№ 2596
гр. Варна , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501433 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод частната жалба вх.№ 12223/2.06.2021г,
подадена от „Юрконсулт“ ООД, Р. ОЛХ., ОЛ. Н. Б., АНТ. ИГ. Ч., ЕК. Н. Ч., ОКС. АН.
КЛ., АНДР. В. ИС., ЛЮБ. АН. Р., Т. Л. ЯНЧ., Ю.Н. Д.[1]К., „Инко-Арх“ ЕООД, Б.
ЛЮБ. Т., М. Т. Г. и Г.И. против определението на ВРС-48с-в № 1754/19.05.2021 по гр.д.№
4609/2021, с което е оставено без уважение искането им за спиране изпълнението на
решенията на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в к.к.
„Св.Св.Константин и Елена“ ул.57-ма № 3, обективирани в т.1 и т.2 от Протокол за
проведено Общо събрание на 22.02.2021г.
Считат определението за незаконосъобразно и молят за неговата отмяна, като бъде
постановено спирането на производството по делото. Изложени са подробни доводи за това.
Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана
страна.
Разгледана по същество е неоснователна по сл.съображения:
Производството пред ВРС е образувано по иска на лицата-жалбоподатели в
качеството им на собственици на недвижими имоти в сградата - ЕС, находяща се в гр.Варна
КК„Св.Св.Константин и Елена“, ул.57-ма № 3, срещу ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на
сградата, находяща се на същия адрес за обявяване за нищожни решенията на Общо
събрание на ЕС, обективирани в т.1 и т.2 от Протокол от 22.02.2021г , поради липсата на
съгласие; както и че такива решения не са били вземани на ОС на 22.02.2021г, въпреки че
така е било отразено в Протокола по чл.16 ал.7 от ЗУЕС, както и че с решението по т.1 ОС е
упражнило правомощие, каквото няма по чл.11 от ЗУЕС.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗУЕС
1
за отмяната на горепосочените решения, а именно:
по т.1 от Протокола на ОС на ЕС за упълномощаване от името на ЕС Виктор
Недялков Христов да извърши всичко което е необходимо за приключване на процедурата
по присъединяване електрозахранването на сградата към новопостроения в района
трафопост, като за целта подпише от името на ЕС необходимите документи, като се счита и
за изрично упълномощен да подпише окончателния договор за присъединяване на сградата
към ЕРПМрежа на „Енерго Про“ЕАД, и
по т.2 от Протокола на ОС на ЕС, с което е избиран за управител на ЕС собственикът
в сградата - „МАКСИ КОНСУЛТ“ЕООД ЕИК *********, представляван от Виктор Христов,
за срок от две години.
Направено е искане за спиране изпълнението на горепосочените решения на ОС на
ЕС по т.1 и т.2, на осн.чл.40 ал.3 ЗУЕС, до приключване висящия съдебен спор по чл.40 ал.1
ЗУЕС с влязло в сила съдебно решение.
Същото подлежи на разглеждане по реда на чл.389 и сл. ГПК.
Съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 5/ 24.06.2017г по тълк.д.№
5/2014г на ВКС-ОСГК, спирането на изпълнението на решение на ОС на ЕС по реда на
чл.40 ал.3 от ЗУЕС е предвидено в закона като обезпечителна мярка на този иск.
За да бъде уважено това искане, е необходимо да са налице общите основания,
предвидени за допускане на обезпечение по чл.391 ал.1 ГПК, а именно: искът да е допустим,
вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда /т.е. без обезпечителната мярка за
ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата по решението/.
Законодателят, изхождайки от естеството на решенията, които са от компетентността
на ОС, е преценил, че по правило подаването на иск за отмяна на решение на ОС на ЕС по
чл.40 ал.1 ЗУЕС не спира изпълнението на решението, съгл.чл.40 ал.3 предл.1-во ЗУЕС, но е
допуснал такава възможност по преценка на съда. Тъй като нормата на чл.40 ал.3 ЗУЕС не
визира допълнителни предпоставки за основателността на искането за спиране, съдът следва
да прецени за всеки отделен случай какъв би бил ефектът от исканата обезпечителна мярка.
Предвид ограничения предмет на обезпечително производство, съдът не следва да
анализира наведените в обстоятелствената част на ИМ доводи и доказателствата, свързани с
разрешаването на материално-правния спор.
В случая не може да се направи категоричен извод за допустимостта на иска по чл.40
ал.1 от ЗУЕС, тъй като в чл.40 ал.2 ЗУЕС е предвиден 30-дневен преклузивен срок за
предявяването му.
2
ОС на ЕС, на което са приети оспорваните решения, е било проведено на 22.02.2021г,
а искът е предявен на 31.03.2021г.
В ИМ се съдържат твърдения, че ищците били узнали за взетите от ОС решения на
1.03.2021г при получаване на съобщения по ел.поща и затова едва след събиране на
относимите и допустими за това доказателства би могло да се прецени дали срокът е
действително спазен, в който случай искът би бил допустим.
Тъй като в тежест на ответната страна е установяване законосъобразността на
свиканото ОС, на този етап от производството не би могло да бъде преценена и вероятната
основателност на иска.
Що се отнася до третата предпоставка - наличието на обезпечителна нужда, то и за
нея не може да се направят категорични изводи към настоящия момент.
Фактът на образувани множество дела срещу собственици по искове, предявени от
Виктор Христов в качеството му на управител на ЕС по силата на взето решение на ОС от
25.02.2019г, е неотносим към настоящия спор за решения на ОС, взети по-късно - на
22.02.2021г.
Хипотетична възможност Управителят на ЕС да вземе бъдещи решения във вреда на
етажните собственици също е без значение, тъй като такава възможност би могла да се
предположи, но щом като Законодателят е предвидил предварително изпълнение на
решенията на ОС на ЕС, въпреки подаването на жалба, то очевидно, за да бъде допуснато
спиране на изпълнението им, опасността за интересите /имуществени или др./ за
ищеца/ищците следва да е реална и конкретна /напр.: изваждането на ет.собственик от
сградата за определен срок; определяне на такси в прекомерно високи размери и др.под./.
Предвид естеството на двете решения по т.1 и т.2 от 22.02.2021г, чието спиране се
иска, то тяхното действие не би рефлектирало върху правната сфера на ищците. Взетото
решение по т.1 е в интерес на собствениците, а при евентуална негова нищожност, то правни
последици в сферата на собствениците не биха настъпили. Аналогични са съображенията за
решението по т.2. В случай на положителен за ищците резултат от изхода на настоящия
спор, не би се затруднило осъществяването на правата. При това атакуваните решения
касаят нормалното функциониране на ЕС и спирането на изпълнението им би навредило на
всички етажни собственици, вкл. и на ищците.
Така се налага извод, че не са установени изискуемите предпоставки, обуславящи
основателността на искането, а също и че исканата обезпечителна мярка - спиране
изпълнението на решението по т.1 и т.2 не е адекватна и затова молбата за допускане на
обезпечение следва да бъде оставено без уважение, а постановеното от ВРС определение - да
бъде потвърдено като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
3
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС--48с-в № 1754/19.05.2021 по гр.д.№
4609/2021, с което е оставено без уважение искането им за спиране изпълнението на
решенията на Общото събрание на Етажната собственост, находяща се в к.к.
„Св.Св.Константин и Елена“ ул.57-ма № 3, обективирани в т.1 и т.2 от Протокол за
проведено Общо събрание на 22.02.2021г.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4