Решение по дело №78/2023 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 29
Дата: 3 май 2023 г. (в сила от 3 май 2023 г.)
Съдия: Светослав Иванов Иванов
Дело: 20234150200078
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Свищов, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Административно
наказателно дело № 20234150200078 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 58Д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Р. А., ЕГН: **********, *****, срещу
Наказателно постановление (НП) № 23-0352-000115/20.03.2023 г. на
Началника на РУ – гр. Свищов към ОД на МВР – гр. Велико Търново , с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена
„глоба“ от 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
м., поради това че бил извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а на
основание Наредба № Iз-2539/1712.2012 г. на министъра на вътрешните
работи са – му отнети 10 контролни точки. Бланкетно в жалбата се твърди,
че НП е неправилно и незаконсъобразно, тъй като жалбоподателят не бил
виновен.
В о. с. з. на 27.04.2023 г. процесуалният представител на З. Р. А. – адв.
Б.Г. развива следните доводи:
Първо, случаят бил „явно маловажен“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на
ЗАНН, при което издаденият АУАН бил незаконосъобразен, тъй като на
жалбоподателя следвало да се наложи глоба с фиш, но това не било сторено:
чл. 39 ЗАНН.
Второ, била налице хипотеза на чл. 9, ал. 2 НК, която се прилага в
административно-наказателния процес на общо основание чл. 11 ЗАНН, с
оглед на добрите характеристични данни, липсата на вредни последици от
деянието, управлявал е мотоциклет за кратко разстояние и това че З. Р. А. е
бил с каска и би могъл да избегне полицейската проверка, ако е искал.
Трето, твърди се, че административното нарушение не било извършено
виновно от жалбоподателя. Макар и нарушението (чл. 140, ал. 1, във вр. с чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП) да можело да бъде извършено и при непредпазливост, и
1
при умисъл (чл. 11 ЗАНН, във вр. с чл. 11 НК), З. Р. А. в случая нямал вина,
защото регистрационните табели на този тип мотоциклети се поставяли под
калника му, но той в случая бил „задръстен с кал“ и нямало как да се
установи има, или не, такъв номер. Освен това жалбоподателят нито е бил
длъжен, нито е могъл да провери има ли такъв номер.
С оглед на изложеното З. Р. А. моли СвРС да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно.

СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това
страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по
същество, жалбата е неоснователна.

ПО ФАКТИТЕ:

На 15.02.2023 г. в 15 ч. в с. Горна Студена, общ. Свищов по ул.
„Седемнадесета“, пресичайки ул. „Петнадесета“ в посока към ул. „Втора“, З.
Р. А. е управлявал мотоциклет „Хонда CRF 450 R“ с номер на рамата: *****,
собственост на И.Г. И. от същ. село. Мотоциклетът е бил без регистрационна
табела и не е бил регистриран по надлежния ред в РБ, тъй като служителите
на КАТ – гр. Велико Търново са отказали на И. И. да го регистрират, понеже
мотоциклетът няма светлини за завИ.е (мигачи). Действията на А. са
констатирани от мл. автоконтрольор М. И. К., който е съставил АУАН №
552338/15.02.2023 г. Свидетели на нарушението (очевидци) са били И. П. П. и
С. Т. И. (двамата служители на РУ – гр. Свищов). З. Р. А. е дал писмени
обяснения на 15.02.22023 г., в които е заявил, че е искал да пробва
мотоциклета и евентуално да го купи, но се уговорили да го пробва извън
село, защото: „мотор[ът] е крос[ов] и не подлежи на регистрация“. З. Р. А.
е посочил още и следното: „Мотор[ът] ми е известно, че не може да се
движи по път и за целта щях да го прекарам с платформа.“
Административно-наказателното производство е било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН от Началника на РУ – гр. Свищов с мотивирана
резолюция № 23-0352-М000008 от 16.02.2023 г.,, а материалите са били
изпратени на ТО – гр. Свищов към ВТРП, тъй като деянието би могло да
съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 24.02.2023 г. на ТО – гр.
Свищов е прекратено БП № 75/2023 г. по описа на РУ – гр. Свищов поради
малозначителност на деянието: чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 и чл. 9, ал. 2 НК.
След което било издадено настоящето НП № 23-0352-000115/20.03.2023 г. на
Началник РУ МВР – гр. Свищов, с което е прието, че З. Р. А. е управлявал
МПС, без да е било регистрирано по надлежния ред – нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП. За това нарушение на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя НО е наложил минималните административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 м. Недоволен от НП, А. е подал въззивна жалба срещу него, по повод на
която е образувано настоящето производство пред СвРС.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния
анализ на всички доказателства и доказателствени средства по делото: НП №
23-0352-000115/20.03.2023 г. на Началник РУ МВР – Свищов; АУАН №
2
552338/15.02.2023 г., докладна записка УРИ 352р-2946 от 16.02.2023 г.,
обяснение от 15.02.2023 г., мотивирана резолюция № 23-0352-М000008 от
16.02.2023 г., писмо от ВТРП от 14.03.2023 г., Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 24.02.2023 г., справка за нарушител/водач,
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; разпита на свидетелите: М. К., И. П., С.
И., И. И. и обясненията на З. А.. Доказателствената съвкупност е еднопосочна
и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на отделните
доказателства и доказателствени средства, с изключение на обстоятелството,
което А. заявява в о. с. з., а именно, че не е знаел, че мотоциклетът е бил без
регистрационна табела. Съдът намира, че обясненията на жалбоподателя
освен доказателствено средство са и средство за защита, при което в тази им
част не следва да се кредитират обясненията на А.. Чрез тях той иска да се
екскулпира. Районният съд намира обаче, че следва да се даде вяра на
писмените обяснения на А. от 15.02.2023 г., в които той е признал, че е знаел,
че мотоциклетът не подлежи на регистрацията, защото е кросов мотор.

ПО ПРАВОТО:

При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от наказващия орган (НО), и то не в рамките на
подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107,
ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 2
ЗАНН; НП също му е връчено надлежно: чл. 58, ал. 1 ЗАНН. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.

Съдът намира за установено, че на 15.02.2023 г. в 15 ч. в с. Горна
Студена, общ. Свищов по ул. „Седемнадесета“, пресичайки ул. „Петнадесета“
в посока към ул. „Втора“, З. Р. А. е управлявал мотоциклет „Хонда CRF 450
R“ с номер на рамата: *****, собственост на И.Г. И. от същ. село, което МПС
не е било надлежно регистрирано и поради това е било без поставени
регистрационни табели. По този начин от обективна страна А. е осъществил
нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП: „По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.“

От субективна страна З. А. е действал виновно (чл. 11 ЗАНН, във вр. с
чл. 11, ал. 1 НК) при форма на вина – пряк умисъл (чл. 11, ал. 2 НК): Деецът е
знаел, че е противоправно по пътната мрежа на РБ да се управлява МПС,
3
което не е регистрирано по надлежния ред и няма регистрационни табели, но
въпреки това е искал и е извършил деянието. Интелектуалният и волевият
момент съдът установи посредством обясненията на А. от 15.02.2023 г., в
които е заявил, че: „мотор[ът] е крос[ов] и не подлежи на регистрация“, а
също и че: „Мотор[ът] ми е известно, че не може да се движи по път […].“
Въззивният съд не дава вяра на защитната теза на А. в о. с. з., че не
знаел, че мотоциклетът няма поставени регистрационни табели, респ. че не е
бил регистриран. Тези факти не кореспондират с останалия доказателствен
материал и в частност с обясненията на А. от 15.02.2023 г. Възражението на
адв. Г., че калникът на мотоциклетът бил „задръстен с кал“ и нямало как да А.
да установи има, или не, МПС регистрационни табели, е несъстоятелно,
защото сам А. е посочил в обясненията си от 15.02.2023 г., че му е известно,
че МПС не може да се регистрация в КАТ. Неоснователно е поради същото и
доводът на адв. Г., че А. нито бил длъжен, нито е могъл да провери имало ли е
МПС регистрационни табели: А. признава в обясненията си, че мотоциклетът
не можел да бъде регистриран в КАТ и че поради това няма регистрационни
табели.

За нарушението по чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП в чл. 175, ал. 3 ЗДвП са
предвидени кумулативни наказания: лишаване от право да се управлява МПС
за срок от 6 до 12 м. и с глоба от 200 до 500 лв. НО е определил двете
наказания към техния минимум. СвРС намира, че така определените
наказания са справедливи с оглед на това че водачът е управлявал МПС
сравнително кратко, оказал е съдействие на органите на МВР и известен в
работното си място с добро име.

Съгласно чл. 189з (нов – ДВ № 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
ЗДвП: „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г ЗАНН.“
Следователно ex hypothesis деянието на А. да се квалифицира като маловажен
случай в административно-наказателния процес (чл. 28 ЗАНН). При това
неоснователен се явява доводът на адв. Г., че била налице хипотеза на чл. 9,
ал. 2 НК, която се прилага в административно-наказателния процес на общо
основание чл. 11 ЗАНН, с оглед на добрите характеристични данни, липсата
на вредни последици от деянието, управлявал е мотоциклет за кратко
разстояние и това че З. Р. А. е бил с каска и би могъл да избегне полицейската
проверка, ако е искал.
Неприемливо е и съображението на адв. Г., че органът на МВР, който е
установил нарушението на място, следвало да накаже А. с глоба в размер на
не повече от 10 лв. (чл. 39, ал. 1 ЗАНН). Това е така, защото личността на
нарушителя А. разкрива едно трайно неуважение към правилата за движение
по пътищата. Видно от справката му на водач той е извършил редица
нарушения по ЗДвП, за които са му били съставени 13 АУАН и издадени 13
НП, с които е бил съотв. наказван (без да се брои настоящето деяние); както и
22 фиша и 5 ПАМ също за неправомерни действия по ЗДвП. Освен това А. не
проявява критичност към извършеното нарушение. Ето защо
превъзпитателната функция на административно-наказателната отговорност
(чл. 36, ал. 1, т. 1 НК) не би могла да бъде изпълнена, ако на А. се наложи
глоба в размер на 10 лв. По такъв начин той нито би се поправил и
превъзпитал, нито би се мотивирал да спазва законите в РБ.С оглед на
съвпадащите крайни извод на СвРС и НО издаденото НП се явява
4
законосъобразно и обосновано, което следва да бъде потвърдено, а
подадената жалба – оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0352-
000115/20.03.2023 Г. НА НАЧАЛНИКА НА РУ – ГР. СВИЩОВ КЪМ ОД
НА МВР – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП на З. Р. А., ЕГН: **********, *****, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП на жалбоподателя е наложена „ГЛОБА“ от 200 (ДВЕСТА) ЛЕВА и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6 (ШЕСТ)
МЕСЕЦА, поради това че бил извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а на
основание Наредба № Iз-2539/1712.2012 г. на министъра на вътрешните
работи са – му отнети 10 (ДЕСЕТ) КОНТРОЛНИ ТОЧКИ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5