Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1127
гр.***, 30.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***КИ
РАЙОНЕН СЪД, 46–ти
наказателен състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2695 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Т.С.З. с ЕГН: **********,***, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1639546 на ОДМВР-гр.***, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания
ЕФ. Посочва се, че жалбоподателят, като собственик на лекия автомобил, заснет с
техническото средство, е депозирал по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП декларация
пред АНО, с която е представил и копие за наем на въпросния лек автомобил,
поради което не той следва да понесе административнонаказателната отговорност
за извършеното нарушение, а наемателят. Други доводи не се навеждат. Не се
представят доказателства.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.***,
надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата без
уважение. Не се иска събирането на доказателства.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е връчен редовно на жалбоподателя на 23.08.2017г. и в срока по чл. 189, ал.5 ЗДвП – на 30.08.2017г. (вх. № 769000-14679) същият е подал декларация, заявявайки, че не той е управлявал автомобила и представяйки договор за наем. По въпросната декларация е налице произнасяне от АНО, като с писмо от 04.09.2017г, (л. 11) наказващият орган е отказал да анулира електронния фиш. В такъв случай, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8, изр. 2, предл. 2 ЗДвП – срокът за обжалване на ЕФ пред съда е 14-дневен от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото не са ангажирани никакви доказателства от АНО, кога въпросното писмо, с отказ за анулиране на ЕФ е било връчено на жалбоподателя. Нещо повече – с разпореждане от 15.06.2018г., съдът е задължил АНО да представи такава информация, като с писмо от 27.06.2018г. (л. 20) наказващият орган е отговорил на разпореждането, но отново не е представил доказателства в тази насока. Задължението да докаже редовното връчване е в тежест на АНО, а с оглед всичко казано по-горе, съдът счита, че този юридически факт е останал недоказан, поради което настоящият състав приема, че жалбата срещу ЕФ е подадена в срок. С оглед пълнота следва да се посочи, че по делото (л.6) е приложена декларация от 15.09.2017г., която обаче касае ЕФ № К 1702230, а не процесния, а и от съдържанието на която, по мнение на съда, също не може да се направи еднозначен извод, че жалбоподателят е узнал за отказа на АНО да анулира ЕФ. На отделен коментар подлежи обстоятелството, че евентуалното узнаване не е равнозначно на връчване/съобщаване на отказа (Решение от 22.06.2010 г. по к.адм.дело № 1370/2010г. на АдмС-Варна). Изрично в този смисъл са мотивите на Решение №407/23.12.2011 по дело №1138/2010 на ВКС, ГК, IV г.о., които са напълно приложими и към настоящия казус. С оглед пълнота следва да се посочи, че относно допустимостта на процесната жалба е налице произнасяне и от касационната инстанция (Определение № 1803/27.07.2018г. по КНАХД № 2010/2018г. на АдмС-***), която при напълно идентичен казус, между същите страни, също е приела, че не е налице просрочие на жалбата.
С оглед горното съдът приема, че жалбата е
подадена в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.12.2016 г. в 09:29 часа в гр. ***, бул. „Т.
А.”, в посока от пътен възел „**”
към кръстовище с ул. „***”, до бензиностанция „***” ***, техническо средство -
система за контрол на скоростта с № 003059049644 засякла и заснела, движещ се в
указаната посока със скорост от 108 км/ч. лек автомобил „***” с рег.№ ***. На мястото на контролирания
пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 80 км/ч.
Участъкът от пътя бил сигнализиран и с пътен знак „Е-24” /контрол с
автоматизирани технически средства или системи/, видно от приложение по делото
протокол /л.14 / и схема на разположените пътни знаци /л.33-34/. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „0030590496442016120109294400014.sly”.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР ***, които от записания файл,
установили, че заснетият автомобил - „***” с рег.№ *** е собственост на жалбоподателя
Т.С.З., както и че скоростта следва да се счита на 104 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1639546 на
ОДМВР-гр.***, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на собственика било наложено наказание „Глоба”
в размер на 100 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400” с № 003059049644, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л.13) и Протокол за проверка (л.12).
Както вече беше
посочено – на 23.08.2017г. ЕФ бил редовно връчен на жалбоподателя, който в
срока по чл. 189, ал.5 ЗДвП е подал декларация, посочвайки, че считано от
28.12.2015г. е отдал под наем собствения си лек автомобил на дружеството „С.Д.
Транспорт и логистика” ЕООД, като е приложил и копие от договора. Доколкото АНО
е приел, че жалбоподателят не е приложил СУМПС на водача, на 04.09.2017г. е
издаден отказ за аналулиране на ЕФ. По делото обаче е налично СУМПС на
украински гражданин – „*** ***”, за
което няма информация, как се е появило по преписката към този ЕФ. Вероятно е
било представено с декларацията към ЕФ К № 1702230 от 15.09.2017г. и е било
приложено и към преписката, касаеща ЕФ К № 1639546, но доколкото това не е удостоверено по
никакъв начин е само предположение.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода
на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес,
поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият
е издаден от ОД на МВР ***, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е
също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 24 км/час, като
коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След
допълнително изисканите от съда доказателства от Община ***, безспорно се
установява, че в участъка на бул. „Т. А.” до бензиностанция „***” има
разположен знак В26, като видно от визуализираните на схемата отбелязвания –
камерата е позиционирана след знак В 26 и попада в неговия обхват. Съгласно
Протокол /л. 14/ изрично е посочено, че има монтиран и знак Е24 (същият е
визуализиран и на схемата от Община ***), като датата на монтажа е 29.03.2016г.
– т.е. към датата на нарушението, категорично се доказва, че е имало както знак
В26, така и знак Е24, поради което и водачите е следвало да съобразяват
поведението си с въведеното ограничение.
Въпреки това, съдът счита, че в конкретния
случай АНО неправилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Това е така
по следните причини:
Настоящето дело е едно от
много, образувани във връзка с издадени ЕФ за процесния автомобил, при които са
посочени абсолютно идентични факти. Касационната инстанция е имало повод да се
произнесе по два от казусите, като и в двата случая е приела, че при тези факти
– АНО неправилно е издал ЕФ срещу жалбоподателя. В Решение № 424/08.03.2018г. по к.н.а.х.д. № 102/2018г. на АдмС-*** и
Решение № 715/13.04.2018г. по к.н.а.х.д.
№ 154/2018г. на АдмС-*** касационната инстанция е приела, че „ ...Видно от събраните по делото пред
първата инстанция доказателства, действително З. е предоставил съгласно договор
за наем, сключен на 28.12.2015 г. собствения си лек автомобил под наем на
„С.Д.Транспорт и логистика“ ЕООД. В този смисъл не е налице възможност за
касационният жалбоподател да установи с точност кой е управлявал така
предоставения под наем лек автомобил. За целта, административнонаказващият
орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН и да установи
при наемателя на автомобила кой точно е управлявал същия, и едва тогава да бъде
санкционирано конкретно лице...”.
На база на горното и двата
състава на Административен съд – ***, при напълно идентични с процесните
факти (с разлика в датата и точна скорост), приемат че ЕФ неправилно е бил
издаден срещу жалбоподателя и следва да се отмени.
Настоящият състав напълно
споделя мотивите, изложени в горепосочените решения и също, счита че в конкретния
случай жалбоподателят е имал обективна невъзможност да представи СУМПС на
конкретния водач, доколкото автомобилът му е бил отдаден под наем на юридическо
лице (а не на физическо), което единствено може да предостави информация,
относно това – кой конкретно негов служител е управлявал автомобила на
процесната дата. Няма как да се очаква, че наемодателят ще разполага с такава
информация (или че ще може да я изиска на законово основание), поради което и в
конкретния случай, АНО е следвало да проведе разследване на спорните
обстоятелства и едва тогава да установи, кой е управлявал автомобила и да
издаде ЕФ/състави АУАН против него, а не директно да ангажира отговорността на
жалбоподателя, в качеството му на собственик на автомобила.
С оглед горното, съдът
намира, че в конкретния случай отговорността на жалбоподателя е била
незаконосъобразно ангажирана, поради което и издадения ЕФ следва да се отмени.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, ***кият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 1639546 на ОДМВР-гр.***, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на Т.С.З. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.*** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев
Вярно с оригинала: М.Р.