Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 17.01.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,Търговско отделение,VІ-7с-в
в открито заседание на десети октомври 2017год., в състав:
СЪДИЯ : Валентин Бойкинов
при
секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело
№ 416 по описа за 2015год, за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правни основание
чл. 694, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК от „К.“ АД срещу Национална
агенция по приходите.
Ищецът твърди в исковата
си молба, че срещу него има открито производство по несъстоятелност, в което
синдика е обявил и са прието от съда публични вземания в размер на 44 601.61
лв., а също така има и задължения към община Ямбол в размер на 1052.93 лв.
Твърди, че вземанията в размер на 44
601.64 лв. са недължими, поради изтекла обща 5-годишна давност по ДОПК, поради
което са отписани от ответника с постановление, което е влязло в сила. Твърди,
че НАП има вземанията към него и в размер на 1052.94, които са приети от съда
след срока по чл.688, ал.1 ТЗ, като същите са обект на събиране в изпълнително
производство по ДОПК №4829/2010г. на НАП. Счита, че образуваното изпълнително
производство е недействително , тъй като НАП и АДВ нямат нито качеството на
орган, установяващ вземанията, нито качеството кредитор/взискател. Твърди, че
частните държавни вземания на Държавен фонд земеделие от него са в размер на 118
173.37 лв., за които има издадени два изпълнителни листа, въз основа на които
има образувано изпълнително дело №42/2009г. при ЧСИ О.М.през октомври 2009 г.
Счита, че процесните вземания са с изтекла погасителна давност. Моли съда да
признае за установено, че публичните вземания на НАП в размер на 44.601.61лв.
не са дължими от К. АД като погасени по давност; вземанията на община Ямбол в
размер на 1052.93 лв. са недължими като приети след преклузивния срок по чл.688
ал.1 ТЗ; публичните вземания на НАП в размер на 1053.94 лв са несъбираеми в
производството по несъстоятелност и тяхното предявяване по делото е процесуално
недопустимо, поради наличие на публично изпълнително дело №4829/2010г.на НАП;
частните държавни вземания в размер на 118 173.37 лв. на ДФЗ, не подлежат на
принудително изпълнение като погасени по давност.
Ответникът в срока по
чл.367, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, в когото изразява становище, че ищецът
не е конкретизирал по основание и размер оспорваните публичните вземания. Твърди,
че процесните публични вземания са предявени в производството по
несъстоятелност на 08.09.2014 г., въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на задължения по декларации от 22.02.2012 г. и изпълнителни
листове от 12.01.2004 г., 26.01.2004 г., 24.04.2005 г., 13.07.2005 г. и
31.07.2014 г. Счита, че предявеният отрицателен иск е недопустим и поради
предявяването му пред съда по несъстоятелността извън 7- дневния преклузивен
срок, тъй като Определение № 306 от 14.01.2015 г., с което е одобрен списъка на
приетите вземания от синдика, е вписано на 21.01.2015 г., а исковата молба е
заведена на 29.01.2015 г. Твърди, че вземанията по издадените срещу ищеца
изпълнителни листове произтичат от договори за кредит. Твърди, че на 05.01.2009
г. с постановление на публичен изпълнител към РД Бургас са наложени
обезпечителни мерки върху имущество на ищеца, с което е спряна давността.
Твърди също, че е прекъснал давността и с образуването на изпълнително дело на
05.10.2009 г. Моли съда да остави без движение исковата молба като нередовна
алтернативно да прекрати производството поради недопустимост на исковата
претенция алтернативно да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Моли съда да осъди ищеца да му заплати направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът в допълнителната си
искова молба твърди, че акт за установяване на задължения по декларации
№99/22.02.2012г. е нищожен като съставен в нарушение на
административнопроизводствените правила и липса на компетентност. Моли съда да
се произнесе инцидентно по законосъобразността на административния акт. Заявява
също така, че предявява инцидентен установителен иск, относно оспорената, в
отговора на исковата молба, валидност на възлагането от АДВ на ЧСИ О.М.образуване
на изпълнително производство № 422/2009г.
Съдът е указал на
основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК, че е в тежест на ищеца да докаже, че
процесните задължения, които има към ответника, са погасени по давност.
Съдът
е указал на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК, че е в тежест на ответника да
докаже наличието на твърдяните изискуеми вземания от ищеца.
С определение от
27.01.2016год. съдът е прекратил частично производството по иска по отношение
на претенциите за установяване несъществуването на публични вземания 1052,93
лева- към община Ямбол и в размер на 1052,94 лева- задължения към НАП/влязло в
сила по отношение на тази му част/.
С определение на
САС от 31.03.2016год. по ч.т.д.№ 1236/2016год. е отменено частично
определението на СГС, с което е прекратено като недопустимо производството по
делото по отношение на претенциите за установяване несъществуване на публични
вземания в размер на 44 601,61 лева и на частни държавни вземания в размер
на 118 173,37 лева, поради това, че те са погасени по давност.
Съдът като прецени
доводите на страните,събраните по делото доказателства , приема следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск с правно основание Чл.694 от
Търговския закон е установителен по своя характер- предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, т.е. на установяване подлежи
съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица-
кредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния
установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор,
който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане/
при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу
вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с
твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред
предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай искът е
предявен от длъжник срещу кредитор с прието предявено вземане, за който
безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен
установителен иск, с който да се приеме зе установено по отношение на
участващите в производството по несъстоятелност лица- синдикът , оспорения
кредитор, както и останалите кредитори, че оспореният кредитор непритежава вземане
в размера на претендираната от него сума.
Между страните не се спори,а и се установява от извършена
служебна справка от ТР по партидата на длъжника, че с Решение № 70 от
03.01.2011 г., постановено по т.д. № 6374/2012 г. на Софийски градски съд, VI –
9 състав, с оглед констатирана неплатежоспособност, е открито производство по
несъстоятелност спрямо него.
Не се спори, а и се установява, че в срока по чл.
685 ТЗ ответникът Н.А.ЗА П. е предявил
пред съда по несъстоятелността вземанията си към „К.“АД в размер на оспорените
в настоящото производство суми.
Не се спори, а и се установява, че с определение
на съда по несъстоятелността е оставил
подаденото от ищеца възражение без уважение, което обуславяло правния интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният
иск е допустим- като предявен в 7 дневния срок по Чл.694, ал.1 от ТЗ/ в
редакцията преди измененията в ДВ, бр. 106 от 2016г./, считано от обявяването
на определението на съда по несъстоятелността и от лице, разполагащо с надлежна
активна процесуална легитимация, което е
възразило против приемането на предявеното от него вземане. Определението на
съда по несъстоятелността, с което е одобрен списъка на приетите предявени
вземания е вписано в Търговския регистър по партидата на длъжника на
21.01.2015год., а исковата молба е подадена по пощата на
23.01.2015год./пощенско клеймо на л. 7 от делото/, поради което следва да се
счита, че е искът е предявен в срока по чл.694, ал.1 от ТЗ.
Разгледан по същество искът е неоснователен поради
следните съображения:
Възражението за изтекла
погасителна давност по отношение на оспорените публични и частни вземания е
неоснователно. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на публични
вземания за държавни такси, установени с изпълнителен лист от 12.01.2004год. по
гр.дело № 870/2003год. на ЯРС; изпълнителен лист от 26.01.2004год. по гр.дело №
792/2003год. на ЯРС; изпълнителен лист от 25.04.2005год. по гр.дело №
02212/2005год. на СРС; изпълнителен лист от 13.07.2005год. по гр.дело №
03701/2005год. на СРС; изпълнителен лист от 31.07.2014год. по адм.дело №
27/2014год. на ОС-Ямбол. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок,а
съгласно ал.2 на чл. 171 от ДОПК с изтичането на 10 годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо
от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато
задължението е било отсрочено или разсрочено. Изложеното основава извода, че
погасителната давност на основание чл.171 от ДОПК, започва да тече, както
следва :
За изпълнителен
лист от 12.01.2004год. по гр.дело № 870/2003год. на ЯРС- от 01.01.2005год.
изпълнителен лист от
26.01.2004год. по гр.дело № 792/2003год. на ЯРС- 01.01.2005год;
изпълнителен лист от
25.04.2005год. по гр.дело № 02212/2005год. на СРС-от 01.01.2006год.;
изпълнителен лист от
13.07.2005год. по гр.дело № 03701/2005год. на СРС- от 01.01.2006год.;
изпълнителен лист от
31.07.2014год. по адм.дело № 27/2014год. на ОС-Ямбол-01.01.2015год.
Същевременно видно от
представените по делото и приети като доказателства Постановление изх.№
5934/2003/021350/05.01.2009год. и Постановление изх.№
5934/2003/021352/05.01.2009год., издадени от публичен изпълнител при Регионална
дирекция Бургас на Агенцията за държавни вземания/по отношение на която НАП се
явява правоприемник по силата на § 36, ал.1 и §35, ал.2 от ПЗР на ЗИДДОПК, ДВ,
бр.12 от 2009год./, са били наложени обезпечителни мерки за обезпечаване
събирането на публични задължения, вкл.и по оспорените вземания, установени със
съдебни решения, по които са били издадени посочените по-горе изпълнителни
листа. На основание чл.685а, ал.1 от ТЗ, предявяването от Националната агенция
за приходите с молбата по чл685 от ТЗ в производството по несъстоятелност
прекъсва давността по отношение на предявените вземания и същата спира да тече,
докато трае производството по несъстоятелност.
Предвид изложеното, съдът
намира, че твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност на осн. чл.171
от ДОПК по отношение на публичните вземания за държавни такси, установени с
посочените по-горе изпълнителни основания, са неоснователни и недоказани.
По отношение на оспорените
частни държавни вземания поради това, че същите са погасени по давност :
Съгласно чл. 162, ал.4 във
връзка с ал.2 от ДОПК и чл.3, ал.7, т.5 от ЗНАП, частните държавни вземания се
събират от НАП. На основание чл.163, ал.2 от ДОПК редът за тяхното събиране е
общият по ГПК, т.е чрез съдебен изпълнител. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.
Видно от представената по делото и приета като доказателство молба за
образуване на изпълнително дело от 05.10.2009год. НАП е предприела именно
такива действия за принудително изпълнение, поради което съдът намира, че от
датата на подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело,
погасителната давност по отношение на оспорените частни държавни вземания по
изпълнителен лист от 24.07.2003год. по гр.дело № 05165/2003год. и от 25.04.2005год.,
издаден по гр.дело № 02212/2005год. на СРС, е прекъсната и не тече по времето
докато изпълнително дело № 422/2009год. и висящо, съгласно чл.115, ал.1, б.“ж“
от ЗЗД.
С оглед на изложеното
съдът намира, че с образуването на изпълнителното дело са настъпили всички
предвидени от закона последици, сред
които е и прекъсването на погасителната давност за частните държавни вземания
по изпълнителен лист от 24.07.2003год.
по гр.дело № 05165/2003год. и от 25.04.2005год., издаден по гр.дело №
02212/2005год. на СРС.
Предвид изложеното съдът
следва да постанови решение, с което да отхвърли предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.694 от ТЗ като неоснователен.
Воден от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес
на управление *** срещу Н.А.ЗА П., гр.София, бул.“********иск с правно
основание чл.694 от Търговския закон за установяване несъществуването на
приетото в производството по несъстоятелност на „К.“АД, ЕИК******** вземане на
Националната агенция за приходите на публични вземания в размер на 44 601,61
лева и на частни държавни вземания в размер на 118 173,37 лева, поради това, че
те са погасени по давност, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :