№ 311
гр. Кърджали, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20235140100182 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове на „***” ООД,
ЕИК ****, с адрес: *** против „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес: ***, с правна квалификация чл.
198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 918,45 лева, представляваща главница по договор за доставка на битово-
комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 28.01.2020 г.
до 23.12.2022 г., за обект, с адрес: ***, гараж, район „ЖП гара“, както обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главното задължение, считано от падежа на всяка вноска
в периода от 29.03.2020 г. до 14.02.2023г., в размер на 158,99 лв. (сто петдесет и осем лева и
99 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба
15.02.2023 г. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода при
Общи условия (ОУ) на основание чл.198о от Закона за водите, приети и влезли в сила по
реда на ЗРВКУ. Ответникът не е заплатил в рамките на исковия период стойността на
потребената питейна вода за процесния обект. Твърди се, че ответникът има качеството на
потребител на *** услуги по смисъла на ЗРВКУ, като иска уважаване на предявените искове
за вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. И. М., оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Твърди липса на
облигационно правоотношение между него и ищеца, доколкото оспорва, че е собственик
или ползвател на водоснабдения имот. Счита, че се налице предпоставки за постигане на
споразумение с ищеца.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за
това са следните:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
юридически факти: 1. наличието на действително правоотношение по договор за доставка
1
на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е
задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената
продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-
битови нужди в твърдяното количество на потребителя.
За да е налице договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода е
необходимо да се докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
водоснабдения имот, или пък че между него и ищеца е сключен договор. В разглежданата
хипотеза ответникът е юридическо лице – търговец, като по делото не фигурират
доказателства последният да е собственик на водоснабдения имот. Установява се обаче от
приетата по делото ССчЕ на вещото лице Н., която съдът кредитира изцяло, че част от
фактурите за процесния период, обективиращи вземания за *** услуги са осчетоводени от
дружеството ответник. Съдът намира, че това обстоятелство е напълно достатъчно за
установяване на факта, че между страните съществуват твърдените от ищеца облигационни
отношения. Договорът за *** услуги е с периодично изпълнение, т.е. след като веднъж е
сключен има продължително във времето действие. Следва да се отбележи и това, че не е
необходимо договорът да бъде обективиран в отделен документ. Достатъчно е по делото да
бъде доказано, че страните са направили две насрещни изявления, от който да следва
съгласието им едната страна да доставя *** услуги, а другата да заплаща дължимата цена.
Ето защо обстоятелството, че ищецът, който е доставчик на *** услуги, е разкрил партида
на ответника и е издавал фактури, които ответникът е осчетоводявал, несъмнено сочи на
извод, че между страните несъмнено съществуват облигационни правоотношения.
Осчетоводяването на фактурите по своята правна природа, представлява писмено изявление
от ответника, установяващо неизгоден за него факт, а именно, че е страна по процесния
договор. Без правно значение е това, че една част от фактурите за процесния период не са
осчетоводени, тъй като това не променя извода, че възникналите между страните договорни
отношения. Няма данни сключеният между страните договор за *** услуги да е прекратен.
Оспорванията на ответника се свеждат до това, че подобен договор изобщо не е
съществувал в правната действителност, което напълно се опровергава от доказателствата
по делото.
Размерът на исковата претенция се установява от приета по делото ССчЕ. Ответникът
нито твърди, нито доказва плащане на претендираните вземания. С оглед изложеното по-
горе, се налага извод за уважаване предявените искове на предявените искове.
Право на разноски, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 1 050 лева
за държавна такса, разходи за експертиза и адв. възнаграждение.
Така мотивиран, РС-Кърджали
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на „***” ООД, ЕИК ****, с
адрес: ***, на основание чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 918,45
( деветстотин и осемнадесет лева и 45 ст.) лева, представляваща главница по договор за
доставка на битово-комунални услуги, за питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода от 28.01.2020 г. до 23.12.2022 г., за обект, с адрес: ***, гараж, район „ЖП гара“,
както обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното задължение,
считано от падежа на всяка вноска в периода от 29.03.2020 г. до 14.02.2023г., в размер на
158,99 лв. (сто петдесет и осем лева и 99 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране исковата молба 15.02.2023 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***“ ООД, ЕИК ***, с адрес: *** да
заплати на „***” ООД, ЕИК ****, с адрес: *** сумата от 1 050 ( хиляда и петдесет) лева –
2
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Кърджали.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
3