Р Е Ш Е Н И Е
№319
гр. Добрич, 23.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично
заседание на втори юли, две
хиляди и деветнадедесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 126 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вр. чл. 27,
ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделдсите производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013 г., наричана за
краткост Наредба № 9/03.04.2009г.
Образувано е по жалба на П.К.Ж. ***, починал и заместен в хода на процеса от своите
правоприемници, малолетните К.П.Ж. и К.П.Ж.,
действащи чрез законния си представител и майка, М.Г.К., срещу Акт за установяване на публично вземане ( АУПДВ) № 08/112/00322/3/01/04/01 от 20.12.2018
г., издаден от директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Варна, с който на жалбоподателя е:
1/ отказано изплащане на финансова помощ в размер на 24 446 лева,
представляваща второ плащане по Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008 г.;
2/ прекратен е Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008 г. за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на
млади фермери" на основание чл.33, ал.1 от Наредба № 9/2008 г.;
3/ определено е подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 24 446 лева, представляващи първо плащане по Договор №
08/112/00322 от 14.11.2008 г. като е посочено, че тази дължима сума е
прихваната от СЕПП за 2012 г. на
стойност 16 707,77 лева с дата на погасяване 18.02.2013 г., от СЕПП за
2012 г. в размер на 568,34 с дата на погасяване 29.04.2013 г. от СЕПП (без
фин.дисциплина- 0%) за календарната 2013 г. в размер на 9935,67 лева с дата на
погасяване 29.01.2014 г.
В жалбата са изложени доводи за нищожност, алтернативно за
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Нищожност се претендира поради това, че
Уведомително писмо с изх. № 02/080/6500/988 от 16.05.2016 г., с което били
прихванати сумите от СЕПП за кампания 2012 г. било отменено с влязло в сила Решение
№ 3 от 12.01.2017 г. по адм.д. № 415/2016 г. на Административен съд - Добрич и
че отказът за заявка по второто плащане следвало да се извърши от изпълнителния
директор на ДФЗ. Алтернативно са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения АУПДВ поради липса на ясно изложение на фактическите и правните
основания за издаването му, съществени процесуални нарушения, противоречие с
материалния закон и неговата цел. Иска се актът да бъде отменен, а преписката
да се върне на органа с указание да върне прихванатата сума. В съдебно
заседание чрез адв.З.М., оспорващите заявяват, че поддържат жалбата по подробно
изложени съображения в писмени бележки и претендират присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Областна
дирекция “Земеделие“ – Варна, чрез процесуалния си представител старши
юрисконсулт Десислава Бонева-А. оспорва жалбата като неоснователна и моли
същата да бъде отхвърлена. Изразява подробно мотивирано становище за законосъобразност
на оспорения АУПДВ в писмени бележи по делото. Моли в полза на ответника да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, след като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени
доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК
от надлежна страна, адресат на ИАА, имащ право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
От фактическа страна се установява, че на 14.11.2008г. страните по делото са сключили Договор №
08/112/00322/2008 за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на
стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (л.38 и сл.). Съгласно предмета на договора по чл.1
ДФ “Земеделие“ (ДФЗ) е предоставил на
жалбоподателя П.Ж. безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 982 лева за
изпълнение на инвестициите, дейностите и целите, описани в Приложение № 1 към
договора по одобрен от Фонда проект № 08/112/00322. Съгласно предвидените в
одобрения бизнес-план инвестиции жалбоподателят е следвало да закупи общо 300
дка земеделска земя като през първата година - 150 дка на стойност 22 500 лв. и през втората
година 150 дка на стойност 22 500 лв. Жалбоподателят се е задължил да извърши
инвестициите в срок до 12.11.2011г., съгласно т.3.1 от Договора.
По делото страните не спорят, а и от приетите
писмени доказателствата се установява, че жалбоподателят е
извършил тези инвестиции през периода 12.12.2011 – 24.06.2015г., т.е. след установения
в т.3.1 от договора срок за изпълнение.
В заключението си вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (стр.2- 3 от заключението), изброява извършените от
жалбоподателя инвестиции: на 12.12.2011г. закупени 92,004 дка на стойност 12 417, 84лв.; на 29.05.2014г. –
125,001 дка от 250 000 лв.; на 25.06.2014г.- 25 дка от 40 000 лв.; на
09.07.2014г.-20,004 дка от 30 000 лв.; на 14.07.2014г. – 12 дка от 19 200 лв.;
на 04.09.2014г. - 107,993 дка от 100 000 лв.; на 24.06.2015г. – 14,582 дка от
24 000 лв.
Общо жалбоподателят е закупил през
периода 12.12.2011 – 24.06.2015г. 396,584 дка за общата сума от 475 614,84 лв. В одобрения
Бизнес- план по т.4.21 от договора са предвидени инвестиции за покупка на 300
дка земеделска земя. Жалбоподателят е направил и инвестиции на 11.10.2011г. за
закупуване на селскостопанска техника-
дискова брана Мадара на стойност 7980 лева.
Съдът кредитира изготвеното заключение, което не бе оспорено от страните
и което кореспондира напълно с писмените доказателства.
От данните по делото се установява също, че жалбоподателят е получил първо плащане по договора в
периода от 13.01.2009 - 10.02.2009 г., което е било в размер на 24 446 лв., видно от
писмо за оторизация на плащането от 26.01.2009г. и от Справка за извършени
плащания за периода и от уведомително писмо.
На 11.10.2011г. П.Ж. е поискал (л.271) от ДФ“Земеделие“ промяна на инвестицията за закупуване на
земеделска земя, поради високите цени, ниските данъчни оценки и липса на
продавачи с банкова сметка. ***ето - за закупуване на селскостопанска техника –
дискова брана. Представил е и договор за покупко-продажба, приемо-предавателен
протокол и фактура за извършено плащане на 11.10.2011г., че е закупил дискова
брана на стойност 7 980 лв. (л.276-280)
В отговор на това искане е
издадено УП с изх. № 01-033-6500/55 от 15.02.2012г., (л.266), че е необходимо
да се представят документи, доказващи извършени разходи на обща стойност 3000
лв. преди крайния срок по т.3.1 от договора. С писмото ДФЗ е поискал
представяне на документи за закупуване и на останалите 207,996 дка от
одобрената инвестиция, общо от 300 дка и документи, доказващи извършени разходи
най-малко на стойност левовата равностойност на 3 000 евро.
Извършена е повторна проверка на
заявката за второ плащане и на 14.03.2012 служител на ДФЗ- Варна е
изготвил докладна записка (335), с която е поискал правно становище.
В становище на отдел „Правен“ на ДФЗ от
21.04.2012г. (л.338) е прието, че жалбоподателят не е
изпълнил т.3.1 от договора, което по силата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 9 и
т.4.4, б.“а“ от договора било основание да се откаже второ плащане. Препоръчано
е сключеният договор да се прекрати чрез развалянето му на основание чл.87,
ал.2 от ЗЗД, чл.33, ал.1 от Наредба № 9 и т.4.7 от договора.
На 02.05.2012г. е издадено уведомително
писмо за анулиране на задължение по договор ( л.342) и е изготвен Доклад за нередност № 10 ( л.345 и сл.), в който е прието, че
извършените инвестиции са извън срока по договора в 3.1.
Заявката за второ плащане е отхвърлена с
Уведомително писмо № 2/02.05.2012г. (л.348), оспорено с жалба на 11.05.2012г., постъпила при ответника на
27.06.2012г.
По оспорването е било образувано адм.д. № 415/2016 г. по описа на
Административен съд –Добрич, прието като доказателство по настоящото дело с протоколно
определение от 04.06.2019 г.
От доказателствата по адм.д. №
415/2016 г. е видно, че с Покана за доброволно изпълнение от
10.05.2012г. (л.186,т.І) жалбоподателят е бил приканен да върне сумата от 24
446 лв., получена като първо плащане, поради нарушение на договора, изразяващо
се в неизпълнение на всички инвестиции, предвидени в одобрения бизнес-план,
съгласно т.4.21 и липса на инвестиция на стойност най-малко 3 000 лв., съгласно
т.22 от договора.
В отговор на поканата (л.188-189 от адм.д. № 415/16), постъпил в ДФ
„Земеделие“ на 31.05.2012г.,
жалбоподателят възразил срещу горните констатации на административния
орган, като е посочил, че е обжалвал УП от 02.05.2012г., с което му е отказано
второто плащане по договора и че на 11.10.2011г. е извършил инвестиция на
стойност 7 980 лв. за закупуване на дискова брана. Поискал е извършване на
второто плащане по договора, тъй като е закупил 92, 004 дка земеделска земя. е
изпълнил условието да последното да е било обжалвано. Видно от писмо на
административен директор при ДФ“Земеделие“ - Варна от 07.06.2012г. възраженията
на жалбоподателя са отхвърлени.
Видно е, че с оспореното по адм.д. № 415/2016 г. Уведомително
писмо, ответникът е направил изрично
волеизявление за разваляне на договора по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД, а така
също и изявление за прихващане на получената от жалбоподателя като първо
плащане сума по договора в размер на 24 446 лв. с вземания, които същия има да
получава от ДФЗ по Схемите за единно плащане на площ за кампания 2012г. и за
2013г. Прихващането е извършено в
размер на 17 276,11 лв. по Схемата за
единно плащане на площ за кампания 2012г., и по
Схемата за единно плащане на площ за кампания 2013г. на жалбоподателя е
оторизирана сума в размер на 21 197, 54 лв., от която ДФЗ е удържал 9 935,67
лв. И двете суми са удържани въз основа на Доклада за нередност с №
10/02.05.2012г.
Уведомителното писмо за разваляне на договора и прихващане е отменено с
Решение № 3 от 12.01.2017 г. по адм.д. № 415/2016 г. на Административен съд
–Добрич, което е влязло в сила на 17.07.2017 г., когато е оставено в сила с
Решение № 9435 от 17.07.2017 г. по адм.д. № 2508/2017г. по описа на ВАС, ІV
отд.
С влязлото в сила решение административната преписка е върната на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София за ново
произнасяне.
По повод това с Докладна записка от 20.06.2018 г. директорът на дирекция
„Правна“ при ДФЗ (л.565) е дал указания на директора на ОДЗ-Варна да предприеме
конкретни действия по изпълнение на съдебното решение след връщане на
преписката.
Настоящото административно производство е образувано на 08.08.2018 г., когато директорът на
ОДЗ-Варна, А.И., в изпълнение на указания, дадени с Докладна записка от
20.06.2018 г. на директорът на дирекция „Правна“ при ДФЗ (л.565), е издала
Писмо за откриване на производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане (л.350 от настоящото дело). Директорът на ОДЗ- Варна
е обосновал компетентността си със Заповед № 03-РД/286 ОТ 01.02.2017 г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, представена на л.564.
На 03.09.2018 г. П.Ж. е подал възражение срещу писмото в ОДЗ-Варна.
На 27.08.2018 г. е издадено второ писмо до жалбоподателя, с идентично
съдържание (л.362), връчено на 05.09.2018 г. на пълномощник на жабоподателя. И
срещу това уведомление П.Ж. е подал възражение, постъпило в ДФЗ на 14.09.2018
г.
На 20.12.2018 г. е издаден оспореният в настоящото производство Акт за
установяване на публично държавно вземане № 08/112/00322/03/01/04/01. АУПДВ е
връчен на 02.01.2019 г. Жалбата срещу него е постъпила на 15.01.2019 г.
От правна страна, съдът намира жалбата за неоснователна, тъй като
издаденият АУПДВ не страда от визираните в нея пороци.
По възражението за нищожност на основанието по чл.177, ал.2 от АПК
Актът за установяване на публично държавна вземане не е постановен в
противоречие с влязлото в сила Решение № 3/ от 12.01.2017 г. по адм.д. № 415/2016 г. на Административен съд –Добрич.
Напротив, актът е издаден при съобразяване на указанията на съда, дадени в
т.ІІІ.5 от решението. От мотивете на цитираното решение е видно, че спорът
между страните е изяснен напълно от фактическа стрна, а преписката е върната на
административния орган с цел да издаде административен акт в съответната форма,
в който да посочи изрично ясно и изчерпателно всички фактически и правни
основания. Видно от съдържанието на АУПДВ тези указания са изпълнени.
Компетентност на издателя на акта
Процесният АУПДВ има за предмет
установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващата за
възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено нормативно
задължение по чл. 8, ал.1, т.1 и т.4 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Това вземане по своя
характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в
съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, според който текст публични са
вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от
европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално
съфинансиране. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП
гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия
за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а
съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на
ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 от
ЗПЗП). Горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 от
ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на
процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно
вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по
реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния
закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от
ръководителя на съответната администрация (чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК). В специалния закон, ЗПЗП, не е регламентирана процедурата за установяване на
публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава
актовете с такова съдържание. Поради това, съобразно предписанието на чл. 166,
ал. 2, предл. 2 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, ръководителят на съответната
администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд
"Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за
установяване на публични държавни вземания. Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"
може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда съобразно териториалната им компетентност.
За установяване на компетентността на
органа-издател на процесния АУПДВ от страната е представена Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" (л.564) за делегиране на правомощия на директорите на
областните дирекция на ДФЗ в съответствие с териториалната им компетентност да
издават актове сред които и актове за установяване на публични държавни
вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ
по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от програмата
за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., вр. с установени неспазвания
на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по
повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ
по мярка 112.
Издаденият акт е материално и
процесуално законосъобразен.
Разглеждания случай попада в хипотезата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., според който текст в случай, че ползвателят на
помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със
законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя на помощта.
Спор
по фактите, установени и изложени в процесния АУПДВ, липсва. Установено е, че към датата на изтичане
на договорения между страните срок, 12.11.2011 г. по .3.1 от Договора,
жалбоподателят не е осъществил инвестициите по одобрения бизнес-план. Затова правилно и въз основа на
действащите правила на Наредба № 9/03.04.2008 г. е пристъпено към установяване на публичното вземане чрез издаване на
АУДПВ.
При издаване на АУПДВ административният орган е изпълнил указанията на
първоинстанционния съд, дадени при връщането на преписката за ново произнасяне
в мотивите на решението по адм.д. № 415/2016 г. по описа на Административен съд
Добрич, възприети и в мотивите на решението на касационната инстанция, като е
мотивирал с посочване на конкретни фактически и прави основания решението си да
иска връщане не вече предоставената помощ (което е извършено чрез прихващане),
да откаже второто плащане по договора, като е посочил и основанията за
прекратяване на сключения договор. Изложените в АУПДВ мотиви са ясни и точни
като установените в административното производство факти напълно съответстват
на дадената им правна квалификация.
В настоящото производство не се представят доказателства, които да
установят нещо различно от установеното в мотивите на оспорения АУПДВ.
Процесуални нарушения не са допуснати. Оспорващият е бил два пъти уведомяван
за започване на производството по издаване на АУПДВ като съответно е подал и
две възражения.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че административният орган е
следвало да се съобрази с направеното от земеделския производител искане за
замяна на инвестицията. Действително в наредбата е предвидена такава
възможност, но замяната на инвестицията може да се извърши само по постигнато
съгласие между страните, което се обективира в сключване на анекс към договора.
Съгласно чл.28, ал.1 от Наредба № 9/2008г., ползвателят на помощта може да
подаде искане за промяна на договора в РА съгласно приложение № 6, но не
по-късно от седем месеца преди изтичане на срока по чл. 27. В случай че
искането за промяна на договора касае изменение на заложените инвестиции по чл.
14, ал. 2, включително и изменение на периода за проверка на изпълнението на
бизнес плана, искането трябва да бъде подадено не по-късно от два месеца преди
изтичане на срока по чл. 7, ал. 1. Направеното от жалбоподателя на 11.10.2011г. искане за
промяна на инвестицията, основано на горепосочената норма и представените от
него документи за извършена инвестиция за закупуване на селскостопанска
техника, действително не е разгледано от административния орган, тъй като не е
направено в предвидената от наредбата форма по Приложение 6, с което
оспорващият е бил длъжен да се съобрази.
По горните съображения съдът намира, че оспореният в настоящото
производство АУДПВ е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните
норми и целта на закона. Липсват основания за отмяна на административния акт,
което налага отхвърляне на жалбата.
Разноски
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответната страна се следват направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Ж. бивш жител ***, заместен в
производството от своите наследници, жалбоподателите К.П.Ж. и К.П.Ж., действащи
чрез законния си представител и майка, М.Г.К., срещу Акт за установяване на
публично вземане ( АУПДВ) № 08/112/00322/3/01/04/01 от 20.12.2018 г., издаден
от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Варна.
ОСЪЖДА М.Г.К., ЕГН ********** от гр.Варна, в качеството й на законен
представител на жалбоподателите, К.П.Ж. и К.П.Ж. да заплати на Областна
дирекция „Земеделие“ –Варна сумата от 100 лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: