№ 2972
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110147212 по описа за 2021 година
Ищецът ЗК„*********“ ЕАД е предявил срещу ответника *************, с правно
основание чл. 410, ал.1 КЗ, чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 356,80 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение, заедно с ликвидационни разходи, заплатено регресно вземане по щета
**************, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до до пълното изплащане на сумата. Претендира
направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 25.07.2017
г. ПТП на Северна тангента на околовръстен път с посока Нови искър към с. Мрамор на
200м. преди ул. Васил Левски, поради вятър, недостатъчно укрепен преносим пътен знак
оставен на пътното платно пада и нанася щети на преминаващия в този момент л.а. Хюндай
Соната с ДКН СА **** РВ е изплатил сумата от 356,80лв. за което е съставен протокол за
ПТП. Правният интерес от иска се обосновава с обстоятелството, че процсния пътен участък
е стопанисван от ответника АПИ.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът *************.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца
и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов
служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на републикански
пътища) да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
1
претендираното вземане или изправност на съоръженията на процесния пътен участък.
Наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на л.а.
л.а. Хюндай Соната с ДКН СА **** РВ се установява от приетата по делото Застрахователна
полица „Каско на МПС“ със срок на валидност от21.12.2016г. до 20.12.2017г.
Установява се от приетата по делото ССЕ, че застрахователната премия по
процесната застрахователна полица е заплатена изцяло.
Видно от приетото по делото платежно нареждане на л.14 от делото на Р. ЗДР. ИЛ. е
изплатена сумата в размер на 356,80лв.
Представен по делото е протокол за ПТП№1660886/25.07.2017г. съставен от младши
контрольор В.Г., съгласно който МПС л.а. Хюндай Соната с ДКН СА **** РВ се движил в
по Северната тангента на гр. София, с посока от гр. Нови искър към с. Мрамор и на 200м.
преди ул. Васил Левски по неустановени причини върху него пада пътен знак поставен на
пътното платно.
Описаният механизъм на ПТП се установява от гласните доказателства и
представеното по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение.
Свидетелят Р.И., водач на л.а. Хюндай Соната с ДКН СА **** РВ, потвърждава
изложеното в частния свидетелстващ документ, като разказва, че ПТП се е случило по
северната тангента на околовръстен път на гр. София. Заявява, че откъм с. Мрамор се е
виждало, че има вихрушка. Имало много прах и не се виждало нищо. Заявява, че поради
слабата видимост спрял автомобила. Твърди, че от дясната му страна се отскубнали три
знака, като единият знак ударил автомобила му. Твърди,че е сигнализирал органите на КАТ,
които дошли и съставили протокол за ПТП. Потвърждава, че той е депозирал уведомлението
до застрахователя.
Изложеното се потвърждава от заключението на приетата по делото САТЕ,
неоспорено от страните, съобразно което отразените щети на застрахования при ищеца
съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото застрахователно събитие. В подкрепа на изложеното е и представеният по
делото протокол за ПТП, който представлява официален документ с материална
доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия
(арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Макар и автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и
изводите му относно механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил
местопроизшествието и е съставил схемата на ПТП съобразно констатираната на място
пътна обстановка, като е отразил видимите щети на увреденото полуремарке, настъпили в
причинна връзка с описания механизъм на ПТП (съобразно експертните изводи). Ето защо,
при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да се приеме, че
процесните вреди са настъпили именно при описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, Агенция
„***********“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. Лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват
във възможно най-кратък срок, като извън населените места служби за контрол, определени
от администрацията, управляваща пътя (ответното предприятие), контролират изправността
и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и
пътната маркировка - арг. чл. 167, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.
1 ЗП, пътищата (пътната инфраструктура) се състоят от няколко основни елемента, сред
които са пътят (част от който са платното за движение и крайпътните банкети, съобразно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗП) и пътните принадлежности (каквито са
крайпътните насаждения, пътните знаци, маркировки и др. - арг. § 1, т. 4 от ДР на ЗП).
Следователно, несъмнено е, че част от дейността по поддържане на републиканските
пътища, за която отговаря ответникът, е поддържането не само на платната за движение, но
и на крайпътните елементи от инфраструктурата. В настоящия случай с оглед установената
фактическа обстановка е видно, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради
необезопасяване на поставени на пътното платно пътни знаци, което се дължи на
противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД) бездействие на служител на ответника, който в нарушение на горепосочените
2
законови разпоредби не е изпълнил възложеното му задължение да стопанисва надлежно
пътното платно и пътните принадлежности, да ги поддържа в изправно състояние, а при
наличие на препятствие на тях - да ги обозначи. По делото не се доказа бланкетното
възражение на ответника за съпричиняване от страна на водача на застрахованото МПС
Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените щети в пълен
размер.
От представените по делото писмени доказателства (и събраните гласни
доказателства се установява, че при описаното застрахователно събитие са настъпили вреди
на застрахованото при ищеца автомобил, които съгласно експертните изводи са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице
установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на
причинените вреди на база пазарни цени са били необходими 382,24 лв., като между
страните не се спори, че извършеното от ищеца застрахователно плащане в същия размер
съответства на действителната стойност на вредата съобразно разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените от него разноски по делото в пълен размер, както за исковото, така и за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „***********“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*********“ №3 да заплати на „*********“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. „******“ №67А по искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от
356,80 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
щета, образувана при ищеца под номер 0000-1261-17-253192 за ПТП, настъпило на
25.07.2017 г. на Северна тангента на околовръстен път на гр. София, в района около 200м.
преди ул. васил Левски с посока на движение гр. Нови искър – с. Мрамор, в резултат на
виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на републиканската пътна мрежа, ведно със
законната лихва върху сумата от 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625лв. – разноски в исковото производство и сумата
от 75лв. – разноски в заповедното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3