Решение по дело №8614/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2544
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20215330108614
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2544
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20215330108614 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от ЗЛ. Г. ВЛ., ЕГН: ********** против ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ****** за връщане на сумата от 1779.74 лв.,
представляваща задължението по Изпълнителен лист №******, издаден по ч.гр.дело №
16003/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, представляващи: 632.76 лв. /
шестстотин тридесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,
находящ се в ************* за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2015г., както и сумата
от 145.32 лв./ сто четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 01.03.2012г. до
30.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 01.12.2015г. до пълното й изплащане, както и сумата от 325.00 лв. /
триста двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски, включващи платена
държавна такса в размер на 25.00 лв. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, като
платена без основание, поради грешно начислени суми за друг обект от етажната
собственост поради липса на потребление, зщото жилището на ищцата не е
топлоснабдено.
Ищцата сочи, че с изпълнителен лист № ******* г., издаден по ч.гр.дело №
16003/2015г. по описа на Районен съд Пловдив, е била осъдена да заплати на ответника
посочените в исковата молба суми, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в ************** за периода от
01.01.2012г. до 30.04.2015г., обезщетение за забава и законната лихва върху
главницата, като на основание така издадения изпълнителен лист е образувано
изп.дело № 20168260406396 по описа на ЧСИ Ангел Ангелаков.
Ищцата сочи, че е узнала за задълженията си към „ЕВН България
1
Топлофикация“ ЕАД при налагане на запор върху вземанията й от трудово
възнаграждение, получавано от ПУ „Паисий Хилендарски“ .
Ищцата сочи, че е заплатила исковата сума по изпълнителното дело, а в
последствие получила и друга съобщение за образувано заповедно производство от
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД за следващ период.
Ищцата посочва, че не ползва отопление, че в апартамента й дори няма тръби,
преминаващи за сградна инсталация.
Сочи, че е образувала гр. дело № 20481/2017 г. с правно основание чл. 422 ГПК,
в което производство били събрани доказателства и била изготвена съдебно-
техническа експертиза, от която ищцата установила, че топлинната енергия е
начислена за нейна сметка, като собственик на апартамент №****** в сграда с
адрес:*********** като всъщност задълженията били за апартамент № ******.
Отново се подчертава, че ищцата е собственик на апартамент № ****** в сграда
с адрес: ********* в който апартамент не се консумира топлинна енергия, поради
топлотехническото му състояние; сградната инсталация е правена на частни начала и
затова в общите части на сградата никога не са били поставяни отоплителни тела;
както и обстоятелството, че апартаментът й се намира на най-горния жилищен етаж и е
единствен на етажа.
С назначената по делото съдебно-техническа експертиза било констатирано, че
в апартамента на ищцата липсват отоплителни тела, същите били отсъединени, а
захранващите аншлуси към тях - изрязани и затапени, като през исковия период не е
начислявана топлинна енергия за отопление за отоплителни тела с индивидуални
разпределителни уреди; в банята няма щранглира. На база така направените изводи от
вещо лице исковете по чл.422 от ГПК са били частично уважени.
Ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, като
счита същите за недопустими и неоснователни. Излага, че за неплатените задължения
за топлинна енергия по партидата на ЗЛ. Г. ВЛ. е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 16003/201Б г. по описа на ПРС, XII гр. с. на база на влязла в сила Заповед за
изпълнение по това дело. Въз основа на него е образувано изп. депо № ******* г. по
описа на ЧСИ *********** в, което е прекратено поради изплащане на дълга. По
отношение на процесното вземане била налице влязъл в сила съдебен акт, а именно
влязла в сила Заповед за изпълнение. Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, уреждал заповедното
производство, като част от изпълнителния процес, и затова самото Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение не прекъсвало давността. Последната се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,
ал. 1 ГПК. Освен в тази хипотеза давността следва да се счита прекъсната и със
стабилизиране на Заповедта за изпълнение, доколкото съгласно актуалната практика
на ВКС, влязлата в сила Заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува кьм момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Затова, заповедното производство
може да бъде възобновено при наличието на предпоставките по чл. 423 от ГПК, а иск
за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за
подаване на възражение, може да бъде предявен само при наличието на
предпоставките по чл.424 от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 1
5.05.2018год. по ч. гр. дело №1528/2018 г. на ВКС,IV гр. отделение/. Предвид на това,
стабилизираната Заповед за изпълнение по чл. 410 има последиците на съдебно
решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, така че срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД, следва да бъде съблюдаван
с оглед разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД В настоящия случай, иск не е предявен, нито
в срок е подадено възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. дело
№ 16003/2015 г. по описа на ПРС, XII гр. с.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК,
2
приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, като
съображенията за това са следните:
Предявен е иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Установява се от представеното ч. гр. дело № 16003/2015г. по описа на ПРС,
ХІІ гр.с., че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №*********е издаден
изп. лист за сумите: 632.76 лв. / шестстотин тридесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки/ - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект
на потребление, находящ се в ********* за периода от 01.01.2012г. до 30.04.2015г.,
както и сумата от 145.32 лв./ сто четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
01.03.2012г. до 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 01.12.2015г. до пълното й изплащане, както и сумата от
325.00 лв. / триста двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски,
включващи платена държавна такса в размер на 25.00 лв. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадения изп. лист е образувано изп. дело № ********* по
описа на ЧСИ ********, по което процесните задължения са били събрани чрез
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, като изп. производство
е приключило на осн. член 433, ал. 2 ГПК. В образуваното на 1.12.2015г. в РС Пловдив
заповедно производство длъжницата не е подала възражение по член 414 ГПК в
установения от ГПК срок, което обуславя влизането в сила на заповедта за изпълнение
/член 416 ГПК/ и тежка преклузия за нея, понеже тя не може да предявява отрицателен
уст. иск за недължимост на вземането, въз основа на факти, които до приключването
на този срок, са се били осъществили, освен ако не е знаела и не е могла да знае за тях
/чл. 424, ал. 1 ГПК/, в това число и възраженията за изтекла погасителна давност и за
това, че обектът на ищцата не е топлоснабден. Заповедното производство е
предоставило на длъжника правни способи за защита срещу допуснати нарушения на
материалноправните изисквания за законосъобразност, така и срещу накърняване на
процесуалните изисквания за законосъобразност, както и възражение пред въззивния
съд, които способи осигуряват пълноценна защита на интересите и правата на
длъжника. Ако длъжникът не е възразил се приема, че вземането е било признато, ето
защо се налага изводът, че сумите са платени на годно правно основание- влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 ГПК срещу ищцата,
представляваща изпълнително основание по смисъла на член 404, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на правния спор, разноските следва да се понесат от ищеца.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски от 100 лева за юрк.
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените ЗЛ. Г. ВЛ., ЕГН: ********** противЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: *******искове с правно осн. член 55, ал. 1 ЗЗД
за връщане на сумата от 1779.74 лв., представляваща задължението по Изпълнителен
лист № ******** г. , издаден по ч.гр.дело № 16003/2015г. по описа на Районен съд
Пловдив, представляващи: 632.76 лв. / шестстотин тридесет и два лева и седемдесет и
шест стотинки/ - главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в
обект на потребление, находящ се в ************ за периода от 01.01.2012г. до
30.04.2015г., както и сумата от 145.32 лв./ сто четиридесет и пет лева и тридесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 01.03.2012г. до 30.11.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението - 01.12.2015г. до пълното й изплащане, както и сумата от
325.00 лв. / триста двадесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски,
включващи платена държавна такса в размер на 25.00 лв. и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗЛ. Г. ВЛ., ЕГН: ********** да заплати на ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ******** юрк. възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4