МОТИВИ по НЧХД № 332/2019 год.
В.П.Т. *** е предаден на съд по
частно обвинение от Н.В.Г. ***, за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Подсъдимият В.Т. не се признава за
виновен, като е дал обяснения по делото, с които категорично отрича да е
обиждал тъжителката. Същият на съдебното следствие се представляват от адв. М.Н.
от ВАК, която взема становище да бъде оправдан подсъдимия, тъй като от
събраните по делото доказателства не се е установило по безспорен и категоричен
начин извършване на престъпление по чл.146 ал.1 от НК. Акцентува се, че на
инкриминираната дата, а именно 04.05.2019 г. свидетелите Н.В.и Т. Н. не са присъствали
в дома на тъжителката и изобщо на територията на с.Л.Д. и в частност подсъдимия
не е нанесъл обидни думи и изрази.
Подчертава се, че в природата на подсъдимия при възникване на спор, на същият
не му е присъщо да използва обидни думи и изрази, а по-скоро е склонен към
физическа саморазправа.
На съдебното следствие
тъжителката се явява лично и се представлява от адв. Г.П. от ВАК. Излагат се
подробни доводи, че както от обективна, така и от субективна страна е
осъществен състава на чл.146 ал.1 от НК от страна на подсъдимия.
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, а именно: 2 броя Постановления за отказ да се образува Досъдебно производство от
14.06.2019 г. и от 15.08.2019 г., постановени по Преписка с вх.№ 908/2019 г. по
описа на Районна прокуратура гр.М., Преписка № 908/2019 г. по описа на Районна
прокуратура гр.М., писмо от Началника на РУ гр.М. под рег.№
300000-3531/04.10.2019 г., Характеристични данни за подсъдимия, Актуална
справка за съдимост, нотариално заверена Декларация за материално и имотно
състояние от 16.10.2019 г., касателно подсъдимия и 4 броя Справки от Районна
прокуратура гр.М. под № П-00094/2011 от 19.07.2011 г., № Р-00094/2011 от
16.05.2012 г., № П-00094а/2011 от 19.07.2011 г. и № Р-00094а/2011 от 30.12.2011
г., относно изтърпените наказания от подсъдимия по НОХД № 283/2011 г. по описа
на МРС, Свидетелство за управление на МПС, Контролен талон и Регистрационен
талон на притежавано МПС от свидетеля Н.И.В.. Съответно са разпитани свидетелите Н.В., Т. Н., Ц.Т., И.В., И.М.,
Г.Г., А.Н. и М.Й..
Въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства съдът възприе
следното от фактическа и правна страна:
Тъжителката Н.В.Г. ***, но
притежава недвижим имот в с.Л.Д., община М. в местността „К.”. Подсъдимият В.П.Т.
е неин съсед и живее в имота срещу нея. В началото на м.май 2019 г. тъжителката
била в имота си, находящ се в с.Л.Д.. На 04.05.2019 г. с помощта на свои
познати, а именно свидетелите Н.В.и Т. Н. и двамата от гр.Б. почиствала
градината си, като събраните камъни се изнасяли на улицата, с идея впоследствие
да бъдат извозени. Привечер пред дома на тъжителката се появил подсъдимия В.Т.,
който се държал грубо с нея и започнал да й нарежда да си събира камъните. Тъй
като тъжителката не му отвърнала, подсъдимия продължил с невъздържаното си
поведение и започнал да я обижда и псува със следните изрази: „Курво, мръсница,
некадърнице. Ще ти еба майката”. В това време взел от земята парче от стар
циментов кол и го хвърлил. Парчето паднало на предния капак на лекият автомобил,
ползван от тъжителката, който бил паркиран пред дома й, след което подсъдимия
тръгнал по улицата, в посока към селската кръчма. Свидетелите Н.В.и Т. Н.,
които през цялото време били в двора на тъжителката я посъветвали да извика
полиция, като малко след това си тръгнали за гр.Б.. Тъжителката позвънила на
кмета на с.Л.Д., но той бил в болнични и не могъл да вземе отношение по
въпроса, което я накарало да позвъни на телефон 112 за спешни случаи и да
извика полиция. След около половин час
пристигнал екип на РУ гр.М., в състав свидетелите И.М. и Г.Г.. Тъжителката им
разказала за възникналия инцидент, като свидетелите видели парчето от
циментовия кол на капака на автомобила и какво е причинило то. Свидетелите М. и
Г. попитали тъжителката, дали иска да подаде писмена жалба против подсъдимия,
като тя отговорила утвърдително и уточнила, че това ще направи в първия работен
ден. Настояла пред свидетелите да намерят подсъдимия в питейното заведение и да
му съставят Протокол за предупреждение. След около пет минути свидетелите М. и Г.
установили подсъдимия в центъра на селото, където последният употребявал
алкохол. Съставили му протокол за предупреждение и преди да си тръгнат го
показали на тъжителката. В първия работен ден след 04.05.2019 г., а именно на
07.05.2019 г. тъжителката подала жалба против подсъдимия, съответно в РУ гр.М.,
като идентични жалби били изпратени и до Районна прокуратура гр.М. и до Община М..
Въз основа на така подадената жалба била образувана Преписка под рег.№ 908/2019
г. по описа на Районна прокуратура гр.М.. В процеса на извършване на проверката
било установено, че в РУ гр.М. са водени вече проверки по повод депозирана
жалба от тъжителката за възникнал конфликт между нея и подсъдимия на дата
04.05.2019 г. в с.Л.Д., община М.. Поводът за извършените проверки е бил
подадения от тъжителката сигнал на телефон 112, който както бе отразено и в
по-горните абзаци е посетен от полицейски екип още на същата дата. В горните
абзаци бе отразено, че са депозирани идентични жалби и до Кмета на Община М.,
Началника на РУ гр.М. и Районна прокуратура гр.М.. Въпросните проверки са били изпратени
на Районна прокуратура гр.М. с мнение за прекратяване. С Постановление от
14.06.2019 г. Районна прокуратура гр.М. е отказала образуването на ДП, което от
своя страна е обжалвано от тъжителката пред Окръжна прокуратура гр.Враца. Във
връзка с отмяната на Постановлението на Районна прокуратура гр.М. преписката е
възобновена, като е възложена проверка с конкретни указания. Последвало е
отново Постановление за отказ да се образува Досъдебно производство, като този
път същото е от 15.08.2019 г. След извършената допълнителна проверка е
установено, че не са налице данни за престъпление по чл.325 от НК, както и
данни за престъпление по чл.144 ал.3 от НК, а именно закана с убийство. С
Постановлението си представителя на Районна прокуратура гр.М. е приел, че е установено
подсъдимия да е отправял обидни думи към тъжителката, но е конкретизирано, че това
престъпление по чл.146 ал.1 от НК се възбужда по тъжба на пострадалата, което е
сторено от последната. По отношение на заявената повреда по лекия автомобил е
указано на тъжителката, че същата също се възбужда по тъжба на последната, тъй
като се касае за маловажен случай, съгласно чл.216 ал.4 от НК.
Настоящият съдебен състав намира,
че безспорно подсъдимия е осъществил престъплението по отношение на което му е
повдигнато обвинение с частната тъжба. В тази насока са събраните гласни
доказателства, в лицето на свидетелите Н.В.и Т. Н. – очевидци на събитието и в
чието присъствие са отправени инкриминираните изрази. Следва да се отбележи, че
показанията на свидетелите В. и Т. Н. са изключително подробни, логични и вътрешно
непротиворечиви и безспорно разкриват обективната истина. От показанията на
свидетелите и Т. Н. по категоричен начин се установява датата на извършване на
деянието, а именно 04.05.2019 г., както и мястото с.Л.Д., община М. – дома на
тъжителката, в който дом двамата свидетели са пребивавали, за да й помогнат да
си почисти мястото. Безспорно, чистейки мястото тъжителката и двамата свидетели
са събирали камъните и са ги слагали до оградата. Именно това тяхно действие е
подразнило подсъдимия и същият се е развикал, като е започнал да обижда тъжителката с обидните думи и
изрази „Курва, некадърнице, мръсница”, да я псува „Да ти еба майката”, а
впоследствие да хвърли парче от циментов кол върху капака на леката кола,
ползвана от тъжителката. И двамата свидетели В. и Т. Н. твърдят в показанията си,
че подсъдимия е бил под въздействие на алкохола, тъй като се е клател и е бил
пиян. Показанията на тези свидетели, които се явяват преки очевидци не са
изолирани, а напротив доразвиват се и се подкрепят и от показанията на свидетелите
М. и Г., които са полицейските служители, посетили инцидента веднага след
получения сигнал от оперативната дежурна част. Свидетелите М. и Г. са възприели
поведението и оплакванията на тъжителката лично и непосредствено и впоследствие
са съставили Протокол за предупреждение по смисъла на чл.65 от ЗМВР на
подсъдимия, който е бил установен в близкото питейно заведение, употребявайки алкохол.
Свидетелят М. е категоричен в показанията си, че непосредствено е възприел
хвърленото на предния капак на автомобила на тъжителката бетонно колче.
Последният уточнява, че по лекия автомобил е имало леки ожулвания, съответно
одрасквания по капака и е нямало друг автомобил в близост до мястото. Както бе
отбелязано и в по-горните абзаци, свидетелите М. и Г. са възприели разказа на
тъжителката затова какво се е случило между нея и подсъдимия и най-вече
невъздържаното поведение на последния с отправянето на заплахи, обиди и
хвърляне на бетонното колче. Разбира се, съдебния състав отчита известни
неточности в показанията на полицейските служители, като това е обяснимо, с
оглед изминалия дълъг период от време, в който те са посетили местопроизшествието,
както и с оглед интензивността на работата им, която включва много факти и
деяния, извършени от различни хора. Неточности се откриват в показанията на
свидетеля Г., който твърди в показанията си, че не е видял по автомобила
побитости и драскотини и че му е било снето обяснение от колегата И.М.. При
допуснато от страна на съда предявяване на свидетелите М. и Г. на сведенията, находящи се на л.11 и л.12 бе
установено, че подписите са положени от свидетелите, но сведенията не са
снемани от свидетеля М., а от друг служител на РУ на МВР гр.М.. Налице е
неточност и в показанията на свидетеля Н.В., който твърди в тях, че след отправените
инкриминирани изрази подсъдимия се е качил в колата си и се е отдалечил. Тази
неточност бе преодоляна, чрез проведената очна ставка между подсъдимия и
свидетелите В. и Т. Н., като категорично бе установено, че подсъдимия се е
отправил пеша към питейното заведение, находящо се в центъра на селото.
Допуснатата неточност от страна на свидетеля В. бе обяснена от последния с
объркването му, че той заедно със свидетелката Т. Н. са си тръгнали с МПС и
затова си е помислил, че и подсъдимия се е отдалечил с лек автомобил. По делото
са събрани гласни доказателства, посочени и от подсъдимия, които обаче
настоящия състав не приема за обективни и разкриващи действителната фактическа
обстановка. От страна на подсъдимия бяха доведени и съответно допуснати в
качеството на свидетели три лица – свидетелите Ц.Т., И.В. и А.Н.. И тримата
свидетели потвърждават, че действително между тъжителката и подсъдимия има
конфликт и той е породен от това, че последната изхвърля камъните си от
градината в кофите за боклук и по този начин възпрепятства извозването на боклука
от компетентните лица. От своя страна свидетелят Ц.Т. е категоричен, че не е присъствал
и не може да каже какво е станало на инкриминираната дата и място. От своя
страна свидетелката И.В. твърди в показанията си, че е била на 200 метра от
случващото се и не е чула подсъдимия да псува и обижда тъжителката. Това нейно
поведение е нормално и обяснимо, тъй като от такова разстояние е логично и
обективно да не може да се чуе разговора, провеждан между подсъдимия и тъжителката.
В същото време обаче свидетелката Вутова споделя, че е видяла служителите на РУ
на МВР гр.М., което е потвърждение в контекста на това, че е имало преди това
възникнал скандал, респективно конфликт, между тъжителката и подсъдимия, което
е довело до тяхната намеса. Тук е мястото да се отбележи, че свидетелката
Вутова е била запозната от страна на подсъдимия със съдържанието на така
внесената тъжба и това до голяма степен внася съмнение в обективността и
честността на излагане на показанията, дадени от тази свидетелка. Безспорно
съдебния състав намира за доказано по делото, че на 04.05.2019 г. е бил
реализиран скандал, възникнал между тъжителката и подсъдимия. Безспорно
впоследствие е реализирано обаждане от тъжителката на телефон 112 и са били предприети
необходимите по закон действия от страна на полицейските служители. Видно от
показанията на свидетелката М.Й., същата вечер тъжителката е закарала
автомобила си в нейния дом и безспорно това е индиция, че последната е била под
въздействие на уплаха и се е опасявала, че може вербалната агресия от страна на
подсъдимия да прерасне във фактическа такава и по повреда на автомобила й.
