№ 249
гр. Кюстендил, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500203 по описа за 2023 година
В. Р. И. от гр. София, ул. „Шипка“ № 43, ет. 1, обжалва Решение № 60 от 03.02.2023
г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.дело № 1693/2022 г. по описа на същия съд
в частта, в която Дупнишкият районен съд е изменил, на основание чл. 150 във вр. с чл.
143, ал. 2 от СК, размера на определената с решение № 426 от 25.06.2019 г., постановено по
гр.д. № 1231/2019 г. по описа на РС[1]Дупница, в полза на В. В. И. и Б. В. И. месечна
издръжка в размер на по 150.00 лв., като е осъдил В. Р. И. да заплаща на В. В. И. и Б. В. И.
чрез тяхната майка и законен представител М. П. Ц., месечна издръжка в размер на по
220.00 лева за всяко от децата, считано от предявяване на иска - 02.09.2022 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, както и в частта, в която е осъдил В. Р. И., на основание
чл.78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на РС[1]Дупница сумата от 201.60 лв.,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на В. В. И. и Б. В. И. чрез тяхната майка и законен
представител М. П. Ц. сумата от 140.00 лева, представляваща сторените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Релевира доводи за неправилност на решението в обжалваната му част предвид
неговата незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че съдът незаконосъобразно и
неотносимо се позовал на чл. 143, ал. 2 от СК. Счита, че първоинстанционният съд не е
обсъдил наведените от него доводи за отхвърляне на иска и възразява срещу мотивите на
решаващия състав , считайки ги за неясни, формулирани като предположения и
неподкрепени от доказателствата. Подчертава, че решаващият състав незаконосъобразно е
увеличил размера на присъдената издръжка, основавайки се единствено на разпоредбата на
чл.142, ал. 2 СК предвид нарастването на минималния размер на дължима издръжка за дете
по закон от 150 лв. на 195 лв., но без да съобрази определения размер с нуждите на децата и
възможностите на родителите.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените
1
искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
чрез пълномощника адв. Н. Б. от АК – Кюстендил, с който отговор се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба, а първоинстанционното решение се
приема за правилно, законосъобразно и мотивирано.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение.
Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото
същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. респ. насочена е срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостоверение за раждане № **********/02.03.2010г. на В. В. И., издадено
въз основа на Акт за раждане №0097/02.03.2010г., съставен в гр. Дупница и удостоверение
за раждане № 110214/18.07.2011г. на Б. В. И., издадено въз основа на Акт за раждане
№0214/18.07.2011г., съставен в гр. Дупница, въззивникът е баща на децата В. и Б..
От приетото като доказателство по делото удостоверение за месечни доходи на В. Р.
И., издадено от „Лятови“ ООД, гр. София (л.25 от първоинстанционното дело) се
установява, че въззивникът като служител на посоченото дружество е получавал брутен
доход от 718лв.към м.08.2022г., съответно към м.11.2022г. доходът му е бил
722,78лв.месечно – видно от справка от НАП , приложена в първоинстанционното дело.
Представен от ответника по исковете е и договор за наем на недвижим имот, находящ се в
Долни Богров , с наемна сума в размер на 100.00 лв. месечно.
Не е спорно, че бракът между родителите на децата В. и Б. е прекратен , като с
цитираното решение на ДнРС въззивникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на по 150.00 лв.за всяко от децата.Установено е и , че децата са ученици в прогимназиален
курс.
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства
чрез разпита на свид. Х.К. Ц.- майка на ищцата, се установява, че майката на децата В. и Б.
И.и поема преимуществено разходите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, а
ответникът предоставя нередовно дължимата издръжк.; в показанията си свидетелката сочи
още, че майката работи в „ТЕВА“ в гр. Дупница, но трудовото възнаграждение, което
получава, е крайно недостатъчно за осигуряване нуждите на децата, като и за заплащане на
битови сметки, за купуване на храна, дрехи, лекарства, джобни пари и т.н. , като доходите й
са недостатъчни за покриване нуждите на децата- без да се конкретизира размерът на
доходите .
При горната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно
общата сума за издръжка на всяка дете се определя между двамата родители.
При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие
дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за
изменение на определена от съд издръжка по чл. 150 СК - налице ли е трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или съществена промяна във възможностите на
задълженото лице /чл. 142 СК, чл. 150 СК, т. 19 от ППВС 5/16.11.70 г./.Промяна в нуждите
2
на децата е вън от съмнение предвид по-голямата им възраст, при което нуждите от средства
за задоволяване с храна, дрехи, пособия за училище растат, както е променен и стандартът
на живот в страната за изминалия период.
Спорният момент в случая е възможността на родителя, който не упражнява
непосредствените грижи за децата, да отделя средства в указания в атакуваното решение
размер . Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, от семейното положение, здравословното състояние, начина на живот на
задълженото лице, към което е отправена претенцията.
В случая от значение са обективно установените по делото данни за доходите и
имуществото на родителя, а не възможността му да реализира такива (срвн.Решение № 305
от 7.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК).
При данните за трудовата заетост на въззивника с установен по делото размер на
доход, местоживеенето му, което е свързано със стандарта на живот, но и със задължение за
плащане на наем, както и липсата, от друга страна, на задължение за плащане на издръжка
на други лица от страна на въззивника, съдът счита, че следва да намери приложение
изискването за минимална издръжка , равняваща се на 1/4 от минималната работна заплата,
която е 780 лв., считано от 1 януари 2023 г, като този начин на определяне на размера касае
издръжката за ненавършилите пълнолетие лица – или за всяко от децата бащата в случая следва
да заплаща издръжка от по 195лв.месечно.
Предвид горното, решението на ДнРС ще бъде отменено над указания размер до
присъдения такъв – по 220лв.месечно за всяко от децата, при което дължимата държавна
такса, която следва да заплати въззивникът, е в размер на 129,60лв.
По отношение отхвърлителната част на исковете, както и по отношение размера на
разноските, присъдени на насрещната (ищцовата) страна – които са в по-висок от
присъдения размер, решението по гр.дело №1693/2022г.на ДнРС не е необжалвано от
ищцовата страна,т.е. е влязло в сила.
На въззивника следва да се присъдят само разноски за настоящата инстанция
съобразно представени доказателства за това – а именно – за заплатена държавна такса,
доколкото в първоинстанционното производство е констатирано, че такива не са били
своевременно претендирани – или разноски по компенсация следва да се присъдят на
въззивника в размер на 11,56лв.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 60 от 03.02.2023 г. на Районен съд – Дупница, постановено
по гр.дело № 1693/2022 г. по описа на същия съд в частта, в която е изменен на основание
чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, размерът на издръжката, определена с решение № 426
от 25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1231/2019 г. по описа на РС[1]Дупница, в полза на
В. В. И.,ЕГН **********, и Б. В. И., ЕГН ********** , платима от В. Р. И., ЕГН **********,
чрез майката и законен представител на децата - М. П. Ц., ЕГН **********, за сумата над
по 195лв. до по 220лв. за всяко от децата, считано от предявяване на иска - 02.09.2022 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, в която е определен размер на
държавна такса , която ответникът по иска В. Р. И. да заплати – над сумата 129,60лв.до
201,60лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете за изменение на размера на месечната издръжка, определена с
решение № 426 от 25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1231/2019 г. по описа на
РС[1]Дупница , която В. Р. И. (с посочени данни) да заплаща на децата си В. В. И. и Б. В. И.
3
, чрез тяхната майка и законен представител на децата - М. П. Ц., за разликата над по
195лв. до по 220лв.- за всяко от децата, считано от предявяване на иска - 02.09.2022 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението по гр.дело № 1693/2022г.на ДнРС в частта, в която посочените искове са
отхвърлени за разликата над размера по 220лв.до претендирания размер по 300лв. месечно
за всяко от децата , считано от предявяване на иска - 02.09.2022 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, е влязло в сила като необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.дело № 1693/2022г.на ДнРС в останалата му част.
ОСЪЖДА М. П. Ц. (с посочени данни), да заплати на В. Р. И. ( с посочени данни)
сумата 11,56лв. разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4