№ 12100
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110147388 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу /ФИРМА/ обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата
от 7 086,05 лв., представляваща главница за остатъчно
задължение във връзка с регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по полица № **********, за
щети по т.а. „Опел“, модел „Инсигния“, с рег.№
***********, причинени при ПТП на 03.01.2019г.,
включващо и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва за периода от 01.06.2023 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 2
199,36 лв. за периода от 30.05.2020 г. до 30.05.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 03.01.2019г., около
1
07:40 часа в посока на по движение по път ВП II, км. 38 +0
към гр.П., е настъпило ПТП, предизвикано по вина на
водача на автомобил л.а. „Хюндай”, модел „Теракан“, с
рег. № ***********, който се движел с несъобразена
скорост, навлязъл в насрещното движение и ударил т.а.
„Опел“, модел „Инсигния“, с рег.№ ***********. Посочва,
че между него и водача на т.а. „Опел“ била сключена
застраховка „Каско на МПС”– застрахователна полица №
**********, валидна към датата на настъпване на ПТП, по
която е била образувана щета № 25519030100001 по повод
настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че
след извършена оценка на щетите установена „тотална
щета“ е било определено застрахователно обезщетение в
размер от 34530,39 лв., включително разноски за
репатриране на автомобила в размер на 322,80 лв. и
направените ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
което е заплатил с преводни нареждания, съответно от
08.05.2019 г. и 26.06.2019 г. Твърди, че за лек автомобил
„Хюндай”, модел „Теракан“, с рег. № ***********, е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП, поради
което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане
срещу последния за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски за определянето му в размер от
15, 00 лв. По претенцията на ищеца ответното
2
застрахователно дружество определило застрахователно
обезщетение в размер на 27444,34 лв. и го изплатило на
ищеца на 23.03.2020 г. Ищецът твърди, че действителните
вреди са на стойност 34530,39 лв., от което и извежда
правния си интерес за предявяване на исковата претенция
и претендира разликата от 7086,05 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не
оспорва наличието на валидно към датата на процесното
събитие застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка, сключена за „Хюндай”, модел „Теракан“, с
рег. № ***********. Твърди, че изплатеното
застрахователно обезщетение на ищеца е в съответствие с
действителните вреди. По изложените съображения
ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт К., която
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован, в открито
съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт П.,
която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателствата на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно
3
убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 30001/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК при подадено в срока по чл. 414 от
ГПК от ответника възражение.
По предявения иск с правно основание чл. 411 от КЗ
спорното материално право се обуславя от възникването на
следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2)
установяване на настъпването на покрит от
застрахователния договор застрахователен риск; 3)
механизма на ПТП и вида на вредите, възникнали в
причинна връзка с ПТП, в това число отговорността на
делинквента, застрахован при ответното дружество по
силата на застраховка „Гражданска отговорност“, 4)
изплащане на застрахователно обезщетение и размера му.
Съдът с определението си постановено по реда на чл.
140 от ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в процеса на следните факти и обстоятелства от
значение за спора, а именно сключен застрахователен
договор по застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
собственика на товарен автомобил „Опел“, модел
„Инсигния“ с ДК № ***********, застрахователна полица
№ **********, със срок на действие от 24.04.2018г. до
4
23.04.2023г., че на 03.01.2019г. е настъпило процесното
застрахователно събитие в която връзка при ищеца е
образувана щета № 25519030100001, по която е изплатено
обезщетение в общ размер на 34 530,39 лева, както е
отделено за безспорно и обстоятелството, че за автомобил
„Хюндай Теракан“, с рег. № *********** е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ –
полица № BG/22/118003270147, валидна към датата на
ПТП, по силата на която ответникът се е задължил да
застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния
водач. Не е спорно и че във връзка с отправена покана от
ищеца до ответника при последния е образувана щета №
0000-5111-19-5-03357 по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 27 444,34 лева.
Спорни в производството са осъществяването на
фактите и обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП,
причинната връзка между ПТП и вредите, както и размера
на претенцията.
В тази връзка по делото е допуснато изслушване на
съдебно - автотехническа експертиза. Според експертизата,
която съдът кредитира, като съотносима на приетият по
делото протокол за ПТП от 03.01.2019г. и на показанията на
водача на товарен автомобил „Опел Инсигния“ с ДК №
************** – свидетелят И. И., ПТП е настъпило на
03.01.2019г., около 07:40 часа на път ВП II км 38+0 между
водача на автомобил „Хюндай Теркан“ с рег. №
5
*********** – П.П. и товарен автомобил „Опел Инсигния“
с водач – И. И., като водача на л.а „Хюндай Теракан“
несъобразявайки поведението си с пътен знак Б1, навлиза в
лентата за насрещно движение и реализира удар с товарен
автомобил „Опел Инсигния“. Извода на вещото лице
изцяло кореспондира с показанията на свидетеля И. И.,
като последният в показанията си възпроизвежда, че
органите удостоверили случилото се са установили знака,
индикиращ на спазване на правилото „пропусни
движещите се с предимство“, каквото е имал свидетеля,
като водач на автомобил „Опел Инсигния“, движещ се в
дясна лента при двупосочно движение. Протокола за ПТП,
съставен от длъжностно лице при упражняване на
служебните му задължения е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП. Този факт е
непосредственото възприемане на знака, преди завоя на
процесния участък. Когато в протокола е удостоверение
факт, съставляващ волеизявление, направено от участник
в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола.
В случая протокола носи подпис на водача на автомобил
„Хюндай Теракан“, с който е удостоверил верността на
констатациите на длъжностните лица за ПТП, неизгоден за
6
него факт, поради което съдът приема сочения от ищеца
механизъм на ПТП за доказан. Според експертизата е
налице и причинна връзка между повредите по автомобил
„Опел Инсигния“ и механизма на ПТП. По гореизложеното
съдът приема, че ищецът доказа в производството
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между
ПТП и вредите.
Спорен е размера на претенцията. САТЕ установява,
че по пазарен способ, към датата на настъпване на ПТП
действителната стойност на автомобил „Опел Инсигния“
възлиза на сумата в размер на 45000 лева, а по средни
пазарни цени стойността за възстановяване на щетите на
сумата в размер на 34 559,20 лева с вложени нови части.
Вещото лице е посочило и че стойността на автомобила по
средни пазарни цени към датата на ПТП с алтернативни
части е в размер на 29 770,31 лева. Вещото лице е посочило,
че е налице „тотал щета“ доколкото посочвайки
действителната стойност на автомобил „Опел Инсигния“
от 45 000 лева и разходи за възстановяване по средни
пазарни цени с нови части от 70%, когато именно е налице
„тотална щета“ от 34 559 лева, е налице калкулация от
31 500 лева, което обосновава извод за наличие на „тотал
щета“. Стойността на запазените части е определена в
размер на 6000 лева, като е онагледена ситуацията и при
определяне стойността на щетите към датата на ПТП с
вложени алтернативни части, при която ситуация вещото
лице не е констатирало наличието на „тотал щета“.
7
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС след
увреждане е налице тогава, когато стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната
му стойност към датата на събитието и тоталната щета е
доказана в процеса.
Относно конкретния размер на обезщетението, то
съдът приема, че същият следва да бъде равен на размера
на действително претърпените вреди и размерът на
обезщетението не може да надхвърля действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество- чл. 400, ал.
1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Съдът възприема заключението от САТЕ в частта, в
която вещото лице е определило стойността на автомобила
с вложени нови части по средни пазарни цени и е
заключило, че при това положение е налице „тотална
щета“. Съдът приема, че общата стойност на щетите е
сумата от 51 000, 00 лв., формирана от действителната,
пазарна стойност на увредения автомобил в размер на
сумата от 45 000 лв. и стойността на запазените части в
размер на сумата от 6 000 лв. Въз основа на това достига до
8
извод, че размерът на дължимото от ответника обезщетение
е разликата между действителната стойност на автомобила
от 45 000 лева и стойността на запазените части която е
6000 лева, която следва да се приспадне от действителната
стойност на вещта, което в стойностно изражение е сумата
от 39 000 лв. При „тотална щета“ заплатените ремонтни
дейности, обуславящи размера на вредите не обуславят
крайния еквивалентен размер на обезщетението, а играят
роля при формиране на извода дали е налице „тотал щета“
– дали сумата за отстраняване на щетите представлява
70% от действителната стойност на автомобила. Съдът
намира този подход за приложим при определяне на
размера на обезщетението защото запазените части могат
да бъдат осребрени и поради това, за да се избегне
неоснователно обогатяване, тяхната стойност следва да се
приспадне от действителната пазарна стойност на вещта.
В резултат на тази редукция размерът на
обезщетението е 39 000 лв., от която сума следва да се
приспаднат заплатените от ответника суми, общо в размер
на 27444,34 лв., по което обстоятелство страните не спорят.
Поради това размерът, който ответникът следва да заплати
на ищеца представлява разликата между сумата от 39 000
лв. и сумата от 27 444, 34 лв. а именно сумата от 11 556,00
лв. С оглед диспозитивното начало в процеса ищецът е
предявил главния иск за сумата от 7086,05 лева, до който
размер следва да бъде уважен и иска.
9
Следователно главният иск съдът намира за доказан
по основание и по размер, поради което следва да бъде
уважен.
С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на увредения, но това
само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като
нито законът, нито страните по спорното отношение,
определят срок за изпълнение на паричното задължение
/Решение № 48 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 677/2008 г.,
I т. о., ТК/. Ето защо и на общо основание длъжникът
изпада в забава след покана - чл. 84 от ЗЗД. Ищецът
претендира мораторна лихва от дата 30.05.2020 г., като
няма спор, че поканата е получена на 03.07.2019г., като е
предоставен 30 дневен срок за заплащане на
застрахователното обезщетение. Не е заплатена пълно
претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал
в забава за незаплатената част на 04.08.2019г. Лихвата се
претендира от 30.05.2020г. до 30.05.2023г. и изчислена
служебно от съда по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на
процесната сума, което формира извод за основателност и
на акцесорния иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца в заповедното производство следва да се присъдят
разноски в размер на 335,71 лева. В исковото производство
ищецът е заплатил разноски за държавна такса в размер на
10
186,00 лева, за изслушване на експертиза в размер на 200,00
лева, за разпит на свидетел в размер на 70,00 лева, като на
ищеца в исковото производство на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ГПК, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ следва да му се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лева,
съобразно цената на исковете и правната и фактическа
сложност на делото. Или на ищеца в исковото производство
следва да му се присъдят разноски в размер на 706,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /ФИРМА/, ЕИК ***********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ***********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
че /ФИРМА/ дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 7
086,05 лв. /седем хиляди и осемдесет и шест лева и 05
стотинки/, представляваща главница за остатъчно
задължение във връзка с регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по полица № **********, за
щети по т.а. „Опел“, модел „Инсигния“, с рег.№
***********, щета № 25519030100001, причинени при ПТП
на 03.01.2019г., включващо и 15 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва за периода от
11
подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 01.06.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 2 199,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 30.05.2020 г. до 30.05.2023 г., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.
№ 30001/2023г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 335,71
лева, деловодни разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/, ЕИК ***********, сумата в размер на 706,00
лева, деловодни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12