Доказателство за това е, че преди това същият е хвърлил част от бетонно колче
върху капака на лекия автомобил. Основания за тези действия на тъжителката се
намират в показанията на свидетелите Т., както и на свидетелката А.Н., живуща
на съпружески начала с подсъдимия, които твърдят в показанията си, че
последният е склонен да нанесе телесни повреди и че е избухлив в поведението
си. Факт е, че макар свидетелката Й. да не уточни точната дата, когато лекия
автомобил на тъжителката е бил приютен в дома й, то установи, че това се е
случвало един единствен път и то във връзка с опасението на тъжителката, че
подсъдимия може да направи нещо. На по-внимателен подход следва да бъдат
разгледани показанията на свидетелката А.Н., живуща на съпружески начала с подсъдимия.
В показанията си свидетелката А.Н. твърди, че е присъствала на инцидент между
подсъдимия и тъжителката и е категорична, че когато е станал този инцидент
свидетелите В. и Т. Н. не са присъствали, че подсъдимия единствено е казал на
тъжителката да не хвърля камъни и до довечера тези камъни да ги няма и не я е
обиждал, нито пък псувал. Не отрича обаче, че около половин, един час след този
момент служителите на РУ на МВР гр.М. са извикали подсъдимия от питейното
заведение, предупредили са го да не се занимава с тъжителката и последният се е
подписал, че няма да я тормози. Настоящият съдебен състав намира, че
действително свидетелката А.Н. е присъствала на инцидента между подсъдимия и
тъжителката, тъй като това се потвърждава от показанията на свидетелката Т. Н.,
както и на свидетелката Вутова, но не разкрива обективни факти от реализиралия
се конфликт, с оглед защита на своя съпруг. По делото подсъдимия е дал обяснения, в които
обаче категорично отрича да е обиждал и псувал тъжителката. Признава, че
действително е казал на тъжителката, че тези камъни, които тя изхвърля, ако не
ги прибере до края на деня ще ги хвърли обратно в градината й. Обясненията на подсъдимия
винаги трябва да се разглеждат в двуяка форма – като средство за защита и като
доказателствен материал. Доказателства затова, че между тъжителката и
подсъдимия е имало конфликт се извличат
и от самите обяснения на подсъдимия, който не отрича, че същия ден му е
съставен Протокол за предупреждение от страна на служители на полицията, както
и му е отправено предупреждение да не отправя закани, заплахи, обидни думи и да
не се саморазправя и да не нанася психически и физически тормоз на тъжителката.
Подсъдимият е категоричен, че не е хвърлял циментов кол по автомобила на
тъжителката, но този факт се опроверга от показанията на разпитаните служители
на полицията, както и от очевидците, в лицето на свидетелите Т. Н. и В.. В
своите обяснения подсъдимия твърди, че свидетеля В. никога не е идвал с лек
автомобил, като този факт е посочен, с оглед обстоятелството и твърдението на подсъдимия,
че на инкриминираната дата и място свидетелите Т. Н. и В. не са били. Следва да
се отбележи, че тази защитна позиция в обясненията на подсъдимия бе оборена с
представените писмени доказателства, в лицето на преписи от Свидетелство за
управление на МПС, Контролен талон и Регистрационен талон на притежавано МПС от
свидетеля Н.В.. Тези писмени доказателства са намерили обективен израз и в
гласните доказателства, в лицето на разпитаните по делото свидетели В. и Т. Н.,
които установяват, че на 04.05.2019 г. са се отдалечили от с.Л.Д. с МПС преди
да пристигнат служителите на РУ на МВР гр.М.. Прави впечатление, че в
обясненията си подсъдимия на практика признава за участието си в конфликта,
като споменава, че познава сина на тъжителката и че последния му се е обадил по
телефона и му е казал, че майка му се оплаква от него , както и че й е ударил
капака на автомобила, обиждал я е и трябва да се разберат. Тази част от обясненията
на подсъдимия е косвено потвърждение за обективността на изложеното в тъжбата. Както
бе подчертано и в по-горните абзаци съдебния състав приема, че показанията на
свидетелката А.Н. обслужват защитната позиция на нейния съпруг, като тук е
мястото да се отбележи, че те са дадени непосредствено в края на съдебното следствие,
когато последната е имала възможност да се запознае със събраните преди това
гласни доказателства. Безспорно по делото е установено, че свидетелите Н.В.и Т.
Н. непосредствено са възприели обидните изрази. Налице е обаждане на телефон
112 в деня на инцидента, налице е посещение на полицейски служители и
предприети марки, във връзка с подадения сигнал от страна на тъжителката.
Обективен факт е констатираното надраскване на предния капак на автомобила,
ползван от тъжителката и собственост на нейния син. Обективен факт е нуждата
този автомобил вечерта да нощува в двора на свидетелката М.Й., както обективен
факт е, че след този инцидент е имало нови пререкания между тъжителката и
подсъдимия, които са обективирани в приложената по делото преписка. Не следва
да се подминава от съдебния състав, че до известна степен подсъдимия е бил
провокиран от страна на тъжителката за това свое поведение. Тук е мястото да се
отбележи, че за тъжителката се събраха данни от разпитаните по делото свидетели
за конфликтност и пречка в комуникацията с останалите съселяни. Поведението на
тъжителката, свързано с изхвърляне на камъни в кофите за боклук и създаването
на пречки и възпрепятстване на сметосъбирането в селото е недопустимо и укоримо.
Въпреки този коментар от страна на съдебния състав, последният намира, че
безспорно подсъдимият В.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.146 ал.1 от НК, като на 04.05.2019 г. в с.Л.Д., община М., в
местността „К.” пред дома на тъжителката Н.В.Г. *** е казал думи, унизителни за
честта и достойнството й, в нейно присъствие, а именно: „курво, мръсница,
некадърнице! Ще ти еба майката”.
От събраните по делото гласни доказателства
по безспорен начин се установи, че подсъдимия е отправил обидните изрази „курво,
мръсница, некадърнице”, съответно ”ще ти еба майката”. Това деяние обективира
признаците на престъпление против личността, касателно тъжителката. От обективна страна отправените
от подсъдимия изрази към тъжителката „курво, мръсница, некадърнице” съдържат
квалификации, които са унизителни по своя обективен характер за честта и
достойнството на тъжителката и засягат нейната лична самооценка и самочувствие.
Тези обидни думи са казани в присъствието на тъжителката, като са възприети от
намиращите се по това време и на това място свидетели Н.В.и Т. Н.. Безспорно
подсъдимия е извършил деянието с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че отправените
изрази са обидни и унизителни за честта и достойнството на тъжителката и че се
извършват в нейно присъствие, както и в присъствието на посочените свидетели.
Подсъдимият е предвиждал, че с посочените обидни изрази ще се унизи и ще се
засегне достойнството, както и самочувствието на тъжителката и че тези обидни
изрази ще станат достояние и на присъстващите на мястото свидетели. Категорично
подсъдимият е целял, желаел и искал да обиди тъжителката и да унизи нейното
достойнство и честта й, като това да стане в присъствието на свидетелите В. и Т. Н.. Тук е мястото да се отбележи, че
значението на думите, които подсъдимия е употребил е следното: Курва е жена,
която живее развратно, а некадърница е негодна, бездарна, негодна и неспособна
такава жена, а мръсница е жена, която е мръсник. Освен тези обидни думи
подсъдимия е отправил и псувня, а именно
„ще ти еба майката”. По своето значение псувнята е вулгарна, груба, обидна дума,
по адрес на някого или на нещо. Посочените обидни думи и изрази са със
съдържание, което в достатъчна степен е накърнило честта и достойнството на
тъжителката срещу която те са били отправени. Както подсъдимия, така и
тъжителката не са били приятели и е недопустимо да се приеме, че може така да
бъдат отправени тези обидни думи и изрази.
При анализа на събрания
доказателствен материал съдебния състав отчита, че освен обидните изрази „курва,
мръсница, некадърнице” и „ще ти еба майката”, в тъжбата се поддържа, че са били
казани и изразите „ще продадеш къщата, няма да вирееш тук, такива комшии не ми
трябват”. Доказани единствено бяха обидните изрази курва, мръсница,
некадърнице” и „ще ти еба майката”, като по отношение на обвинението подсъдимия
да е казал думите „ще продадеш къщата, няма да вирееш тук, такива комшии не ми
трябват”, не бяха събрани никакви доказателства. Никой от разпитаните по делото
свидетели не потвърди да е възприел подсъдимия да е отправил, респективно казал
тези изрази. Ето защо, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по така
повдигнатото му обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл.146
ал.2 от НК, ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи както
подсъдимия, така и тъжителя от наказание. По делото не бяха събрани никакви доказателства,
че тъжителката е отвърнала веднага с обида, касателно подсъдимия. По делото не се
събират никакви данни, че тъжителката е нанесла обиди, касателно подсъдимия.
Причини за извършване на
престъплението от страна на подсъдимия са невъздържаното му поведение и
неуважение честта, личното достойнство и злепоставяне на тъжителката.
Подсъдимият е с основно
образование, неженен, безработен и не е осъждан - реабилитиран.
При определяне вида и размера на
наказанието за подсъдимият съдът отчете, че за това престъпление закона предвижда
Глоба от 1 000 до 3 000 лева, както може да се наложи и наказание „Обществено
порицание” по преценка на съда. Подсъдимият не представлява висока степен на
обществена опасност, предвид чистото му съдебно минало и отличните
характеристични данни. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава 8, Раздел ІV от НК. Тук е мястото да се отбележи, че по делото,
във връзка със съдебния статус на подсъдимия бяха събрани следните
доказателства: 4 броя Справки от Районна прокуратура гр.М. под № П-00094/2011
от 19.07.2011 г., № Р-00094/2011 от 16.05.2012 г., № П-00094а/2011 от
19.07.2011 г. и № Р-00094а/2011 от 30.12.2011 г., относно изтърпените наказания
от подсъдимия по НОХД № 283/2011 г. по описа на МРС. Съдебният състав приема от
така събраните писмени доказателства, че безспорно подсъдимия е със статут на
лице, което не е осъждано, тъй като по отношение на него са настъпили
съответните реабилитационни срокове. От приложената Актуална справка за
съдимост, както и от останалите писмени доказателства по делото е видно, че
подсъдимия е бил осъждан само един път по НОХД № 283/2011 г. по описа на МРС,
като му е наложено наказание „Пробация” в размер на десет месеца, както и седем
месеца Лишаване от право да управлява МПС. Съответно споразумението, имащо сила
на присъда е влязло в законна сила на 04.07.2011 г., а наказанието седем месеца
Лишаване от право да се управлява МПС е изтърпяно на 11.11.2011 г., а
наказанието „Пробация „ е изтърпяно на 12.05.2012 г., т.е. към 12.05.2014 г. е
налице настъпила абсолютна реабилитация по силата на чл.88а ал.1, вр. с чл.82
ал.1 т.5 от НК. Безспорно към момента на извършване на настоящето деяние
подсъдимия е с чисто съдебно минало. От престъплението не са причинени
имуществени вреди. Личността на подсъдимия не разкрива висока степен на
обществена опасност и поправянето и превъзпитанието му, могат да се постигнат с
налагане на Административно наказание по реда на чл.78а НК, който се прилага
императивно. Това следва да бъде ГЛОБА в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, платими
в полза на Държавата. Размерът на глобата бе съобразен с имотното състояние на
подсъдимия, с доходите и семейните му задължения, а именно – неженен,
безработен, без странични доходи и имущество. Аргументите обусловили
минималният размер на санкцията са и невисоката степен на обществена опасност
на дееца и деянието, както и чистото
съдебно минало.
Затова и съобразявайки се с
разпоредбата на чл.78а ал.1 НК, съдът освободи подсъдимият от наказателна отговорност и му наложи
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в
размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА, платими в полза на Държавата.
Със своя съдебен акт съдът осъди
подсъдимия да заплати на тъжителката направените от последната разноски в
размер на 512 лева. Направените по делото разноски представляват адвокатски
хонорар и такса за завеждане на делото.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: