фактически (съобразно съвкупността по чл.378,
ал.2, пр.1 от НПК) и
правни изводи (неоспорени и съобразно въведеният със жалбата предмет на
въззивното производство), че подс.С. с действията си на 05.12.2017г.,, осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, за което бил предаден на съд.
Въззивната инстанция счита, че
индивидуализацията на базиссното (подлежащо на намаляване по реда на чл.58а, ал.1 от НК) наказание лишаване от свобода, направена от районния
съд се явява правилна, като определения му размер не се явява несъответен (още
по-малко явно) на извършеното. Обсъдени са наличните смекчаващи обстоятелства (като такива били отчетени направеното
признание и съжаление за извършеното, съдействие за установяване на
обстоятелствата по деянието и грижата за две деца). Наред с това при принципно
правилната констатация за липса на отегчаващи вината обстоятелства,
определянето на базисното наказание лишаване от свобода немного над възможния
минимум (съгласно чл.39, ал.1 от НК) се явява съответно на отчитаното
от въззивната инстанция обстоятелство, характеризиращо в негативен аспект
личността на процесния подсъдим (каквато оценка чл.85 от НК не ограничава), за предходно осъждане (по което била настъпила реабилитация
преди процесната дата) за същото по вид престъпление –
справка за съдимост на л.14 и 15, папка 1 от ДП. Съответен на същите
обстоятелства при превеса на първите, се явява и размера на комулативно
предвиденото наказание глоба, отмерено в случая значително към минимума
съгласно предвидения диапазон, включително и в аспекта на данните за недобро
имотно състояние на подсъдимия. Самото наличие на тези обстоятелства /и особено
данните за предходно осъждане за същият вид деяние/, изключват възможността да
сеприеме едновременното наличие на комулативно-изискуемата предпоставка за
приложение института на чл.55 от НК при определяне на наказанието, като със
сигурност в случая най-лекото предвидено наказание в състава на чл чл.172б, ал.1 от НК, не се явява несъразмерно тежко на извършеното, за да е налице и
евентуална приложимост и преценка на хипотезата по чл.58а ,ал.4 от НК, както
това било претендирано още пред първата инстанция.
По тези съображения и след
извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не
намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при
първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните
правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмяна
или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда. С оглед изложеното, на
основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 89/30.05.2019год., постановена по НОХД№ 900/19г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: