Р Е Ш Е Н И Е №260000

 

                                         гр.Пловдив, 29.01.2024г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХXII граждански състав в публичното заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и трета година  в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: КАМЕНКА КЯЙЧЕВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№658 по описа за 2009г., намира за установено следното:

 

Иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.  

Производството е образувано по искова молба на Д.Й.А., ЕГН ********** *** против Т.А.Т. ***.

Ищцата твърди, че с ответницата са били в приятелски отношения и в периода от 01.09.2008г. до 09.01.2009г. същата я въвела в заблуждение, че е служител в ******* и извършва търговия с валута по интернет. Убедила ищцата да й дава свои спестявания с цел инвестиране и печалба. На 09.01.2009г. дори сключили договор, с който да уредят тези си отношения. През посочения период А. предоставила на Т. сума в общ размер на 28 497,21 лева, за да бъдат инвестирани, но не получила нито парите си обратно, нито обещаната печалба. След 05.02.2009г. ответницата станала неоткриваема. Опитвайки се да я открие, ищцата разбрала, че Т. никога не е била служител на *******. Считайки, че е била измамена, А. подала жалба в полицията и в прокуратурата.

Ищцата поддържа, че въпреки че са имали сключен договор,  страните не са били в облигационни отношения, тъй като  ответницата е подписала договора като служител на посоченото дружество, какъвто не е била. Счита, че Т. е извършила виновни противоправни действия, с които ѝ е причинила имуществена вреда в размер на 28 497,21 лева. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата обезщетение за претърпените вреди в този размер.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв.В.В., назначена за особен представител на ответницата. С отговора исковата молба се оспорва иска по основание и размер. Ответната страна навежда възражение, че след като между страните е бил сключен договор, не може да се реализира отговорност на Т. за непозволено увреждане.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

          Производството по делото е било спряно до приключване на ДП №254/2009г. по описа на V РУ на МВР – Пловдив, образувано срещу Т.А.Т. за това, че през периода 01.09.2008г. до 25.02.2009г. в гр.*****, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у Д.Й.А. заблуждение и с това ѝ е причинила имотна вреда в големи размери – престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209 от НК. С влязло в сила Постановление от 03.06.2022г. досъдебното производство е било прекратено, поради изтичане на установения в закона давностен срок за наказателно преследване.

          В настоящото производство са събрани писмени доказателства, които установяват, че между страните са подписани договори от 25.09.2008г., 04.12.2008г. и 05.01.2009г. за доверително управление на валута. Представени са вносни бележки за банков превод на суми от ищцата по сметка на ответницата. Представен е и запис за заповед от 01.09.2008г., удостоверяващ поето менителнично задължение от ответницата към А. за сумата 1000,00 лири.   

          За да бъде уважен иск по чл.45, ЗЗД е необходимо да се докаже виновно противоправно действие/бездействие на ответника, в пряка причинна връзка с което са причинени вреди на ищеца. Събраните доказателства в случая не установяват наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно поведение на ответницата, настъпили имуществени вреди в патрумониума на ищцата, причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Ангажираните писмени доказателства установяват единствено установени договорни отношения между страните. Ето защо предявеният иск  следва да се отхвърли като неоснователен.       

          Тъй като се установи, че сумата от 200,00 лева, определена от съда като възнаграждение на особения представител на ответника не е постъпвала по съответната сметка /за което ищцата е била задължена на основание чл.47, ал.6 от ГПК/ и това възнаграждение е заплатено на адвоката от бюджета на съда, ищцата е останала задължена за разноски в посочения размер, поради което и на основание чл.77 от ГПК следва да бъде осъдена да ги заплати по бюджетната сметка на съда.         

          По изложените съображения съдът

 

                                                        Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Й.А., ЕГН ********** *** против Т.А.Т. *** иск по чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 28 497,21 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на измама, извършена през периода 01.09.2008г. до 09.01.2009г. в гр.*******, чрез въвеждане в заблуждение и убеждаване за инвестиране на парични средства в ******* с цел реализиране на печалба.

           ОСЪЖДА Д.Й.А., ЕГН ********** *** да заплати по бюджетната сметка на Окръжен съд Пловдив сумата 200,00 лева – възнаграждение за  особен представител на ответника, дължимо на основание чл.47, ал.6 от ГПК.   

          Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: