Р Е Ш Е Н И Е
№ 903, 27.06.2018г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд ,
седми граждански
състав
на тринадесети
юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова
Катя Боева
секретар : Ангелина
Костадинова,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 286 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение№ 4021/19.11.2017, постановено по гр.д.№ 8846/2015,
ПРС, с което е извършена съдебна делба
между В.Д.А., Ц.К.П. и А.К.П. чрез разпределяне на делбените
имоти, като в дял на В.Д.А. е разпределен самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 56784.523.37.1.10, находящ се в сграда № 1, построена
в ПИ е идентификатор № 56784.523.37, с предназначение апартамент, с брой нива на обекта - 1, на площ от 59.90 кв.
м., с прилежащо избено помещение № А10 на площ от 1.78 кв. м. и съответните
му прилежащи 2.30% идеални части от общите части от сградата,
административен адрес - Пловдив, ул. „***“
№21, вход „А“, етаж V, апартаментА-10, ВЕДНО с прилежащите 10/572.80 идеални части
от ПИ с идентификатор № 56784.523.37, с площ от 562 кв. м.; а на Ц.К.П. и А.К.П.
е разпределен в общ дял самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56784.520.1057.1.9, находящ се в Сграда № 1, разположена
в ПИ с идентификатор № 56784.520.1057, с предназначение апартамент, с брой нива
на обекта - 1, на площ от 42.20 кв. м., с прилежащо избено помещение № 7 с площ
от 3.23 кв. м. и съответните прилежащи към обекта общи части от сградата и проценти
от право на строеж, с административен адрес - Пловдив, ул. „***“ № 6, етаж V, апартамент
5; - присъдени са суми за уравнение на дяловете; - Ц.К.П. е осъдена да изплати на В.Д.А. сумата от
100,00(сто)евро представляваща една наемна вноска за имота с административен адрес:
гр. Пловдив, пк 4000, ул. „***“ № 6, етаж V, апартамент
5; - отхвърлени са претенциите по сметки предявени от Ц.К.П. и А.К.П. против В.Д.А.
за заплащане на половината от извършени разноски на стойност 2 842,50 лв., направени
приживе от наследодателя на Ц.П. и А.П. – К. А. П., които са увеличили дяловете
на всички съсобственици.
Жалбоподателят Ц.К.П. поддържа,
че съдът неправилно е приложил способа за извършване на делба по реда на чл.353
от ГПК, т.к. в случая липсват критерии, въз основа на които могат да
разпределят делбените вещи. Твърди, че доколкото съделителите са трима, а делбените
имоти са два, то е обективно невъзможно всеки да получи дял в натура.
Неправилно е разпределил имотите в общ дял, т.к. липсва съгласие за това от
двамата съделители. Фактът, че и двата имота се
отдават под наем изключва извода, че някой от тях ползва лично имот. Счита, че
делбата следва да бъде извършена чрез изнасяне на имотите на публична продан.
По отношение на частта по сметките поддържа, че по делото не се доказва
претенцията за неплатен наем в полза на В.А., поради което и същата следва да
бъде отхвърлена. Касателно
претенцията за увеличаване стойността на имота чрез изграждане на газова
инсталация от наследодателя й , поддържа, че решението е немотивирано. Моли за
уважаване на предявените претенции по сметки срещу В. А..
Жалбоподателят А.К.П. също обжалва решението в частта по извършване
на делбата, като счита, че в случая приложение следва да намери способа теглене
на жребие, т.к. това е възможно и удобно и никоя от страните не е направила
значителни подобрения в който и да е от имотите, за да се приеме, че е необходимо прилагане на способа по чл.353
от ГПК. Поддържа, че възможния способ за извършване на делбата е теглене на жребий,
т.к. по този начин всяка група съделители ще получи
дела си в натура, както и предвид факта че дяловете на двете групи съделители са равни. Счита и че в случая не е налице
неудобство, т.к. никоя от страните не
ползва лично някой от имотите , нито е извършила значителни подобрения. Сочи и
че това становище за получаване в общ дял на един от имотите с другия
сънаследник е заявено още в първото по делото заседание. По отношение уважената
претенция по сметки на В.А. сочи, че по делото не се установява да е получаван
наем, а напротив – доказва се, че наемателят е ползвал имота за исковия период
за сметка на даденото от него капаро. Счита и че решението в частта за
разноските е неправилно, т.к. от една страна претенцията по сметки е насочена
само към Ц.П., но за разноски са осъдени и двамата ответници
, т.е. Ц. и А. П.. Освен това счита, че при претендирани
400лв. в списъка за разноски, съдът е присъдил двойно по-голяма сума. Моли съда да отмени обжалваното решение
изцяло и да постанови ново, с което извърши делбата чрез теглене на жребий.
Въззиваемата
страна В.Д.А. оспорва и двете въззивни жалби. Сочи , че съдът е извършил делбата чрез
разпределение именно поради заявеното в края на производството желание от
страните за този способ за делба. Счита, че жребието не е удобен начин за подялба,
т.к. така няма да се отчете ползването до момента на имотите от двете групи съделители. Поддържа и че имотите не са равностойни нито по
площ, нито по цена, поради което и тя следва да получи по-големия имот, т.к.
има по-голям дял. По отношение претенцията й по сметки за заплащане на наемна
цена от 100 евро сочи, че по делото не се доказва ответниците
да са й заплатили тази сума, съставляваща половината от наемна вноска, като
твърденията им за някакво приспадане са останали недоказани. По отношение на
предявените против нея претенции по сметки счита, че същите са останали
недоказани, поради което и правилно са отхвърлени. Досежно
разноските сочи, че с оглед изхода на спора по сметки, правилно съдът е
определил дължимият размер на разноски в производството.
Жалбите са подадени в срока по
чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от постановеното
решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно
валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността
на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта
на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и
в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме,
че решението е валидно и допустимо.
Производството по делото е въззивно –
делба ІІ фаза, по извършването.
С обжалваното решение, съдът е приел,
че делбата между съсобствениците следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК,
чрез разпределяне на допуснатите до делба недвижими имоти.
По делото са допуснати и приети СТЕ,
изготвени от в.л. В. Р. пред първата и пред настоящата инстанция, както и
тройна СТЕ. Съдът кредитира последната – тройна СТЕ, т.к. същата е компетентна,
незаинтересована, не е оспорвана от нито една от страните и дава оценка на
имотите в най-близкия до решението момент. Съгласно същата пазарната стойност
на допуснатите до делба имоти е 62500лв. за имота на ул. И. П. и общо 97700лв.
за имота / земя и апартамент/ на ул. ****.
По делото е безспорно установено, че
никой от съделителите не ползва лично някой от
имотите, а същите се отдават под наем. Има твърдения за подобрения в имотите,
но същите не са на значителна с оглед стойността на имотите стойност. Видно от
решението по допускане на делбата съсобствеността между страните е възникнала
първоначално като обикновена такава между В.А. и наследодателя на Ц. и А. П. –
К. П.. След неговата смъртта през 2015г. по силата на наследствено правоприемство неговият дял получават низходящите му Ц. и А..
Така възниква съсобствеността при квоти 1/2ид.ч. за В.А. и по 1/4ид.ч. за Ц. и А.
П.. Доколкото имотите са два, а съделителите са трима
не е възможно всеки от тях да получи самостоятелен дял в натура. В същото време
следва да се отчете характера на възникналата съсобственост – за В.А. е налице
обикновена съсобственост, а за останалите двама съделители
– съсобственост, която е възникнала в резултат на наследствено правоприемство, т.е. те следва да поделят наследствения дял
на праводателя си и същевременно да ликвидират
съсобствеността с трето за наследството лице. Как да се извърши делба в този
случай указания дава нормата на чл.345 от ГПК. в която е указано, че първо следва да се ликвидира съсобствеността с
третото за наследството лице и след това се извършва делба на наследствената
маса. Поради тази причина се формират две групи съделители - тези, притежаващи права в наследствния дял и тези, притежаващи права в дела на
обикновената съсобственост. Правата в съсобствеността на тези две групи са
равни.
Основното
правило при извършване на делбата е всеки от съделителите
/или в рамките на едно коляно/ да получи дела си в натура. Като основен способ
в делбеното производство законодателят е предвидил и
по реда на действащия и по отменения ГПК извършването на делбата чрез теглене
на жребие, т.к. по този начин се постига по-пълна справедливост и безпристрастност при
разделяне на делбената маса. В този смисъл са и дадените задължителни указания още в ПП№
7/1973, ВС, а именно : „ невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл. 292 ГПК/отм./ е налице тогава, когато
до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ,
обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо
неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл. 292 ГПК/отм./ е налице тогава, когато
всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. Жребието,
като способ за извършване на делбата, е приложимо, когато делбените
имоти са равни на броя на съделителите и квотите им също са еднакви.”. Така,
предвид тези задължителни указания, които са възприети от трайната дългогодишна
практика на съдилищата, която е приложима и при действия ГПК с оглед
идентичността на нормите, при наличие на два недвижими имота и две групи съделители с равни права в съсобствеността , делбата следва
да се извърши чрез теглене на жребий. Изключение от този принцип може да се
направи само в случаите на направено искане за възлагане на жилищен имот, при
наличие на предпоставките по чл.349 от ГПК или при искане за разпределяне на
имотите по чл.353 от ГПК, когато някоя от страните твърди да е направила
значителни подобрения в имота. Изнасянето на имотите на публична продан е
допустимо единствено в случаите , при които не съществува никаква друга
възможност за извършване на делбата.
В
настоящия случай няма твърдения за извършвани значителни подобрения в нито един от имотите, същите са жилищни, но не съществува хипотетичната възможност за
възлагане по реда на чл.349 от ГПК, т.к. съсобствеността между двете групи е
обикновена, а не по наследство. В настоящия случай е изпълнима хипотезата на
чл. 352 от ГПК, т.к. тегленето на жребий е възможно и удобно – имотите са два и
съделителите са две групи, при равни права в
съсобствеността. Така единствената възможност за извършване на делбата на
недвижимите имоти е тегленето на жребий, при който всяка група от съделителите ще получи дела си в натура, а неравенството в
стойността на дяловете ще се уравни парично, след персонифициране на дяловете
при жребието. След ликвидиране на
съсобствеността с третото за наследството лице, наследниците на К. П. ще могат
да прекратят съсобствеността си в наследственото имущество.
На
страните е съставен и предявен проект за разделителен
протокол в с.з. на 13.06.2018г.. Страните не са възразили по така предявения
проект за разделителен протокол, но Ц.П. и В.А. са поддържали други способи за
извършване на делбата.
При това положение така предявения проект следва да се
обяви за окончателен, като се оформят два реални дяла - по един за всяка група съделители, както следва :
ДЯЛ I-ВИ :
Самостоятелен обект 56784.520.1057.1.9 по КККР на гр. Пловдив,
находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.520.1057, с предназначение: жилище, апартамент, с площ
42,20 кв.м., с прилежащо избено помещение № 7 с площ 3,23 кв.м.
и съответните прилежащи към обекта общи части от сградата и процент
от правото на строеж, при съседи на самостоятелния обект : на същия етаж ПИ 56784.520.1057.1.13,
под обекта – ПИ 56784.520.1057.1.6, над обекта – ПИ 56784.520.1057.1.10, с административен
адрес на имота: гр. Пловдив, ул. „***“, № 6, ет.5, ап.5.
Стойността
на този дял е 62 500 лв.
ДЯЛ IІ-РИ :
Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.523.37.1.10 по КККР
на гр. Пловдив, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор
56784.523.37, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 59.90 кв.м., с прилежащо
избено помещение № А-10 с площ 1,78 кв.м. и съответните 2,30 %
ид. части от общите части на сградата, при съседи –
на същия етаж на самостоятелния обект
ПИ56784.523.37.1.11, под обекта – ПИ 56784.523.37.1.7, над обекта – ПИ
56784.523.37.1.13, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „***“ № 21, вх. А, ет. 5, ап.10-А; ВЕДНО С 10/572.80 ид.части от поземлен имот с идентификатор 56784.523.37 по КККР на гр. Пловдив, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „***“ № 21 с площ от 562 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за средно застрояване, при граници : ПИ 56784.523.9507, ПИ 56784.523.604, ПИ 56784.523.38, ПИ 56784.523.578, ПИ
56784.523.9505.
Стойността на дял втори е 97 700 лв.
Първоинстанционият
съд е достигнал до различни правни изводи, поради което и решението му като
неправилно и незаконосъобразно ще следва да бъде отменено в частта по
извършване на делбата и вместо него бъде постановено ново такова, с което бъде
обявен за окончателен предявения на страните разделителен протокол по отношение
на недвижимите имоти.
По отношение на определянето на
дължимите ДТ от страните постановеното решение следва да се измени, т.к. дължимите ДТ се определят от стойността на делбеното имущество, а по делото се установи, че то е на
по-висока стойност – с 24 500лв.
повече. Ето защо съделителите ще следва да бъдат
осъдени да заплатят допълнително ДТ за извършване на делбата както следва – В.А.
- 490лв., а Ц. и А. П. – по 245лв. всеки от тях.
По отношение претенциите по сметки
По делото са предявени претенции по
сметки от В.А. против Ц.П. за заплащане на половината от получавания наем за
жилището в гр. Пловдив, ул. ***, за м.07.2015г. в размер на 100 евро или
евентуално за заплащане на същата сума за м.08.2015г.
Така предявената претенция по сметки
е с пр. осн. чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно който всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно правата си.
Твърди се от съсобственика А., че друг съсобственик – П. е отдала под наем един
от съсобствените имоти / на ул. ***/ и получава
граждански плодове . Следователно тя извлича от него ползи, като има право на
такава част от тях, съответстваща на правата й в съсобствеността. За уважаване на тази претенция претендиращият
припадащата се част от плодовете на вещта следва да установи както
съсобствеността върху вещта, така и факта, че същата е отдадена под наем, както
и размерът на същия, а ответникът по претенцията – че е заплатил евентуално
припадащата се част от наема на ищеца. По делото не е представян договор за
наем за имота на ул. *** / в кориците на ч.гр.д.№3032/2016, ПОС, образувано по жалба
против акт по гр.д.№8846/2015 ПРС има договор за наем за друг имот, находящ се в гр. Пловдив , ул. *** №3/. В становищата на
страната Ц.П. се признава наличието на наемен договор, но не се установява
стойността на наемната вноска. Тази страна поддържа , че е превеждала
припадащата се част, че е извършвано приспадане от платен депозит и т.н. По
делото не е приемано за безспорно наличието на наемен договор и стойността на
наемната цена. При доказателствена тежест за ищцата
по претенцията В.А. по делото не се установява при условията на пълно и главно
доказване твърдението й за дължимост на припадащата й
се част от една наемна вноска – за м.07
или м.08.2015г. Не се събраха категорични доказателства относно договорената и получавана наемна
цена. При това положение този иск се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
В тази част първоинстанционното
решение е изградено на предположения, поради което е неправилно и следва да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено ново такова, с което се
отхвърли иска. С оглед този изход на
делото в частта по претенцията по сметки, следва да се отмени и решението в
частта, в която са присъдени разноски на В. А. по уважената й претенция. Следва
да се посочи изрично и че независимо от дадената неправилна правна квалификация
от първата инстанция е разгледан предявения иск, поради което в тази част
решението на следва да се обезсилва.
А. и Ц. П. са претендирали В.П. да им
заплати сумите, вложени от наследодателя им К. П. за подобрения на общите имоти
както следва : 1. Направа на газова инсталация в имота в гр. Пловдив , ул. ****
– 3400лв.,2. Поставяне на климатик Дайкин в имота в гр. Пловидв, ул.
*** – 1240лв., 3. Поставяне на електрически бойлер , 80л., в имота в гр. Пловдив, ул. **** – 186лв., 4.Поставяне на инверторна климатична система , в имота в гр. Пловидв, ул. *** – 859лв.
Тази претенция също е с пр. основание
чл.30, ал.3 от ЗС – за заплащане на припадащата се част от тежестите на имота,
т.е. от вложените средства в подобряването на същия, като се твърди подобренията да са извършени от
съсобственик със съгласието на другия съсобственик. За доказване на тази претенция ищците следва
да докажат при условията на пълно и главно доказване, че наследодателят им е
извършил сочените подобрения, като е заплатил цената за извършването им, както
и че другия съсобственик е бил съгласен с извършването.
По делото са представени фактура от
2012г. с касов бон по договор за изработка на газова инсталация, като
възложители по този договор са двамата съсобственици В.А. и К. П.. В Протокола
за установяване на извършените видове СМР и направените плащания са се
подписали и двамата възложители. Представена е служебна бележка от изпълнителя
за това, че сумите са заплащани от двамата възложители, но съдът счита същата
за недопустимо доказателство, т.к. съставлява свидетелски показания, дадени в
писмен вид, което действащия процесуален
закон не допуска. Представена е и гаранционна карта и касов бон за климатик Дайкин на името на К. П.,
фактура и касов бон на името на К. П. за закупен ел. бойлер. Представена е
фактура за закупуване на инверторен климатик, но същата е на името на трето по делото лице и е
от дата, 26.05.2015г., която е следваща датата на смъртта на К. П. –
22.01.2015г.
По делото са събирани и гласни
доказателства – разпитвана е свидетелката М. Д., която твърди да е била близка
приятелка на В. А. и К. П.. Твърди , че
те били много почтени и коректни един към друг, винаги си поделяли разходите
наполовина. Те й споделяли, че са купували апартаментите по този начин, както и
всичко необходимо за тях. Лично тя е присъствала на тегления на пари от страна
на В. А., която й споделяла, че трябва да извършват плащания за ремонтни работи
по жилищата. Присъствала е и на
закупуването на бойлера, като лично е видяла, че двамата са си поделили парите
за покупката.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че по делото не се доказва претендираните
подобрения да са извършвани и заплащани единствено от наследодателя на ищците
К. П.. Напротив, от свидетелските показания, които кореспондират с писмените
доказателства касателно възлагането на направата на
газовата инсталация , се установява, че в извършването на тези разходи са
участвали и двамата съсобственици В. А.
и К. П.. Относно инверторната
климатична система пък изобщо не се установи да е закупувана от К. П.. При това положение предявеният иск на Ц. и А.
П. по чл.30, ал.3 от ЗС против В. А. се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхъврлен.
До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради
което в тази му част същото ще следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното
производство:
На осн.
чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на
жалбоподателите сторените във въззивното производство
разноски, съобразно уважената част от жалбите им както следва : за А. П. – 678,50лв., заплатена ДТ за въззивно обжалване на решението по допускане на делбата ,
102,50лв., съразмерно на заплатените разноски на вещи лица в производството; за
Ц.П. – 100лв., съразмерно на заплатените разноски на вещи лица в производството.
А.П. е искал присъждане на разноски за адвокатски хонорар, но представения
договор за правна защита и съдействие е за цялата втора фаза, а не за въззивното обжалване, а в делбата разноските за адвокат се
понасят от страните така както са ги направили. Разноски на Ц.П. за ДТ не се
дължат, т.к. нейната жалба не се уважава, а за адвокатско възнаграждение –
плюс изложените вече съображения.
Разноски на В. А. за адвокатско възнаграждение за частта от решението, което е
потвърдено не се присъждат, т.к. в договора за правна защита и съдействие не е
диференцирано какво е договореното относно претенциите по сметки.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение№ 4021/19.11.2017, постановено по гр.д.№ 8846/2015, ПРС,
в частта, по извършване на делбата, в която е
РАЗПРЕДЕЛЕН
на основание член 353 от ГПК, в дял на В.Д.А. ЕГН **********,***, със съдебен
адрес: адв. З.П.В.,***, САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № 56784.523.37.1.10, находящ се в Сграда
№ 1, построена в ПИ е идентификатор № 56784.523.37 по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.VI.2009 на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменени със Заповед КД-14-16-373/26.III.2012 година на Началника
на СГКК - Пловдив. Предназначението на самостоятелния обект в сграда е на жилище,
АПАРТАМЕНТ, с брой нива на обекта - 1, на площ от 59.90 кв. м., с прилежащо избено
помещение № А10 на площ от 1.78 кв. м. и съответните му прилежащи 2.30% идеални
части от общите части от сградата. Съседни самостоятелни обекти в сградата са: на
същия етаж - 56784.523.37.1.11, под обекта - 56784.523.37.1.7 и над обекта- 567
84.523.37.1.13. Административният адрес на обекта е: Пловдив, пк 4000, ул. „****“ №21, вход „А“, етаж V, апартаментА-10, ВЕДНО
с прилежащите 10/572.80 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
56784.523.37 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед
РД- 18-48/03.VІ.2009 на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед
КД-14-16-373/26.11.2012 г. на Началника на СГКК - Пловдив, административен адрес:
гр. Пловдив, район „Централен“, пощенски код 4000, ул. „****“ № 21, на площ от
562 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана и с начин на трайно
ползване - за средно застрояване, при граници: ПИ с идентификатори; 56784.
523.9507; 56784.523.604; 56784.523.38; 56784.523.578; 56784,523.9505., със
стойност на дела 80 900,00 лева.
РАЗПРЕДЕЛЕН
на основание член 353 от ГПК, в дял на Ц.К.П. ЕГН **********,*** и А.К.П.
ЕГН **********,*** и настоящ адрес в САЩ, щат Ню Джърси 07016, гр. ***, *** №24,
и двамата чрез адв. В.В., САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 56784.520.1057.1.9, находящ
се в Сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор № 56784.520.1057 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.VI.2009 година
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед КД-14-16-1403/04.
ХI.2009 на Началника на СГКК - Пловдив. Предназначението на самостоятелния обект
в сграда е на жилище, АПАРТАМЕНТ, с брой нива на обекта - 1, на площ от 42.20 кв.
м., с прилежащо избено помещение № 7 с площ от 3.23 кв. м. и съответните прилежащи
към обекта общи части от сградата и проценти от право на строеж. Съседни самостоятелни
обекти в сградата са: на същия етаж - 56784.520.1057.1,13, под обекта -
56784.520.1057. 1.6 и над обекта - 56784.520,1057.1.10. Административният адрес
на обекта е: Пловдив, пк 4000, ул. „****“ № 6, етаж
V, апартамент 5, с обща стойност 54 800лв.
Е ОСЪДЕНА В.Д.А. ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: адв. З.П.В.,***, да изплати на всеки
от двамата Ц.К.П. ЕГН **********,*** и А.К.П. ЕГН **********,*** и настоящ адрес
в САЩ, щат Ню Джърси 07016, гр. ****, **** №24, и двамата чрез адв. В.В., сумата от по 6 525,00(шест
хиляди петстотин двадесет и пет) лева за уравнение на дяловете им.
както и в частта по сметки,
в която
ОСЪЖДА на основание чл.31 ал.2 от ЗС, Ц.К.П. ЕГН
**********,***, чрез адв. В.В.,
да изплати на В.Д.А. ЕГН **********,***, със съдебен адрес: адв.
З.П.В.,***, сумата от 100,00(сто)евро представляваща една наемна вноска за имота
с административен адрес: гр. Пловдив, пк 4000, ул. „****“
№ 6, етаж V, апартамент 5.
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********,***
и А.К.П. ЕГН **********,*** и настоящ адрес в САЩ, щат Ню Джърси 07016, гр. ….,
**** №24, и двамата чрез адв. В.В.
да заплатят на В.Д.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: адв. З.П.В.,***, сумата от 800,00(осемстотин)лева
за направени по делото разноски.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН проекта за разделителен протокол, съставен и предявен на
страните в с.з. на 13.06.2018г., както следва :
ДЯЛ I-ВИ :
Самостоятелен обект
56784.520.1057.1.9 по КККР на гр. Пловдив, находящ се
в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.520.1057, с предназначение:
жилище, апартамент, с площ 42,20 кв.м., с прилежащо избено помещение № 7 с площ 3,23 кв.м.
и съответните прилежащи към обекта общи части от сградата и процент
от правото на строеж, при съседина самостоятелния обект
: на същия етаж ПИ 56784.520.1057.1.13, под обекта – ПИ 56784.520.1057.1.6, над
обекта – ПИ 56784.520.1057.1.10, с административен адрес на имота: гр. Пловдив,
ул. „****“, № 6, ет.5, ап.5.
Стойността на този дял е 62 500 лв.
ДЯЛ IІ-РИ :
Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.523.37.1.10 по КККР
на гр. Пловдив, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор
56784.523.37, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 59.90 кв.м., с прилежащо
избено помещение № А-10 с площ 1,78 кв.м. и съответните 2,30 %
ид. части от общите части на сградата, при съседи – на
същия етаж на самостоятелния обект ПИ56784.523.37.1.11,
под обекта – ПИ 56784.523.37.1.7, над обекта – ПИ 56784.523.37.1.13, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „****“ № 21, вх. А, ет. 5, ап.10-А; ВЕДНО С 10/572.80 ид.части от поземлен имот с идентификатор 56784.523.37 по КККР на гр. Пловдив, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „****“ № 21 с площ от 562 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за средно застрояване, при граници : ПИ 56784.523.9507, ПИ 56784.523.604, ПИ 56784.523.38, ПИ 56784.523.578, ПИ
56784.523.9505.
Стойността на дял втори е 97 700 лв.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт , по сметка на ПОС
допълнителна ДТ в размер на 490лв. за извършване на делбата.
ОСЪЖДА Ц.К.П., ЕГН **********,*** и А.К.П., ЕГН **********,*** и настоящ
адрес в САЩ, щат Ню Джърси 07016, гр. ****, **** №24, да заплатят в полза на бюджета
на Съдебната власт , по сметка на ПОС допълнителна ДТ в размер на по 245лв.
всеки от тях за извършване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Д.А., ЕГН **********,***, против Ц.К.П., ЕГН **********,***, иск за осъждане да й изплати сумата от 100,00(сто)евро представляваща
една наемна вноска за имота с административен адрес: гр. Пловдив, пк 4000, ул. „****“ № 6, етаж V, апартамент 5.
ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 4021/19.11.2017, постановено по гр.д.№
8846/2015, ПРС в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на А.К.П., ЕГН **********,***
и настоящ адрес в САЩ, щат Ню Джърси 07016, гр. ****, **** №24 сумата от 781лв.
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН **********,***, да заплати на Ц.К.П., ЕГН **********,***,
сумата от 100лв., разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :