ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 293
гр. Монтана, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско
дело № 20211600500343 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по въззивна частна жалба
на Б. А. П. и П. ИВ. П. против определение на Районен съд – Монтана от 24 септември
2021 г. за спиране на производството по гр.д. № 927/2021 г. на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
Жалбоподателите твърдят, че не е налице преюдициална връзка между
производството по иска за разпределение ползването на съсобствен недвижим
имот,предмет на настоящото дело, и негаторния иск, по който е образувано
производство пред РС – Берковица, поради което не е налице и предпоставката на чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране. Развиват доводи за неправилност на същото
определение и в частта, с която е прекратено производството по отношение ответника
Община Б.. Изткъват, че с отказа от иск срещу Община Б. по същество ищецът е
отрекъл основанието на своя иск за разпределение на ползването. Именно неучастието
на Общината като съсобственик според него е било основанието да се заведе нов иск
по чл. 32, ал. 2 от ЗС след като вече е имало постановено и влязло в сила решение по
същия въпрос. Ако ищецът признава, че Общината няма участие в съсобствеността, то
не са налице нови обстоятелства, които да налагат пререшаване навъпроса за
разпределението на ползването.
Ответникът по частната жалба И.Т. Д. оспорва аргументите на жалбоподателите
и моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Развива разсъждения относно допустимостта на иска и по
съществото на спора.
Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на
1
страните и приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК легитимирана да
обжалва страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
основателна.
Пред РС – Берковица е бил предявен иск за разпределение ползването на
посемлен имот с идентификатор *, намиращ се в гр. Б.. Искът е предявен от И.Д.
против Б.П., П.П. и Община Б. през октомври 2019 г., няколко месеца след влизане в
сила на решение по гр. д. № 183/2018 г. на БРС, с което е било извършено
разпределение ползването на същия имот, но без участието на Общината.
С молба от 21 септември 2021 г. ищецът И.Д. е поискал спиране на
производството поради това, че в БРС е висящо исково производство по негаторен иск,
предявен от него срещу Б. и П.П.и за премахване на незаконно построена сграда в
процесния имот.
МРС е приел наличие на преюдициална връзка и е уважил искането за спиране
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Въззивният съд намира определението за неправилно, поради което го отменя.
Като извършва разпределение на ползването, съдът осъществява функции по
спорна съдебна администрация – разрешава един конфликт между съсобствениците
досежно фактическото ползване на съсобствен имот. В това производство съдът
изследва правата на отделните съсобственици в имота и определя площите, които те да
ползват съразмерно на дяловете им. От значение за решаването на спора е
действителното, съществуващо положение: съдът отчита наличието на постройки и
чия собственост са те (съсобствени на страните или индивдуална собственост на някой
от съсобствениците), както и предназначението им, наличието на трайни насаждения,
извършени от съсобствениците подобрения, установеното до момента ползване, достъп
откъм улица, достъп до постройки и необходими прилежащи площи за обслужването
им. При всяко положение съдът ще съобрази наличието на сгради в общия имот, дори
те да са незаконно посторени. Ако между страните е налице спор относно законността
на постройка в общия имот и чрез негаторен иск се претендира премахването й, то
двете дела са напълно самостоятелни и решението по чл. 109 от ЗС не би имало
значение за разрешаване на спора за ползване на имота. Страните имат интерес да се
установи режим на ползване на имота във фактическото му състояние към момента на
приключване на устните състезания. По-късното установяване незаконност на сграда и
осъждане на съсобственик да я премахне би могло евентуално да доведе до ново
разпределение след освобождаване на терен, тъй като ще съставлява ново
обстоятелство и основание да се иска ново разпределение. Докато обаче сградата
съществува, наличието й следва да бъде отчетено при ползване на терена.
Като приема, че липсва преюдициално връзка между иска за разпределение на
2
ползването и негаторния иск, МОС отменя определението в обжалваната част и връща
делото на МРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Аргументите на частните жалбоподатели относно отказа от иск срещу Община
Б. не могат да бъдат обсъдени в това производство, тъй като определението за
частично прекратяване на производството не се обжалва. Искането в частната жалба за
прекратяване на производството е недопустимо, защото в правомощията на
въззивниясъд е да извърши контрол само в рамките на частната жалба, а тя се отнася
единствено до спирането на производството.
Доводите относно отказа от иск срещу Община Б., подробно развити в частната
жалба, имат значение при преценка допустимостта на иска и първоинстанционният съд
в изпълнение на задължението си служебно да следи за наличието на процесуални
предпоставки във всеки момент от развитието на процеса, може да ги вземе превид.
МРС трябва да изследва дали отричането на ищеца от твърдението му, че един трети
съсобственик следва да участва в разпределенито на ползването, всъщност не е
отричане от основанието на иска, което пък да доведе до неговата недопустимост
поради наличие на решение, което вече е дало разрешение на спора за ползването.
Действително решението по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се ползва със сила на пресъдено
нещо, но ново разпределение може да се претендира, само ако възникнат нови
обстоятелства или се открият такива, които са били неизвестни на страните. Предмет
на проверката за допустимост следва да бъде дали е налице новооткрито
обстоятелство, изразяващо се в наличие на още един съсобственик на спорния имот.
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на Районен съд – Монтана от 24 септември 2021 г. за
спиране на производството по гр. д. № 927/2021 г. по описа на МРС на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Монтана за продължаване
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3