№ 650
гр. Горна Оряховица, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20254120100874 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 12 и следващите от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Делото е образувано по молба за защита от домашно насилие подадена
от А. С. Й. срещу лицето с което е живяла във фактическо съпружеско
съжителство А. Н. Д..
За конкретните актове на домашно насилие се твърди следното:
На 12.03.2025 г. А. Д. заплашил А. Й. по телефона, че като се прибере в
Р. България, ще я пребие и убие. Молителката посочва, че по време на
съвместното им съжителство многократно е била подлагана на физическо и
психическо насилие от страна на ответника. Почувствала се застрашена за
живота и здравето си от последния акт на насилие от ответника. За случилото
се подала жалба чрез Началника на РУ-МВР гр. Горна Оряховица, от където е
изпратена преписката по случая.
В съдебно заседание молителката се явява лично и с процесуалния си
представител – адв. Г. Г. от АК В. Търново. Искат от съда да уважи молбата
като основателна и доказана.
Ответникът А. Н. Д. не се явява. Явява се упълномощения от него
адвокат Х. С.. Оспорва депозираната молба.
1
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
В подкрепа на молбата от А. С. Й. е представени декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН от 13.03.2025 г., съдържаща подробно описание на процесния акт на
домашно насилие.
Не е спорно между страните по делото, че са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, от което има родени пет деца.
От приложените по делото справки за съдимост и справка от гражданско
деловодство на РС - Г. Оряховица се установява, че между страните няма
образувани в РС - Г. Оряховица други граждански дела по ЗЗДН, както и че
ответникът е осъждан. Видно от писмо на Център за психично здраве - П.,
страните не се водят на психиатричен отчет.
Приети като доказателства по делото са копия на материалите по
преписка № 268-000-2812/13.03.2025 г. по описа на РУ на МВР – Г.
Оряховица.
От показанията на свидетелката С. М.-баща на молителката, се
установява, че по време на съвместното съжителство между страните,
ответникът системно е упражнявал насилие над дъщеря му, че я е заплашвал,
че ще им запали къщата. Чувал е ответника да отправя тези заплахи и по
телефона. Знаел от дъщеря си, че докато е била настанена в Кризисния център
за лица пострадали от домашно насилие в гр. Г. Оряховица, че ответникът е
продължил със заплахите по телефона. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като ги намира за логични, последователни и обективни,
непротиворечащи помежду си и кореспондиращи с останалите доказателства
по делото.
По делото са разпитани и свидетелите С. А. и Р. А., които не дават
показания свързани с осъществения акт на домашно насилие от 12. 03. 2025 г.,
поради които съдът не счита, че следва да коментира, т.к. са неотносими към
предмета на спора.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
2
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени от и спрямо определена категория лица, в която
попадат молителката и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, следва, че целта на закона е да
се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният
акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна
форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата,
относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.
В настоящия случай молбата е подадена от и срещу легитимирани по
закон лица, с оглед разпоредбите на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН и предвид това, че
страните по делото са били във фактическо съпружеско съжителство. Също
така, основана на твърдения за осъществени по отношение на молителката
актове на психическо насилие на 12.03.2025 г. съдът приема, че молбата е
депозирана в предвидения по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН преклузивен срок.
Поради горното, същата е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна:
Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника
поведение, което поведение съдът намира, че е подведимо под предвидените
в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо такова
спрямо А. С. Й.. За този си извод съдът кредитира приложената от
молителката декларация от 13.03.2025 г. за осъществено спрямо нея домашно
насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е предвидена
като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер
на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за
молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде
заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената
декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с
които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този
3
случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че
е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно
доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила. Действително,
съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно
производство ответникът не установи липсата на действия, които могат да се
квалифицират като домашно насилие. Законът за защита от домашното
насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство
по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на
доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е
защитено и правото на защита на ответника в производството, който има
възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез
представяне на съответни доказателства. В конкретния случай в съответствие
със заявената от него процесуална позиция, оспорваща молбата за защита от
домашно насилие и изложените в нея факти и обстоятелства, ответникът не
предприе действия, доказване, с което да опровергаване доказателствената
стойност на декларацията. Водените от него свидетели дадоха показания за
отношенията между страните, но не и такива свързани със заплахите
отправени по телефона на 12.03.2025 г.
В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника, че действията на молителката са свързани с това
да притиска ответника, за да получи пари и средства от него. Установи се от
разпитаните свидетели, че страните имат 5 деца, за които ответникът не плаща
издръжка. Това обстоятелство също е вид домашно насилие – икономическо
такова, доколкото неплащането на издръжка поставя молителката в положение
на зависимост от ответника, свързана с отглеждане на децата и нейната
финансова обезпеченост.
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че
представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от 13.03.2025 г.
съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни
доказателства на ответника. Липсват ангажирани доказателства от ответника
в тази насока. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила
4
на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма
други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай
не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата
доказателствена сила на декларацията. В случая изложеното в декларацията от
13.03.2025 г. за психическите актове на насилие на 12.03.2025 г. се подкрепя и
от доказателствата по делото – както писмени такива, така и гласни
доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля С. М., която
подробно описва състоянието на дъщеря си по време на престоя й в Кризисен
център гр. Г. Оряховица.
По изложените съображения за съда не е налице основание да не даде
вяра на декларираното от А. С. Й. и да не приеме, че на 12.03.2025 г., А. Н. Д. е
упражнил спрямо нея психическо насилие – като в гр. Г. О., в „Кризисен
център за лица пострадали от домашно насилие“ е отправил заплахи за живота
и здравето на молителката по телефона.
Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на въздействие
върху лицето и евентуалните последици. Въз основа на посочените критерии,
съдът намира, че по отношение на ответника следва да се наложат
предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН мерки, а именно да се
въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на А. С. Й., да
не приближава пострадалото лице, както и забрана на извършителя да
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.
Тези мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителката и
ще накарат ответника да преосмисли поведението си към нея. Налагането на
мерките за закрила, предвидени в закона, не е самоцелно, а следва да е
адекватно и в зависимост от проявлението на домашното насилие, като
същевременно следва да се държи сметка да не се навлиза необосновано в
правната сфера на ответника.
Преценката на съда досежно срока на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4
от ЗЗДН следва да е в рамките на предвидения от закона такъв /от три до
осемнадесет месеца/, като в случая следва бъдат наложени за срок от
5
осемнадесет месеца, при приспадане на срока на действие на мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН предвид издадена заповед за незабавна защита по чл.
18 от ЗЗДН, т. е. считано от издаването на заповедта за незабавна защита
по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН на 07.04.2025 г. Съдът намира, че така определения
срок от осемнадесет месеца, за който са наложени мерките за защита по чл. 5,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съответства на целта за превенция на евентуални
предстоящи насилствени прояви от страна на ответника. При определяне вида
на мерките, както и срока на мерките, съдът съобразява, че извършените от
ответника действия спрямо молителката не са се ограничили до проява на
вербална агресия, а и че са извършени повече от един акт на домашно
насилие, че са налице данни за продължаващо в годините на тяхното
съжителство психическо и физическо насилие, упражнявано от ответника над
молителката, което е ескалирало с осъществяване на процесните актове, което
отговаря на принципно цикличен характер на домашното насилие, особено
между съпрузи или бивши съжители. Доколкото страните имат ненавършили
пълнолетия деца, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН съдът следва
да извърши задължителна преценка за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН, а именно временно определяне местоживеенето на децата при
пострадалия родител. При установената по делото фактическа обстановка
съдът определя временно местоживеенето на децата на страните при
пострадалия родител А. С. Й. за срок от осемнадесет месеца, тъй като счита,
че с оглед възрастта на децата същата мярка не противоречи на техните
интереси. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от
Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал.
4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г. /.
Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на
молителката, както и че ще въздейства в достатъчна степен върху личността
на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение,
предписано от нормите на закона и морала.
По разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Горна
Оряховица държавна такса в размер на 25 лева.
6
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА А. Н. Д., ЕГН **********, с наст. адрес: с. С.Ж., общ. Х.,
обл. П., ул. ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДОМАШНО
НАСИЛИЕ по отношение на А. С. Й., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С.,
ул. ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. Н. Д., ЕГН **********, с наст. адрес: с. С.Ж., общ.
Х., обл. П., ул. *** ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до пострадалата А. С. Й., ЕГН
**********, с адрес: с. К., общ. С., ул. ***, до жилището й, местоработата й,
местата за социални контакти и отдих, докато тя се намира там на разстояние
по-малко от 50 метра, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от
07.04.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на А. Н. Д., ЕГН **********, с наст. адрес: с. С.Ж., общ.
Х., обл. П., ул. *** да осъществява контакт с пострадалото лице А. С. Й., ЕГН
**********, с адрес: с. К., общ. С., ул. *** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за
срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 07.04.2025 г., на основание чл.
5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН
ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеене на децата на страните, при
тяхната майка А. С. Й., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. С., ул. *** за срок
от осемнадесет месеца считано от 07.04.2025 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, с наст. адрес: с. С.Ж., общ. Х.,
обл. П., ул. *** да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен
съд Горна Оряховица държавна такса в размер на 25 лева, на основание чл. 11,
ал. 2 от ЗЗДН, както и 5 лв. в случай на съдебно издаване на изпълнителен
лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл. 16, ал. 1 от Закона
за защита срещу домашното насилие.
На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
7
На основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16, ал.2 от ЗЗДН,
УКАЗВА на нарушителя, че при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново в 7-мо дневен срок от съобщаването.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената
заповед за защита.
Решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на РУ на МВР, където е
настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8