Р Е Ш Е Н И Е
№
91/ 18.03.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и втори февруари, две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Милева
Нели Каменска
при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора
при Окръжна прокуратура - Добрич, Веселин Вичев, разгледа докладваното от съдия
Каменска касационно административно
дело № 530 по описа на съда за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по две касационни жалби срещу Решение № 265/30.07.2021 г., постановено по
административно дело № 637/2020 г. по описа на Административен съд-Добрич.
Касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН)
– София, подадена чрез старши юрисконсулт ***, е срещу решението в частта му, с която ГДИН е осъдена да заплати
на И.Е.И. сумата от 700 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от
04.05.2018 – 11.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 10.12.2020 г. до окончателното плащане на сумата. В касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София са развити доводи за незаконосъобразност на постановеното
решение с оплаквания, че съдът не е преценил доказателствената тежест на
събраните доказателства, както и твърдения, че по делото не били установени
извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до
целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия. Ищецът не доказал
настъпила отрицателна промяна в неговото емоционално и здравословно състояние.
Нямало доказателства за настъпили неимуществени вреди, които да са в пряка
връзка с действия и бездействия на служители на ГДИН. Съдът не се е съобразил с
чл.52 от ЗЗД и размерът на присъденото обезщетение бил несправедливо завишен
предвид краткия период на престой в ареста. Касаторът прави искане решението в
оспорената му част да бъде отменено.
Касационна жалба на И.Е.И. е срещу решението в частта му, с
която исковата му претенция е отхвърлена за горницата до 12 000 лева.
Касаторът И. излага оплаквания, че определеният от съда размер на обезщетението
е несправедливо занижен и моли решението да бъде отменено, а исковата му
претенция да бъде уважена в цялост.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение,
че и двете касационни жалби са неоснователни. Решението като правилно, законосъобразно
и добре мотивирано, следва да бъде оставено в сила.
Административен съд
– Добрич, в касационен състав, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени
в срока по чл. 211 АПК от надлежни
страни, за които е налице правен интерес от оспорването на решението в
неблагоприятните за тях части.
Разгледани по
същество, касационните жалби са неоснователни.
С обжалваното
решение, постановено в производство по чл. 284 от ЗИНЗС във връзка с чл.203 от АПК, Административен съд-Добрич е осъдил Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” - град София да заплати на И.Е.И.
сумата от 700 лв. като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
(душевни страдания и болки) за периода от 04.05.2018 - 11.07.2018 г. в резултат
от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в град Добрич по
чл. 3 от ЗИНЗС, довели до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно -
хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.12.2020 г. – датата на предявявяне на исковата
претенция - до окончателното изплащане на сумата. С решението е отхвърлен иска
за горницата над 700 лв. до 12 000 лв.
Административен съд – Добрич, в настоящия си касационен
състав приема, че не са налице касационните основания за отмяна на
постановеното решение. Неоснователни са оплакванията и в двете касационни жалби
за неправилно прилагане на чл.52 от ЗЗД.
По делото е установено, че И.Е.И. *** с мярка за
неотклонение ”задържане под стража” за периода от 04.05.2018г. до 11.07.2018 г.
И. бил настанен в спално помещение № 6, което е поделял с две, а понякога и с
три други задържани лица. В помещението нямало санитарен възел и течаща вода.
Ползването на санитарен възел се осъществявало покилийно при спазване на
принципа за неотваряне на две килии едновременно. Площта на помещението била с
размери 1,60м/3,08м/2,63м, площ 4, 94 кв.м. На вратите на килиите имало отвори
с метални решетки, през които се осъществявал достъпът до слънчева светлина,
като външните прозорци били отделени от вратите на помещенията от арестния
коридор. Отворите за проветряване били монтирани над вратата на килията,
вкопани в стената, с метална предпазна решетка. В ареста не се провеждал
престой на открито. Задържаните лица в ареста се държали в постоянно заключени
помещения. Времето от 06,00 часа до 11,30 часа се ползвало от задържаните лица
за личен тоалет, почистване и подреждане на килиите едновременно с цел
обезпечаване сигурността на ареста. Времевият интервал за ползване на
санитарния възел бил според броя и нуждите на настанените в едно спално
помещение лица. Времето от 17,30 часа до 22,00 часа се ползвало от задържаните
лица за вечеря, тоалет и хигиена. Арестът в гр.Добрич не разполагал с
техническа възможност за изграждане на каре за разходка на открито, поради
което не се провеждал престой на открито. Разходката на задържаните лица се
извършвала в арестния коридор. За времето на задържане на И. била извършена
една дезинсекция против паразити.
Съдът е установил също, че през процесния период И. се е
оплаквал шест пъти от главоболие, напрегнатост и безсъние, в резултат на което
му е било предписано лечение с болкоуспокояващи лекарства (аналгин и др.).
От събраните по делото гласни доказателства, показанията на
свидетеля ***, които съдът е кредитирал като достоверни, съдът е установил задържаните уринирали в туби, понякога
ползвали и кофи по голяма нужда. Навсякъде имало буболечки, паяжини. В килията
имало само един нар и две вишки. През повечето време били трима, а понякога
даже и четирима. В килията нямало вентилация. Не влизала никаква светлина.
Хигиената била много зле, колкото можели, си почиствали. В края на коридора
имало една тоалетна, една мивка и една баня. Сутрин изчаквали килия по килия да
се изредят, докато дойде техният ред. Тогава ходели с тубите и кофите да
хвърлят „мизериите“. Понякога се налагало да стискат и да чакат. В помещението
имало дървеници, които хапели постоянно и не ги оставяли да спят. И. получил възпаление
на очите, не можел да чете, да вижда.
Тази фактическа обстановка не е била оспорена от ГДИН. При
така установените факти, касационният състав приема, че касационната жалба на
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” -
град София е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята, ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на, ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по, ал. 1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Фактическия състав на отговорността чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС не
включва установяването на виновно поведение - действие или бездействие на
длъжностно лице. Законодателят е определил отговорността като обективна и
безвиновна и затова е неоснователно възражението в касационната жалба на ГДИН,
че по делото не били установени извършени умишлени действия или бездействия на
длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия.
Фактите по делото за условията в ареста са установени въз
основа на представените писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд
обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани.
Няма данни за наличие на различни от установените по делото факти. Оспореното
решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани
правни изводи.
Касационният състав напълно споделя установената при първоинстанционното разглеждане на делото
фактическа обстановка, подробно описана в мотивите на оспореното решение така и
направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря. Затова
на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователно е и възражението, че по делото не била
доказана настъпила отрицателна промяна в емоционалното и здравословно състояние
на ищеца.
При установените условия в ареста в гр.Добрич може да се
направи единствено извода, че администрацията незаконосъобразно е бездействала,
тъй като нито помещенията, в които е бил настанен арестантът отговарят на
установените изисквания за минимални битови условия и минимална жилищна площ,
нито са изпълнени останалите изисквания на закона, целящи да не се допусне увреждане на физическото и психическото
здраве на задържаните под стража, както и да не се допуска уронване на човешкото
им достойнство.
Затова касационният състав споделя мотивите на
първоинстанционното решение, че има претърпените негативни преживявания от
арестанта, които са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия в помещението, в което е бил И.Е.И.
***.
Така по делото е доказано, че администрацията на ГД “ИН“ не
е изпълнила вменените си със ЗИНЗС задължения за създаване на условия за
задържане при недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на
човешкото достойнство.
Неоснователни са и двете касационни жалби, в които са
изложени оплаквания относно определяне размера на обезщетението и неправилно
прилагане на чл.52 от ЗЗД.
Цитираната в касационната жалба на ГДИН разпоредба на чл.52
от Закона за задълженията и договорите гласи, че обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на обезщетението съдът се е водил
изцяло от критерия справедливост, установен в чл.52 от Закона за задължения и
договорите и от критериите на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Видно от мотивите на
решението, съдът е взел предвид кумулативното въздействие върху И.Е. на
конкретно доказаните по делото условията, в които той е пребивавал като
задържан под стража. Размерът на обезщетението е съобразен също и с
продължителността, както и с личните чувства на увредения и начина, по който
той субективно е понесъл вредата, така и с липсата на категорични данни за
получени допълнителни здравословни увреждания, извън съществуващите преди това
заболявания.
Отхвърляйки иска за горницата над 700 лева, съдът е
съобразил доказателствата по делото за заболяванията на касатора, И.Е. и
обстоятелството, че липсват доказателства за някакво трайно увреждане на
физическото и психическото състояние на втория касатор.
Размерът на обезщетението от 700 лева е съобразен с
продължителността на престоя в ареста и претърпените болки и страдания, тъй
като предназначението на обезщетението
за неимуществени вреди е да се поправят претърпените лични болки и страдания.
По изложените съображения касационния състав на съда
намира, че възраженията в касационните жалби за несправедливо определен размер
на обезщетение в занижен, съответно в завишен размер, са неоснователни.
Следва да се отбележи, че оспореното решение е постановено
при съобразяване националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ,
вкл. и по отношение размера на обезщетението.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната
на решението му.
В резултат от изложеното, обжалваното решение следва да
бъде оставено в сила, тъй като не са налице касационните основания за отмяната
му.
Предвид това, че и двете касационни жалби са неоснователни,
не се дължи присъждане на разноски на страните.
Мотивиран от
горното, Административен съд - Добрич, в касационен състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 265 от 30.07.2021 г., постановено
по административно дело № 637/2020 г. по описа на Административен съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: