ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр.Добрич, 21.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добрички окръжен
съд, наказателно отделение, публично заседание на двадесет и първи април две
хиляди и двадесета година,
Председател: Петър
Монев,
Членове: Атанас
Каменски и Милена Хараламбиева,
Прокурор:Златко
Тодоров,
Съдебен секретар:Билсер
Мехмедова
н.ч.д.№91/2020г.
на ОС-гр.Добрич, докладвано от съдия
Каменски
Производството
е образувано по реда на чл.457, ал.2-ал.5 от НПК, във в-ка с чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, въз основа на предложение на
ОП-гр.В. за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на присъда
№2013/1748 от 12.03.2013г. на Окръжен съд-Марсилия, Франция, с която българският
гражданин Д.С.Я. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.225-5, чл.225-7
от Наказателния кодекс на Р.Франция, за което е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от четири години.
В съдебно
заседание внесеното предложение се поддържа от представителя на ОП-гр.Добрич.
Защитникът
и Д.С.Я. не оспорват фактическата и правната обосновка на искането.
След като
обсъди и прецени приложените материали и доводите на страните съдът прие за
установено:
С присъда
№2013/1748 от 12.03.2013г. на Окръжен съд в Марсилия, Я. задочно е бил признат
за виновен в извършването между 2006г. и 20.03.2007г. в гр.Марсилия на
престъпление по чл.225-5, чл.225-7 от Наказателния кодекс на Р.Франция,
представляващо усложнена форма на «сводничество»-с няколко съучастници,
множество пострадали лица и осъществено с цел набавяне на доход от
проституирането на жертвите, за което са наложени наказание лишаване от свобода
за срок от четири години и забрана за влизане на територията на Р.Франция. Инкриминираната
деятелност съставлява престъпление и по националното законодателство, доколкото
се касае за свождане с користна цел по отношение на две и повече лица по
чл.155, ал.5, т.3, във в-ка с ал.3 и ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от
свобода за срок от три до десет години. В този аспект размерът на постановената
от френския съд санкция не превишава максимално предвиденото от националното
законодателство наказание. По аргумент от чл.457, ал.6 от НПК, допълнителната
санкция, наложена с присъдата, не подлежи на обсъждане и изпълнение. Касае се
за забрана, непредвидена от НК на Република България, респективно-подлежаща на
реализиране единствено в държавата, в която е постановен приетия за изпълнение
акт.
С решение
№37/11.06.2018г. по н.ч.д.№208/2018г. ОС-гр.Добрич е допуснал предаването на
компетентните власти на Република Франция на българския гражданин в изпълнение
на Европейска заповед за арест от
05.05.2014г., издадена от Прокуратура на Окръжен съд в Марсилия,
Франция, по прокурорска преписка №06/101229,
с която е поискано предаване с цел изтърпяване на наложено с присъдата наказание.
С решение №116/26.06.2018г. по в.н.ч.д.№220/2018г. АС-гр.В. е отменил
първоинстанционния акт, отказал е предаването на Я. на компетентните френски
власти и е приел да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода,
наложено с присъда №2013/1748 от 12.03.2013г. на Окръжен съд-Марсилия. Въззивното решение е окончателно.
Издадената
от Окръжен съд-Марсилия присъда №2013/1748 от 12.03.2013г. е била предоставена
на ОП-гр.В. на 12.12.2019г. На основание чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА в ОС-гр.В. било
внесено предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението на
санкцията, като е образувано н.ч.д.№307/2020г. С разпореждане
№1211/18.03.2020г. докладчикът по делото е прекратил съдебното производство,
тъй като Д.С.Я. *** и е с постоянен и настоящ адрес ***.
Делото е препратено по компетентност на ОС-гр.Добрич.
Д.С.Я. не е
осъждан. Не са налице данни за предварително задържане от страна на френските
власти, т.е. няма основание за прилагане разпоредбата на чл.457, ал.5 от НПК.
Задържането в страната с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
преюдициалните №208/2018г. на ОС-гр.Добрич и в.н.ч.д.№220/2018г. на АС-гр.В. е
продължило от 11:50 часа на 04.06.2018г. до 11.02.2019г. Лицето е освободено въз основа на определение №38/11.2.2019г. по
н.ч.д.№33/2019г. на ОС-гр.Добрич.
С оглед изложените констатации и
на основание чл.457, ал.2 от НПК, във в-ка с чл.44, ал.11 от ЗЕЕЗА, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема за изпълнение присъда №2013/1748 от 12.03.2013г. на Окръжен
съд-Марсилия, Република Франция, с която Д.С.Я./предишни имена-М. С. А., М.С.А./,
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес-***, български гражданин,
неженен, неосъждан, ЕГН:**********, е признат за виновен за извършено между 2006г. и 20.03.2007г. в гр.Марсилия престъпление по
чл.225-5, чл.225-7 от Наказателния кодекс на Р.Франция, представляващо
усложнена форма на «сводничество» с няколко съучастници, множество пострадали лица
и осъществено с цел набавяне на доход от проституирането на жертвите, за което
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Квалифицира деянията по чл.225-5,
чл.225-7 от Наказателния кодекс на Р.Франция като престъпление по чл.155, ал.5,
т.3, във в-ка с ал.3 и ал.1 от НК на Р.България.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя първоначален общ режим при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода за срок от четири години.
На основание чл.59 от НК зачита
предварителното задържане по производството за екстрадиране, считано от 11:50
часа на 04.06.2018г. до 11.02.2019г.
Потвърждава наложената мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ до привеждане на определението в изпълнение.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Апелативен съд-гр.В..
Председател: ………. Членове: ………. ……….