Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 15.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 17964 по
описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е предявени от „В. и к. – В.”
ООД, ЕИК***, искове с правно основание чл.422 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че М.Н.Д., ЕГН**********,
дължи на ищцовото дружество сумата 1266.19лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени
задължения за потребени ВиК
услуги за период на потребление
12.05.2015г. –
10.01.2018г. и период
на фактуриране от 12.06.2015г. до 12.01.2018г., за обект в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението – 04.07.2018г. до окончателното
й изплащане, както и сумата 199.12лв.
– сбор от
лихвите за забава върху всяко
от просрочените главни задължения за периода 12.07.2015г. – 27.06.2018г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№10524/2018г. на
ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След проведената процедура по връчване
на заповедта, на ищеца били
дадени от съда указания да
предяви настоящите искове, което обосновава
интереса му от тях.
Ищецът
твърди още, че в изпълнение на задължения по
правоотношение за снабдяване с вода и ВиК услуги, доставил на ответника вода
и съпътстващи услуги на стойност, посочена
в процесните фактури, срещу
което последният следвало да му
заплати цената за доставката. До момента потребителят не изпълнил задълженията
си, с което изпаднал и в забава. Поради това дължи цена
за потребените услуги и лихва за забава, за
исковите размери и периоди.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.
С него той оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца; оспорва да е реално
потребено и доставено твърдяното
от ищеца количество вода до обекта; оспорва
отчетът на СТИ да е коректен, защото СТИ е с недоказана техническа годност; твърди нарушения на ОУ и приложимата Наредба по процедурите
за проверка и за отчет на
СТИ; счита нормата на чл.22 ОУ за неравноправна по чл.143 ЗЗП; не счита за
ясен и доказан размерът на вземанията;
прави възражение за давност.
По същество моли за отхвърляне
на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно
гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн. чл.410 от ГПК е издадена в полза
на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, която включва процесните суми.
Представени са ОУ
на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги,
както и преписи от печатни издания за масово осведомяване, в които общите
условия са публикувани.
Представени са и
решения на Д/КЕВР за определяне цената на питейната вода за битови и за стопански
нужди, през процесния период.
Приобщена е още
изходяща от ищеца справка за непогасените задължения за процесния водоснабден
обект. Сумарните задължения за главници и за лихви съвпадат с претендираните по
делото суми. В справката е вписан за потребител и задължено лице именно
ответника.
Видно от приетите
карнетни листи за исковия обект, в тях за „потребител“ са вписани лицата И. Я.
и М. Д. или само първият от тях самостоятелно. В рамките на процесния период
фигурира само един единствен подпис на потребителя на вода за обекта, при това
със забележка и при това, че в този съответен карнет са вписани двама
потребители.
По делото са приети
още и четри броя констативни протоколи, които са
подписани от служител на ищцовото дружество и свидетел, видно от които през
2015г., 2016г., 2017г. и 2019г. е констатирано редовно непредоставяне на достъп
до водомера на процесния обект, от ползвателите, за проверка на показанията. В
тези протоколи не фигурират имената на абоната.
Други писмени или
гласни доказателства не са ангажирани по делото.
Приета по делото е и ССчЕ, която следва да се цени, като
обективна. В нея са посочени вписаните в счетоводството на ищцовото дружество
задължения на ответника за потребена вода и съпътстващи услуги за исковия обект
– в размери, които съвпадат изцяло с претендираните, за исковите периоди. В
о.с.з. експертът пояснява, че начисленията в счетоводството на ищеца са
базирани на протоколи за „неосигурен достъп“.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на предявените положителни установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК се свързва с установяване от ищеца, в условията на пълно и
главно доказване, на наличието на облигационна връзка с ответника, в изпълнение
на която ищцовото дружество е доставило до обекта, титуляр по партидата на
който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни услуги през
процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в претендирания
размер, както и изпадането в забава на ответника. В
частност и с оглед изричното възражение ищецът дължи да докаже докаже
качеството на ответника на потребител,
по смисъла на ОУ на ВиК, за спорния обект.В
частност и с оглед изричното възражение ищецът следва
да докаже реалната консумация в обекта на ответника
на сочените услуги, на сочената
стойност. В частност
и с оглед изричното възражение следва да докаже още и че
през процесния период водомерът в обекта на ответника е бил изправен.
По легитимацията на
ответника: Съгласно чл.2 ОУ на ВИК
потребители на ВиК услуги са лицата – собственици и/или ползватели (на правно
основание) на съответен присъединен обект. По идентичен начин е регламентиран
въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с
учредено вещно или договорно право на ползване върху имота. Ето защо по
правилата на чл.59 – 64 ОУ ВИК именно такива лица подлежат на вписване по
партидата на обекта и именно на тези лица ОУ възлагат задължение за уведомяване
при промяна на обстоятелствата. Те са „потребители“ по силата на закона и на
действащите ОУ и само те са страна по правоотношението.
В настоящия случай
потребителското качество на ответника и съответно облигационната връзка между
него и ищеца бяха изрично оспорени. Поради това съдът в доклада си изрично и
дори двукратно указа на ищеца задължението му да докаже „наличието на
твърдяната облигационна връзка с ответника“, както и че „в частност, с оглед
изричното възражение, следва да докаже качеството на ответника на потребител,
по см. на ОУ на ВиК, за процесния обект“. Но въпреки това за доказване на
разглежданото обстоятелство се се ангажираха абсолютно
никакви доказателства. Никакъв договор, никакви доказателства за собственост
или за вещно или облигационно право на ползване на ответника, учредени по надлежен
за тези права ред.
Справката „недобора“
е напълно недостатъчна за целта, защото тя е частен и издаден от ищеца
документ, който поради това не може да докаже оспорените по дело легитимиращи
материално ответника обстоятелства. Напротив – дори в част представените
карнети, в графа „потребител“ са вписани две лица (И. Я. и М. Д.) а в друга
част от тях е вписан само един и той не е ответникът, а И. Я. самостоятелно.
Няма и вписан поименно титуляр в приетите протоколи за неосигурен достъп.
Изложеното е напълно достатъчно да обоснове
извод за недоказаност на първата предпоставка на предявените искове, което
налага отхвърлянето им, без разглеждане на другите им предпоставки.
По реалното
потребление: Съобразно чл.22 и
сл. и чл.30, ал.1 ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода се отчита и
измерва чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни отклонения.
Тоест подлежащата на заплащане вода и услуги се съизмеряват
с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.
Предмет на
твърдяните облигационни отношения е доставката на вода за битови нужди срещу
възнаграждение. При изричното оспорване на доставката, на осн. чл.154, ал.1 ГПК
кредиторът за цената следва да докаже изцяло реалната консумация на твърдяните
по вид и количество услуги в исковия период. Което в случая обаче не беше
проведено, въпреки указанията на съда по чл.146 ГПК.
Горното е вярно,
защото всъщност видно от приетите в о.с.з. протоколи за отказван достъп (тоест
видно от доказателствата, а не от твърденията на ищеца, каквито в този смисъл
изобщо не са заявени, допреди устните състезания), касае се в случая не за
редовен отчет, а за служебни начисления по чл.35 от Наредба №4/14.09.2004г. и чл.24 от ОУ на ВиК. Ако ищцовото дружество желаеше да
се ползва в процеса от някоя от хипотезите по Наредбата №4/14.09.2004г., които са предвидени при невъзможност за осъществяване
на редовен отчет, то следваше да се позове на тях своевременно (още с исковата
или най-късно с уточняващата молба по делото). Само така ответникът би могъл да
се защити надлежно, само тогава съдът би могъл да разпредели съответната
доказателствена тежест в процеса, само тогава би била спазена и нормата на
чл.127, ал.1, т.4 ГПК.
В настоящия случай
нито в исковата молба, нито в уточняващата молба, нито дори преди първото
о.с.з., ответникът не се е позовал на процедура и ред по ОУ и Наредба №4/14.09.2004г., относно служебното начисляване задължения на
ответника. Но, че в същност желае да се ползва от такава, са показателни както
доказателствата по делото, така и изявлението, направено след даването на ход
на устните състезания пред ВРС. Последното обаче е късно и преклудирано, за да
може да послужи за предявените по делото искове.
Изложеното е още
едно достатъчно и самостоятелно основнаие за извод за
недоказаност на предявените искове, резултираща в
отхвърлянето им.
В заключение по изложените групи съображения съдът намира исковете,
предмет на делото, за недоказани пълно и главно, което налага отхвърлянето им.
По разноските: Въпреки изхода по спора разноски на ответника не следва
да се присъждат, защото няма доказателства за направени такива от него.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „В.
и к. - В.” ООД, ЕИК***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че М.Н.Д.,
ЕГН**********, дължи на
ищцовото дружество сумата 1266.19лв. – главница, представляваща сбор
от неплатени задължения за потребени ВиК услуги за период
на потребление 12.05.2015г. –
10.01.2018г. и период
на фактуриране от 12.06.2015г. до 12.01.2018г., за обект в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението – 04.07.2018г. до окончателното
й изплащане, както и сумата 199.12лв.
– сбор от
лихвите за забава върху всяко
от просрочените главни задължения за периода 12.07.2015г. – 27.06.2018г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№10524/2018г. на
ВРС., на осн. чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………