№ 22233
гр. София, 07.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110162186 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ***** Р., чрез адв. Б. Р. и адв.
***., против А. А. В. осъдителни искове както следва: 1/. иск с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 5100 лв., представляваща невърната главница по сключения между страните
договор за заем от 20.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
13.11.2024 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане; 2/. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
167,28 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в периода 16.08.2023 г. –
12.11.2023 г. на главницата 5100 лв.
Ищцата твърди, че на 20.03.2023 г. е сключила договор за заем с ответника, по
силата на който и в качеството й на заемодател е предоставила в заем на ответника
общо сумата 5100 лв. (на 20.03.2023 г. е превела на ответника по банков път сумата
2500 лв., на 19.04.2023 г. е превела на ответника сумата 1600 лв., а на 26.05.2025 г. е
превела на ответника сумата 1000 лв.), която сума ответникът, като заемател, се е
задължил да върне в срок до 15.08.2023 г. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задължението си да върне процесната парична сума, поради което на 16.08.2023 г.
същият е изпаднал в забава и дължи на ищцата обезщетение за забава за периода
16.08.2023 г. – 12.11.2023 г. в размер на 167,28 лв. Иска се уважаване на предявените
искове и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът А. А. В. не е подал отговор на исковата молба и не е взел участие
при разглеждане на делото пред настоящата инстанция.
1
Софийският районен съд, като прецени доводите на ищцата и събраните по
делото доказателства, прие следното:
Предявените от ***** Р. против А. А. В. осъдителни искове са допустими и
основателни.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Договорът за заем е неформален, реален договор и писмената форма е
необходима за доказването му, когато е над определена стойност (предвид
ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК), но не е условие за действителността му.
Устен договор за заем над посочената в цитираната разпоредба стойност може да се
установява с всякакви писмени доказателства.
Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, пораждащ правото на
заемодателя да иска от заемателя изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, включва следните елементи: 1) наличие на постигнато
съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне; 2) предаване на заетата парична
сума, с оглед реалния характер на договора за заем за потребление; 3) неизпълнение от
заемателя на задължението му за връщане на заетите пари по уговорения начин и в
уговорения срок; 4) установен размер на дължимата сума. В случая посочените
предпоставки са налице:
От представения договор за паричен заем от 20.03.2023 г., собственоръчно
подписан от страните, се установява, че на 20.03.2023 г. ищцата и ответникът са
постигнали съгласие ищцата, като заемодател, да предаде в собственост на ответника,
като заемател, сумата 5100 лв. на три вноски, както следва: на 20.03.2023 г. - сумата
2500 лв., на 19.04.2023 г. - сумата 1600 лв. и на 26.05.2025 г. - сумата 1000 лв., а
заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата сума от 5100 лв. в срок до
15.08.2023 г.
Налице е предаване по банков път от заемодателя на заемателя на цялата сума,
предмет на договора за заем. На 20.03.2023 г. ищцата е превела по банковата сметка на
ответника сумата 2500 лв., на 19.04.2023 г. - сумата 1600 лв. и на 26.05.2025 г. - сумата
1000 лв. Горното се установява от представените 3 бр. преводни нареждания от
20.03.2023 г., 19.04.2023 г. и 26.05.2025 г., с наредител и по трите ***** Р. и получател
и по трите А. *** В., и с посочено и в трите преводни нареждания основание за
заплащане: „договор за паричен заем 20.03.2023 г.“
По делото няма данни, нито ответникът твърди да е върнал на ищцата
получената назаем сума.
Поради изложеното искът по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 5100 лв., ведно със
2
законната лихва от 13.11.2023 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предпоставките по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащи правото на ищцата на
обезщетение в размер на 167,28 лв. за забавено плащане в периода 16.08.2023 г. –
12.11.2023 г. на главницата 5100 лв., са следните: наличие на парично вземане на
ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на
дължимата парична сума в уговорения срок (изпадането му в забава), доказан размер
на обезщетението за забава.
В случая по делото е установено, че ищцата има към ответника изискуемо
парично вземане за сумата 5100 лв., произтичащо от сключения между страните
договор за заем от 20.03.2023 г. Установен е и падежът на вземането – 15.08.2023 г.,
съгласно чл. 3 (3) от договора за заем. Установено е също, че ответникът не е върнал
на ищцата процесната заемна сума, поради което на 16.08.2023 г. е изпаднал в забава.
Дължимото обезщетение за забавено плащане на сумата 5100 лв. за периода
16.08.2023 г. – 12.11.2023 г. възлиза на 167,28 лв., изчислено чрез онлайн калкулатор.
Предвид изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен за пълния предявен размер от 167,28 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата се дължат
направените по делото разноски, възлизащи на сумата 1234,70 лв., включваща 250,70
лв. платена държавна такса за разглеждане на делото и 984 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на ***** Р.,
ЕГН **********, с адрес гр. **** следните суми: 1/. на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД – сумата 5100 лв., представляваща невърната главница по сключения
между страните договор за заем от 20.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 13.11.2024 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане; 2/. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 167,28 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане в периода 16.08.2023 г. – 12.11.2023 г. на главницата 5100 лв.
ОСЪЖДА А. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на ***** Р.,
ЕГН **********, с адрес гр. **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1234,70 лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
3
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4