Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1399
гр.Бургас, 23.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №3148 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на П.А.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление №17-0769-001448/23.05.2017г., издадено от Р. Т. П. на длъжност
началник група към ОДМВР, Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.25 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 200,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се аргументи в тази насока. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата.
За административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседания не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На 16.03.2017г. около 08:48
часа в гр.Бургас на ул.“Оборище“ срещу №109, при извършване на маневра - завой
на дясно, жалбоподателят - П.А.А., ЕГН: **********, удря с управлявания от него
товарен автомобил - Киа Соренто с peг. № ***,
собственост на С.Д.А., с ЕГН: **********, паркирания в дясно от него лек
автомобил Тойота Рав 4 с рег.№ ****. В следствие на ПТП-то настъпват минимални
материални щети по двете превозни средства. АНО приема, че с горното деяние
жалбоподателят е допуснал нарушението както следва:
1) предприемайки маневра,
създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях - ПТП,
с което виновно е нарушил чл.25, ал. 1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая се установи, че освен водача, управлявал товарен автомобил Киа Соренто с peг. № ***, не е имало други участници в движението, тъй като увредения автомобил е бил паркиран. Съгласно на §6, т.28 от ДР на ЗДвП «участник в движението» е лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя /напр.водачи, пътници, пешеходци или лица, работещи на пътя/, но не и паркиран лек автомобил. Следователно при извършването на маневрите, довели до ПТП, обективно не е имало как водачът, управлявал Киа Соренто с peг. № ***, да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението при положение, че такива не е имало, и в този смисъл да наруши чл.25, ал.1 от ЗДвП. Освен горното по делото не се установи водачът на Тойота Рав 4 с рег.№ **** да се е намирал действително в него, като твърденията в тази връзка на жалбоподателя се явяват недоказани и изолирани.
Нарушението на А. е следвало да се квалифицира само по чл.179, ал.2 от ЗДвП, тъй като тя поради неспазване на дистанция от странично паркирания на улицата л.а. Тойота Рав 4 с рег.№ А7534МС, който не е участник в движението по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП/ е причинил пътнотранспортно произшествие. Налице е съществено разминаване между фактите и посочената от актосъставителя и АНО като нарушена от А. законова разпоредба, което не дава възможност на нарушителя да разбере в какво точно нарушение е обвинен и да се защити ефективно.
Отделно от горното, в случая се касае за извършено ПТП с
настъпили материални щети, които съставляват съставомерен елемент и следва да
намерят израз в обстоятелствената част на НП като бъдат индивидуализирани. В
случая АНО се е задоволил да посочи единствено, от ПТП-то са настъпили
„минимални материални щети по двете МПС-та“, но не е посочило, какви всъщност
са те. Видът и характера на щетите предполага извършването на преценката за
маловажност по чл.28
от ЗАНН, поради което липсата на описание на всички признаци на
административното нарушение, представлява нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и води до незаконосъобразност на НП, обуславяща неговата
отмяна. /в този смисъл и практиката на касационния съд - Решение №1833 от
8.11.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 2300/2017г./
Съдът намира и че в случая е приложим
института на "маловажен случай" по смисъла на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС
преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.
28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната
дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в чл.93,
т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93,
т.9 от НК, „маловажен случай“ е този, при който извършеното деяние,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б.“а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая, в резултат на извършеното
нарушение както е посочил самия АНО в АУАН са настъпили „минимални материални
щети“, като може да се приеме, че вина за същото е имал и другия участник в
същото, доколкото в съдебно заседание актосъставителят заяви, че той е бил
паркирал неправилно, за което му е бил съставен и електронен фиш. В същото време по преписката липсват данни за
предходни допуснати от жалбоподателя нарушения на правилата на ЗДвП, което
обосновава извода за ниска обществена опасност на деянието и дееца и обосновава
приложението разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №17-0769-001448/23.05.2017г., издадено
от Росица Тодорова Паязова на длъжност началник група към ОДМВР, Бургас, с-р
Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя - П.А.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.