№ 213
гр. Бургас, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100502020 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. Д. Г.,
ЕГН: **********, понастоящем в З. - Б., против Решение № 2649 от
21.11.2022 г., постановено по гр.дело № 4342/2022 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на Министерството на
правосъдието с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 1 сумата от 10800 лева,
представляваща изплатена финансова компенсация на наследниците на
починалата в следствие на престъпление М. И. Н., извършено от ответника,
ведно със законната лихва, начиная от 10.03.2022 г. до окончателното й
изплащане, като е осъдил въззивникът да заплати на Министерство на
правосъдието сумата от 100 лева – съдебно-деловодни разноски, а на Районен
съд - Бургас – сумата от 432 лева – такса за разглеждане на иска.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита, че материалния закон е приложен неправилно, а
съдията-докладчик е бил предубеден. Сочи на извършени процесуални
нарушения от първостепенният съд. Твърди, че не е причинявал имуществени
вреди, а по отношение на неимуществените такива вече е бил осъден по
наказателното дело пред Сливенския окръжен съд. Счита, че съдът
1
неправилно е приложил разпоредбата на чл.3 от ЗПФКПП. Моли съда за
отмяна на решението, респективно за извършване на финансова компенсация
с приспадане на сумите за които вече е бил осъден по наказателното дело.
Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Министерство на правосъдието на Република
България.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд - Бургас е разгледал иск с правно основание чл.16 от
ЗПФКПП и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
За да постанови обжалвания резултат БРС е счел, че са налице
условията на чл.3, ал.1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления /ЗПФКПП/, поради което е осъдил въззивника да
заплати претендираните от Министерство на правосъдието суми.
Няма спор по делото, че с присъда № 3/10.02.2021 г. по НОХД
№618/2020 г. на Сливенски окръжен съд въззивникът е признат за виновен за
това, че на 04.07.2020 г. в гр. Сливен в ж.к. „Дружба“, бл.22, вх.А, ет.7, ап.21,
чрез удушаване умишлено умъртвил М. И. Н. от с. С., общ. А., обл. Т., като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за пострадалата и с
особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, предл.второ
и трето във връзка с чл.115, връзка чл.54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 15 години. Съдът е осъдил въззивника да
заплати на Х. Н. сумата от 75 000 лева обезщетение за причинени
неимуществени вреди в следствие на извършеното престъпление, както и 150
000 лева на Х. Н. в качеството му на баща и законен представител на
малолетното дете Н. Н.. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Х. Н.
сумата от 800 лева – разноски по наказателното дело.
С решение № 25/2021 г. на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления е разрешено предоставяне на
2
финансова компенсация на основание чл.3, ал.2 и 3, чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.1
и чл.14, ал.1, т.3 от ЗПФКПП на Х. Н. Н. в размер на 800 лева, както и на
основание чл.3, ал.2 и 3, чл.12, ал.2, т.1, чл.13, ал.2 и чл.14, ал.1, т.4 от
ЗПФКПП е разрешено предоставяне на финансова компенсация на Н. Н. за
пропуснати средства за издръжка от момента на извършване на
престъплението до навършване на пълнолетие на детето в размер на 10 000
лева. Финансовата компенсация е разпоредена при спазване изискванията на
чл.12, ал.2 от ЗПФКПП, тъй като към този момент е била влязла в сила
осъдителна присъда.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗПФКПП финансово
подпомагане могат да получат пострадали, претърпели имуществени и
неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а финансова
компенсация – пострадали, претърпели имуществени вреди от
престъпленията посочени в ал.3. Съгласно ал.2 на разпоредбата, когато
пострадалият е починал в резултат на престъплението, правото на
подпомагане и финансова компенсация преминават върху неговите
наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо
съжителство.
На основание чл.16 от ЗПФКПП министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен
иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за
възстановяването на изплатената парична сума, както е сторено и в
настоящия случай. Постановеното от първоинстанционният съд решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Направените във
въззивната жалба оплаквания срещу решението са неоснователни,
включително и искането за прихващане и приспадане на претендираните от
Министерство на правосъдието суми със сумите, за които въззивникът е
осъден с влязла в сила присъда по наказателното дело. Съдът споделя
изложеното от първоинстанционният съд, че присъдените по предявения
гражданския иск в наказателното производство суми са за неимуществени
вреди, а претендираната в настоящото производство сума от 10 000 лева е
финансово подпомагане и не представлява неимуществена вреда. По
отношение на сумата от 800 лева, представляваща предоставена финансова
компенсация за понесени разходи за съдебно-деловодни разноски, съдът
3
намира, че искането не може да бъде удовлетворено, тъй като страните по
настоящото дело и наказателното дело са различни. Следва само за пълнота
да се отбележи, че в производството по предявен иск по чл.16 от закона,
съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по
чл.24 от ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления, в какъвто смисъл е решение № 164/21.06.2011 г.
на ВКС по гр.д. №937/2010 г.,Трето гр.отделение, Гражданска колегия. В този
смисъл постановеното от първоинстанционният съд решение като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено от съда. Не е поискано
присъждане на разноски и такива не се дължат.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2649 от 21.11.2022 г., постановено по
гр.дело № 4342/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4