№ 25842
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110129999 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя следния проекто-доклад по делото:
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Ищецът Й. В. В.
твърди, че на 30.08.2012 г., в качеството му на наемодател, сключил с ответницата С.
А. Г., в качеството на наемател, договор за наем на собствения на ищеца недвижим
имот, а именно: апартамент № 15, в бл. 2, ет. 3, находящ се на ул. „Константин
Величков“ в гр. София при договорена наемна цена в размер на 250 лева, дължими
авансово за следващите 4 месеца от 20 до 25 число. Наемната цена била променяна два
пъти – през 2017 г., когато била определена наемна цена в размер на 350 лева и през
2019 г., когато била определена наемна цена в размер на 450 лева, считано от
01.01.2020 г.
Поддържа, че първите нарушения на договора от страна на наемателката
започнали през 2019 г., когато ищецът установил неплатени наеми за 2019 г. в размер
на 2100 лева, а през м. май 2019 г. поучил писмо от „фирма“ ЕАД на адреса си в гр.
Шумен относно неплатени задължения за отопляването на наетия имот от м. юни 2017г
. до м. март 2019 г. Ищецът заплатил претендираните от топлофикационното
дружество суми, за да избегне съдебното им предявяване.
1
Твърди, че на 09.12.2019 г. с ответницата подписали Споразумение за уреждане на
договорните им отношение към посочената дата и за промяна на наемната цена на 450
лева. Поддържа, че след този момент ответницата продължила с неизпълнението на
задълженията си по договора за наем. През 2020 г. ответницата превела на ищеца наем
за месеците януари, февруари, юни, юли и август, като за 2020 г. ответницата останала
да дължи сумата в размер на 2900 лева за наем на процесния имот. През 2021 г. ищецът
получил само един превод по банковата си сметка като наем за м. февруари в размер
на 650 лева, с която сума била заплатена наемната цена за м. февруари и част от
наемната цена за м. март. В резулат на това за цялата 2021 г. ответницата дължала на
ищеца сумата в размер на 4750 лева.
За 2022 г. ответницата не била заплатила наемната цена за нито един месец, като
към подаването на исковата молба, ответницата дължала заплащането на наемите за м.
януари – м.май 2022 г. в общ размер от 2250 лева. предвид изложеното, ответницата
дължала на ищеца сумата в размер на 9900 лева, представляваща незаплатени наемни
цени по договор за наем от 30.08.2012 г. за периода м. март 2019 г. – м. май 2022 г.
Ищецът твърди, че поради добрите взаимоотношения с ответницата като
наемател, само в телефонни разговори напомнял на ответницата за неплатените суми
за наем на апартамента. Едва през м. март 2022 г. пристигнал в София, като при
посещение на процесния апартамент установил, че ответницата и семейството са го
напуснали, липсват личните им вещи, електрическия ток е изключен от
Електроснабдяване, липсват и предоставени от него мебели и вещи, апартаментът бил в
окаяно състояние. Поддържа, че не е получавал от ответницата едномесечно писмено
предизвестие за прекратяване на договора за наем.
Поддържа, че при справки в Топлофикация, ЧЕЗ и Софийска вода установил, че
има незаплатени консумативни разходи за апартамента, които ищецът заплатил, както
следва:
1) Заплатени разходи за топлоснабдяване на имота на фирма ЕАД:
- 831.42 лв. — за месеците 10.2021 г. до 03.2022 г. съгласно разписка №
0400015581967787 от 05.05.2022 г. от Easy Pay;
- 133, 87 лв.- м. април 2022 г. съгласно разписка № 200000030987008 от 16.05.2022 г.
от Easy Pay
- 2 272.30 лв.- за месеците 07.2020 г. до 02.2022 г. съгласно разписка №
0400014589340683 от 22.12.2021 г. от Easy Pay;
- 768, 60 лв. - за консумирана топлоенергия и дялово разпределение по фактури от
2019 г. , съгласно разписка № 040000960195499 от 09.12.2019 г. от Easy Pay.
2) Заплатени разходи за водоснабдяване на имота на Софийска вода АД:
- 2 979.86 лв.- за месеците март 2017- април 2022 г съгл. разписка №
.
0400015582873984 от 05.05.2022 г. от Easy Pay;
3) Заплатени от мен разходи за електроснабдяване на имота на ЧЕЗ АД:
- 19.44 лв. - лихва за забава и такса за възстановяване на електрозахранване,
2
съгласно разписки № 0400015417957572 от 14.04.2022 и
№0400015417957580 от 14.04.2022г.
Общата сума на заплатените от ищеца вместо наемателката разходи за
консумативи възлиза на 7005, 49 / седем хиляди и пет цяло и четиридесет и девет
стотни / лв.
Ето защо ищецтът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумите, както
следва: 9 900 / девет хиляди сто и деветстотин / лв,- неплатени наеми за следните
месеци: м. март, април, май, септември, октомври и ноември и част от декември / 200
лв./ за 2020 г.; м. януари, част от март, и за месеците от април до декември 2021 г. и за
месеците януари- май 2022 г. включително по Договор от 30.08.2012 г. и Споразумение
от 09.12.2019 г. към него за наем на апартамент № 15 в бл. 2, ет. 3 на ул. Константин
Величков в гр. София с площ 65.53 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня и
сервизни помещения, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане; 7005, 49 / седем хиляди и пет цяло и
четиридесет и девет стотни / лева - разходи, свързани с ползването на наетия от нея
имот, от които 4 006, 19 / четири хиляди и шест, цяло и деветнадесет стотни / лв. за
потребена топлинна енергия за периода от м. юли 2017г. до м. април 2022 г.; 2 979.86
лв. за месеците март 2017- април 2022 г - за лотребени вода и ВиК услуги и 19.44 лв.-
лихва за забава и такса за възстановяване на електрозахранване за ползвана
електрическа енергия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Оспорва описаната в исковата молба фактическа
обстановка. Твърди, че ищцата и семейството напуснали процесния имот през април
2021 г., поради което след това не са извършвани плащания на наемната цена по
договора. Предаването на ключовете от процесния апартамент на ищеца е извършено
от лицето Д.Дж., с когото ищцата живее във фактическо съпружеско съжителство,
което станало в присъствието на свидетел.
Признава за наличието на незаплатени от нея задължения за консумативни
разходи за периода, през който със семейството си е обитавала апартамента, като
изявява готовност да ги заплати при установяване на точния размер. Оспорва
претендирания от ищеца размер и период на задълженията за консумативни разходи.
Оспорва истинността на приложения от ищеца Договор за наем, в който има
неясни подчертавания, заличавания и дописвания на ръка. Името на лицето Д.Дж. било
изписано с различен почерк и без четливо ЕГН.
Твърди, че към договора за наем не бил наличен протокол за състоянието на
имота при сключване на договора, както и за намиращи се в него движими вещи.
3
Поддържа, че при напускането на имота тя и семейството са оставили в него
мебелите, които сами са закупували през целия период, през който са ползвали
жилището. През този период те правили и ремонти на жилището за своя сметка, като
ищцата не била искала приспадане на суми, дължими за ремонтите и облагородяване
на имота, нито за собствените им мебели, останали в имота. Поддържа, че при
първоначалното предаване ан жилието, в него не е имало никакви мебели и жилището
било в лошо състояние, поради което и не бил съставен протокол за предаването им.
Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже елементите на фактическия
състав на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, а именно: 1) че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по договор за наем, по което ответникът се е задължил
да заплаща наемната цена, както и разходите, свързани с ползването на имота, който
договор е действал към процесния период, и 2) размерът на дължимите наемни и
консумативни разходи.
В тежест на ответника е докаже възраженията си, включително и, че е заплатил
всички дължими наемни вноски и консумативни разходи, за което ответникът не сочи
доказателства.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183, ал. 1 ГПК ищецът да представи в оригинал
Договора за наем на недвижим имот от 30.08.2012 г., който е представен в заверен от
ищеца препис.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ответницата съдебно удостоверение след
представянето на проект за такова.
УКАЗВА на страните, че по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза и събиране на гласни доказателствени средства съдът ще се произнесе в
открито заседание след становището на ищеца
.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
4
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2022 г.
от 9.30 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5