Решение по адм. дело №797/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118 и сл. от .

Образувано е по жалба на Д. Т. Р. срещу Решение № 2153-15-47 от 20.03.2025г., издадено от Директора на ТП НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба № 1012-15-78 от 26.02.2025г. на Д. Р. срещу Разпореждане № **********/Протокол № Р01010 от 30.01.2025г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП НОИ – Пловдив.

В жалбата и в уточняваща молба към нея се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че жалбоподателката няма вина за по-късната начална дата на възобновяване на пенсията, доколкото твърди, че уведомлението за подновяване на решението на ТЕЛК е изпратено на адрес, на който Д. Р. не живее към момента, вместо съобщението да бъде изпратено по настоящ адрес. Възразява се, че жалбоподателката няма вина и за това, че близо четири месеца РЗИ Дупница нямат невролог в екипа си. Моли за отмяна на обжалваното Разпореждане № **********/Прот. № Р01010/30.01.2025г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП НОИ – Пловдив.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт В.-М., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадено Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2112-15-1725 от 10.10.2018г. (л.11), с разпореждане № **********/Протокол № N01453 от 23.11.2018г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, Д. Р. е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 10.10.2018г.

С Експертно решение № 3644 от заседание № 136 от 22.08.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив“ АД, на лицето е извършено първоначално освидетелстване по документи и е определена 50% трайно намалена работоспособност за срок от 2 години – до 01.08.2020 г. Началната датата на инвалидизацията е 15.06.2018 г.

След преосвидетелстване от ТЕЛК към УМБАЛ "Пловдив“ АД е постановено Експертно решение № 90408/152/31.08.2022г. на ТЕЛК при УМБАЛ “Пловдив" АД – Пловдив, с което работоспособността на Д. Р. е оценена на 75 % трайно намалена за срок от 2 години – до 01.08.2024г.

Постъпило е заявление от Д. Р. с вх. № 162024090440686/04.09.2024 г. до ТЕЛК, чрез РКМЕ гр. Пловдив, същата да бъде преосвидетелствана поради изтичане на срока на последното експертно решение. (л.98).

С експертно решение № 90101/10/15.01.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕООД - гр. Дупница при преосвидетелстване на Д. Р. е определена 75 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане, дата на инвалидизиране - 15.06.2018 г., срок на определената трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане - пожизнен.

С решение № 00940/21.01.2025 г. Медицинската комисия при ТП на НОИ-Пловдив е потвърдила експертно решение № 90101/10/15.01.2025г. (л. 96)

Поради просрочие на преосвидетелстването с Писмо изх. № 1012-15-78#1,2 от 28.08.2025г. Директорът на ТП на НОИ е изискал ТЕЛК към МБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕООД - гр. Дупница да се произнесе какви са причините за по-късното преосвидетелстване на лицето с ЕР № 90101 10/15.01.2025 г.

В отговор, с удостоверение вх. № 1012-15-7843/17.03.2025г., председателят на ТЕЛК към МБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕООД - гр. Дупница уведомява, че лицето Д. Р. е с ЕР, валидно до 01.08.2024г., а има подадено заявление за преосвидетелстване на 04.09.2024г. Посочено е, че „…Закъснението за забавянето е по вина на лицето, но поради липса на специалист-невролог, ТЕЛК Дупница извършва преосвидетелстването по-късно, като нарушава установения срок от 3 месеца след входиране на заявлението…“ (л.103).

С разпореждане № ********** /Протокол № Р01010 от 30.01.2025г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 75 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ и 30, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, считано от 15.01.2025 г. е възобновена и определена в същия размер личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д. Т. Р.. (л.6).

Разпореждането е оспорено по административен ред, относно датата, от която е възобновена пенсията за инвалидност на жалбоподателя, като е потвърдено с обжалваното Решение № 2153-15-47 от 20.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.

За да потвърди обжалваното Разпореждане решаващият орган се е позовал на разпоредбите на чл. 101б от Закона за здравето, като е изложил мотиви, че в посочената законова разпоредба не е предвидено уведомяването на лицата от страна на РЗИ да се извършва с писмо с обратна разписка или по друг начин, чрез който да се удостоверява изпращането му, съответно получаването му, както и че законодателят въвежда срок, в който РЗИ е задължена служебно да уведоми лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване.

Прието е, че валидността на последното издадено експертно решение се удължава до издаване на ново експертно решение и с оглед на обстоятелството, че заявлението на Р. не е подадено в 3-месечния срок преди изтичане па определения в експертно решение № 90408/152/31.08.2022г. срок на ТНР/ВСУ - 01.08.2024г., законосъобразно с обжалваното разпореждане, личната й пенсия е възстановена от 15.01.2025 г., съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Формиран е извод, че неподаването на заявлението за преосвидетелстване в срока по чл. 101б, ал. 2 от 33, води до неприложимост на правилата за забава на медицинската експертиза.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка, както и тези, приложени в пенсионното досие на жалбоподателката, във връзка с отпускане на пенсията.

В хода на съдебното производство са представени от жалбоподателката решение на ТЕЛК от 2018г., 2020г. и 2022 г., както и писмо от РЗИ Кюстендил във връзка с твърденията й, че местоживеенето й е по настоящ адрес. Представено от РКМЕ Пловдив е и медицинското досие на Д. Р..

Представено и прието по делото е писмо с вх. № 11922 от 16.07.2025г. от Директора на РУ ЮЦР на „Български пощи“ ЕАД, гр. Пловдив, както и постъпил с вх. № 11783/14.07.2025 г. отговор от „Български пощи“ ЕАД, в който е посочено, че няма предадена препоръчана пратка с получател Д. Р., както и че след извършена проверка е било установено, че за периода от 01.03.2024 г. до 30.04.2024 г. в ПС гр. Несебър не е постъпвала в пощенска служба препоръчана пратка с получател Д. Р. (л.153, л.154).

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено следното:

Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "а" от КСО. Според цитираните норми пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.

Решението е издадено при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл. 117, ал. 5 от КСО вр. чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му. Производството по издаване на решението формално е съобразено – спазен е инструктивният срок за издаването му, предприети са действия по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателства, обсъдени са заявените възражения. Преценката на доказателствата, както и кореспонденцията между фактическите и правните основания за произнасянето са въпроси по съществото на спора, като за материалната и процесуалната законосъобразност на оспорения акт съдът ще изложи мотиви по-долу.

Потвърденото разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Според чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. В чл. 73, ал. 2 от КСО е предвидено, че пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността.

Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от КСО сочи, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й. Съгласно чл. 97, ал. 2 от КСО пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат, а според чл. 97, ал. 2, т. 2 от КСО – от датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване поради уважителни причини.

Във връзка разпоредбите на КСО е налице подзаконова регламентация в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), касаеща случаите на преосвидетелстване на лица, на които вече е отпусната пенсия по предходно експертно решение на ТЕЛК, чийто срок изтича.

В чл. 30, ал. 3 от НПОС е въведено правилото, че преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. В същата разпоредба е посочено, че когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. Аналогично изискване за служебно уведомяване от РЗИ на лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност се съдържа и в чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето.

В ал. 2 на същата норма е посочено, че когато лицата са подали заявление-декларация за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на срока на експертните им решения и от ТЕЛК не са установени видът и степента на увреждане/степента на трайно намалената работоспособност по заявлението, е налице забавяне в медицинската експертиза и се удължава валидността на последното издадено експертно решение до издаване на ново експертно решение. Принципът за служебно уведомяване е намерил продължение и в чл. 56, ал. 2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), според който регионалната здравна инспекция уведомява служебно лицата за необходимостта от редовно преосвидетелстване не по-късно от 4 месеца преди изтичане на определения в експертното решение срок на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.

Уведомяването на лицата се извършва чрез изпращане на писмо чрез лицензиран пощенски оператор или чрез изпращане на електронно съобщение на посочен от лицето електронен адрес. В чл. 30, ал. 4 от НПОС е регламентирано, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възстановява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната.

От фактическа страна не е спорно, че изплащането на отпуснатата на Д. Р. пенсия за инвалидност е възобновена от считано от 15.01.2025г. Няма спор и относно закъснялото иницииране на преосвидетелстването на лицето и съответно последващото издаване на експертното решение.

Спорът е правен и е концентриран върху началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване при възобновяването й, като значение в този смисъл има причината за по-късното подаване на документите за преосвидетелстване и наличието на вина при жалбоподателя.

Въпреки посоченото от ТЕЛК, че по-късното преосвидетелстване е по вина на жалбоподателката, настоящият състав намира, че не е изпълнено от страна на РЗИ задължението по чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ за служебно уведомяване на лицето.

Действително определеният процент трайно намалена работоспособност е със срок, посочен в ЕР. Знанието за крайния срок на определения процент ТНР обаче не е достатъчна предпоставка за предприемане на необходимите действия за преосвидетелстване.

Видно от представените по делото писмени доказателства, в това число писма от Български пощи, в периода 01.03.2024 г.-30.03.2024г. в ПС Несебър не е постъпвала препоръчана пратка с получател Д. Т. А. (л.155). Подобна информация се съдържа и в писмо от 15.07.2025 г. от Директора на РУ ЮЦР на „Български пощи“ ЕАД.

Наред с гореизложеното следва да бъде съобразено и изпълнението на условието за преосвидетелстване, съгласно чл. 30, ал. 3 от ПОНС, а именно след служебно повикване. Административният орган не е извършил проверка дали е спазена нормата на чл. 101б, ал. 1 от Закона за здравето, нито са представени доказателства за надлежно уведомяване в този смисъл. Видно от представените по преписката документи, уведомлението не е получено от Д. Р..

Задължението за служебно уведомяване за преосвидетелстване не е самоцел или просто възможност, оставена в преценката на РЗИ. То е последователно, системно и недвусмислено уредено в няколко нормативни акта и очевидно цели да обезпечи упражняването на правата на хората в неработоспособно състояние, поради здравословни проблеми, като им се сигнализира за срочното подаване на необходимите документи за редовно преосвидетелстване с оглед да няма прекъсване при получаването на пенсиите за инвалидност, които много често са единственият доход на такива лица.

В този смисъл са неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответния административен орган, възприето и в решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, че в разпоредбата на чл. 101б, ал.1 от ЗЗ не е предвидено уведомяването да е с писмо с обратна разписка или по друг начин, удостоверяващ получаването му. Няма как да се приеме, че лицето се счита за уведомено без надлежно получаване на съобщението за това. Правомощието на РЗИ за служебно информиране се явява гаранция за проявата на твърдяната активност.

Въпреки указаната доказателствена тежест, при липсата на ангажирани годни доказателства за на надлежно уведомяване, не може да се приеме, че вината за късното преосвидетелстване е на жалбоподателката.

В този смисъл е и съдебната практика, а именно: Решение № 1888 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2024 г., VI о.; Решение № 6166 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 486/2022 г., VI о.; Решение № 15858 от 21.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11042/2020 г., VI о.; Решение № 4802 от 02.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15819/2011 г., VI о.; Решение № 5936 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2014 г., VI о.; Решение № 3171 от 06.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15297/2012 г., VI о.; Решение № 5978 от 22.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1007/2008 г., VI о.

Като не са изследвали наличието на надлежно уведомяване по реда на чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ, респективно чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, пенсионният орган и Директорът на ТП на НОИ -Пловдив са постановили актовете си без да изяснят всички обстоятелства от значение за конкретния случай, в нарушение на изискването по чл. 35 от АПК. Последното от своя страна е довело до извеждане на неправилен извод, че вината за късното преосвидетелстване е на Д. Р..

На следващо място следва да се посочи, че изцяло в противоречие с целта на закона е прието, че по-късното преосвидетелстване на лицето е по негова вина и поради уточнението от ТЕЛК, че произнасянето на ТЕЛК към МБАЛ „Св. „Иван Рилски“ ЕООД след тримесечния срок е поради липса на невролог.

Недопустимо е да бъде прието, че поради липса на съответен специалист, лицето има вина и не му се следва възобновяване на пенсията.

Заедно с това следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ, която сочи, че когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това.

В случая причините за закъснението не са отбелязани в решението на ТЕЛК, а в последващо писмо от председателя на ТЕЛК от 17.03.2025г. Разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от НМЕ действително не съдържа изрично изискване от ТЕЛК да се произнася относно вината на лицето, респективно да преценява дали има уважителни причини за неявяването.

В хода на административното производство не е извършено установяване на причините, поради които е налице закъснение, респективно липсва преценка на органа дали същите са уважителни или не. Административните актове следва да се издават след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на конкретния казус. Изясняването на причините за късното подаване на документите е от съществено значение за правилността на постановения акт, тъй като при установяване на уважителни причини, следва да се приложи правилото на чл. 97, ал. 2, т. 2 от КСО и пенсията да бъде възстановена от датата на прекратяването й.

Пенсионният орган обаче, съгласно изискването на чл. 30, ал. 3, предл. 3 от НПОС, би следвало да съобрази дали закъснялото преосвидетелстване е по вина на лицето или не е. В чл. 30, ал. 4 от НПОС се съдържа изразът "уважителни причини", като липсата им е условие за прилагане на разпоредбата. В един различен смисъл, преценката за наличието на виновно поведение, като форма на субективно отношение към евентуално извършено нарушение от едно лице, би било предмет на друг вид производство /административно-наказателно/, и то само ако такова е законодателно уредено, а в случая не е така. (В този смисъл Решение № 6398 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14315/2019 г., VI о.; Решение № 1888 от 26.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11843/2024 г., VI о).

В Решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив и в потвърденото с него разпореждане не се съдържат фактически констатации относно наличието на "неуважителни причини" по смисъла на чл. 30, ал. 4 от НПОС. Предвид липсата на доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл. 30, ал. 4 от НПОС не е имало и основание за неговото приложение.

Всички тези обстоятелства имат отношение за преценката относно наличието на уважителни/неуважителни причини за забавянето и те не са съобразени при постановяване на процесното решение и потвърденото с него разпореждане.

Редът и условията за извършване на експертиза на работоспособността /временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност/, на вида и степента на увреждане, са уредени в чл. 101 и сл. от Закона за здравето, в Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и в Наредбата за медицинската експертиза. Целта на закона е лицата с намалена трудоспособност да бъдат подпомагани, когато отговарят на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като тези средства служат за покриване на основни потребности, като в случая оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия. Писменото уведомяване на оспорващия за необходимостта от редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия е, за да може същият да подаде в срок необходимите документи, с оглед непрекъсване получаването на пенсията, каквато очевидно идея има законодателят с въвеждането на задължението за служебно уведомяване по чл. 101б, ал. 1 от ЗЗ и чл. 56, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Нещо повече, въпреки че Д. Р. е изпратила изискуемите документи за преосвидетелстване на 04.09.2024 г. до ТЕЛК РКМЕ, гр. Пловдив, то произнасянето по тях датира едва от 15.01.2025г. – повече от 4 месеца след входирането им. Забавянето на произнасянето е станало поради липса на съответно медицинско лице – специалист.

Вместо лицето да не търпи неблагоприятни последици от тези действия на органите, каквато е идеята и целта на закона, Р. е принудена да понесе такива с оглед посочването, че преосвидетелстването е забавено по нейна вина, поради което и пенсията й е възобновена едва от 15.01.2025г., което е в противоречие с целта на закона и е житейски неоправдано.

Целта на закона е лицата с намалена трудоспособност да бъдат подпомагани, когато отговарят на условията за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като тези средства служат, за да се покриват основните потребности на нуждаещия се.

Приемането на изменението на чл. 101б. ал. 1 от Закона за здравето очевидно е, че когато лицето няма вина за забавата при преосвидетелстване, то да продължи да получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване, независимо, че не е постановено ново ЕР.

От жалбоподателката не са претендирани разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Т. Р., [ЕГН], адрес: с. Маноле, [улица], Решение № 2153-15-47 от 20.03.2025г., издадено от Директора на ТП НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба № 1012-15-78 от 26.02.2025г. на Д. Р. срещу Разпореждане № **********/Прот. № Р01010 от 30.01.2025г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП НОИ – Пловдив.

ВРЪЩА административната преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в двуседмичен срок от получаването на преписката.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, с касационна жалба.