№ 90
гр. Провадия , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20213130200154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. К. СТ. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Добрич, ул.“Ропотамо“ № 25А, срещу наказателно постановление № 23-
0000037 от 19.01.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – Варна, с което на ИВ. К. СТ. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Добрич, ул.“Ропотамо“ № 25А, за нарушение по чл.
87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвтП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000.
00 /две хиляди/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се
представлява.Постъпило е становище от жалбоподателя, чрез неговия
процесуален представител, адв. Веселина Георгиева АК Добрич, с което
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С
писмено становище се предлага наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Провадийският районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия А-2020 № 280091 от 02.11.2020 г. АУАН е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно
разпоредбата на чл. 91 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и
съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП в присъствие на
нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и
е надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят се е
възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: "Не". В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се е възползвал от правото
си на писмени възражения по акта. В акта изрично /чрез подчертаване е
посочено/, че свидетелят Божидар Георгиев Иванов е очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството,
че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен
порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде
подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за
неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното
нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези,
допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса,
като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е
приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която
наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на
Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното
постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на
това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди
всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се
установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено в рамките
на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, наказателните
постановление се издават от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от определените от него длъжностни лица.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
2
същият, съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е
определил директорите на дирекции "Автомобилна администрация" да
издават наказателни постановление за установени нарушения на регламенти
на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях.
Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 87,
т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ. В разпоредбата на чл. 87, т. 3 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, издадена от министъра на транспорта,
обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г. е предвидено, че
водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на следните
изисквания: да притежава валидна карта за квалификация на водача по
смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози, т.
е., нормата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ съдържа
конкретен състав на нарушение.
Следва да се отбележи, че както в акта, така и в наказателното
постановление нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на
съответния текст от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, издадена от
министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от
23.11.1999 г., като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че ИВ. К. СТ.
извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил марка "Волво" с
рег. № ТХ 2465 АТ, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ТХ 0422 ЕЕ,
кат. О4, за чието управление се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ от кат. "С", без да притежава валидна
карта за квалификация на водача, като наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която водач
на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз
за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват
от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. при първо
нарушение. Водачът е санкциониран за това, че извършва дейността, без да
притежава валидна карта за квалификация на водача, а не за това, че не е
представил същата в момента на проверката, което би било нарушение по чл.
89, т. 9 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България, подлежащо на санкциониране
на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.
Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП
съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено
3
словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на
състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези
елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната
разпоредба от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, за която се твърди, че е
нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не
съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П.
В действителност, както в акта, така и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, нарушението е квалифицирано по чл. 87, т.
3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, като в НП нарушението е подведено
под санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П, т. е., без да е
изписан пълния текст на наредбата и на ЗАвтП, а именно – Наредба № 33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и Закон за автомобилните превози.
Съдът намира, че в конкретния случай тези нарушения не следва да се
приемат като съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице по следните съображения:
Както вече бе посочено, при съставяне на акта, жалбоподателят е
изписал, че има изкаран курс за професионална компетентност, като е изписал
и номера на удостоверението, удостоверяващо това обстоятелство. В срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. В
последствие обаче, жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото
си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление.
Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е
настъпило объркване досежно това за какво нарушение, както и въз основа на
кой нормативен акт, същият е бил наказан, та това да рефлектира върху
ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното
постановление.
Управлението на моторно превозно средство е правно
регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него
и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач,
преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на
нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност. С
други думи – с непълното изписване на нарушения нормативен акт в акта и в
наказателното постановление, както и с непълното изписване на нормативния
акт, въз основа на който е наложено административното наказание глоба, за
наказаното лице не е възникнало затруднение в индивидуализирането им, а
именно, че се касае за Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България и Закон за
автомобилните превози.
4
В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това
за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво
нарушение и по кой нормативен акт е бил санкциониран с обжалваното
наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността
и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че
жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с
наказателното постановление нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да
отговаря на следните изисквания: да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за
автомобилните превози.
Видно от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г.
за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите
за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на
транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г., водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е,
D1, D1 + E, D или D + Е, когато с тези превозни средства се извършват
обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават
карта за квалификация на водача.
Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба
2000 лева - при първо нарушение /чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози/.
Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че на
02.11.2020 г., около 15: 30 часа, по автомагистрала „Хемус“ на около 1 км.
След пътен възел Ветрино-Провадия, в посока гр.Варна, ИВ. К. СТ. управлява
товарен автомобил марка "Волво" с рег. № ТХ 2465 АТ, кат. N3, с прикачено
5
полуремарке с рег. № ТХ 0422 ЕЕ, кат. О4, като извършва обществен превоз
на товари, видно от пътен лист сер.А № 0271890 от 17.10.2020 г., в момента
на проверката е без товар.
При проверката и след направена справка в информационната
система на ИА "АА" се установило, че И.С., в качеството си на водач
извършва обществен превоз на товари с превозно средство от кат. N3, за
чието управление се изисква свидетелство за управление на моторно
превозно средство от кат. "С", без да притежава валидна карта за
квалификация на водача. Водачът има издадена карта за квалификация за
превоз на товари № Р127316, валидна до 31.10.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, актосъставителят и
наказващият орган са приели, че въззивникът е осъществил състава,
предвиден и наказуем по чл. 87, т. 3 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. на МТ,
като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000. 00 /две хиляди/
лв.
В хода на съдебното производство не се установи различна
фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението
са установени от свидетеля Т. СТ. Т., който пресъздава свои непосредствени
възприятия, придобити в хода на проверката и чийто показания са
последователни и логични и се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства. Няма основания да не се дава вяра на този свидетел, нито да се
счита, че неговите показания не са достатъчни за несъмнено установяване на
обективната истина.
Съгласно разпоредбата на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство. В настоящия случай, за да управлява превозното средство,
жалбоподателят е притежавал право да управлява моторно превозно средство
от категория "С", съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 2, т. 10 от ЗДвП.
При това положение, И.С. е следвало да притежава валидна карта за
квалификация на водача, съобразно изискванията на чл. 87, т. 3 от Наредба №
33 от 3.11.1999 г. на МТ, каквато видно от доказателствата по делото, същият
към датата на нарушението не е притежавал.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, т. 3 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, водачът на автомобил за обществен превоз на товари трябва да
притежава валидна карта за квалификация на водача.
Видно от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008
6
г., водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се
изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории С1, С1 + Е, С, С + Е, D1, D1 + E, D или D + Е,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или
превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на
водача. Министърът на транспорта или оправомощено от него лице издава
карта за квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водача. Изискването за начална квалификация на
водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез
посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Водачите,
придобили начална квалификация, подлежат на периодично обучение за
усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.
В конкретния случай е представено удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 37-008727/27.11.2020 г.,
видно от което ИВ. К. СТ. е преминал периодично обучение по чл. 18 (Р35) в
периода от 19.11.2020 г. до 26.11.2020 г. Наличието на удостоверение за
професионална компетентност обаче не изпълнява изискванията на чл. 87, т. 3
от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. на МТ и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ за притежаване на карта за квалификация, а е
предпоставка за нейното издаване. Същото важи в пълна степен и относно
заплащането на услугата за издаване на карта за квалификация на водача и
подаването на заявление за нейното издаване, поради което съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че притежаването на удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари е
равнозначно на притежаването на карта за квалификация на водача.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл.
87, т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ за доказано. Законосъобразно,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лв.
Наложеното административно наказание е законоустановено и не подлежи на
преразглеждане от съда.
В настоящия случай, съдът изцяло споделя становището на
наказващия орган, че нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажно, съобразно чл. 28 от ЗАНН, тъй като водачът е трябвало да
притежава познания, свързани с превоза, който извършва, придобити чрез
посещения в курсове за обучение и да е положил успешно изпит, след което
да придобие и нормативно изискуемата карта за квалификация на водача и
едва тогава да извърши обществения превоз на товари.
В допълнение, че нарушението не представлява маловажен случай,
съдът намира за нужно да отбележи следното:
7
Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на
основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. В
конкретния казус се касае до така нареченото в теорията "формално
нарушение". Фактът на извършване на обществения превоз на товари, без
водача да притежава валидна карта за квалификация, осъществява състава на
съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма
вредни последици. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не
може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност,
налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на
закона, всяко нарушение на съответния текст от наредбата или от ЗАвт.П,
респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието, на
която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се
явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.
Както вече бе посочено, по делото е представено от страна на
жалбоподателя заверено копие от удостоверение за професионална
компетентност за извършване на превоз на товари № 37-008727/27.11.2020 г.
Видно от издаденото на 27.11.2020 г. удостоверение, ИВ. К. СТ. е преминал
периодично обучение по чл. 18(Р35) в периода от 19.11.2020 г. до 26.11.2020
г. Това обучение обаче е било преминато след изтичане срока на валидността
на картата за квалификация на водача, който срок е бил изтекъл на 31.10.2020
г., като нарушението, предмет на настоящото дело е било извършено на
02.11.2020 г. През този период, водачът е управлявал без карта за
квалификация, което сочи на незачитане на императивни изисквания на
закона. Касае се за нарушение на въведено изискване към водачите и то
Общностно такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването
на професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно
признаване на различните удостоверения за професионална компетентност в
контекста на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на
обществена опасност на деянието, което е и основание да се обяви от закона
за наказуемо. Като основание да се счита, че нарушението не може да се
квалифицира като маловажен случай е и високата, предвидена от закона
санкция за това нарушение. В тази връзка следва да се има предвид, че в
началото на 2017 г. с изменение на ЗАвт.П, обнародвано в ДВ, бр. 9 от
26.01.2017 г., с цел дисциплиниране на водачите, санкцията е увеличена на
2000 лв., с което законодателят е изразил и значимостта на обществените
отношения, които се засягат с този вид нарушения.
8
Съдът намира за нужно да отбележи, че управлението на моторно
превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск
за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението –
водачи, пътници и пешеходци. В тази светлина следва да се има предвид и
важността на документа, необходим за извършване на превоз на товари –
карта за квалификация на водача. При това положение, имайки предвид, че се
касае за документ, относим към годността на дадено лице да бъде водач,
извършващ обществен превоз на товари или превоз на товари за собствена
сметка, съдът намира, че не може да става въпрос за маловажен случай.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
В производството по делото Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" – Варна не е била защитавана от юрисконсулт, поради което
искането за присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в нейна полза, не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0000037 от 19.01.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Варна, с което на ИВ.
К. СТ. с ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, ул.“Ропотамо“ № 25А, за нарушение по чл. 87,
т. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000. 00 /две хиляди/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда
на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Варна в 14–дневен
срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9