Р Е Ш Е Н И Е № 221
Гр.Сливен, 29.10.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
При участието на секретаря Галя Георгиева и на прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 74 по описа за 2019 г. на Административен съд гр. Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите /ЗВ/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ……………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от у. С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 56/17.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” /БД ИБР/. С Решение № 2622/21.02.2019 г., постановено по административно дело № 7536 по описа за 2018 г. на Върховен административен съд на Република България, Първо отделение, е отменено решение № 47 от 20.03.2018 г., постановено по адм.д. № 376/2017 г., по описа на Административен съд Сливен и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Предмет на спора в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 56/17.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който по отношение на „Водоснабдяване и канализация – Сливен”ООД е установено публично държавно вземане във връзка с издадено Разрешително № 300635/ 07.12.2004 г. за водовземане на подземни води за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 3 451,00 лева и лихва за забава в размер на 1 046,69 лева.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е материално и процесуално незаконосъобразен, противоречи на целта на закона и е следствие на превратно упражняване на власт. Излага съображения, че: административният орган е допуснал груби и съществени нарушения на административно-процесуалните и процедурни правила, регламентирани в АПК, ДОПК и ЗВ; административният орган не е изяснил фактическата обстановка, имаща отношение към издаването на оспорения акт; дружеството не дължи посочените в акта парични задължения; за възникването им в тежест на дружеството липсва законово регламентирано материалноправно основание; административният орган не е приложил института на погасителната давност. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Твърди, че акта е издаден от некомпетентен орган и същият е нищожен.
Административният орган, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
С разрешително № 300635/07.12.2004 г издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" (БДИБР), на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, е предоставено правото на водовземане за подземни води, чрез водовземни съоръжения - 4 броя каптирани извори разположени в землището на гр. Сливен, общ. Сливен, а именно: Каптиран извор „Манастирска река" е разположен в отдел 740, подотдел „в" по лесоустройствения проект на Природен парк Сини камъни - Сливен. Каптиран извор „Гюр чешма" разположен в отдел 727, под отдел „г" по лесоустройствения проект на Природен парк Сини камъни - Сливен. Каптиран извор „Асеновец" е разположен в отдел 498, под отдел „5" по лесоустройствения проект на Природен парк Сини камъни - Сливен. Каптиран извор „Равна река" е разположен в отдел 800, под отдел „.м" по лесоустройствения проект на Природен парк Сини камъни – Сливен, с цел на водоползването питейно - битови цели, място но водоползване: За питейно - битово водоснабдяване на вилна зона „Селището" гр.Сливен и туристически комплекс „Карандила" община Сливен, област Сливен, с разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 762 162,05 куб. м./год., с краен срок на действие на разрешителното - 07.12.2029 г.
Видно от справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Сливен през 2010 г., в частта относно ПС Карандила, подадената вода за цялата 2010 г. е 17215 м3. (л.27 от дело 376/17)
Съгласно справка издадена от управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен за подадена вода за район Сливен през 2011 г., в частта относно ПС Карандила, подадената вода за цялата 2011 г. е 17721 м3. (л.35 от дело 376/17)
С декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2013 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 300635/07.12.2004 г., че иззетото количество вода през 2012 г., ПП Сини камъни е 28342 м3. (л.27 от дело № 2722/2017 г. на АдмС Пловдив)
С декларация по чл.194б от ЗВ от 31.01.2014 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 300635/07.12.2004 г., че иззетото количество вода през 2013 г., е 27983 м3. (л.29 от дело № 2722/2017 г. на АдмС Пловдив).
С декларация по чл.194б от ЗВ от 30.01.2015 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 300635/07.12.2004 г., че иззетото количество вода през 2014 г., ПС Карандила е 14504 м3. (л.31 от дело № 2722/2017 г. на АдмС Пловдив) .
С декларация по чл.194б от ЗВ от 28.01.2016 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 300635/07.12.2004 г., че иззетото количество вода през 2015 г., ПС Карандила е 25879 м3. (л.33 от дело № 2722/2017 г. на АдмС Пловдив).
С декларация по чл.194б от ЗВ от 16.01.2017 г. управителя на „ВиК Сливен“ ООД гр.Сливен е декларирал по разрешително № 300635/07.12.2004 г., че иззетото количество вода през 2016 г., ПС Карандила е 40906 м3. (л.35 от дело № 2722/2017 г. на АдмС Пловдив).
С констативен протокол № СЛ 439 от 21.07.2017 г. съставен от главен експерт в Дирекция „Контрол“ при БД-ИБР Пловдив е обективирана проверка по документи във връзка с Разрешително № 300635/07.12.2004 г. В протокола е посочена, че съгласно годишните справки за ползваните подземни води дължимите годишни такси по години са както следва:
През отчетения период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 17 215 м3. Дължимата годишна такса за този период съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 17 215 м3 = 344,30 лв.
През отчетения период от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в годишната справка отнетите и използвани водни маси отчетени по водомерно устройство възлизат на 17721 м3. Дължимата годишна такса за 2011 г. се изчислява съгласно Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обр. ДВ. бр. 65 от 08.08.2000 г. и възлиза на : Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 17721 м3 = 354,42лв.
За периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г. дължимите такси са изчислени съгласно действащата Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. обн. ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ. бр. 3 от 10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г. и са както следва:
През отчетения период 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. използваните водни маси възлизат на 28343 м3. Дължимата годишна такса за 2012 г. възлиза на: T = E x W = 0,02 лв/м3 x 28343 м3 = 566,84 лв.
През отчетения период 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. съгласно представената годишна справка, използваните водни маси за 2013 г. възлизат на 27983 м3. Дължимата годишна такса за 2013 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 27983 м3 = 559,66 лв.
През отчетения период 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. използваните водни маси възлизат на 14504 м3. Дължимата годишна такса за 2014 г. възлиза на Т=Е х W= 0,02. лв/м3 х 14504 мЗ = 290,08 лв.
През отчетения период 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. използваните водни маси възлизат на 25879 м3. Дължимата годишна такса за 2015 г, възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 25879 м3 = 517,58 лв.
През отчетения период 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. използваните водни маси възлизат на 40906 м3. Дължимата годишна такса за 2016 г. възлиза на: Т=Е х W= 0,02 лв/м3 х 40906 м3 = 818,12лв.
С покана за доброволно изпълнение изх.№ ПО-0215 от 26.07.2017 г., Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" поканил „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, да заплати доброволно в седемдневен срок от получаването и, задължението си по чл.194, ал. 1, т. 1, б „б" от Закона за водите, като титуляр по разрешителни за водовземане от подземни води, по разрешително № 300635/07.12.2004 г., издадено от Директора на БД ИБР, на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, за правото на водовземане подземни води, за питейно - битово водоснабдяване на ВЗ „Селището“ и ТК „Карандила“ за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г., в размер на 3451,00 лв., върху която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. В покана е включено и уведомление по чл.26 от АПК, че при незаплащане на дължимите такси, ще открие производство по издаване на АУПДВ.
Тази покана, заедно с констативен протокол № СЛ 439/21.07.2017 г. е връчена на оспорващия с известие за доставяне на 27.07.2017 г. (л.18 от дело № 2722/2017 г. на АдмС Пловдив).
С оспорения АУПДВ № 56/17.08.2017 г., издаден от директора на БД ИБР, е установено по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, гр.Сливен, а именно за дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 300635/07.12.2004 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” за периода от 01.01.2010 до 31.12.2016 г., главница 3451,00 лева, ведно с дължима лихва за периода на забава в размер на 1046,69 лева. Констатирано е, че към датата на издаване на АУПДВ от страна на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, не са внасяни суми по сметка на БД ИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2016 г. по посоченото разрешително.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-техническа експертиза от вещо лице със специалност „ВиК“, заключението по която съдът възприема като изготвено компетентно, безпристрастно, обосновано и кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице в о.с.з. заявява, че след проверка на документите и другите нужни проверки е констатирал, че няма различия, които да е установил с постановените по акта суми, които отговарят на декларациите и на протоколите, които предшестват самия акт. Дава заключение, че размерът на таксите, съобразно установените иззети и декларирани водни количества е както следва : за отчетен период 28.01.2010 до 31.12.2010 г. – 344,30 лева; за отчетен период 28.01.2011 до 31.12.2011 г. – 354,42 лева; за отчетен период 01.01.2012 до 31.12.2012 г. – 566,84 лева; за отчетен период 01.01.2013 до 31.12.2013 г. – 559,66 лева; за отчетен период 01.01.2014 до 31.12.2014 г. – 290,08 лева; за отчетен период 01.01.2015 до 31.12.2015 г. – 517,58 лева и за отчетен период 01.01.2016 до 31.12.2016 г. – 818,12 лева. Изчислените от вещото лице такси са идентични с размерите на таксите, определени в оспорения акт. Вещото лице заключава, че няма различия с АУПДВ № 56 от 17.08.2017 г.
В изпълнение указанията на ВАС на РБ, дадени в отменителното решение по делото са приобщени Заповед № РД -562/07.08.2017 г. на Министъра на околната среда и водите; Заявление от и. Г. К. С. за ползване на платен годишен отпуск и Заповед № 873/01.08.2017 г. на МОСВ, с която е разрешено ползването на платен годишен отпуск на Д. на БД ИБР, считано от 07.08.2017 г. до 22.08.2017 г. включително.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващия на 24.08.2017 г., а жалбата е подадена по пощата на 07.09.2017 г., в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган. Искането на оспорващия да бъде прогласена нищожността на оспорения акт с твърдение, че е издаден от некомпетентно лице, е неоснователно. Таксите, размерът на които е определен с оспорения АУПДВ, са такива по чл. 194, ал. 1, т. 1, б."б" от ЗВ – за водовземане от подземни води. Съобразно разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, компетентен да издава актове за установяване на публични държавни вземания, с които се определят вземанията за незаплатените такси по този закон, е директорът на съответната Басейнова дирекция. В разглеждания случай по делото са представени доказателства, както за обективната невъзможност на титуляра на правомощието – Д. на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, да изпълнява функциите си /ползване на платен годишен отпуск през периода, в който е издаден оспореният акт/, така и за надлежно упълномощаване при условията на заместване на длъжностното лице, подписало оспорения акт /заповед за упълномощаване/, от което следва че актът е издаден при наличие на компетентност. Възражението, че АУПДВ е издаден от некомпетентен орган с позоваване на разпоредбата на чл. 84, ал.1 до ал. 4 от Закона за държавния служител, съдът намира за неоснователно. Актът е подписан от лице, което с изрична писмена заповед е упълномощено да изпълнява правомощията на директор на Басейнова Дирекция – Източнобеломорски район – гр. Пловдив, а не е подписан в качеството му на Заместник на титуляра.
Таксите за водовземане от подземни води представляват публични държавни вземания, тъй като с оглед характера им са нормативно установени вземания в полза на Държавата. По силата на чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за държавни и общински такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимите такси са регламентирани със ЗВ. Разпоредбите на чл. 194 от ЗВ установяват заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водоползване по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (ДВ, бр. 65 от 8.08.2000 г., в сила от 1.01.2001 г. отм., бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване (ДВ, бр. 50 от 1.07.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., отм. ДВ бр. 2 от 6.01.2017 г в сила от 01.01.2017 г.). Тези такси, съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а съгласно чл. 15, ал.1 от Тарифата от 2011 г. е следвало да се заплатят не по-късно до 31 март на следващата година.
При издаване на АУПДВ е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително с посочване на фактически и правни основания. Спазена е и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б ал.2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194 б от ЗВ за периода 2010-2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ. По изложените съображения, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че актът е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила.
Съдът не възприема възраженията на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията не отговарят на действителния размер на водовземане по години, както и че е налице съществени разминавания в сумите. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Установява се и от заключението на вещото лице, че иззетите количества посочени в подадените декларации, както и изчисления размер на дължимите такси е идентичен с тези по оспорения АУПДВ № 56 от 17.08.2017 г. Съгласно чл. 194б, ал.1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Съгласно ал.2 Образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешително. Посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. В подадените декларации по чл. 194б, ал.1 от ЗВ от оспорващия са посочени и размерите на дължимите такси за водоползване по години, като размерът им е идентичен с установения от административния орган.
Неоснователни са изложените в оспорващия съображения относно началния момент, от който се дължи таксата и законната лихва за забава. Съгласно чл.4 ал.1 от Тарифата от 2000 г. таксите за водоползване са годишни и се внасят от титулярите на разрешителни за водоползване не по-късно от 31 януари на следващата година, а според чл. 15, ал.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, таксите за водовземане, ползване на воден обект и за замърсяване от 2011 г. таксите са годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане, и съответно - началният момент, от който се дължи свързаната с това законната лихва върху установеното задължение за 2010 г. – 01.02.2011 г., а за периода 2011- 2016 г. - 01.04 на съответната следваща година. (чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и другите подобни вземания), като в случая началния момент на дължимите лихви е определен законосъобразно.
Според тезата на оспорващия задължението за заплащане на такса и съответно и за изпадане в забава възниква от писменото уведомяване на титуляря на разрешителното от страна на директорът на басейнова дирекция за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, съгласно чл.194б ал.4 от ЗВ. Тази теза не намира опора в закона доколкото същият определя съответен краен срок за заплащане на таксата за водовземане. В горепосочените тарифи е определен начина на изчисляване на таксите за водоползване, използваното количество вода се измерва от титуляра на съответното разрешително, поради което за задълженото лице не съществува необходимост от определяне размера на таксата от директорът на басейновата дирекция. В случая дори да бъде изпратено уведомление, то би имало информативен характер, а не конститутивен за възникване на задължението.
Задължението за такса за водоползване, с оглед на чл. 194 ал.1 от ЗВ, възниква при наличие на установените в закона материалноправни предпоставки. Това са качеството на субекта водоползвател - титуляр на разрешително за водоползване по смисъла на чл. 48 ЗВ, наличието на обект ползването на води или воден обект по смисъла на чл. 46 ЗВ и наличието на правната връзка между субекта и обекта по отношение на който се предоставят услугите. Освен тези предпоставки, за да се определи конкретния размер на задължението за такса, т. е. да се превърне то в ликвидно и изискуемо, е необходимо да се определи облагаемата основа и ставката.
За да се установят материалноправните предпоставки за възникване и за установяване на задълженията за такса по чл.194 ал.1 ЗВ законодателят е наложил на правните субекти задължение за деклариране на релевантните за пораждане и за установяване на задълженията факти. Следователно, целта на публичноправното задължение на правните субекти за деклариране на релевантните за задълженията факти е да се констатира, че е осъществен фактическият състав на правната норма, която установява задължението, и по този начин да се установи пораждането на посочените в нея правни последици - задължението на правния субект за таксата и правомощието на държавата да търси нейното изпълнение, както и да се установят релевантните факти за определяне на конкретния размер на задължението. Но тъй като не декларирането, а обективното съществуване на материалноправните предпоставки поражда задължението за такса неизпълнението на задължението за деклариране или неговото неточно изпълнение не води до невъзникване на задължението за такса.
Както бе посочено по-горе размерът на дължимите такси за водоползване се определя според използваното количество вода от водоползвателя. Същият е задължен да уведомява съответната БД за ползваното количество вода, но пълното или неточно неизпълнението на това задължение не означава, че освобождава титуляра на разрешението за водоползване от задължението за заплащане на такса в установените в закона срокове. Задълженията за такса възникват еx lege, с осъществяване на визираните в правната норма факти - наличието на определеното в закона качество на обекта и субекта, на изискуемата правна връзка между тях. Нито възникването, нито изпълнението на това задължение законодателят е обвързал от издаването на нарочен акт от басейновата дирекция, който при това да е надлежно връчен на задълженото лице. Именно това изрично е посочено и в чл. 195в ал.1 ЗВ, който установява, че невнесените в срок такси, по закона, се събират заедно с лихвите и разноски от НАП.
Фактът, че разпоредбата на чл. 194б ал. 4 ЗВ установява задължение на директорът на басейнова дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Това уведомление не е индивидуален административен акт за установяване на размера на задълженията. Този акт имат само информативен характер - за улеснение на задълженото лице.
С оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл.194б ал.4 ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, то директора на съответната басейнова дирекция, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията (В този смисъл е константната съдебна практика на ВАС, включително Решение № 1755 от 10.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 109/2016 г., VII о., Решение № 9518 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15528/2008 г., I о., Решение № 16853 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9638/2013 г., VII о.,)
Този извод следва и от разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ, според която актът за вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В тази разпоредба не е посочено както основание за издаването на акта, изпращане на съответно уведомление по чл.194б ал.4 от ЗВ, което потвърждава тезата, че това уведомление има само информативен характер. В случая разпоредбата на чл.195б ал.2 ЗВ е спазена, като за съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение и са съставени констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
Във връзка с възраженията за изтекла погасителна давност за задълженията към 2010 година и 2011 година, съдът констатира следното:
Съгласно чл. 171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., обн. ДВ, бр. 65/2000 г., изм. с ПМС № 23/02.02.2004 г., ДВ. бр. 11/2004 г.(отм.), действаща и относима към разглежданите периоди, таксите по Закона за водите са годишни и се заплащат от титулярите на разрешителни за водовземане не по-късно от 31 януари на следващата година, т.е. давностният срок за задълженията от 2010 г. започва да тече от 01.01.2012 г. и изтича на 31.12.2016 г., респ. за задълженията от 2011 г. давностният срок започва да тече от 01.01.2013 г. и изтича на 31.12.2017 г.
От представените от ответника доказателства се установява, че на 21.02.2011 г. между БД ИБР и "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД, гр. Сливен е подписано споразумение, според което дължимата към 31.01.2011 г. таксата за правото на водовземане за 2010 г. ще бъде изплатена на месечни вноски през календарната 2011 г.. С вх.№ КД-05-1724 от 07.06. 2012 г. е представен двустранен споразумителен протокол, според който е разсрочено задължението на "Водоснабдяване и канализация Сливен" ООД за такса водоползване за периода 2010 г.-2011 г., в размер на 1269401 лв., като е уговорено то да бъде изплатено на 12 равни месечни вноски по 97450 лв. за периода от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. По съществото си горепосочените споразумения представляват разрешение за разсрочване на публични държавни вземания. Съгласно чл. 172. ал.1 т.3 от ДОПК давността спира когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.
Ето защо следва да се приеме, че давността за задължението за 2010 г. е започнала да тече на 01.01.2012 г., спряла е да тече на 07.06.2012 г., когато е подписан споразумителен протокол вх.№ КД-05-1724 от 07.06.2012 г. и е започнала да тече отново на 01.01.2014 г., когато е изтекъл срока на разсрочването по този протокол. В този смисъл давността за това задължение би изтекла в средата на 2018 г.
Що се отнася до частта от оспорения АУПДВ, с която на жалбоподателя са вменени задължения за такса за водовземане за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., 5-годишната давност по чл. 171, ал.1 от ДОПК за 2011 г. е започнала да тече от 01.01.2013 г. и би изтекла на 31.12.2017 г., но изтичането на давността е прекъснато с издаването на оспорения по делото АУПДВ.
Съставянето и предявяването на АУПДВ № 56/17.08.2017 г. е прекъснало горепосочените давностните срокове, поради което е започнала да тече нова петгодишна давност. От друга стлана не е изтекъл 10-годишният давностен срок по смисъла на чл. 171, ал.2 от ДОПК. Събирането на установеното публично вземане се извършва по реда на ДОПК, като съгласно чл. 171, ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността. В тази връзка задълженията за 2010 г. и 2011 г. не са погасени по давност.
По отношение възражението за неправилно определени лихви на задълженията за такси за съответните години, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно Член единствен ал.1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.) МС на РБ е определил годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. В ал.3 от същия текст на нормативния акт е посочено, че лихвеният процент по ал. 1 в сила от 1 януари на текущата година e приложим за първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли e приложим за второто полугодие. Според ал.2 на тази правна норма дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1. Систематичното тълкуване на правилата за определяне на законната лихва дават основание да се направи извода, че правната норма разграничава годишен размер на законната лихва и дневен размер на законната лихва. Логичния извод при това разрешение на закона, е че дневния размер на законната лихва е приложим за периоди по-малки от една година, докато за периоди които изпълват една година следва да се приложи размера на годишната лихва по Член единствен ал.1 от Постановление № 426 от 18 декември 2014 г., като се съобрази ОЛП на БНБ за съответното полугодие. Никъде обаче не е посочено, че полугодието се състои от 180 дни. В този смисъл следва да се приеме, че то се състои от действителните календарни дни.
Според служебно извършените от съда изчисление на дължимата законна лихва върху главниците на задълженията за такси за съответните години, според лихвения калкулатор на НАП, те съответстват на отразените в оспорения административен акт. Тези изчисления не са опровергани от събраните по делото доказателства.
С оглед изхода на делото с отхвърляне на жалбата, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски.
Ответникът по оспорването не е правил искания за разноски.
Във
връзка с гореизложеното на основание чл.172, ал.2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Сливен” ООД с ЕИК: ………………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от С. Р. Р., подадена против Акт за установяване на публично държавно вземане № 56/17.08.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с който е установено следното задължение такса за водовземане от подземни води по Разрешително № 300635/ 07.12.2004 г. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2016 г. в размер на главница 3 451,00 лева и лихва за забава в размер на 1 046,69 лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: