Решение по дело №2299/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1450
Дата: 28 септември 2021 г. (в сила от 28 септември 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20213100502299
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. Варна, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502299 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от Г. Д. АЛ., чрез процесуален представител
адв.В.Б., жалба срещу действията на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, с район на действие
Окръжен съд – Варна, изразяващи се в отказ да спре изпълнителното производство по изп.
дело № 20218920400044, поради изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на
задължението. По съображения касаещи неправилност на отказа за спиране, жалбоподателят
отправя искане към съда да даде указания на съдебния изпълнител относно приложение на
института на абсолютната погасителна давност като изпълнителното делото бъде
прекратено поради изтичане на давностния срок по отношение на задължението.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят не е изразил писмени възражения
относно подадената жалба.
Съгласно задължението си по чл. 436, ал. 3, изр. II от ГПК ЧСИ е изложил подробно
мотиви по обжалваното действие.
Варненският окръжен съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следнното:
1
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител, поради което е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
СВ. АТ. Д. е конституиран при условията на чл. 429, ал. 1 от ГПК като взискател в
образуваното под № 2006743040073 на ЧСИ Ралица Христова, рег. № 743, с район на
действие ОС – Кюстендил изпълнително дело, с оглед установено изплащане в цялост на
задължението по изпълнителен лист от 23.11.2005 г. по гр.д. № 1771/ 2005г. от 23.11.2005 г.
по описа на Районен съд Кюстендил, по който Г.Д. Георгиева и СВ. АТ. Д. са осъдени в
условията на солидарност да заплатят присъдените суми в полза на „ОББ“ АД. С
постановление от 16.12.2020 г. на ЧСИ Елица Христова изп. дело е прекратено поради
неизвършването на действия по изпълнението, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Въз основа на приложеният изпълнителен лист от 23.11.2005 г., издаден по гр.д. №
1771/ 2005г. от 23.11.2005 г. по описа на Районен съд Кюстендил и по молба на СВ. АТ. Д. е
образувано ново изпълнително производство срещу Г.Д. Георгиева по изп. дело №
1110/2020 г. на ЧСИ Ралица Христова, рег. № 743, с район на действие ОС – Кюстендил.
Същото е прекратено по молба на взискателя и е препратено по компетентност на ЧСИ
Христо Георгиев, при който същото е преобразувано под № 2021890400044.
Длъжникът в производството Гергана Георгиева е подал въззивна жалба от 18.01.2021г
срещу отказа на ЧСИ да спре предприетите спрямо нея действия по принудително
изпълнение, като е отправила искане да бъдат дадени указания на ЧСИ същият да
констатира факта на настъпила абсолютна давност по отношение да задължението й към
взискателя, и съответно да прекрати производството поради изтекла абсолютна погасителна
давност. Варненският окръжен съд е констатирал, че същата има характер на молба за
спиране или прекратяване на изпълнителното дело, поради което с Определение
№2075/10.06.2021 г. е прекратил частното производство и е изпратил исканията на съдебния
изпълнител за произнасяне, след прецизирането им, по същество.
В изпълнение на указанията за уточняване на искането е постъпила молба от длъжника
от 21.06.2021 г., с която е заявил, че поддържа искането си спиране на производството по
изп. дело № 044/2021г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, поради изтекла погасителна
давност и констатиране на същата от съдебния изпълнител.
Така уточнената жалба е изпратена по компетентност на ВОС, който с Определение №
2075/11.06.2021 г. е прекратил производството и я е върнал на съдебния изпълнител за
произнасяне по същество на исканията.
С разпореждане от 21.06.2021 г. ЧСИ Христо Георгиев е отказал спиране на
принудителното изпълнение, формирайки мотиви относно липса на основанията по чл. 432
от ГПК, касаещи спирането, така и тези по чл. 433 от ГПК, обуславящи прекратяване на
изпълнителното производство.
2
Процесната жалба е постъпила именно срещу постановения отказ, като изложените в
нея доводи, касаят погасяване на дълга поради неизвършване на действия по изпълнението в
рамките на срока по чл. 110 от ЗЗД, както и предвид отправеното към съда искане за
прекратяване на изпълнителното дело. Релевираните твърдения и оплаквания са в
противоречие с отправеното искане, доколкото са съотносими изцяло към основания за
прекратяване на изпълнението, а с молбата и с частната жалба е формулиран петитум за
спиране на същото. Въпреки установения порок на сезиралата съда жалба, същата, с оглед
двукратното връщане на предходните жалби на страната за уточняване на искането следва
да бъда разгледана по същество за да бъде внесена яснота в отношенията между страните в
изпълнителното производство.
Нито едно от твърденията на жалбоподателя не може да бъде подведено под някоя от
хипотезите на чл. 432 от ГПК, уреждащи основанията за спиране на изпълнителното
производство. Становището за изтекла погасителна давност по никакъв начин не е свързано
с посочените предпоставки, поради което е очевидно неоснователно.
Доводите на жалбоподателя за погасяване на вземането позволяват да бъдат
субсумирани единствено под хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, предвиждаща
прекратяване на изпълнителното производство, когато в рамките на двугодишния срок
взискателят не поиска предприемане на изпълнителни действия, макар по същността си
уредената в закона перемпция да се отличава по своите последици от погасяването на
задължението вследствие на изтекла давност. Изтичането на давностен срок обаче не е нито
основание за спиране на производството, нито за неговото прекратяване.
Срокът на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по
постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани
способи е приключило(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е
внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане, в този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана например в Решение
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1474/2020 г. на IV г.о. на ВКС.
Изпълнителното производство по изп. дело № 1110/2020 г. на ЧСИ Ралица Христова,
рег. № 743, с район на действие ОС – Кюстендил, е образувано въз основа на молба на
взискателят СВ. АТ. Д., ведно с приложеният изпълнителен. Искането е депозирано на
21.12.2020 г., като и посочената дата, на която е образувано производството е и най-ранната,
от която е възможно да започне теченето на срока на перемпцията. Ирелевантно е
обстоятелството относно неизвършване на действия по предходното изпълнително дело
пред ЧСИ Ралица Христова от 2006 г., тъй като същото е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК именно поради констатираната липса на предприети действия по
изпълнението. По посочения начин перемпцията е произвела своето действие, но същата не
3
ограничава възможността на кредитора да образува ново изпълнително производство, по
което започва да тече и нов срок. Действително както в рамките на изпълнителното дело от
№1110 от 2020 г., така и в преобразуваното процесно изп. дело № 20218920400044 на ЧСИ
Христо Георгиев не се установява извършването на валидни изпълнителни действия, но
както вече беше посочено, началният момент, от който е започнало теченето на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК е образуването на първото изпълнително дело – 21.12.2020 г., поради
което към момента на произнасянето същият не е изтекъл. Само за пълнота на обосновката
следва да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП по време на извънредното
положение, обявено със закона, е спряно теченето на всички процесуалните срокове в
изпълнителното производство за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г..
Твърденията на жалбоподателя за погасяване на задължението поради изтичане на
давностен срок не подлежат на разглеждане по същество в настоящото производство, тъй
като оспорването на материалните предпоставки за съществуване на вземането е
несъвместимо с предприетата защита чрез обжалване на действията на съдебния
изпълнител, доколкото е предвиден нарочен исков ред, чрез предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК, единствено чрез който може да се оспори
съществуването на подлежащото на принудително изпълнение вземане.
С оглед гореизложеното не се установява наличието на основание, обуславящо
спиране или прекратяване на изпълнителното производство, поради което подадената жалба
срещу отказа на съдебния изпълнител е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Г. Д. АЛ., чрез процесуален
представител адв.В.Б., срещу действията на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892, с район на
действие Окръжен съд – Варна, изразяващи се в отказ да спре изпълнителното производство
по изп. дело № 20218920400044, поради изтекла абсолютна погасителна давност по
отношение на задължението.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5