Решение по дело №380/2009 на Районен съд - Ловеч

                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                          

                               град Ловеч, 09.10.2009 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в открито заседание на десети септември двехиляди и девета година, в състав:

                               

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : М.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 380 по описа за 2009 година и за да се произнесе, съобрази:

 

          С наказателно постановление №4069/24.09.2008 год.на Красимир Славейков Калев,Началник на РПУ-Ловеч, е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на В.С.С.,ЕГН:**********,за това, че на 08.07.2008 год.,около 20,08 часа на път 1 клас №4,км.60,посока на движение гр.Варна,като водач на МПС-лек с рег.№СА 2381 МК, управлява л.а. с превишена скорост 153 км/ч при максимално разрешена извън населено място 90 км/ч.Скоростта е фиксирана с радар ТР-04 №068,с дата и час и показана на водача.Не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец МВР от униформен служител и ускорявайки скоростта продължава движението си,което представлява нарушение на чл.21,ал.1  и чл.103,пр.1 от ЗДвП.Със същото НП на основание чл.4,ал.1,т.14 от  Наредба №І-1959 на МВР са отнети общо 12 контролни точки на водача.

          Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката В.С.С.,която го обжалва в срок и излага, че същото е незаконосъобразно,тъй като са допуснати редица нарушения както присъставяне на АУАН ,така и при издаването на НП,като излага подробни съображения за това.Освен това твърди,че на въпросния ден и час не е била на въпросното място.Поради изложеното моли НП да бъде отменено.

          В съдебно заседание жалбоподателката,редовно призована  се явява лично,поддържа жалбата си,твърди,че не е извършила нарушенията  и моли НП да бъде отменено.

          Ответникът-РУ на МВР-Ловеч,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          От събраните по делото писмени доказателства,от показанията на свидетелите Н.Н.,Д.Д.,М.С. и П.А., от становището на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

          На 08.07.2008 год. бил съставен Акт №349717 за установяване на административно нарушение от св.Н.Н.,в присъствието на св.Д.Д.,срещу В.С.С.,за това, че на 08.07.2008 год.,в 20,08 часа на ПП-І-4 ,60 км ,с посока на движение гр.Варна,управлява л.а.”Мини Уан” с рег.№СА 2381 МК-черен,собственост на В.С.С.,ЕГН:********** ***9 със скорост 153 км/ч,при разрешени за извън населено място 90 км/ч.Скоростта е фиксирана с радар ТР-04 №068,с дата и час.Водачът не спира на подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец МВР от униформен служител на Пътна полиция-РПУ-Ловеч,като ускорявайки скоростта продължава движението си в посока гр.Варна,което представлява нарушение на чл.21,ал.1 и чл.103 от ЗДвП.По съставения акт жалбоподателката е направила възражение,че колата й не е напускала гр.София,за да бъде на посоченото място.Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

          От така описаната фактическа обстановка и въпреки показанията на св.С. и А., че жалбоподателката на 08.07.2008 год.е била в гр.София с автомобила си,съдът приема за безспорно доказано,че на посочената в АУАН дата и час и на въпросното място се е намирал автомобила на жалбоподателката,тъй като от разпита на св.Н. и Д. се установява,че и двамата са видели марката и рег.№ на автомобила преминал покрай тях,не е спрял на подадения сигнал и след направена справка са установили чия собственост е същият.От техните показания се установява,че са изписали в акта само собствените си данни,без данни за водача,тъй като не са знаели кой е той,след което са изпратили акта в КАТ-София,тъй като автомобилът е ригистриран там и останалата част от АУАН е изписана след откриване на собственика.От направената справка в дирекция “КИС”на МВР се установяват броя,цвета,рег.номера и собствениците на всички регистрирани автомобили “Мини уан” за периода от 01.06.2007 год.до 31.08.2009 год. и именно от нея се опровергава твърдяното от жалбоподателката,че вероятно става въпрос за друг автомобил,същата марка и модел,но със сходен номер.

          Съдът намира,че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано,тъй като при съставяне на АУАН и при издаването на НП не са допуснати процесуалните нарушения,посочени в жалбата и не е налице противоречие между акта и постановлението.И АУАН и НП съдържат пълно и точно описание на нарушенията,обстоятелствата,ри които са извършени,както и доказателствата,които ги потвърждават,като отговарят на изискванията в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Съдът не споделя възражението в жалбата,че акта е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН,тъй като както се твърди в жалбата,С. е получила призовка и се е явила и лично е получила АУАН.Действително за дата на съставяне на акта е посочена - 08.07.2008 год.,но съдържанието му е попълнено на по-късен момент,след изпращането му в София и е връчен на 25.08.2008 год.,с оглед обстоятелството,че водачът на автомобила не е спрял на подадения сигнал и съответно не е било възможно съставяне на акта при установяване на нарушенията в негово присъствие.Единственото възражение,което съдът споделя е че неправилно в НП е посочено,че констатираната скорост е показана на водача,тъй като безспорно се установява,че същият не е спрял на подадения сигнал от контролния орган,следователно няма как да му е показана засечената скорост.Това обстоятелство обаче не може да бъде основание за отмяна на НП.

          Настоящата инстанция приема,че безспорно е доказано нарушението по чл.21,ал.1 от НК с оглед показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,приложената към делото докладна записка,разпечатка от техническото средство-радар и останалите писмени доказателства,касаещи валидността и изправността на техническото средство.Въпреки,че скоростта не е засечена с техническо средство,записващо или заснемащо рег.№ на автомобила,съдът приема,че посочената за засечена скорост е на автомобила на жалбоподателката с оглед категоричните показания на св.Н. и Д. предвид обстоятелствата,при които е открит нарушителя.Както беше отразено по-горе не се касае за грешка относно номера на автомобила или за сходен номер и би било нелогично да се твърди,че контролните органи са посочили произволен номер на автомобил,какъвто не е преминавал.      

          Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП съдът намира,че същото е безспорно доказано от показанията на св.Н. и св.Д.. Подадения сигнал е бил ясен и по установения в закона ред,поради което съдът приема,че НП в тази му част е законосъобразно и обосновано и жалбоподателката е извършила нарушението по чл.103 от ЗДвП.

         

          Обстоятелството,че жалбоподателката във възражението си по акта ,в жалбата и в с.з.твърди,че не е напускала гр.София и че никой друг не управлява автомобила й,не се подкрепя от събраните по делото доказателства,още повече,че закона допуска АУАН и НП да се издават срещу собственика,в случаите,когато се констатира нарушение по ЗДвП и собственикът не посочи лицето,което фактически е управлявало автомобила.

          Наказващият орган правилно е квалифицирал деянията,съобразил е основанието за налагане на санкцията за тези нарушения,като е наложил на жалбоподателката  глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушението по чл.21,ал.1 от ЗДвП,което е единственото предвидено в закона наказание.По отношение на наказанието,наложено на жалбоподателяката за нарушението по чл.103 от ЗДвП обаче,съдът счита,че наложеното наказание е завишено,не съответства на тежестта на нарушението, обществената опасност на деянието и дееца,като се имат предвид,че по делото няма данни на жалбоподателката да са налагани наказания по ЗДвП,поради което следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум. 

          Предвид на изложените съображения съдът намира,че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в частта,в която на основание чл.182,ал.1,т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца на жалбоподателката,като законосъобразно и правилно,а в останалата част,в която на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на жалбоподателя,НП следва да бъде изменено,като бъдат намалени наложените наказания на глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

          Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                          Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4069/24.09.2008 год.на Красимир Славейков Калев,Началник на РПУ-Ловеч,в частта,в която е наложена на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.182,ал.2,т.6 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и  на основание чл.4,ал.1,т.14 от Наредба №І-1959 на МВР са отнети 12 контролни точки на В.С.С. ***,ЕГН:**********,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4069/24.09.2008 год.на Красимир Славейков Калев,Началник на РПУ-Ловеч,в частта,в която е наложена на основание чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на В.С.С. ***,ЕГН:**********,за нарушение на чл.103,пр.1 от ЗДвП,КАТО НАМАЛЯВА наказанията на глоба в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1/един/месец.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на ЗВАС в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

                          

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: