Р Е Ш
Е Н И Е
№
………..…/……………………..… ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 554 по описа за 2019год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Е.В.Д.“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез адв.
Р.Д. ***/07.03.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 5000лв. за административно нарушение наказуемо по чл.414,
ал.3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и необосновано, навежда твърдения както за
допуснати съществени нарушения на процес. правила (АНО не се бил произнесъл по
възражението направено срещу акта, нарушена била и нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН), така и за такива на материалния закон (оспорва извършването на
нарушението) и моли съда да го отмени. В условията на алтернативност моли да
бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
В с.з. процес. представител на
въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НТП да
бъде отменено изцяло. Същият представя писмено становище в което по същество
излага доводи за недоказаност на адм.наказателното
обвинение.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява
становище, че нарушението за което е наложена санкция на въззивника е безспорно
доказано.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата
на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
На 21.02.2018 год. свидетелите Н. и М., както и други техни
колеги (всички служители на Дирекция „ИТ“ Варна), извършили проверка на
строителен обект „Делта Планет МОЛ“ – мултифункционален
търговски развлекателен комплекс, находящ се в гр.Варна, ЗПЗ УПИ VІІ-391, 847,
248, 1683, 1984, кв.39, в изпълнение на който строителен обект участие имало и
въззивното дружество.
По време на проверката свидетелите констатирали, че на
строителния обект работят множество работници. Един от работниците бил св. М.Р.Р., който към този момент поставял гипсокартон в една
от залите. Свидетелите провели разговор със св.Р., в който той заявил, че
работи за въззивното дружество от един месец, че има трудов договор, че
работното му време от 10:00ч. до 11:00ч. както и че трудовото му възнаграждение
е 40лв. на ден. Посочените данни били вписани от проверяващите в констативен
протокол, който бил подписан и от св.Р..
В хода на документалната проверка от страна на въззивника
бил представен ТД сключен със св. Р. на 22.02.2018год.
При тези факти св.Н. приел, на 21.02.2018год. въззивното
дружество е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр.
чл.1, ал.1 и чл. 61, ал.1 от КТ, тъй като в качеството си на работодател е
допуснало до работа св. Р. да изпълнява трудови функции на шпакловчик,
при определено работно време от 10:00ч. до 11:00ч. уговорено трудово
възнаграждение в размер на 40лв. на ден и определено работно място – Делта Планет Мол Варна без да има
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение и на 02.03.2018год. съставил срещу въззивника АУАН бл.№
03-008995.
АУАН бил предявен и връчен на представляващия дружеството,
който го подписал вписвайки в него като възражение, че М.Р. кандидатствал за
работа и в деня на проверката не е извършвал СМР. В последствие въззивника
подал и писмени възражения срещу акта, в които изложил същите твърдения и
поискал да не бъде наказван.
На 07.03.2018год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел че
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1 вр.
чл. 1, ал.2 и чл. 61, ал.1 от КТ и ме наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали Е.Н. (актосъставител) и П.М. (свидетел по акта),
които възпроизвеждат пред съда възприятията си от извършената проверка с
нужната конкретика.
Показанията на тези свидетели са последователни, логични и
взаимнодопълващи се от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по
делото писмени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е
дала и М.Р.. Последният пред съда не отрича, че в деня на проверката се е
намирал на територията на строителния обект, но твърди, че бил отишъл там на
среща с П. и Станислав - шефовете на „Ес Ви Джей“ за
да се договорят за започване на работа. Заявява, че не е работил този ден,
както и че към момента на проверката не е бил наясно какви ще са надниците,
после разбрал. При предявяване на констативния протокол св. Р. сочи, че данните
вписани там са съобщени от него и той се е подписал, но няма обяснение защо е
вписано там, че има трудов договор защото той нямал такъв сключил на следващия
или на по-следващия ден.
Съдът не кредитира показанията на св.Р. в частта в която заявява,
че в деня на проверката не е работил не е извършвал никакви СМР, а само бил
дошъл да се договаря с въззивника, тъй като на първо място показанията му в
частта в която сочи ,че не изпълнявал никакви трудови функции се опровергават
от показанията на свидетелите Н. и М., които са категорични, че въззивникът е
поставял гипсокартон. На следващо място показанията
на св.Р. са в пълно противоречие с данните вписани в констативния протокол
подписан от него и които Р. сочи че той е съобщил. Там е посочено, че работи за
въззивника от един месец като шпакловчик с работно
време от 10-11ч. и трудово възнаграждение 40лв. На следващо място ако Р.
действително е бил на среща за уговаряне на работа и не е знаел какви пари ще
получава защо ще сочи конкретен надник. И най-накрая
твърденията му че работи за въззивника от един месец преди деня на проверката
вписани в констативния протокол са в пълен унисон с приложената по делото
инструктажна книга представена от трето за делото лице – „П.“ ЕООД – основния
изпълнител на строежа видно от която на Р. като работник на „Е.В.Д.“ ЕООД е бил
направен начален инструктаж на 08.01.2018год., което е малко повече от месец
преди датата на проверката – лицето фигурира в инструктажната книга под № 209.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
и П.С.. Същият, сочи към месец февруари 2018год. работел при въззивника като
технически ръководител и в деня на проверката бил на обекта, тъй като замествал
управителя на фирмата. Сочи, че бил извикан от проверяващите както и всички
останали технически ръководители и бил подписал протокола, но не бил казвал
никаква информация. Заявява, че не познава Мариан Р., както и че в този ден на
обекта работници на неговата фирма е нямало, имало само работници други фирми
подизпълнители и той следял тяхната работа защото доставяли гипсокартона.
Съдът не кредитира показанията на св. С. в частта в която заявява, че в деня на
проверката работници на въззивника не е имало на обекта, тъй като на първо
място самият той в показанията си сочи, че не е знаел изобщо кои са били
работниците на фирмата на конкретния обект – имало си управител който се
занимавал с назначаването и на следващо място защото самият той се е подписал в
протокола за проверка на тази фирма, в която са били вписани данните съобщени
от св.Р. – ако е нямало работници на фирмата защо изобщо е следвало да се
подписва в този протокол и най-накрая защото показанията му в коментираната
по-горе част се опровергават от останалите събрани по делото гласни
доказателства – показанията на свидетелите Н. и Митев, както и тези на св.Р.
който потвърждава, че е бил на обекта макар и да отрича да е вършел каквото и
да било.
Като писмени доказателства към АНП са приложени констативен
протокол, ТД № 8/22.02.2018год. сключен между въззивното дружество и св. М.Р.,
Заповед № 0280/03.08.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“, както и протокол от извършена
проверка.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приобщени препис от книга за начален инструктаж на обект „Многофункционален
търговско-развлекателен комплекс“ „Галерия Варна, предоставен от „П.“ ЕООД,
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение с лицето П.С.С. №2/01.03.2019год., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
с М.Р.Р. № 2/17.04.2018год., договор за изработка на
СМР сключен на 08.12.2017год. между въззивника като възложител и „Сика 75“ ООД като изпълнител, Договор сключен на
04.12.2017год. между въззивника като възложител и „Хит строй А“ като
изпълнител.
Всички събрани в хода на съдебното следствие писмени
доказателства съдът кредитира изцяло.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа
на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени
така и гласни с изключение на коментираните по-горе части.
При извършена служебна проверка на представените по делото
акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на
акта и НП, макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника нарушение, посочени
са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила в хода на адм.наказателното производство
съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение
в тази насока.
Действително в НП няма подробни мотиви защо АНО приема
възражението срещу акта за неоснователно. Съдът обаче не споделя наведените в
жалбата възражения за допуснато от АНО нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият
орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства. Задължение обаче за
произнасяне по възраженията с нарочен акт или тяхното обсъждане в НП (правораздавателиня акт) в закона не е предвидено. При
положение че в случая АНО е издал НП то няма никакво съмнение какво е било
становището му по направеното възражение, очевидно е счетено за неоснователно.
Следва да бъде посочено и това, че задължителните реквизити на НП са
изчерпателно изброени в чл.57, ал.1 от ЗАНН, в десет точки и произнасяне по
възраженията срещу АУАН, както и излагане на мотиви за издаване на НП не са
сред задължителните реквизити на НП, както неправилно се сочи в жалбата.
Отделен е въпроса, че правото на защитата в производствата с наказателен
характер се реализира срещу фактите, а не срещу правната им квалификация.
Не е налице и соченото в жалбата възражение за нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗАНН. Видно от приложения към преписката АУАН в същия е вписан
свидетел, който се е и подписал. Посоченият свидетел е установен и разпитан от
съда. Същият е свидетел на установяване на нарушението. Дори обаче и да бе
извършено формално нарушение от вида на соченото в жалбата, то определено няма
да е съществено, тъй като не води до нарушаване на правото на защита на
въззивника.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът
прецени от правна страна следното:
С НП адм.наказателната отговорност
на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде
сключен в писмена форма.
В случая от събраните по делото гласни
и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От събраните по делото
доказателства - показанията на свидетелите Н. и М., отчасти от тези
на св.Р., от съдържанието
на приложения по преписката констативен
протокол по безспорен начин се установява,
че на 21.02.2018г. последният
е изпълнявал
трудови функции в обект
изпълняван и от въззивното дуржество, без да е имало
сключен трудов договор между страните.
От показанията на свидетелите Н. и М.,
депозирани в хода на съдебното следствие става ясно, че при
влизането им в обекта, Р. е
поставял гипсо картон и в разговора им сам е заявил
че работи за въззивното дружество посочели от кога – от 1м., посочил е работно
време и трудово възнаграждение 40лв. на ден. В същата насока е и информацията
вписана в констативния протокол и подписан от Р., за която последният сочи че
именно той я бил съобщил. Безспорно в показанията си пред съда Р. развива друга
версия, че не е работел, а бил отишъл на среща с шефовете на фирмата и т.н. Но
тези му показания, както бе посочено по-горе в мотивите не се кредитират от
съда първо защото са в противоречие с цитираните по-горе писмени и гласни доказателства и второ защото твърденията
му в тази част се опровергават от приложения към делото препис от инструктажна
книга водена от главния изпълнител на обекта, който е трето за делото и
абсолютно незаинтересовано лице. Видно от същия на Р. именно като работник на
въззивника е бил проведен начален инструктаж малко повече от месец преди деня
на проверката което е в пълен унисон със съобщеното от него по време на
проверката на място и съответно отразено в констативния протокол който той сам
е подписал.
Що се касае до представените от
страна на въззивника в хода на съдебното следствие договори с други фирми
подизпълнители съдът кредитира същите, но тези договори, по никакъв начин не
опровергават факта че на датата на проверката Р. е работел за въззивника.
От друга страна между страните
няма спор, а и от приложените към АНП писмени доказателства (ТД) се установява,
че към този момент 21.02.2018год. между Р.
и въззивното дружество не е имало подписан писмен трудов договор. Такъв е бил
подписан на следващия ден.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно
в случая АНО е възприел отношенията между въззивника и св.Р. като трудови и
законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов
договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и спрямо
него следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от
законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът
установи, че АНО е завишил същото над справедливия размер, съобразно
конкретните обстоятелства като не е изложил и каквито и да било мотиви досежно
размера на наложената санкция. И като отчете че нарушението е първо за
въззивника, доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт,
както и липсата на каквито и да било
данни за имущественото състояние на последния счете, че така наложеното
наказание е прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в
минимален размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на
генералната превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали
размера на наложеното наказание глоба от 5000лв. на 1500лв.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално
недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното
наказание имуществена санкция от 5000лв. на 1500лв., а направените по делото
разноски следва да бъдат възложени на въззивника.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-008995 от 07.03.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на „Ей Ви Джей“ ЕООД
ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5000лв. като
намалява размера на наказанието на 1500лв..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: