МОТИВИ:
П.ска окръжна прокуратура е внесла
обвинителен акт за разглеждане в П.ски окръжен съд, с който срещу подсъдимия Д.Г.Г.
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, пр.1
вр.чл.342, ал.1 пр.3 от НК – за това, че на 26.06.2017г. в гр.П., на
кръстовището на ул.“***4 и ул.“***“, при управление на МПС-тролейбус , марка „***“,
мозел „***“, инв.№***, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
Закона за движение пътищата:
- чл. 5. /1/, т.1 от Закона за движение по пътищата: „Всеки
участник в движението по пътищата: т.1 с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди” - чл.20, ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“
- чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“
- чл.132, т.2 от Закона за движение по
пътищата: „При превозване на пътници водачът е длъжен: преди потегляне и по
време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване“ като
по непредпазливост е причинил смъртта на С.И. Д. с ЕГН ********** от гр. П..
Пострадалите Р.Щ.Д. и В.Щ.К. са
конституирани в качеството на частни обвинители в наказателния процес против
подсъдимия Д.Г.Г..
В
разпоредителното съдебно заседание е направено искане от подсъдимия Г. и
защитникът му адв. Ж.Н. делото да се разгледа по реда на глава двадесет и седма
от НПК, в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК. Съдът е констатирал, че събраните на
досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчна степен
самопризнанието на подсъдимия в хипотезата на чл.371,т.2 от НПК и се налага събиране
на нови доказателства и провеждане на разпит на вещите лица по изготвените експертизи, поради което е насрочил и решил делото по общия ред.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение срещу Д.Г. за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.чл.342, ал.1 пр.3 от НК.
Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия Д.Г.Г. следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1 от НК в размер на 6 месеца лишаване от свобода,
което не следва да бъде изтърпяно ефективно и следва да се отложи по реда на
чл.66,ал.1 от НК, като следва на подсъдимия да се наложи и наказание по
чл.37,ал.1,т.7 от НК за същия срок.
Частният
обвинител Р.Д. чрез повереника си адв.Т. Т. и частният обвинител В.К. чрез повереника
си адв.Д.Й., изразяват становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на делото доказателства.
Считат , че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“, което не следва да бъде изтърпяно ефективно и следва да се отложи по
реда на чл.66,ал.1 от НК.
Защитникът
на подсъдимия - адв.Д.М., счита, че в
случая е налице случайно деяние, поради което подсъдимия следва да бъде
оправдан. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият
Д.Г., в упражняване на правото си на лична защита заявява, че поддържа казаното
от защитника си. В последната си дума заявява, че не е извършил умишлено
престъпление и предоставя на съда да прецени дали има вина за инцидента.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Г.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин с основно образование,
разведен, работещ като шофьор в „***“ – гр.П., неосъждан, ЕГН: **********.
На
26.06.2017г. подсъдимият Г. бил на
работа и управлявал тролейбус марка „***“, модел „***“, инв.№*** в гр.П..
Движел се по маршрут от парк „К.“ към жк „С.“. В 09,25 часа, на втората спирка
по маршрута, от задната врата на
тролейбуса се качила пострадалата пътничка С.И. Д., с преметната дамска чанта
през рамо и чанта с продукти. Д. седнала от ляво на вратата, на средната
седалка на последния ред седалки, състоящ се от три броя седалки върху
стъпало/подиум и поставила на пода между краката си чантата с продукти, а
дамската си чанта в скута. Пред нея имало монтирани два броя вертикални опорни
тръби за хващане за безопасно пътуване. Тролейбусът се движел по маршрута си,
спрял на още три спирки, като през целия път пътничката Д. седяла с поставена
лява ръка върху дамската си чанта, а с
дясната държала чантата поставена между краката и, без да се държи. Около 09,30
часа тролейбуса потеглил от спирка “***“ до църква „***“, като се движел се по
ул.“***“ в посока към кръстовището с ул.“***“ със скорост около 27 км/ч.. Тръгвайки
от спирката, тролейбусът бил изпреварен от бял бус от лявата страна , а
непосредствено след това и от л.а „***“ с рег.№ ***, също от лявата страна по
посоката на движение. Трите превозни средства се приближавали към кръстовището
на ул.“***“ и ул.“***“, а светофарната уредба монтирана на кръстовището
светнала жълт сигнал. Белият бус завил надясно /ул.“***“/ без да спира на стоп линията, а л.а. „***“
продължил да се движи след буса и изранявайки се със светофара спрял. Тролейбусът,
управляван от подс.Г. се движел непосредствено зад л.а.“***“, Г. натиснал
спирачния педал и тролейбусът спрял нормално. При спирането пътниците в задната част на тролея залитнали
напред, а пострадалата пътничка Д., която не се държала, паднала с главата напред на пода. В резултат
на това тя получила следните наранявания: счупване на горна челюст, счупване на
шийката на дясна раменна кост, счупване на 4-то и 9-то ребро отляво. На
следващата спирка – „община-П.“ на пострадалата била оказана медицинска помощ. На
тел.112 бил подаден сигнал от кондуктора на тролейбуса – свид.П.П. за пострадал
пътник. Уведомени били и полицейските органи, които първи пристигнали на
спирката, а след тях и линейката. С помощта на пътници, свид.П. и подсъдимия
пострадалата пътничка С. Д. била качена в линейката и откарана в Спешна помощ-П..
Извършен бил оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум. Полицейските
служители тествали подс.Г. за алкохол с техническо средство „Дрегер“ 7510,
който отчел отрицателен резултат. Тролейбусът имал монтирани охранителни камери
и записите от тези камери били иззети като веществено доказателство по делото.
Същите съдържат видео запис на инцидента, на който ясно се виждат поведението и
действията на водачът на тролея – подс.Г., на пострадалата пътничка – С. Д., на
другите пътници в тролея, движението и маневрите на тролея и другите превозни
средства, намиращи се на пътното платно непосредствено преди и по време на
инцидента.
На 26.06.2017г. след инцидента пострадалата
пътничка С. Д. била приета СПО, със следните оплаквания – ударила лицевата си
част на главата , обилно кръвотечение от носа и устатата , при падане като
пасажерка в тролей, поставена и била работна диагноза „вътречерепна травма,
неуточенена“ и била приета в Клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „***“-П. за продължаване на лечението. Същият ден -
26.06.2017г. била преведена от НХК в
САРИЛ, като на 28.06.2017г. постъпила отново в НХК. На 04.07.2017г. поради
влошаване на общото състояние е преведена в ОАИЛ, където починала на
05.07.2017г.
Видно
от назначената по делото в хода на съдебното следствие СМЕ № 31/2019г. преди
инцидента пострадалата С. Г., 84 годишна е имала диагностицирани предходи
заболявания, а именно: сърдечни – хипертонична сърдечна болест, абсолютна
аритмия от предсърдно мъждене, хипертонично сърце със застойна сърдечна
недостатъчност, аортосклероза, белодробни – ХОББ, плеврални сраствания с
петрификация вляво аксиларно като последствие от ТБК процес, чернодробни –
стеаоза на черния дроб, холелитаиаза и бъбречни – двустранна нефролитиазис,
хроничен пиелонефрит, киста на бъбрека. Това определя нейното здравно състояние
като лесно ранимо, с намалени съпротивителни сили срещу травми или болести. От
датата на инцидента до настъпване на смъртта и постр.Д. хронологично е била
хоспитализирана в УМБАЛ „***“ в следните болнични отделения : на 26.06.2017г.
първо в СПО и след това приета в Клиника по неврохирургия , а след това , същия
ден в САРИЛ, на 28.06.2017г. постъпила отново в НХК, на 04.07.2017г. поради
влошаване на състоянието преведена в ОАИЛ, където починала на 05.07.2017г.
Видно от заключението, по време на
престоя си в болничното заведение пострадалата е била консултирана с
лицево-челюстен хирург, ортопед, неврохируг и реаниматор, проведени били
лабораторни и образни изследвания, вследствие на което и били поставени
следните диагнози : тежка лицево-челюстна травма и счупване на шийката дясна
раменна кост, потвърдени и чрез образни изследвания, които са установили също
счупвания на ребра, липса на контузионни огнища или кръвоизливи в мозъка. От
заключението по СМЕ №31/2019г. е видно, че при постъпване в болничното
заведение пострадалата е била контактна, споделила е оплаквания, като при
направената на 26.06.2017г. в НХК оценка на риска по глазгоу кома скала е установена лека
степен на черепно-мозъчна травма. Състоянието на пострадалата се е влошило по
време на престоя и в болничното заведение, като на 04.07.2017г., към 17,00 часа
състоянието и е оценено като крайно тежко по оценка по същата глазгоу кома
скала. Заключението установява следните увреждания, получени при падането в тролейбуса : счупване на горна
челюст, счупване на шийката дясната раменна кост и счупване на 4-то и 9-то
ребро. Относно отбелязаното в епикризата от Второ отделение по анестезиология и
интензивно лечение /на л.246 от делото/ - „окончателна диагноза : …
многофрагментни фрактури на лицеви кости, фрактура на горна челюст“, в съдебно
заседание експерта обяснява, че „фрактура на горна челюст“ е окончателната
диагноза, а „многофрагментни фрактури на лицеви кости“ представлява самото
счупване на челюстта. Експертът съобщава и че в епикризата е посочена и „множествено тежка степен на черепно-мозъчна травма“, но
такава няма и не е установена при изследванията на пострадалата, тъй като няма
установени контузии на мозъка, няма установени кръвоизливи на мозъка. Заключението
установява, че описаните в съдебномедицинската аутопсия по-голям брой на фрактурирани ребра – вдясно от 2-ро до 7-мо по
средна ключична линия и вляво от 2-ро -7-мо косо от средна ключична линия към
предмишнична са причинени по време на
реанимационните действия, предвид възрастта на пострадалата и увеличената
чупливост на костите и не са част от травмата получена при падането в тролея. Медицинският експерт дава заключение, че получените от С. Д.
увреждания при падането в тролея са довели до трайно затрудняване на дъвченето
и говора, както и до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник,
и че нито едно от получените при инцидента увреждания само по себе си не води
неизбежно към настъпване на смърт.
От
назначената в хода съдебното следствие комплексна автотехническа и съдебно
медицинска експертиза е видно, че причината за смъртта С. Д. е дихателна и
сърдечна недостатъчност. Тяхното настъпване е последствие на съчетанието на
няколко фактора – тежка лицева травма на фона на тежко предходно здравословно
състояние и развитието на възпаление на белите дробове. Като наличието на
белодробно възпаление е установено на 05.07.2017г. /деня в който е починала Д./
при рентгеново изследване, което е установило „застойни белодробни промени от
интерстициален тип, застойни хисули“. Съгласно заключението симптоматиката на
интерстициална пневмония се припокрива от обструктивната белодробна болест,
която е била на лице у пострадалата С. Д., което обяснява посоченото в
аутопсията на пострадалата и проведеното патохистологично изследване като развитие на интерстициална пневония. От
заключението е установено също така, че в медицинските документи –направления,
резултати от проведени консултации и
изследвания на пострадалата по време на престоя и в болничните отделения от
26.06.2017г. до 05.07.2017г. не са установени вътрешни /глава, корем, гърди/
кръвоизливи, като установеното при образно КТ - изследване /КАТ на глава/ №76242 от 26.06.2017г. – „въздушно-еквивалентна
колекция, широка 13мм се скенира фронтално, по входа на скулите, фалкса“ и в контролното КТ - изследване /КАТ на глава и
гръден кош/ № 608 от 05.07.2017г. – „въздушно-еквивалентна колекция фронтално /т.е.
навлизане на въздух в черепната кухина поради осъществена връзка с околната
среда/ е със значително по-малки размери“ е част от лицевата травма и
счупването на костите, но на Д. не е била извършена оперативна интервенция за
отстраняването. Заключението установява също така и че по време на престоя на Д.
в болничните отделения от 26.06.2017г. до 05.07.2017г. не е провеждано лечение
на предходните и /извън травмата/ заболявания. Съгласно заключението, при
аутопсията на Д. са установени както оток на мозъка, така и оток на белите
дробове, описани като тежки, които находки медицинският експерт обосновава с
бавно настъпилата смърт.
Видно от заключението, получените от
пострадалата травми при падането и в тролея, не са безусловни и неизбежни
причини за смърт, а представляват тежко и опасно за живота състояние.
Съгласно
същото заключение на назначената в хода на съдебното следствие комплексна
автотехническа и съдебно медицинска експертиза произшествието се състои в
реализирано закъснително движение на тролейбуса, в процеса на което седящата
пътничка на средна задна седалка С. Д. пада върху основната подова конструкция на
МПС и е осъществено по следния механизъм :
На
26.06.2017г. в 09,28,54 часа в гр.П. , на ул.“***“ тролейбус инв.№***
осъществява спиране на спирка „***“, като след затваряне на вратите, водачът –
подс.Г. тръгва в 09,29,10 часа, ускорявайки до достигане на скорост 27 км/ч. В процеса на ускоряване, тролейбуса
е изпреварен от бял бус и лек автомобил „***“. До този момент пътничката С. Д. е
седяла на средната задна седалка с лява ръка към дамската чанта и дясна ръка
към торба с продукти поставено между долните крайници. В 09,29,20 часа светлините
на движещия се пред тролейбуса лек автомобил светват, поради промяна на
светлините на светофара на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“, в 09,29,22 часа
тролейбуса осъществява закъснително движение след предприети предхождащи действия за спиране от страна на водача и в
09,29,24 часа спира. Видно от заключението, надлъжното разстояние, което
тролейбуса изминава от първоначалния момент на реализираното закъснително
движение до мястото на установяване в покой е 7,5 м за време от 2 сек, а
скоростта на тролейбуса към момента на
реализирано закъснително движение е била 27 км/ч. Заключението установява, че
реализираното спирачно закъснение от
страна на водачът на тролейбуса е с числени стойности - Jсп.3,75 м/сек, при числени стойности
на спирачно закъснение при нормално спиране в диапазона Jсп.норм -2,0 -4,0 м/сек и водачът е реализирал закъснително движение
до установяване на тролейбуса в покой със закъснение в граничния диапазон на
нормалното спиране.
Експертизата
установява, че първоначалния момент на реализираното закъснително движение на
тролейбуса е започнало в 09,29,22 часа. Към първоначалния момент на
реализираното закъснително движение на тролейбуса пътничката С. Д. седяла на
мястото си, с лява ръка към дамската и чанта, с дясна ръка към багажа поставен
между долните крайници и стъпала на долните крайници със задна част върху
подовата конструкция на тролея. До момента на установяване на тролейбуса в
покой се реализирало закъснително движение, със следната последователност на движението
на пострадалата спрямо купето на превозното средство: В първите десети на 23
секунда на 29 минута на деветия час, пострадалата осъществила движение с дясната
си ръка към чантата с продукти, а пътничката до нея към вертикалната опорна
тръба. Липсва движение на двете ръце на С. Д. към двата броя вертикални опорни
тръби, монтирани пред нея. През вторите
десети на 23 секунда на 29 минута на деветия час, Д. вдига от пода чантата с
продукти, като горната част от тялото и главата е над чантата с продукти. Липсва
движение и опора с лява ръка на Д. към лява вертикална тръба, намираща се
непосредствено пред нея. През последните десети на 23 секунда на 29 минута на
деветия час, пострадалата Д. с ляв крак се отделя от подовата конструкция на
МПС, като по-голяма част от масата на тялото е извън навдигнатата подова
конструкция на задните седалки. Към този момент съществува движение с лявата
ръка на пострадалата към вертикалната опорна тръба, монтирана към задните
седалки на МПС, намираща се отляво спрямо тялото, но движението е реализирано закъснително спрямо
първоначалния момент на спиране. От момента на отделяне на тялото на пострадалата
от навдигнатата подова конструкция на задните седалки до момента на
установяване на тролейбуса в покой, пострадалата пада върху основаната подова
конструкция.
Относно техническата възможност при
осигурително пътуване на пътуващите в тролея чрез държане в съответните
елементи от купето на тролея да запазят състоянието си на покой, без да
нарушават съответното си местоположение
- седящо и вертикално, експертизата установява, че към момента на
реализираното закъснително движение върху всеки един от пътниците в тролейбуса
е действала инерционна сила, чиято числена стойност представлява произведение
от масата на пътника и реализираното спирачно закъснение на МПС. При постоянна
числена стойност на закъснението на тролейбуса в процеса на спиране, колкото
един пътник е по-тежък, толкова при едни и същи условия инерционната му сила е
по-голяма. Съществуващата инерционна
сила в процеса на реализираното закъснително движение на тролея е била
противоположна по посока с натисковата сила на седящите пътници с гръб по
посока на движение на МПС и тяхното седящо положение е било относително
запазено в процеса на реализираното закъснително движение. На седящите с лице
по посока на движение на тролея, инерционнната сила е била противоположна на
натисковата сила на онези пътници, които с горни или долни крайници са били
хванати или подпрени за монтирани вертикални и хоризонтални тръби или рамкова
конструкция на седалките на тролея. Пътуващите с лице по посока на движение на
тролея, чрез държане или подпиране с горните и долните крайници в съответните
елементи от купето на тролейбуса са могли да запазят състоянието си на седящо и
вертикално положение без да паднат върху подовата конструкция на тролея. След
изчисление на действащата инерционна сила конкретно на тялото на пострадалата Д.
, експертизата е установила, че технически е било възможно, при цялостен допир
на тялото на пострадалата върху седалката и на стъпалата на долните крайници
върху навдигната конструкция на задните седалки, общата сила на триене да
задържи тялото на пострадалата при седнало положение.
При
начина, по който пострадалата пътничка С. Д. е била седнала върху средната
задна седалка – стъпала на долни крайници със задна част върху навдигната
подова конструкция на МПС и масов център на тялото към челна част на средна
задна седалка – инерционната сила спрямо масовия център на тялото на Д. е
създал момент завъртащ тялото в посока на часовниковата стрелка при
реализираното закъснително движене на тролея при установената му числена стойност.
Ротацията е била към петите на Д. от долните и крайници, при което е осигурена
по-малка контактност с подовата настилка в сравнение при стъпване с цяло
стъпало върху пода. За да не се реализира транслационно-ротационно движение на
тялото на пострадалата от средна задна седалка към подова конструкция на превозното
средство при реалните обстоятелства е било необходимо въздействие на сила
противоположна на инерционната и създалия се момент към реализираното
закъснително движение. Такава сила е било технически възможно да бъде
създадена в процеса на закъснително
движение на МПС и преди него от пострадалата С. Д. при хващане с лява ръка във
вертикалната тръба, монтирана отляво спрямо челната част на средната задна
седалка.
Д. е седяла върху средната задна седалка преди
и към момента на реализираното
закъснително движение от тролейбуса и до момента на отделянето и от седалката без да се хване за опора. При тези
обстоятелства съществуващата инерционна сила
и образувалия се момент са привели в движение тялото на пострадалата
напред с ротация, при което се е реализирал процес на падане на тялото върху
основната подова конструкция на превозното средство, което след реализирания
удар, вследствие на триенето се установило в покой, при което ПТП приключило.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
показанията на разпитания по делото свидетел П.П., обясненията на подсъдимия, от
приложените писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, удостоверение
за наследници на С.Д., препис-излечение от акт за смърт на С. Д., справка от
Национална система 112, справка за нарушител-водач на името на подс.Д.Г.,
характеристична справка на името на подс.Д.Г., препис от протокол за ПТП с пострадали лица, диск съдържащ записи от
охранителните камери монтирани в тролейбуса, от събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства : медицински документи, касаещи здравословното
състояние на пострадалата С. Д. преди инцидента – абдоминална ехография от
30.01.2006г., медицинско направление от 17.03.2008г., амбулаторен лист №***/19.03.2009г.,
амбулаторен лист №***/11.11.2010г., амбулаторен лист №***/11.11.2010г.,
медицинско направление от 11.11.2010г., амбулаторен лист №***/18.11.2010г.,
изследване на кръв от 08.05.2012г., амбулаторен лист № ***/01.10.2013г., изследване на кръв от
03.10.2013г., амбулаторен лист № ***/24.04.2014г., скопия/графия от
28.04.2014г., изследване на урина от 28.04.2014г., лицева графия на бял дроб и
сърце от 13.04.2016г., амбулаторен лист № ***/13.04.2016г., клинико-лабораторни
изследвания от 14.04.2016г., епикриза от МБАЛ „***“ АД – гр. С. от 07.01.2017г., амбулаторен лист №***/01.03.2017г.,
искане за клинико-лабораторни изследвания от 02.03.2017г. ведно с резултатите
от тях, амбулаторен лист № 1218/13.03.2017г., амбулаторен лист
№1397/23.03.2017г., амбулаторен лист № ***/31.03.2017г., амбулаторен лист №***/31.03.2017г.,
амбулаторен лист № ***/04.04.2017г., амбулаторен лист № ***/05.04.2017г.,
амбулаторен лист № ***/24.04.2017г., амбулаторен лист № ***/28.04.2017г.,
амбулаторен лист № ***/04.05.2017г., амбулаторен лист № ***/23.05.2017г.,
амбулаторен лист № ***/23.06.2017г., циклограма на светофарната уредба намираща
се на ул.“***“ и ул.“***“-гр.П. за времето от 9,00 до 17,00 часа на
26.06.2017г., медицински документи от проведеното болнично лечение на пострадалата
С. Д.-справка изх.№1/08.01.2019г. от СО при УМБАЛ „***“- П., заверен препис от
ИЗ № *** на С. Д. от хоспитализацията и в НХК и САРИЛ при УМБАЛ „***“ – П.,
епикриза, резултати от лабораторни и
образни изследвания и консултации на С. Д., както и от изготвените в хода на съдебното следствие допълнителна
видео-техническа експертиза, допълнителна СМЕ № 31/2019г. и комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.
В
хода на досъдебното производство е изготвена СМЕ №85/17г., което заключение
обаче е непълно, неясно, неточно, вътрешно противоречиво, изготвено при непълни
изходни данни. Съображенията на съда за това са следните: По досъдебното производство не са
били събрани никакви медицински документи, установяващи
здравословното състояние на пострадалата С. Д. , както преди инцидента, така и
след това, а вещото лице е дало заключение, че смъртта на Д. се дължи на
увреждания, получени при произшествието, както и на допълнително усложненото
състояние на пострадалата, предвид предходни нейни заболявания и развила се
вътреболнична инфекция, но по делото не са били налични каквито и да е
документи, които да установят точно какви заболявания е имала пострадалата
преди ПТП, а и вещото лице заяви в съдебно заседание на 30.10.2018г., че не
разполага с такава информация и не е имал такава към момента на извършване на
аутопсията, както и на изготвяне на заключението по експертизата. Отделно от
това по досъдебното производство не са били събрани никакви доказателства къде
се намирала пострадалата от инцидента на 26.06.2017 г. до 04.07.2017 г., когато
е приета в САРИЛ. Единственият наличен медицински документ по делото е била епикриза
от второ отделение по анестезиология и интензивно лечение, и от него е видно
единствено, че пострадалата е постъпила в болничното заведение на 04.07.2017 г.
и е починала на 05.07.2017 г. Експертизата е дала заключение и за уврежданията,
които е получила пострадалата при инцидента, като това заключение влиза в
противоречие с обстоятелствената част на самата експертиза, както и с наличния
единствен медицински документ по досъдебното производство. За част от травмите,
които са установени, и които се намират и в причинно-следствена връзка,
индиректна според вещото лице, с настъпилата смърт, се дава заключение в
обстоятелствената част на заключението, че са с неизвестна давност или стари.
Това са фрактура на костите 4-9 ребро и фрактура в областта на хирургичната
шийка на десен хумерус. В същото време в заключението се прави извод, че тези
увреждания са получени при произшествието.
На поставен въпрос в съдебно
заседание за давността на уврежданията вещото лице също не можа да отговори,
като каза, че най-вероятно се касае за техническа грешка при изготвяне на епикризата.
Налице са и други противоречия: посочено е като придружаващо заболяване на
пострадалата ХОББ, без да има медицински документи, които да установяват
наличие на това заболяване, както и че в следствие на залежаване се е
развила инфекция - пневмония, а видно от
отразеното при вътрешния оглед на трупа е посочено, че при опипване на белите
дробове не са установени отделни уплътнени участъци, установени са стари
плеврални сраствания, което означава, че не е установена пневмония. Не стана
ясно и как може да настъпят вътреболнични усложнения, след като пострадалата е
била само един ден в болница. Предвид изложеното, съдът не кредитира тази експертиза
в частта за причината за смъртта на пострадалата С. Д. и получените вследствие
на падането в тролея увреждания. Кредитира тази експертиза единствено в частта
касаеща установеното при аутопсията на трупа на Д., с обясненията и обосновката
дадени от заключението на назначената и извършена допълнителна СМЕ №31/2019г. и
заключението по изготвената комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза.
Съдът не кредитира и изготвените в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза и видео-техническа
експертиза. Заключенията по тези експертизи са необосновани на доказателствата
по делото, немотивирани, а заключението по автотехническата експертиза е изпълнено с вътрешни противоречия.
Заключението по видео-техническата експертиза не установява никакви релевантни
за делото факти и се изчерпва буквално в следното изречение : „на видеозаписите
има заснет лек автомобил, който спира на жълт сигнал на светофарната уредба,
както и пътничка в тролейбуса, която пада от седалката си. Тези събития са
илюстрирани с кадри“. При предявяване в съдебно заседание на приложения към
експертизата видеозапис от камерите на тролейбуса, съдебният състав и страните
установиха, че наличните файлове са с добро качество и на тях ясно се виждат
действията на всички участници в инцидента – водач, пострадала, пътници,
кондуктор, и същите не се изчерпват в цитираното единствено изречение на видео-техническата
експертиза. В пълно противоречие с видеозаписа е и заключението по изготвената
автотехническа експертиза от в.л.инж.В.П.. Това заключение посочва, че на
26.06.2017г. около 09,30 часа водачът на тролея не е следял сигналите на
светофарната уредба и когато тя е превключила на жълт сигнал не е предприел плавно
и конфортабилно за пътниците спиране, с което да избегне възникването на
инциденти, посочил е че е водачът на тролея е реализирал закъснително движение и
рязко е задействал спирачната система. Посоченото обаче като числена стойност
спирачно закъснение от експерта е Jсп.3,75 м/сек, като числените
стойности на спирачно закъснение при нормално спиране са в диапазона Jсп.норм -2,0 -4,0 м/сек . Посочените
числени стойности на спирачното закъснение съответстват на закъснение в
граничния диапазон на нормалното спиране, а не на рязко или внезапно спиране ,
както е посочено в заключението. В заключението изобщо не се коментират и действията и поведението на пострадалата
пътничка, на подсъдимия като водач и на останалите пътници и превози средства.
В съдебно заседание вещото лице не можа да изясни, въпреки поставените му
конкретни въпроси обстоятелства, които са важни с оглед установяване на обективната
истина по делото, а именно на конкретно зададен въпрос: “ Държала ли се е пострадалата
пътничка в тролейбуса?“ – същият
отговори, че няма как да се даде отговор на този въпрос. Отговор на този въпрос
се съдържа на записа, приложен към делото, на който се виждат съвсем ясно
всички действия, движения на пътниците, водача на тролейбуса и кондуктора в
него, а в същото време вещото лице твърди, че заключението му е изготвено въз
основа на този запис.На друг поставен в съдебно заседание въпрос: „Каква е
разликата между внезапно, рязко и плавно спиране на тролейбус?“ – вещото лице даде уклончив и доста
обстоен отговор, с който отговор обаче не отговори на така конкретно зададения
му въпрос. Същият съобщи единствено, че начинът на спиране на едно превозно средство
се определя от закъснението при задействане на спирачната система – в случая
определено словестно от него като рязко, а по числени стойности, определено пак
от него, като нормално, като същият заяви и в съдебно заседание, че ..“когато
се появи някакво внезапно препятствие, спирането се осъществява с по-бързо
навлизане на налягане в спирачната система и по-бързо намаляване на тролейбуса
и тогава стабилността на пътниците в тролейбуса се нарушава и затова има
предпазни колани, които предотвратяват съответно разместване“. По делото извън заключението на вещото лице, няма данни
за появило се внезапно препятствие, а и до момента не е установен тролейбус, в
който да има предпазни колани и пътниците да се возят с поставени предпазни
колани. Отделно от това, така цитирания
отговор на вещото лице по никакъв начин не обяснява разликата между внезапно,
рязко и плавно спиране на тролейбус, тъй като въпросното произшествие е
настъпило при управление на тролейбус, и който въпрос е важен, с оглед решаване
на въпросите по чл.301 от НПК в контекста на „конфортабилното“ спиране.
Така изложеното доведе до съмнения в правилността на
посочените три експертизи, изготвени на досъдебното производство, и наложи
съдът да събере необходимите и относими доказателства – изиска от личния лекар
на С. Д. медицинските документи установяващи здравното и състояние и преди
инцидента - абдоминална
ехография от 30.01.2006г., медицинско направление от 17.03.2008г., амбулаторен
лист №***/19.03.2009г., амбулаторен лист №***/11.11.2010г., амбулаторен лист №***/11.11.2010г.,
медицинско направление от 11.11.2010г., амбулаторен лист №***/18.11.2010г.,
изследване на кръв от 08.05.2012г., амбулаторен лист № ***/01.10.2013г., изследване на кръв от
03.10.2013г., амбулаторен лист № ***/24.04.2014г., скопия/графия от
28.04.2014г., изследване на урина от 28.04.2014г., лицева графия на бял дроб и
сърце от 13.04.2016г., амбулаторен лист № ***/13.04.2016г.,
клинико-лабораторни изследвания от
14.04.2016г., епикриза от МБАЛ „***“ АД
– гр. С. от 07.01.2017г., амбулаторен
лист №***/01.03.2017г., искане за клинико-лабораторни изследвания от
02.03.2017г. ведно с резултатите от тях, амбулаторен лист № ***/13.03.2017г.,
амбулаторен лист №***/23.03.2017г., амбулаторен лист № ***/31.03.2017г.,
амбулаторен лист №***/31.03.2017г., амбулаторен лист № ***/04.04.2017г.,
амбулаторен лист № ***/05.04.2017г., амбулаторен лист № ***/24.04.2017г.,
амбулаторен лист № ***/28.04.2017г., амбулаторен лист № ***/04.05.2017г.,
амбулаторен лист № ***/23.05.2017г., амбулаторен лист № ***/23.06.2017г. , от УМБАЛ
„***“ – гр.П. медицинските документи относно хоспитализацията на пострадалата в
болничното заведение, установяващи травмите получени при инцидента и лечението
им - справка
изх.№1/08.01.2019г. от СО при УМБАЛ „***“- П., заверен препис от ИЗ № *** на С.
Д. от хоспитализацията и в НХК и САРИЛ при УМБАЛ „***“ – П., епикриза,
резултати от лабораторни и образни изследвания
и консултации на С. Д., циклограма на светофарната уредба за установяване
поведението всички участници в движението на процесната дата, и назначи извършването на допълнителна видео-техническа
експертиза, допълнителна съдебно-медицинска експертиза и комплексна
автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Тези три експертизи са
съобразили всички доказателства по делото, изводите им кореспондират на всички
доказателства събрани по делото и пълноценно са допълнени с отговорите на
вещите лица в съдебните заседания, които дадоха пояснения по поставени от
страните въпроси и се възприемат изцяло от съда. Същите установяват механизма
на ПТП и причината за смъртта на пострадалата С. Д..
Съдът кредитира с доверие изготвената допълнителна
видео-техническа експертиза. Тя е обективна и изготвена с необходимите познания
в областта на науката. Същата касае поведението и действията на пострадалата
пътничка С. Д. от момента в който се е
качила в тролея, вещите и предметите , които държи, до момента на
натоварването и в линейката и откарването и в СПО, действията и поведението
водача на тролея преди, по време на и след инцидента и движението по пътното
платно на тролея и автомобилите намиращи се пътното платно непосредствено преди
инцидента и спирането на тролея на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“.
Изготвен е и фотоалбум, съдържащ кадрите относно тези обстоятелства.
Експертизата дава заключение за часа в който пострадалата се е качила в тролея
– 09,25 часа на 26.06.2017г., за мястото на което е седнала – от ляво на
задната врата на тролея , на седалка на последния ред седалки, състоящ се от 3
броя седалки върху стъпало/подиум, поставяйки торба с покупки на пода между краката си и
дамската си чанта в скута. Експертизата установява, че през целия път – от
качването си в тролея до падането и на подовата конструкция на превозното
средство, пострадалата седи по описания начин, без да се държи с ръце в монтираните
пред нея два броя
вертикални опорни тръби за хващане за безопасно пътуване. Експертизата
установява, че тръгвайки от спирка “***“, движейки се ул.“***“, тролейбусът бил
изпреварен последователно от бял бус , а след това и от лек автомобил „***“ от
лявата страна, като при приближаване на
светофарната уредба на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“, светофара светнал
жълт сигнал, белия бус завил по ул.“***“
без да спира на стоп линията, лекия автомобил *** спрял, когато се изравнил с кръстовището, както и
тролейбусът спрял зад него. От така установеното от заключението е видно, че на
пътното платно не е възникнала никаква обективна опасност или препятствие,
налагащо внезапно или рязко спиране на тролейбуса, както че водачът му е следял
пътната обстановка и е възприел както светлинния сигнал на светофара, така и
спирането на движещия пред него лек автомобил, и е реализирал нормално спиране.
Експертизата установява също така, че при спирането на тролея пътниците в
задната част залитнали напред, но единствено пътничката С. Д., която не се
държала, паднала с главата напред на
пода на превозното средство.
Съдът
кредитира и показанията на свидетеля П.П. – кондуктор в тролейбуса и
обясненията на подсъдимия, които са в съответствие със заключението на
видео-техническата експертиза. От тях се установява, че спирането на тролея на
кръстовището не е било рязко, пътниците се „поразтресли“ , но само пострадалата
пътничка паднала и се ударила, никой друг не е пострадал. Свидетелят
установява, че той се обадил на тел.112 и подал сигнал за пострадал пътник ,
като и че с помощта на подсъдимия и пътници пострадалата била качена в
пристигналата на спирка „Община-П.“ линейка. В същата насока са и обясненията
на подсъдимия.
Съдът кредитира с доверие изготвената допълнителна СМЕ
№31/2019г., тъй като е обективна, безпристрастна и изготвена с необходимите
познания в областта на медицината. Същата касае здравното състояние на
пострадалата С. Д. преди инцидента на 26.06.2017г., какви увреждания е получила
при инцидента на 26.06.2017г, къде се е
намирала от 26.06.2017г. до 04.07.2017г., с какви специалисти е била
консултирана, какви са резултатите от направените изследвания, какво е
заключението на специалистите, каква оценка на риска е дадена, била ли е в
съзнание при постъпването и в болничното заведение , кога е настъпило
безсъзнателното състояние. Заключението е в пълно съответствие с приложената
медицинска документация на л.120-180 и л.212-262 от делото. Обосновано на
наличните медицински документи и данните от аутопсията на Д., експертизата е
дала заключение , че преди инцидента пострадалата С. Д. е имала диагностицирани
следните заболявания - сърдечни
– хипертонична сърдечна болест, абсолютна аритмия от предсърдно мъждене,
хипертонично сърце със застойна сърдечна недостатъчност, аортосклероза,
белодробни – ХОББ, плеврални сраствания с петрификация вляво аксиларно като
последствие от ТБК процес, чернодробни – стеаоза на черния дроб, холелитаиаза и
бъбречни – двустранна нефролитиазис, хроничен пиелонефрит, киста на бъбрека. Така
установените предходни заболявания са дали основание на експерта да определи
състоянието на Д. като лесно ранимо, с намалени съпротивителни сили, а при
разпита му в съдебно заседание да допълни, и че общото състояние на пострадалата
/преди травмата/ е било много тежко увредено и може да се приеме, че е била в
състояние т.н „внезапна смърт“ – смъртта е могло да настъпи по всяко време, във
всеки един момент. Обосновано на наличните медицински документи експертизата е
посочила и получените от Д. при падането в тролейбуса увреждания, а именно
счупване на горна челюст, чупване на шийката на дясна раменна кост и счупване
на 4-то и 9-то ребра, както и че тези увреждания са довели до трайно
затрудняване на дъвченето и говора и до трайно затрудняване движението на
десния горен крайник, но няма диагностицирано увреждане, което само по себе си
неизбежно да води към настъпване на смърт. Експертът е отграничил получените
при падането увреждания, от тези получени при реанимационните действия и
установените при аутопсията, получени вследствие на предходните /преди
инцидента/ заболявания на Д. и е обосновал изводите си с отразеното в наличните
по делото направления, резултати от проведени консултации със специалисти и
изследвания на пострадалата, като дава заключение, че отбелязаното в епикризата
от Второ отделение по анестезиология и интензивно лечение - „окончателна
диагноза : … многофрагментни фрактури на лицеви кости, фрактура на горна
челюст“, представлява една травма, че
„фрактура на горна челюст“ е окончателната диагноза, а „многофрагментни
фрактури на лицеви кости“ представлява самото счупване на челюстта. Експертът
пояснява и че в епикризата е посочена и „множествено тежка степен на черепно-мозъчна травма“, но
такава няма и не е установена при изследванията на пострадалата, тъй като няма
установени контузии на мозъка, няма установени кръвоизливи на мозъка.
Заключението установява, също така, че описаните в съдебномедицинската аутопсия
по-голям брой на фрактурирани ребра –
вдясно от 2-ро до 7-мо по средна ключична линия и вляво от 2-ро -7-мо косо от
средна ключична линия към предмишнична
са причинени по време на реанимационните действия, предвид възрастта на
пострадалата и увеличената чупливост на костите и не са част от травмата
получена при падането в тролея. Обосновано на отразеното в ИЗ № *** на С. Д. и
приложената по делото предоперативна епикриза от 26.06.2017г. от НХК,
експертизата е установила, че при постъпването на пострадалата в болничното
заведение, същата е била контактна, споделила оплаквания, като при
постъпване в НХК на 26.06.2017г.
състоянието и вследствие на диагностицираните травми получени при падането в
тролейбуса е оценено като леко. Влошаването на състоянието на Д. е настъпило по
време на престоя и в болничното заведение, като на 04.07.2017г. в 17,00 часа Д.
е изпаднала в сопор и състоянието и е оценено като крайно тежко. Вследствие на
така установеното крайно тежко състояние, същата е била преведена в ОАИЛ и в
последствие интубирана.
Съдът
кредитира и изготвената по делото комплексна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза. Тя е в съответствие с всички събрани по делото
доказателства, обективна и изготвена с необходимите познания в областта на
науката и медицината. От това заключение се установява механизма на
произшествието, причините за смъртта на пътничката С. Д. и наличието на
причинна връзка между поведението на пострадала и получената от нея травма.
Въз основа на отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума , показанията на свидетеля П.П., обясненията
на подсъдимия, анализ на вдиеозаписа от охранителните камери на тролейбуса експертизата
е дала заключение, че на 26.06.2017г. в гр.П., за времето от 09,29,22 часа до
09,29,24 часа, непосредствено преди кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“,
управлявания от подсъдимия Г. тролейбус, след предприети действия за спиране от
страна на подсъдимия е осъществил нормално спиране. Този извод е обоснован с
установената скорост на движение на тролейбуса към момента на реализираното
закъснително движение -27 км/ч., разстоянието което е изминал от първоначалния
момент на реализираното закъснително движение до мястото на установяване в
покой – 7,5 м. за време от 2 секунди, и изчислената числената стойност на
реализираното спирачно закъснение, съответстваща на закъснение в граничния
диапазон на нормалното спиране. Експертизата дава заключение, че причината за
падането на пътничката Д. на подовата конструкция на превозното средство е
единствено нейното поведение и се дължи на начина по който е седяла на мястото
си, от качването и в тролея до окончателното му спиране пред кръстовището
- с лява ръка към дамската и чанта,
дясна ръка към багажа поставен между долните и крайници и стъпала на долните
крайници със задна част върху подовата настилка, с горна част на тялото наклонена
напред към предната част на седалката. В съдебно заседание експертът инж.В.И.
допълнително пояснява, че падането е могло да се избегне със съответни действия
от страна на пострадалата пътничка – при нормално и правилно седене на
седалката, с плътен допир на тилната част на возещата се и седнала към
съответната седалка и стъпване с цяло стъпало на подовата конструкция, както и
при натиск от една от двете ръце в една от двете опорни тръби за хващане за
безопасно пътуване. Вещото лице допълнително пояснява и че, е било възможно
пострадалата да стъпи с цяло стъпало на подовата конструкция, тъй като под
седалката има достатъчно площ за това/тъй като тя няма плътност/, както и че закъснителния
процес при спирането е станал за две секунди, което е достатъчно време да се
реализира хващане в една от двете опорни тръби от пострадалата. Всички останали пътници осъществяват това. Към
процеса на реализирания закъснителен процес, който трае една секунда,
пострадалата вместо да се хване с дясната си ръка за дясната тръба, хваща
багажа в долните си крайници. Вещото лице пояснява и че няма как да се
преценява доколко възрастта на останалите пътници е съизмерима с тази на пострадалата
пътничка, но в конкретния случай пътниците имат техническа възможност да се
хванат и го правят, а някои от тях предварително са се хванали за подобни
съоръжения – вертикални тръби, рамкова конструкция на седалка пред тях, зад
тях. Вещото лице е категорично и че в конкретния случай пострадалата е имала
възможност да хване багажа между долните си крайници и да го повдигне. По същия
начин е могла да направи действието към съответната вертикална тръба, за да се
хване, но не го е направила. Като вещото лице е категорично и затова, че едното
действие е съизмеримо с другото.
След обстоен и прецизен анализ на наличната по делото
медицинска документация и данните от аутопсията на пострадалата, експертизата
установява , че при проведените
консултации и изследвания по време на престоя на Д. в болничните отделения не
са били установени вътрешни /глава, корем, гърди/ кръвоизливи. Установява, че на 05.07.2017г. при извършено рентгеново
изследване е установено наличието на белодробно възпаление на пострадалата,
като изследването е установило „застойни белодробни промени от итнрстициален
тип, застойни хисули“, както и че симптоматиката на интерстициална пневмония
се припокрива от обструктивната белодробна болест, която е била на лице у
пострадалата С. Д., което обяснява посоченото в аутопсията на пострадалата и
проведеното патохистологично изследване като
развитие на интерстициална пневмония. Заключението установява също така, че установеното
увреждане при образно КТ -
изследване /КАТ на глава/ №76242 от
26.06.2017г. – „въздушно-еквивалентна колекция, широка 13мм се скенира
фронтално, по входа на скулите, фалкса“ е част от лицевата травма и счупването
на костите, получени при падането в тролейбуса. Заключението обосновава и установените
при аутопсията на Д. тежък оток на мозъка и белите дробове с бавно настъпилата
смърт. Заключението установява и че получените от пострадалата травми при
падането и в тролейбуса не са безусловни
и неизбежни причини за смърт, но представляват тежко и опасно за живота
състояние.
В обобщение, експертизата установява, че
причината за смъртта на пострадалата С. Д. е дихателна и сърдечна
недостатъчност. Тяхното настъпване е последствие на съчетанието на няколко
фактора – тежка лицева травма на фона на тежко предходно здравословно
състояние и развитието на възпаление на
белите дробове. Обаче, след постъпването на пострадалата в лечебното заведение
не е било извършено пълноценно изследване на действителното и здравословно
състояние/извън травмите от произшествието/, не е било провеждано лечение на
предходните и заболявания, не е била извършена оперативна интервенция относно
установената на 26.06.2017г. „въздушно-еквивалентна колекция, широка 13мм се скенира фронтално, по
входа на скулите, фалкса“.
В съответствие
с установената от съда фактическа е и приложената по делото справка от Национална система 112 , както и приложения препис от протокол за ПТП с пострадали лица, от който е видно, че след
произшествието полицейските служители са тествали подс.Г. за алкохол с
техническо средство „Дрегер“ 7510, който отчел отрицателен резултат. В
съответствие с установената от съда фактическа обстановка е и приложената
медицинска документация на л.120-180 и л.212-262 от делото, която установява
здравословното състояние на пострадалата преди инцидента, състоянието и след
инцидента и развитието на здравословното и състояние до нейната смърт. От
приложената справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан, от
справката за нарушител – водач, е видно,
че е наказван на нарушения по ЗДвП през 2003г. ,2007г. и 2017г.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото, съдът счита, че
се налага правния извод, че подсъдимият Д.Г.Г. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“, пр.1
вр.чл.342, ал.1 пр.3 от НК.
По
делото се установи, че на 26.06.2017г. подсъдимият управлявал тролейбус марка „***“,
модел „***“, инв.№*** в гр.П., по маршрут от парк „К.“ към жк „С.“. Около 09,30
часа тролейбуса потеглил от спирка “***“ до църква „***“, движел се по ул.“***“ в посока към
кръстовището с ул.“***“.Тръгвайки от спирката, бил изпреварен от бял бус от
лявата страна , а непосредствено след това и от л.а „***“ с рег.№ ***, също от
лявата страна по посоката на движение. Трите превозни средства се приближавали
към кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“,
а светофарната уредба монтирана на кръстовището светнала жълт сигнал.
Белият бус завил надясно /ул.“***“/ без
да спира на стоп линията, л.а. „***“ продължил да се движи след буса и
изранявайки се със светофара спрял. Тролейбусът, управляван от подс.Г. се
движел непосредствено зад л.а.“***“, Г. натиснал спирачния педал и тролейбусът
спрял. При спирането пътниците в задната
част на тролея залитнали напред, а пострадалата пътничка С. Д., която не се
държала, паднала с главата напред на
пода. В резултата на падането на С. Д. получила телесни увреждания и на по-късен етап починала.
Изпълнителното
деяние на водача на превозно средство
при осъществяването на състава на престъпление по чл.343 във вр.чл.342,
ал.1 от НК се изразява в конкретно нарушение на правилата за движение по
пътищата. Нормите, определящи съставите на престъпленията по чл.342 и чл.343 от НК са бланкетни и се запълват от съответните правила, които уреждат движението по
пътищата. Подсъдимият е привлечен към отговорност , за това че нарушил
правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.1,т.1, чл.20, ал.1 , чл.20,ал.2 ,
чл.132,т.2 от ЗдвП.
Съгласно
нормата на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП всеки участник в движението с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Тази
норма не съдържа императивни правила за поведение, а само общо изискване да не
се поставя в опасност живота и здравето на хората, като това изискване е
конкретизирано с множество други задължителни разпоредби в ЗДвП. Винаги, когато едновременно са нарушение общи
правила за безопасност на движението по
ЗДвП и специални правила, конкретизирани в ЗДвП или ППЗДвП, налице е само
нарушение на съответното специално правило /решение №182/96г. на ВС на РБ,
Решение № 106/84г. на ВС, III н.о./ Тъй като подсъдимият е привлечен към
отговорност , за това че нарушил правилата за движение по пътищата и по
чл.132,т.2 от ЗдвП, което в конкретния случая е специалното правило, съдът намери, че отговорност на подсъдимия
като водач на тролейбус не може да бъде ангажирана за неизпълнение на тази обща
норма на ЗДвП.
Съгласно нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
При
този начин на формулиране на юридическото обвинение, следва да се направи
уточнението, че нормата на чл.20,ал.2 от ЗДвП съдържа две хипотези на движение
с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално
допустимите граници /каквото е обвинението/, наред с несвоевременната реакция
на водача на възникнала опасност. Така в
изр.1 се урежда т.н. „предвидима опасност“, при която има обективни затруднения
в пътната обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на движение в
тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. В нормата примерно
са изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия –
атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство,
интензивност на движението. В чл.20, ал.2, изр.2 е уредена „непредвидимата
опасност“, въвеждаща задължение за водачите да намалят скоростта или да спрат,
когато възникне опасност за движението. Несъмнено установено по делото е от
гласните и писмените доказателства и експертните заключения, че избраната
скорост от страна на Д.Г. на движение е била значително по-ниска от максимално
допустимата за движение в градски условия, а именно 27 км/ч. при максимално
разрешена 50 км/ч, че времето на 26.06.2017г. е било слънчево, топло,
произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, на пътното платно не
е възникнала никаква обективна опасност или препятствие, че Г. е следял пътната
обстановка, възприел е както светлинния сигнал на светофара, така и спирането
на движещия пред него лек автомобил, и е реализирал нормално спиране. Затова и
съдът намери, че своевременната психическа и физическа реакция на подсъдимия
като водач на превозно средство изобщо
не е била поставяна на изпитание, за да е възможно той да наруши нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. По делото няма доказателствени източници, установяващи
загуба на контрол над превозното средство от Г. в някакъв момент, обосноваващи нарушение на правилото на нормата
на чл.20,ал.1 от ЗДвП / водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват/ или нарушение от негова страна на
вмененото му от ЗДвП задължение да осигури безопасността на пътниците преди
потегляне и по време на движение /нормата на чл.132,т.2 от ЗДвП/. Въз основа на
наличните доказателства, които формират доказателствената съвкупност се извлича
извод за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата
и падането и на подовата конструкция на превозното средство и получаването на
травмата. КАТЕСМЕ категорично
установява, че Г. като водач на тролейбуса е реализирал нормално спиране, че причината
за падането на пострадалата пътничка С. Д. се дължи на начина по който е седяла
на мястото си - с лява ръка към дамската
и чанта, дясна ръка към багажа поставен между долните и крайници и стъпала на
долните крайници със задна част върху подовата настилка, с горна част на тялото
наклонена напред към предната част на седалката. Падането е могло да се избегне
със съответни действия от страна на пострадалата пътничка – при нормално и
правилно седене на седалката, с плътен допир на тилната част на возещата се и
седнала към съответната седалка и стъпване с цяло стъпало на подовата
конструкция, както и при натиск от една от двете ръце в една от двете опорни
тръби за хващане за безопасно пътуване. Технически е било възможно пострадалата
да стъпи с цяло стъпало на подовата конструкция, закъснителния процес при
спирането е станал за две секунди, което е достатъчно време да се реализира
хващане в една от двете опорни тръби от пострадалата, монтирани пред нея, но
към процеса на реализирания закъснителен процес, който трае една секунда,
пострадалата вместо да се хване с дясната си ръка за дясната тръба, хваща
багажа в долните си крайници. В конкретния случай пътниците имат техническа
възможност да се хванат и го правят, а някои от тях предварително са се хванали
за подобни съоръжения – вертикални тръби, рамкова конструкция на седалка пред
тях, зад тях. В конкретния случай пострадалата е имала възможност да хване
багажа между долните си крайници и да го повдигне и по същия начин е могла да
направи действието към съответната вертикална тръба, за да се хване, но не го е
направила, и двете действия са съизмерими.
Така
посочените и обсъдени обстоятелства установяват, че подсъдимия Г. не е действал
виновно и изключват неговата отговорност. По делото не са събрани
доказателства, които да потвърдят обвинителната теза, поради което и съдът
съгласно разпоредбата на чл.304 от НПК оправда подсъдимия Д.Г.Г. по
повдигнатото му обвинение. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда
при недоказаност на обвинителната теза по убедителен и несъмнен начин. Само
когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на
престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и установени с
изискуемия обем доказателства, решаващия съд може да постанови осъдителен съдебен
акт. Присъдата не може да почива на несигурност, хипотези и предположения по
отношение на обективните и субективните признаци на престъпното деяние и
относно участието на извършителя в него.
Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинението
е безспорно доказано, което е гаранция за реализиране на процесуалните му
права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изрично провъзгласена в
чл.16 от НПК.
Предвид
постановената присъда, на основание чл.190 от НПК съдът постанови направените
по делото разноски в размер на 2963,20 лева да останат за сметка на държавата,
а направените от частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение да
останат за тяхна сметка.
При
тези доводи съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: