Решение по дело №2340/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 ноември 2018 г. (в сила от 26 ноември 2018 г.)
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20184430202340
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. ***, 0.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕВЕТИ наказателен състав в публичното заседание на девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

При секретаря Валя Стоянова в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЯКИМОВА НАХД № 2340 по описа за 2018 година, на основание данните по делото и закона за да се произнесе, съобрази следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375  и сл. от НПК.

 

Районна прокуратура – *** с постановление от 01.10.2018г. е направила предложение за освобождаване на обвиняемият И. ***, ЕГН********** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 23.09.2014г.  в гр.***, в сградата на Сектор „ПП-КАТ“ при  ОД МВР ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на  закон – чл.151 ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта- **************** *** за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че обичайното му пребиваване е в РБ и не е  друга държава, членка на ЕС - престъпление по чл.313 ал.1 НК.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Обвиняемият И. ***И. е роден на *** ***, българин,български гражданин, женен, със средно  образование,  не  работи, не осъждан,ЕГН**********. 

В хода на разследването било установено следното:

На 23.09.2014 година, в град ***, обвиняемият И. се явил в ***- ***, като подал документи за издаване - на свидетелство за управление на МПС. На същата дата -23.09.2014г. в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал.5 от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 13, т.6 от Наредба 1-157 за реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, се дава пред орган на властта- ***- *** за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, обвиняемият И. потвърдил неистина, като декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България и не е в друта държава членка на Европейския съюз. Въпреки, че към датата на декларирането обичайното му пребиваване било във ***и бил изрично предупреден за наказателната отговорност при деклариране на неверни данни, обвиняемият И. лично . подписал декларацията. Подадените документи били обработени от служителката в *****************.” при ОД на МВР- ***- свидетелката ***, която изготвила от компютьрната система заявление № 2107286/2014г. за издаване на СУМПС. Същото било подписано лично от обвиняемия И.Б.И..

Във връзка с подаденото заявление било издадено СУМПС № ********* от 24.09.2014 г.

На 04.06.2018 година Главна дирекция „Национална полиция” получила инициативно писмо с вх. №328600-37782/04.06.2018 година от компетентните органи относно издаденото СУМПС №********* от 24.09.2014 г. на И.И., тъй като те са констатирали, че документа е издаден в нарушение на Директива 91/439/ЕЕС, съответно 2006/126/ЕЕС, поради това, че обвиняемият И. е с обичайно пребиваване в ******************.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин, отчасти от обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство, изцяло от показанията на свидетелите ***и  ***, дадени на досъдебното производство,  както и от  писмените доказателства, а именно  -  заключение на назначена   графическа експертиза, от  която е  видно, че ръкописният текст в Декларация от 23.09.2014г. е изписан от И.Б.И.. Подписът след думата „подпис“ в Декларация от 23.09.2014г.  е положен от И.Б.И..

При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

С деянието си обвиняемият И. *** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 313 ал.1 от НК, за това, че на че на 23.09.2014г.  в гр.***, ******************“ при  ОД МВР ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на  закон – чл.151 ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта- *********** *** за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че обичайното му пребиваване е в РБ и не е  друга държава, членка на ЕС.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида на  наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази, следните обстоятелства:

За престъплението по чл.313 ал.1 от НК,  се е предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до  триста лева  /чл. 78а,ал.1 б. „а“ от НК.

И.Б.И. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК. 

        Съдът счита, че са налице условията на чл.78а от НК, поради което обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.

При определяне вида и размера на последното, съдът взе предвид следните обстоятелства:

         Доброто процесуално поведение и признаването на вината, съдът приема за смекчаващо отговорността обстоятелства и счита, че в конкретния случай на обвиняемия следва да се наложи административно наказание към минимума, а именно: глоба в размер 1000 лв.

Съдът намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на административните наказания – чрез тях ще се предупреди и превъзпита обвиняемият И.Б.И. към спазване на установения правен ред и същите ще въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

       Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от НК И. ***, ЕГН********** от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното престъпление по чл.313 ал.1 НК за това, че на 23.09.2014г.  в гр.***, в сградата на *************** ***, потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на  закон – чл.151 ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта- ***************** *** за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че обичайното му пребиваване е в РБ и не е  друга държава, членка на ЕС и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемият И.Б.И., със сочена по-горе самоличност да заплати по сметка на ОДМВР *** направените по делото разноски в размер на 132,41 лева за възнаграждение на вещото лице.

РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПлОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: