Присъда по дело №386/2021 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 18
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Иванка Николова Пенчева
Дело: 20215210200386
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. гр.Велинград, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
и прокурора Асен Димитров Палавеев (РП-Пазарджик)
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20215210200386 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АТ. ЦВ. К. - роден на 16.04.2000 г. във
Велинград, български гражданин, българин, живущ във Велинград, ул.
******** № 17, със средно образование, работещ в „МК-Експерт Сервиз“
ЕООД - Велинград, неженен, неосъждан, с ЕГН - **********, за ВИНОВЕН
в това , че на 09.05.2021 г. на главен път III-367, км. 7+100 м. в района на
местността „Цигов чарк“, в землището на град Ракитово, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Селика“ с рег. № РА
1438 КР, е нарушил правилата за движение, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП -
след като е бил длъжен при избиране на скоростта на движението не се е
съобразил с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намали скоростта, и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението, и по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди в размер на 18520.00 лева по лек автомобил „Нисан
Кашкай“ с рег.№ DD-962-РР (френски образец) собственост на ИВ. Т. ИВ. от
гр.Габрово - престъпление по чл.343, ал.1, буква “а” от НК, във връзка с
чл.342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и го ОСЪЖДА на наказание ПРОБАЦИЯ по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2
и т. 5 от НК при следните пробационни мерки:
1
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
3. Поправителен труд за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА с удръжки от
трудовото му възнаграждение в „МК-Експерт Сервиз“ ЕООД – Велинград, в
размер на 15 на сто в полза на държавата,
ОСЪЖДА на основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от
НК, АТ. ЦВ. К. на наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от една година и шест месеца , считано влизане
в сила на настоящата присъда.
ОСЪЖДА АТ. ЦВ. К., с посочена по-горе самоличност, да заплати
разноски по сметка на ОДМВР – Пазарджик в размер на 330 лева /триста и
тридесет лева/, плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – гр.
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Мотивите ще бъдат изготвени в 30 дневен срок.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 18 от 06.12.2021г. по н. о. х. д. 386 от 2021
година на Районен съд Велинград

Районна Прокуратура Пазарджик ТО Велинград е повдигнала
обвинение против подсъдимия АТ. ЦВ. К. от гр. Велинград, за това че на
09.05.2021 година, на главен път III-367, км. 7+100 м., в района на местността
„Цигов чарк“, в землището на гр. Ракитово, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил “Тойота Селика”, с рег.№ РА 1438 КР, е
нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП
след като е бил длъжен при избиране на скоростта на движението не се е
съобразил с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението и по непредпазливост е причинил значителни
имуществени вреди в размер на 18 520 лева по лек автомобил „Нисан
Кашкай“, с рег. № DD-962-PP, собственост на ИВ. Т. ИВ. от гр. Габрово-
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”а” от НК, във връзка с чл.342,ал.1 от
НК,чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Пострадалият не желае да бъде конституиран като частен обвинител в
наказателния процес и не предявява граждански иск за причинените
имуществени вреди от престъплението.
В съдебно заседание подсъдимият АТ. ЦВ. К., в присъствието на
упълномощения защитник адвокат Л.К. АК Пазарджик, заяви, че желае
делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371 т. 2
от НПК. Съдът, съобразявайки становището му, определи да се проведе
предварително изслушване на страните. В хода на предварителното
изслушване, след като съдът разясни на подсъдимия правата му по чл. 371 от
НПК и след като го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371 т.2 от НПК ще
се ползват при постановяване на присъдата, подсъдимият призна изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимия съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по
чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, предвид
прилагането на диференцираната процедура по чл.372, ал.4 от НПК, във вр. с
чл. 371, т.2 от НПК, при провеждане на съдебното следствие съдът не
извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
1
подсъдимият К. да бъде признат за виновен по него и да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи по реда
на чл. 66, ал. 1 НК и на основание чл. 343г НК да бъде лишен от право да
управлява МПС.
Подсъдимият се признава за виновен по повдигнатото му обвинение,
признава по реда на чл. 371 т.2 от НПК изложените в обстоятелствената част
на обвинителния акт факти. Изразява съжаление за стореното. Моли да му
бъде наложено наказание без лишаване от свобода.
Защитникът на подсъдимия, счита че престъплението не се отличава с
висока степен на обществена опасност, поради което са налице
предпоставките за приложение на чл. 78А НК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият АТ. ЦВ. К. е роден на 16.04.2000 г., българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан.
Подсъдимият е правоспособен водач. Придобил е правоспособност за
управление на МПС на 04.07.2018г. и до 09.05.2021г. има само три извършени
нарушения на правилата в ЗДвП.
На 09.05.2021г., около обяд, подсъдимият пътувал, управлявайки
собствения си лек автомобил „Тойота Селика“ с рег. № РА1438КР, по главен
път III-367 от местността „Цигов чарк“, към гр. Велинград, заедно с
приятелите си М.Ц.В., Д.К.К. и Д.А.С. Движел се със скорост около 90,00
км./ч.. По пътят имало много завои. Навлизайки в десен завой автомобилът на
подсъдимият К. поднесъл и тръгнал към канавката. К. се опитал да овладее
автомобила, като навил обратно волана, но автомобилът му стъпил на пясък и
още повече поднесъл, тръгнал странично към пътната лента за насрещно
движещите се превозни средства и навлязъл в нея.
По това време, от гр. Велинград за местността „Цигов чарк“, заедно със
семейството си, пътувал пострадалият ИВ. Т. ИВ., управлявайки автомобил
„Нисан кашкай“ с рег. № DD-962-PP. Понеже не познавал пътя и заради
многото завои И. се движил бавно
Виждайки че лекият автомобил „Тойота селика“ се движи към него,
навлизайки в негова пътна лента, И. спрял, но въпреки това не успял да
избегне удара с управлявания от К. автомобил, който се блъснал с дясната си
странична част челно в автомобила на И..
Според заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза скоростта, с която се е движил управлявания от подсъдимия
автомобил „Тойота селика“ при излизане от завоя е 90, 9 км/ч., скоростта при
конфликта на лек автомобил „Нисан кашкай“ е 0,00 км/ч., а на автомобил
„Тойота селика“ 70,00 км/ч.. Съобразената скорост за движение в завоя е 88,1
км/ч. Мястото на пътнотранспортното произшествие е част от републикански
път III-367. Автомобил Нисан Кашкай се е движил по посока запад-изток, а в
посока изток-запад се е движил автомобил „Тойота селика“. Конфликтът
2
настъпил в правата част на пътя, в лентата за движение на управлявания от
пострадалия И. лек автомобил „Нисан кашкай“. Пътят бил с гладко асфалтово
покритие, сухо, с наличие на надлъжен наклон от 6,6 % /много стръмен/ и
при напречен наклон /вираж/ от 4,8%. Видимостта по пътя не била намалена
по метеорологични причини, а ограничена от наличието на завой за двата
автомобила.
Според вещото лице липсва техническа причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие, причината била експлоатационна.
Предизвикано било от лек автомобил „Тойота селика“, който не е трябвало да
напуска своята лента за движение. Произшествието било предотвратимо само
от страна на лек автомобил „Тойота селика“.
Механизмът на ПТП-то преминавал през четири етапа: 1./
автомобилите се движат по пътя един срещу друг; 2./ водачът на автомобил
„Тойота селика“ напуска своята лента за движение, водачът на автомобил
„Нисан Кашкай“ предприема спиране; 3./ водачът на „Тойота селика“
предприема мерки за овладяване на автомобила чрез аварийно спиране и
стига до северния опесъчен край на пътя, автомобил „Нисан кашкай“ спира в
своята лента; 4./ автомобилът „Тойота селика“ започва движение под ъгъл
спрямо надлъжната ос на пътя, пресичайки пътя, като осъществява контакт
със спрелия автомобил „Нисан кашкай“. Настъпват материални щети и по
двата автомобила.
Размерът на щетата за собственика на лекия автомобил „Нисан
кашкай“ с рег. № DD-962-РР – ИВ. Т. ИВ. е 18 520 лв.
Така описаната фактическа обстановка съда счита за безспорно
установено въз основа на извършеното от подсъдимия цялостно признаване
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание напълно се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства: протоколи за
разпит на свидетелите ИВ. Т. ИВ., Й.О.Ц., Д.А.С. М.Ц.В., Х.Г.Г., И.Г.И.,
Д.К.К., докладна записка по ЗМ 244/09.05.2021 г. с рег. № 367р-
8513/10.05.2021 г.; копие от документи на френски език за застраховка
гражданска отговорност и талон за МПС за л.а. „Нисан Кашкай“; копие на
Гражданска отговорност № BG00049562/01.12.2020 г. ЗК „Бул инс“; копие от
СУМПС на АТ. ЦВ. К. и свидетелство за регистрация II част и № *********;
копие от СУМПС на ИВ. Т. ИВ.; справка нарушител/водач на лицето АТ. ЦВ.
К.; писмо от РЦ 112- Кърджали ведно със справка за получени сигнали на
ЕЕН 112 на 09.05.2021 година, компакт диск, съдържащ 4 броя аудиозаписи и
4 броя снимки на електронни картони на приетите повиквания; писмо от
Агенция за автомобилно застраховане „Корис България“ ООД, ведно с
експертна оценка по щети № МПС 003607BG/21 на л.а. Нисан Кашкай с
френски ДК № DD-962-РР и снимков материал на щетите; Протокол за оглед
на местопроизшествие от 09.05.2021 г. – 2 бр. ведно с албум към него;
заключение на автотехническа експертиза; скица № 1 фрагмент от път III-376
3
– Ракитово - Цигов чарк; Справка за съдимост с рег. № 638/14.09.2021 г.;
характеристична справка на лицето АТ. ЦВ. К., приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК, като
не се събраха доказателства, които да си противоречат, поради което и не се
налага отделното им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият АТ. ЦВ. К. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343 ал.1 б. „а” от НК, във връзка с чл. 342
ал.1 от НК и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като на 09.05.2021 г. на главен път
III-367, км. 7+100 м., в района на местността „Цигов чарк“, в землището на гр.
Ракитово, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
“Тойота Селика”, с рег.№ РА 1438 КР, е нарушил правилата за движение по
пътищата – след като е бил длъжен при избиране на скоростта на движението
не се е съобразил със състоянието на пътя-много стръмен с надлъжен наклон
от 6,6% и напречен наклон-вираж от 4,8 % и конкретните условия на
видимост-ограничена от множеството завои, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай
на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и е
причинил значителни имуществени вреди в размер на 18 520 лв. на
собственика на лек автомобил „Нисан кашкай“ с рег. № DD-962-РР- ИВ. Т.
ИВ..
От обективна страна водачът е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, като при навлизане в завой на път със стръмен надлъжен наклон и
напречен наклон /вираж/, се е движил със скорост 90,9 км/ч. при съобразена
скорост от 88,1 км/ч. При движение с тази скорост управляваното от него
моторно превозно средство е навлязло в насрещната пътна лента за движение
и се е блъснало в спрелия лек автомобил „Нисан Кашкай“, собственост на
ИВ. Т. ИВ.. Налице е и съставомерния общественоопасен резултат-
значителни имуществени вреди в размер 18 520 лв. по управляваното от И.
превозно средство, надвишаващ равностойността на четиринадесет
минимални работни заплати към момента на извършване на деянието
/Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о./.
Увреждането на имуществото е извършено от дееца на други лица.
Налице е причинна връзка между допуснатите нарушения на
правилата за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат.
Причинените значителни имуществени вреди са пряка и непосредствена
последица от действията на подсъдимия, който при избиране на скоростта на
движение не се е съобразил с релефа на местността, със състоянието на пътя
и на превозното средство и с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквито несъмнено са
движещите се по пътя моторни превозни средства, както и да спре, когато
възникне опасност за движението.
Макар да се установи по делото, че подсъдимият се е движил със
4
скорост над разрешената извън населено място от 90 км. за превозните
средства от категория В, т.е. нарушил е и правилото на чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
който се явява специална правна норма, няма правно основание задълженията
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да не бъдат отнесени към него, доколкото посочените
в тази разпоредба изисквания се отнасят до всички пътни обстановки по
време на движение, включително и в хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно константната съдебна практика, ако обвинението е за несъобразна
скорост по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а при разглеждане на делото се установи, че
се касае за превишена скорост, както е в настоящия случай, водачът не може
да бъде осъден за нарушение на специалното правило без надлежно
изменение на обвинението, но доколкото превишената скорост винаги е
несъобразена, отговорността му може да се реализира на плоскостта на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП. Тази разпоредба обхваща и ситуациите на движение с
неразрешена скорост, при които не отпада задължението на водачите да
съобразяват всички конкретни фактори, свързани с безопасността на трафика.
Макар разпоредбата на чл. 21 ЗДвП да се явява специална спрямо нормата на
чл. 20, ал.2 НК, във всички случаи се касае до еднородно нарушение,
доколкото превишената скорост винаги е несъобразена с оглед житейски и
научно обоснованата максимално допустима /разрешена/ скорост за дадена
пътна инфраструктура относно режима на скоростта, очертан в раздел ІV на
гл. ІІ от ЗДвП. Превишавайки посочените стойности, водачът на МПС
винаги се поставя в невъзможност адекватно да реагира на обстоятелствата,
житейски и експертно наложили ограничението. Безспорно по делото се
изясни, че при избраната от него скорост от 90,9 км/ч., освен че е била
превишена, с оглед нарушаване забраната да надхвърля 90 км/ч. за извън
населено място, тя е била и несъобразена с конкретните пътни условия /ТР
28/84 г. на ОСНК на ВС/, осигуряващи видимост на движещите се по пътя
превозно средства.
Деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, тъй като
същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
като правоспособен водач, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Този извод
следва от фактическата обстановка, при която е настъпило ПТП и не се
оспорва от подсъдимия.
При индивидуализиране на наказанието съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства, зачестилия брой на пътнотранспортни
произшествия по пътищата на страната, високият размер на нанесените щети
на моторното превозно средство на пострадалия, че престъплението е
извършено в обедните часове на почивен ден, когато интензивността на
движението в този участък на път III-367 е висока, че подсъдимият е пътувал
заедно с други лица и е следвало да бъде особено внимателен, а като
смекчаващи младата възраст на К., недостатъчната му опитност като водач на
МПС, незначителния брой нарушения на правилата на ЗДвП, оказаното
съдействие при разследването и чисто съдебно минало към момента на
осъществяване на деянието. По тези съображения съдът определи и наложи
5
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
прецени за подходящо наказанието ПРОБАЦИЯ, включващо следните
пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от девет месеца с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
девет месеца;
- Поправителен труд за срок от девет месеца с удръжки от трудовото му
възнаграждение в "МК-Експерт Сервиз“ ЕООД Велинград в размер на 15 на
сто в полза на държавата.
На основание чл. 343г НК, във вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК, съдът наложи на
подсъдимия АТ. ЦВ. К. наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от една година и шест месеца, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съдът намира, че така определеното наказание ще съдейства за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без
същевременно прекомерно да се засягат правата на подсъдимия, но и без да се
създаде у него представа, че е останал ненаказан. Определеният размер на
наказанието съответства на степента на обществена опасност на деянието и на
дееца.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 78аНК, въпреки
чистото съдебно минало на дееца и че предвидения размер на наказанието за
престъплението, в което е обвинен е до пет години лишаване от свобода. С
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“, във вр. чл. 342, ал. 1 НК са причинени
съставомерни имуществени вреди, които не се възстановени, поради което не
е налице третата кумулативно предвидена предпоставка на чл. 78а, ал. 1, б.
„в“ НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимият АТ. ЦВ. К., с
посочени по-горе самоличност, се възложиха разноските по делото в размер
на 330,00 лв. / триста и тридесет лева/ за назначената съдебно-техническа
експертиза плюс пет лева за служебното издаване на изпълнителния лист;
По горните съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева
6