Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260009 08.10.2020 г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 29.09.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр.
Донева
гражданско дело № 116 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.
Бургас против В.И.Ф., в която се твърди, че ответникът е страна по
правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до
водоснабден имот, находящ се в гр. Св. Влас, Община Несебър, ***, ет. *, ап. *, за който в ищцовото дружество е
открита и заведена партида с аб. № 979533 – за отчитане на водни доставки от
измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на потребител на услугите
ВиК /като собственик на имота/ по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. и като
абонат на дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ищцовото
дружество, ответникът е следвало да заплаща консумираните услуги в 30-дневен
срок от издаване на съответните фактури. Сочи се, че за отчетния период от 25.10.2016
г. до 22.10.2019 г. по процесния абонатен номер са налице незаплатени задължения
за доставена, отведена и пречистена вода на стойност 101,16 лева, осчетоводени
посредством фактури №№ **********/27.11.2017 г. на стойност 41,47 лева,
**********/26.11.2018 г. на стойност 23,76 лева и **********/25.11.2019 г. на
стойност 35,93 лева. Иска се осъждане на ответника да заплати дължимите суми по
фактурите, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и лихва за забава в общ размер 12,19 лева,
посочена по разбивки и периоди в исковата молба от падежите на главните
задължения по фактурите до 13.02.2020 г. Претендират се направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез назначен на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител адв. Х.К., в писмен отговор оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че измервателният уред в процесния имот не е отговарял на
техническите изисквания и че липсва
водоползване. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата
молба документи „справка-извлечение“ и фактури. Възразява, че до ответника не е
изпращана покана за доброволно изпълнение.
В с. з. на
29.09.2020 г. ищецът е оттеглил иска за мораторна лихва за разликата от 12,17
лева до първоначално заявения размер 12,19 лева, поради което на основание чл.
232 от ГПК съдът е прекратил производството в тази част.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 11, том ХV, рег. № 13082, нот. дело № 2742/13.09.2012
г., от Регистър БУЛСТАТ, от Заявление от 12.12.2012 г. за прехвърляне на
партида в ответното дружество, 3 бр. фактури, справка за показанията на водомер
с клиентски номер 979533, се установява, че ответникът В.И.Ф. е собственик на
водоснабдения процесен обект с административен адрес гр. Св. Влас, Община
Несебър, ***, ет. *, ап. *, за който в ищцовото дружество е
открита на името на ответника партида с абонатен № 979533.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
водоснабденият имот представлява апартамент в сграда в режим на етажна
собственост във ваканционно селище за сезонно ползване, с отчитане на
водомерите два пъти годишно от инкасатор с мобилно устройство. В процесния
апартамент са монтирани два измервателни уреда – водомери, разположени
съответно в банята и кухнята. Общото изразходено количество вода, преминало
през измервателните средства за посочения процесен период е 37 куб. м., отчетени
по двата индивидуални водомера, а 1,7 куб. м. са начислени от разпределение от
централния водомер, за който по делото е представена справка за показанията
през процесния период. Т. е. експертизата е установила, че за процесния период
са отчитани реално изразходени количества вода от два водомера при спазване на
Наредба № 4 и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, а 1,7 куб. м. вода
от разпределение от централния водомер на сградата са начислени и фактурирани
при спазване на чл. 39 от Наредба № 4.
Според заключението
на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, количеството вода е
осчетоводено редовно в ищцовото дружество посредством фактури №№ **********/27.11.2017
г. на стойност 41,47 лева, **********/26.11.2018 г. на стойност 23,76 лева и
**********/25.11.2019 г. на стойност 35,93 лева. Отчетеното количество вода,
както и услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с цените, действащи в
периода на издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР. Фактурите са
издадени по абонатния номер на ответника. Във всяка от фактурите е указан в
долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за плащане на сумите. По фактурите,
предмет на делото, не са отразени плащания в счетоводството на оператора. Вещото
лице по СИЕ е изчислило лихвите за забава върху дължимите суми по фактурите за
периодите от деня на падежите им до 13.02.2020 г. в общ размер 12,17 лева, в
това число: 8,95 лева за периода 29.12.2017 г. – 13.02.2020 г., 2,73 лева за
периода 28.12.2018 г. – 13.02.2020 г. и 0,49 лева за периода 27.12.2019 г. – 13.02.2020
г.
Разпитаната по
делото отчетничка, обслужваща процесния обект, сочи, че водомерите на ответника
се отчитат електронно с мобилно устройство, след осигурен достъп в обекта, като
в същия момент се отчита и общият водомер на сградата.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове срещу
ответника за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК услуги по
издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Предявените
искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с оглед на твърдяното
неизпълнение от страна на ответника на
задължения по правоотношение с предмет доставка на
услуги до обекта, за който на името на ответника е
открит клиентски номер в ищцовото дружество.
По смисъла на §1, ал.
1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги, респективно
собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл. 3 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и според
чл.
2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е
собственикът или ползвателят на имот в етажна собственост. В случая
ответникът е собственик на процесния водоснабден имот през заявения период на
водоползване. Безспорно е, че комуналната партида на имота се води на името на
единия от ответника. Тези факти, отнесени към нормите на Общите условия за
получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД –
гр. Бургас, налагат извод, че между страните е създадено облигационно
правоотношение. За действителността на правоотношение с предмет доставка на ВиК
услуги не се изисква писмена форма /по арг. от цитираните Общи условия – ВиК
операторът не е задължен да предлага писмен договор на потребителите/.
За исковия период в отношенията
между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.
88/08.10.2004 г./.
В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред,
че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за
начина на определяне на дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, какъвто е апартаментът на
ответника. Съгласно
чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия, отчетените данни
при дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е процесният случай,
не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а с електронен карнет.
Установи се от експертизите, че инкасирането по партидата на ответника е
станало по показанията на 2 бр. измервателни уреди и че дружеството-ищец реално е
доставило до абоната отразените количества вода в приложените по делото фактури
№№ **********/27.11.2017
г., **********/26.11.2018 г. и **********/25.11.2019 г. Фактурираните
количества комунална услуга съвпадат с отчетените количества по партидите на
индивидуалните водомери на ответника, при пълно съответствие в показанията,
респективно в разликите между старо и ново показание. Ищецът е изпълнил и
задължението си по чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издава фактури за всеки
отчетен период. Съответно дължимата обща сума по тези три фактури е 101,16
лева. В тази сума са включени остойностени количества вода от разпределение в
размер на 1,7 куб. м., които се квалифицират като разходи от общия в
сградата-етажна собственост измервателен уред. Разпределеното количество вода е
съобразено с реда по Раздел 3 от Общите условия на „ВиК“ и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Разликата между количеството вода, отчетено по
общия водомер и сумата от отчетните количества вода по индивидуалните водомери
е разпределяна по всички потребители на подотчетни партиди на централния
водомер в сградата-етажна съсобственост. Начисленото количество вода от
разпределение по процесния абонатен номер е остойностено при спазване на реда
на разпределение, съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор – гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Ответникът не представи доказателства, които да установяват плащания по
издадените фактури, респективно от СИЕ следва, че по тях не са отразени
плащания. По изложените съображения претенциите в рамките на заявената обща
главница 101,16 лева за отчетния период от 25.10.2016 г. до 22.10.2019 г. по
процесните фактури за инкасирани количества вода се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени. Главницата е дължима със законната лихва от
подаване /по пощата/ на исковата молба на 17.02.2020 г. до окончателното й
изплащане. При това положение се явяват основателни и акцесорните претенции за
лихва за забава, начислена през заявените в исковата молба периоди от деня на
падежите на фактурите до заявената от ищеца дата 13.02.2020 г., като техните
размери се доказват от СИЕ, както следва: 8,95 лева за периода 29.12.2017 г. – 13.02.2020
г., 2,73 лева за периода 28.12.2018 г. – 13.02.2020 г. и 0,49 лева за периода 27.12.2019
г. – 13.02.2020 г. или в общ размер 12,17 лева съобразно поисканото след
частичното оттегляне на претенцията.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцовата страна направените в производството разноски в размер на 570 лева
/в т. ч. за държавна такса, за разноски за експертизи, за свидетел и за особен
представител на ответника/.
Съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева в предвидения минимален размер, съобразно
материалния интерес, равен на цената на исковете, което ответникът следва да
заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.И.Ф., роден на *** г., гражданин на Руска Федерация, представляван на основание чл. 47,
ал. 6 от ГПК от адв. Х.К. ***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Генерал В. Вазов” № 3,
ет. 4, ЕИК *********, представлявано от инж. Г. Й. Т., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 101,16 лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и
пречистена вода до партида с аб. № 979533, по издадени фактури №№ **********/27.11.2017
г., **********/26.11.2018 г. и **********/25.11.2019 г., с отчетен период по
фактури от 25.10.2016 г. до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва от 17.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумите 8,95 лева за периода 29.12.2017 г. – 13.02.2020 г., 2,73 лева за периода
28.12.2018 г. – 13.02.2020 г. и 0,49 лева за периода 27.12.2019 г. – 13.02.2020
г., представляващи лихва за забава върху главниците по фактурите, както и
направените по делото разноски в размер на
570 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и ОСЪЖДА В.И.Ф. да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: