Присъда по дело №118/2019 на Районен съд - Котел

МОТИВИ към присъда № 21 / 05.12.2019 г. по НОХД  № 118 / 2019 г. по описа на Районен съд  Котел

 

Срещу подсъдимите И.Р.Г. и Н.Г.К. е повдигнато обвинение, затова че на 18.12.2017 г. в в град Котел, след като се сговорили предварително помежду си и с неизвестни съучастници, с цел да набавят за себе си и за другиго – съучастниците си, имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Б.Т.К.  и с това ù причинили имотна вреда в размер на 5000.00 лева, с което всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 от НК.

Пострадалото от престъплението лице Б.К. е конституирано по реда на чл.84 от НПК като граждански ищец в наказателното производство, след като съдът е приел за съвместно разглеждане предявения срещу двамата подсъдими при условията на пасивна солидарност граждански иск за сумата 5000.0 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, заедно със законната лихва от деня на увреждането – 18.12.2017г. до окончателното изпълнение на задължението. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание на 05.12.2019 г. съдът изслуша двамата подсъдими по реда на чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от тях самопризнание да се ползват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът е преценил, че самопризнанието им се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Моли на подсъдимия Г. да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода, остатъкът от което, след редукцията по реда на чл.58, ал.1 от НК, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода да бъде изтърпян ефективно. За подс. К. предлага да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, остатъкът от което, след редукцията по реда на чл.58а, ал.1 от НК, в размер на осем месеца лишаване от свобода да бъде отложен за три години изпитателен срок. Моли наказанията да се групират с други наложени наказания по реда на чл.25 от НК. Счита гражданският иск за основателен. Завява се становище и относно веществените доказателства.

Гражданският ищец чрез повереника си адв. М.Г. ***, поддържа гражданския иск в предявения размер, заедно с акцесорните претенции.

            Служебните защитници на подсъдимия И.Г. и Н.К. - адв. Р.Х. и адв. Д.Д.,***, пледират за постановяване на осъдителна присъда и за налагане на всеки от подсъдимите наказание една година лишаване свобода, което да се намали с една трета по реда на чл.58а, ал.1 от НК, с приложение на чл.66 от НК – за подс. К.. Считат за основателен гражданският иск.

            Подсъдимите поддържат исканията на защитниците относно вида и размера на наказанията, които да им се наложат, както и относно начина, по който да се изтърпят.

            Съдът, след като обсъди се съобрази с разпоредбите на глава ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимите самопризнание в съвкупност със събраните на досъдебното произовдство доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият И.Р.Г. е роден на *** г., с основно образование, осъждан, живее постоянно в град С., в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в град Бургас.

Подсъдимият Н.Г.К. е роден на *** г., с основно образование, работи в  куриерска фирма в Р Г., осъждан, постоянният му адрес  в село Г., община С., а от няколко месеца живее в Р Г.

През месец декември 2017 г. неустановено по делото лице публикувало в електронния сайт „Ало Сливен” обява за набиране на работници, разполагащи със собствен транспорт, към фирма за изработка на дограма, като реалната цел на обявата била да се търсят хора, които да бъдат използвани като „мулета” при извършване на телефонни измами.

Подс. К. прочел обявата и тъй като търсел работа, се обадил на обявения телефонен номер. Разговарял с мъж, който го попитал какъв автомобил притежава. Подс. К. обяснил, че управлява лек автомобил „Форд Галакси” с рег. № А***МС. Мъжът обяснил, че работата се изразявала в доставка на дограма по поръчка на граждани, като доставките следвало да се извършват с личния на работника автомобил. Подс. К. ***. Съгласил се да започне предложената работа и представящият се за негов работодател му казал, че ще му се обади, когато трябва да се извърши доставка.

На 14.12.2017г. същият мъж, който е останал с неустановена самоличност по делото, се обадил на подс. К. и го попитал дали има готовност да тръгне към град Котел. По това време подс. К. ползвал мобилен телефон „LG-K8” с IMEI № 354965084688445. Подс. К. потвърдил и се обадил на братовчед си – подс. И.Г., на когото предложил да го придружи при пътуването. Двамата подсъдими потеглили към град Котел с описания по – горе лек автомобил. Докато пътували, неизвестното лице звъняло няколко пъти на подс. К. по телефона и му давал подробни указания къде да отиде. По време на един от разговорите подс. К. казал, че пътува заедно с братовчед си. Тъй като подс. К. ***, включил GPS навигация, за да стигне до посочения от неизвестното лице адрес на ул. Изворска. Движейки се по посочената улица, получили известие от навигацията, че ще стигнат до търсения адрес след една минута. В този момент неизвестното лице се обадило на подс. К. и му казало, че клиентът, който чакал доставката, спешно му се наложило да излезе, затова оставил парите с торбичка, закачена на пътната врата. Навигацията съобщила за търсения адрес – ул. Изворска 106. Подс. К. слязъл от автомобила, видял торбичката, взел я и се качил обратно в автомобила. Обадил се на неизвестното лице, че е взел парите и получил от него указания да потеглят в посока към село Тича. Подс. К. тръгнал в указаната посока. След като излязъл от град Котел, се обадил на неизвестното лице, което му казало да бръкне в торбата и да вземе оттам 400.00 лева, със 100.00 лева от които да зареди гориво, а останалите 300.00 лева да прибере за себе си, заради свършената работа. Подс. К. отворил торбата и тогава и двамата подсъдими видели, че в нея има голямо количество пари. Подс. К. дал на подс. Г. 100.00 лева, а 200.00 лева прибрал за себе си. Неизвестното лице няколко пъти се обаждало с указания накъде да се движат. След като минали през град Омуртаг, подс. К. получил указания да продължат към град Попово. Докато пътували, подсъдимите забелязали, че ги следва лек автомобил „Фолксваген пасат” с търновска регистрация, черен на цвят, със затъмнени стъкла. В град Попово оставили торбичката с парите, съобразно указанията – до сграда, намираща се вдясно от улицата, по която се движели. След като оставили парите, подсъдимите тръгнали обратно към град Сливен.

На 18.12.2017г. неизвестното лице отново се обадило на подс. К. с предложение за нова поръчка – да отидат двамата /подс. К. ***, за да получат пари. Подс. К., който на 14.12.2017г. разбрал, че се касае за измама, се съгласил и се сговорил с неизвестното лице да участва, като изпълнява дадените указания. Подс. Г. също се съгласил да отиде, бидейки наясно къде отива и какво ще трябва да направи в град Котел.

Същия ден сутринта около 10:00 часа пострадалата Б.К.,***. ************, получила обаждане по стационарния си телефон с № *********. Непозната жена ù казала, че е пострадала при катастрофа. След това непознат мъж се представил на св. К. за лекар и потвърдил за катастрофата. Представилият се за лекар заплашил, че ще избоде очите на пострадалата от катастрофата, ако не му бъде платено. Без да прекъсва телефонната връзка, се обадило трето лице с мъжки глас, което се представило на св. К. под името Д. И. – служител на криминална полиция, и обяснило, че в град Котел имало измамници, разполагащи със списък с имена на жертви, между които и това на свидетелката. Представилият се за полицейски служител предложил на свидетелката да съдейства за залавяне на измамниците, като за целта е нужно да изпълнява стриктно техните /на измамниците/ указания, ако ù се обадят – да ги попита колко човека са и къде да им занесе парите, след като ги поискат. Свидетелката се съгласила, като обяснила, че няма мобилен телефон, но в същото време звъннал мобилният ù телефон /свидетелката имала мобилен телефон/ и тогава представящият се за полицейски инспектор, като чул позвъняването, разбрал, че свидетелката го е излъгала и я инструктирал да сложи мобилния телефон в хладилника. Свидетелката сложила мобилния телефон в хладилника, като през цялото време държала безжичната слушалка на стационарния телефон на ухото си. По едно време чула гласове, които я заплашили и ù казали, че трябва да им даде 20000.00 лева. Свидетелката казала, че няма толкова пари и може да събере най-много 5000.00 лева, но ако трябват повече, може да отиде на работното място на сина си и да вземе от него. В разговора се намесил представящият се за полицейски инспектор и ù казал, че той щял да отиде да вземе сина ù от фирма „Берко” ООД, където работел и заедно щели да отидат при свидетелката, за да вземат парите от нея, като тя междувременно трябвало да сложи колкото пари имала в торбичка и да ги остави на пътя пред вратата. Казал още, че полицията вече била заловила четирима измамници, оставал петият. Предупредил я да се скрие в банята, след като остави парите, защото на покрива имало снайперист и щяла да пострада. Попитал я как точно изглежда пътната врата на дома ù. Св. К. дала описание на вратата. Събрала парите, които имала вкъщи – общо 5000.00 лева, и взела найлонова торбичка на цветчета, в която държала паспорта си за задгранично пътуване. В бързината и тъй като била много притеснена, сложила парите в същата торбичка, без да извади паспорта. Торбичката с намиращите в нея пари и паспорт оставила на пътя до кофата за смет, след което влязла в банята, като държала телефонната слушалка на ухото си. Докато била в банята представящият се за полицейски инспектор ù казал, че са хванали и последния измамник.

Междувременно двамата подсъдими вече били пристигнали в град Котел и след като представящият се за полицейски служител разбрал от св. К., че е оставила парите на пътя, той или друго неустановено по делото лице с мъжки глас, се обадило на подсъдимите с указания да вземат парите от адреса на свидетелката. Двамата подсъдими, пак с помощта на навигация, стигнали до посочения адрес. Подс. Г. излязъл, взел торбичката с парите, качил се обратно в автомобила и потеглили пак в същата посока, като предния път – такива инструкции получил подс. К. по телефона.

Докато св.К. била в банята, представящият се за полицейски инспектор продължавал телефонната връзка, с цел да се убеди, че свидетелката няма да види двамата подсъдими, докато вземат парите. През това време се прибрал синът на пострадалата – св. Т.К., който сварил майка си в банята с телефона на ухото. Св. К. го попитала къде са парите, защото очаквала, че той заедно с полицаите са хванали измамниците. Св. К. не разбрал какво точно го пита майка му и взел телефонната слушалка. Представящият се за полицейски инспектор, чувайки, че измамената разговаря с някого, прекъснал телефонния разговор. Тогава пострадалата разбрала, че е станала жертва на измама. Подали оплакване в РУ на МВР Котел.

Докато подсъдимите пътували в указаната им посока, неизвестното лице се обадило на подс. К. и казало да вземат от торбичката 900.00 лева – със 100.00 лева да заредят гориво, 200.00 лева – да вземе подс. Г., а 600.00 лева – да вземе подс. К.. Двамата подсъдими взели посочените суми, съобразно указанията. В град Попово оставили торбичката с парите и с паспорта до същата сграда. Върнали се в град Сливен, минавайки през град Велико Търново, защото така им наредило неизвестното лице.

Горните факти съдът прие за установени въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателствени източници, обсъдени в съвкупност със самопризнанията, направени от подсъдимите. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б.К., Т.К., Н.К., Я.Н. и Х.И.. Разминаванията в определени детайли са обясними от гледна точка на динамично развилата се престъпна дейност за кратък времеви отрязък.

Към доказателствената маса съдът приобщава и експертното заключение, изготвено от вещото лице П.П., след като прецени, че е професионално и обективно.

В подкрепа на обвинението са и всички приложени писмени доказателства и доказателствени средства. По делото са приложени множество справки от трите мобилни оператора, с цел установяване собственика на мобилните телефони, чрез които са провеждани телефонните разговори, входящите и изходящите обаждания, описани по – горе, вкл. и на стационарния телефон на пострадалата, клетки, през които са провеждани, както и продължителността на разговорите. 

Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимите И.Р.Г. и Н.Г.К. са осъществили престъпния състав на чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 от НК, затова че на 18.12.2017 г. в град Котел, след като се сговорили предварително помежду си и с други неустановени по делото лица, с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у Б.Т.К. и с това ù причинили имотна вреда в размер на 5000.00 лева.

Налице са всички съставомерни признаци както от обективната, така и от субективната страна от фактическия състав. Установени са безспорно както времето на извършване на престъплението, така мястото на неговото извършване.

Двамата подсъдими в сговор с трети неустановени по делото лица са осъществили класически случай на „телефонна измама“. На 14.12.2017г. подс. К. приел отправено му телефона предложение да вземе пари от определено лице и да ги занесе до определено място. Заедно с другия подсъдим са изпълнили възложената поръчка и тогава са разбрали, че поръчката не е такава, за каквато е била обявена – вземат пари от пътя и ги оставят пак на пътя, което по никакъв начин не би могло да се приеме като плащане на дограма. Въпреки че са били наясно, че са били въвлечени да участват в схема за измами, те са приели да изпълнят и втората поръчка на 18.12.2017г.

Неустановените лица, разговаряйки по телефона с пострадалата Б.К., са се представили за пострадала от катастрофа, лекар-изнудвач, както и полицейски инспектор и така възбудили и поддържали у нея заблуждение, че ще участва в полицейска акция по залавяне на телефонни измамници.

За довършване на престъплението едно или няколко от неустановените лица се сговорило/сговорили предварително с двамата подсъдими, като разпределили ролите между тях и им указвали къде да отидат, какво да казват и как да действат. И двамата подсъдими са действали със съзнанието, че извършват измама по отношение на пострадалата К.. И двамата подсъдими са били мотивирани да извършат измамата срещу обещание за възнаграждение, каквото в действителност са получили – 200.00 лева за подс. Г. и 600.00 лева за подс. К.. Освен да набавят имотна облага за себе си, подсъдимите са действали с цел да набавят имотна облага и за останалите неустановени по делото лица.

В резултат на престъпните действия пострадалата Б.К. претърпяла имотна вреда, съизмеряваща се със сумата пари в размер на 5000.00 лева.

Подсъдимите са извършили престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавали са обществената му опасност, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му последици. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното деяние на престъпните прояви, в последващите събития и действия на подсъдимите и намира израз в обясненията им, дадени по време на досъдебното производство и обсъдени в съвкупност с направеното в хода на съдебното следствие самопризнание.

При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази със задължението по чл. 373, ал.2 от НПК и приложи разпоредбата на чл.58а от НК, съгласно която съдът определя наказанието, ръководейки се от общите разпоредби в НК – чл.54 от НК и така определеното наказание се намаля с 1/3. Съдът отчете задължението си по чл.58а, ал.4 от НК, но по делото не се установи да са налице такива обстоятелства, които да го мотивират да определи наказанието по условията на чл.55 от НК.

За престъплението по чл.210, ал.1, т.2 от НК се предвижда наказание от една до осем години лишаване от свобода. Съдът прецени, че наказанието следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността им обстоятелства - относително високата сума на имотната вреда, причинена на пострадалата, както и останалите им осъждания. Деянието е особено укоримо и от морална гледна точка, тъй като жертва на измамата е доверчива възрастна жена, която неустановените съучастници са успели лесно да манипулират и така да ù вземат спестените пари. Съвкупността от тези обстоятелства мотивира съда са определи и на двамата подсъдими наказание в размер на една година и шест месеца, което редуцира по реда на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и наложи остатъка от една година.

По отношение изтърпяването на наложените наказания : Размерът на определената санкция на подс. К. и липсата предходни осъждания на лишаване от свобода правят задължителна преценката за отлагане на нейното изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК. Прилагането на условното осъждане винаги е строго конкретен въпрос, чието обсъждане не се изключва за нито една категория престъпления, стига да са налице предвидените в чл.66, ал.1 от НК предпоставки – да е наложено наказание лишаване от свобода за срок до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът да установи, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът счита, че в случая следва да се даде приоритет на личната превенция и прецени, че поправянето на подсъдимия К. извън условията на затворническата среда би било постижимо, тъй като процесът на превъзпитание и преодоляване на психическите нагласи, довели от извършване на престъплението, няма да премине по – успешно в затворническа среда. За целта съдът намери, че наказанието следва да се отложи за четири години изпитателен срок. Така определеният изпитателен срок е достатъчно дълъг и е в състояние да реализира най – пълно предупредителния потенциал на условното осъждане и подсъдимият К. ще бъдат препятстван да извършва противообществени прояви под страх, че наложеното му с тази присъда наказание ще бъде приведено в изпълнение.

Тъй като настоящото престъпление е било извършено от подс. Г. в изпитателния срок на наложени с други присъди наказания лишаване от свобода, отпада възможността за преценка за приложението на чл.66 от НК. Съдът разпореди ефективно изтърпяване на наказанието, наложено на този подсъдим, при първоначален строг режим с оглед разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС, тъй като настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок на общото наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, определено по ЧНД № 1715/2015г. на РС Сливен, изтърпяването на което е било отложено за три години изпитателен срок. Посоченото общо наказание е било приведено в изпълнение по реда на чл.68 от НК с определение по ЧНД № 10/2019г. на ОС Бургас, в сила от 18.03.2019г., поради което отпада необходимостта да бъде приведено в изпълнение по настоящата присъда.

По отношение на подс. Г. съдът приложи разпоредбата на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание между наложеното по настоящата присъда и тези по НОХД № 425/2018 г. на РС Сливен и НОХД № 1157/2018 г. на ОС Бургас в размер на най-тежкото от тях, а именно една година лишаване от свобода, като приспадна на основание чл.25, ал.2 от НК изцяло изтърпяното по която и да е от присъдите и на основание чл.59 от НК – времето, през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение задържане под стража по което и да е от делата.

Съдът уважи изцяло предявения от Б.К. граждански иск и осъди двамата подсъдими солидарно да ù заплатят сумата 5000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените ù от престъплението имуществени вреди. Тъй като вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно спрямо увреденото лице – чл.53 от ЗЗД. След като вредите произтичат от непозволено увреждане, лихва се дължи и без покана (чл.84, ал.3 от ЗЗД) от деня на увреждането – 18.12.2017г. Подсъдимите са задължени и за разноските в размер на 400.00 лева, които гражданският ищец е направил за адвокатско възнаграждение.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел сумата 200.00 лева, представляваща окончателна държавна такса, възлизаща на 4% върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати в полза на ОД на МВР Сливен по 14.80 лева, представляващи направени по досъдебното производство разноски за вещо лице.

По реда на чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът отне в полза на държавата един мобилен телефон марка LG , черен на цвят, IMEI 354965084688445, заедно със закрепена на него стойка, след като се установи, че този телефон принадлежи на подс. К. и е послужил като средство за извършване на престъплението.

Всички дискове, изпратени от мобилните оператори и от Община Котел, както и веществените доказателствени средства, съдържащи информация, придобита чрез използване на специални разузнавателни средства, да се съхраняват в срока за съхранение на делото.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  П Р Е Д С Е Д А Т Е Л: