Р Е Ш Е Н И Е
№971
Гр. Пловдив, 12.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и двадесетата
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 89 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във връзка с чл.26 от Наредба № Н-6 от
13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза.
Образувано е по жалба на Е.Е.И. с ЕГН ********** от гр. Пловдив, срещу Заключение за
характера и степента на увреждане на военнослужещ Рег.№ И - 10264/05.11.2019 г.
на Централна военномедицинска комисия /ЦВМК/ към Военномедицинска академия
/ВМА/ София, с което е определен характер и степен на увреждане на военнослужещ пострадал
при изпълнение на военната служба – фрактура осис кокцигис, като лека телесна повреда.
С жалбата се прави искане за отмяна на
обжалваното заключение и изпращане преписката на административния орган за
определяне вида на настъпилата телесна повреда на жалбоподателя със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са
конкретни съображения във връзка с твърдението на жалбоподателя за вида на
телесната повреда, а именно такава по смисъла на чл.129 от НК, съставляваща
трайно затрудняване движенията на снагата. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се е явил лично, като е изпратил представител - упълномощеният
му адв. П., който поддържа жалбата и моли същата да
бъде уважена, изрично заявява, че не оспорва компетентността на
административния орган, издал оспорения акт и моли за произнасяне на съда по
съществото на спора относно характера на установеното увреждане на
жалбоподателя. Прави се искане за присъждане на разноските по делото по
представен списък.
Ответникът по жалбата ЦВМК – София,
оспорва жалбата с подробно писмено становище, подписано от Председателя на
ЦВМК. Сочи се в същото, че установеното при жалбоподателя телесно увреждане е
оценено като лека телесна повреда, предвид това, че установената фрактура не
създавала трайно затруднение в движението на засегнатия крайник и факта, че
продължителността на лечението не следвало да се взема предвид при определяне
характера и степента на телесната повреда, понеже се явявала субективен фактор.
Посочено е още и че установеното травматично увреждане очертава признаците на
лека телесна повреда, защото съставлява временно и неопасно за живота
разстройство на здравето. В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Д., който сочи, че поддържа изпратеното писмено становище и оспорва
жалбата. С молба за последното съдебно заседание се прави искане жалбата да се
отхвърли като неоснователна и недоказана, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение. Възразява се срещу претендирания за
присъждане размер на адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно
уведомена за възможността да встъпи в производството не е встъпила в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и наличните становища на страните намери следното:
Жалбата е допустима, доколкото се касае до оспорване на заключение на ЦВМК,
което по своята същност съставлява индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21 от АПК, тъй като пряко засяга правата на неговия адресат, а именно
правото на военнослужещ по чл.233, ал.1 от ЗОВСРБ да получи едноктарно
парично обезщетение при причинена при или по повод изпълнение на военната му
служба тежка или средна телесна повреда. По характера на заключението на ЦВМК
по чл.26, ал.4 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. на МО за военномедицинска
експертиза, както и допустимостта на съдебното му обжалване, във връзка с
разпоредбата на чл.16, ал.1 от Наредбата, е налице и произнасяне на ВАС с
Определение № 13470/2015 г. по адм. дело № 13777/2015
г. Въпросното
оспорено заключение, доколкото определя увреждането на жалбоподателя като лека
телесна повреда, е такова с неблагоприятен характер за същия, поради което и за
него съществува правен интерес от обжалването му. Оспореният акт е станал
известен на жалбоподателя на 28.11.2019 г., а жалбата е подадена в съда на
10.12.2019 г., сиреч в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна, на база на събраните
доказателства, съдът намери за установено следното:
Жалбоподателя Е.И. към 2019 г. бил военнослужещ –
редник на длъжност „Оператор санитар“ в 1 батальон „Специални бойни действия“
на 68 бригада „Специални сили“, ВФ 32990 - гр. Пловдив. На 05.04.2019 г.
жалбоподателят бил на работа и около 16,30 часа на летище Черногорово изпълнил
парашутен скок. При приземяването обаче, се подхлъзнал и паднал на опашната си
кост. Във връзка с изпитвани болки в областта на седалището жалбоподателят посетил
още същата вечер медицинско заведение, където му била изготвена рентгенография
на лумбални прешлени, като била установена фрактура на опашната кост. По случая бил
изготвен протокол за трудова злополука и декларация за трудова злополука, като
с Разпореждане от 18.04.2019 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Пловдив
злополуката била приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Междувременно, на жалбоподателя бил разрешен отпуск поради временна
неработоспособност, първоначално за срок от 14 дни, считано от 08.04.2019 г., а
след това за тридесет дни, считано от 22.04.2019 г. и за още двадесет дни,
считано от 22.05.2019 г. при домашно-амбулаторен режим на лечение. По време на
извършваните му прегледи, било констатирано като установено счупване на
опашната кост и записани оплаквания от болки и затруднения при сядане, ходене,
клякане, посещаване на тоалетна, опит за бързо ходене. При преглед, осъществен
на 27.08.2019 г. било описано и съмнение за фрактура на тялото на ТХ 1 и отразен отказ на жалбоподателя за
оперативно лечение на прешлена. В дома на баща си свидетелят Л., в гр. Перник,
където жалбоподателят И. прекарал периода на лечението си, се наложило същият
да бъде подпомаган от своя баща, тъй като имал силни болки, поради което и трудно ставал и лягал, трудно се обръщал,
налагало се да спи само на едната си страна, изтръпвал му десният крак, ходел
приведен, трябвало да сяда върху възглавничка и като цяло се движел трудно. С
молба до Председателя на ЦВМК от 17.06.2019 г. от жалбоподателя И. същият
поискал определяне на степента на телесното му увреждане, като към молбата
приложил документи по чл.26, ал.1, т.1-4 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018
г. на МО. По изготвено експертно предложение от д-р Г., хирург, член на ЦВМК,
на проведено заседание на ЦВМК от 04.11.2019 г., на което присъствали
Председателят на ЦВМК и единадесет от общо тринадесетте членове на ЦВМК, било
взето експертно решение с протокол № 170 -1/04.11.2019 г., вписан в
протоколната книга на заседанията на ЦВМК и подписано от всички членове и
председателя, по повод на увреждането на жалбоподателя И., като Комисията приела,
че същият е получил на 05.04.2019 г. лека телесна повреда. Въз основа на така
приетото, на 05.11.2019 г. било издадено и оспореното Заключение за характера и
степента на увреждане на военнослужещ с рег. № И-10264, съгласно което
жалбоподателят И. на 05.04.2019 г., след изпълнение на парашутен скок, при
приземяване се подхлъзва и пада, при което травмира опашната кост, в резултат
на което настъпват промени в здравословното му състояние – фрактура осис кокцигис, което е довело до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота. С посоченото Комисията
признава, че жалбоподателят е получил именно лека телесна повреда.
Описаното от фактическа страна съдът намира за установено въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Свидетелските
показания на разпитания по искане на жалбоподателя свидетел Л. съдът кредитира
като логични, последователни и на практика съответни на събраните по делото
писмени доказателства, а и на заключението на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза. Последната съдът също кредитира, като изготвена
обективно и с необходимите професионални знания и опит, а така също и след
извършен личен преглед на жалбоподателя. От заключението на СМЕ се установява,
че при настъпилата трудова злополука на 05.04.2019 г. / което обстоятелство е
установено по предвидения за това ред по КСО/ на Е.И. са били причинени
следните травматични увреждания – контузия на таза в седалищната област със
счупване на опашната кост- фрактура осис кокцигис, а по-късно са установени и суспектни
данни за фрактура на тялото на първи гръден прешлен. Изрично е посочено, че
тези травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с
или върху твърд тъп предмет /компресионен механизъм/
и добре отговарят по начин и време да са получени при падане върху седалищната
област при приземяване след парашутен скок.
Отчетено е, че двете увреждания, както поотделно, така и в съвкупност са
причинили на И. трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-голям от
един месец, предвид продължилия повече от 4 месеца оздравителен период, в който
И. все още е имал оплаквания, била е ограничена двигателната способност на
снагата, като е изпитвал болки и затруднения при ходене, сядане, ставане,
обръщане, обуване, ходене до тоалетна и е била ограничена възможността му да
извършва пълноценно активни физически движения и трудова дейност.
Неоснователни са доводите на ответната страна във връзка с
посоченото в съдебно заседание оспорване на заключението на експертизата, защото се установява, че същата е напълно съобразена с насоките, дадени в
Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС относно определяне признаците и
различията на видовете телесни повреди по Наказателния кодекс и изрично се е
позовала на това постановление, а следва да се има предвид, че легална
дефиниция на видовете телесни повреди се дава от НК, като ЗОВСРБ, Наредба № Н-6 от 13.02.2018
г. на МО, както и Наредба № Н-12 от
12.04.2010 г. на МО за условията и реда за изплащане на възнагражденията и
обезщетенията на военнослужещите боравят именно с понятието телесна повреда. В
тази връзка вещото лице е определило достатъчно подробно медико-биологичните
признаци на увреждането, така че въз основа на тях да може да се даде и
правната оценка за вида телесна повреда.
От правна страна, съдът намира, че
оспореното заключение е издадено от компетентен колективен орган, конституиран
по надлежния ред, за което се взема предвид, както приложената заповед на
Началника на ВМА за обявяване на персоналния състав на ЦВМК, така и
допълнителното споразумение, касателно назначаването
на д-р Г. – Н.а, хирург, от което е видно, че местоработата й е именно в
отделение на ЦВМК и че то е сключено преди датата на издаване на заключението
по отношение на жалбоподателя. Впрочем, по отношение на компетентността на
органа не е налице и оспорване от страна на жалбоподателя.
Видно е от доказателствата, че
проведената административна процедура е съобразена с изискванията на Наредба №
Н-6 от 2018 г. за военномедицинската експертиза, като производството е
започнало по подадено заявление от военнослужещия по реда на чл.26, ал.1 от
Наредбата, освидетелстването е извършено по документи, съгласно чл.26, ал.2 от
Наредбата, а видно от отразеното в протоколната книга от датата на заседанието
на ЦВМК, е било обсъдено предложение на експерт, изготвено от лекар със
съответната специалност д-р Георгиева - хирург, съгласно изискването на чл.12,
ал.3 от Наредбата. Решението на ЦВМК относно характера на причинената на военнослужещия
И. телесна повреда е взето на заседание на ЦВМК от 04.11.2019 г., проведено
редовно при наличие на предвидените в чл.14 от цитираната Наредба кворум и
мнозинство, за което се съди от приложения протокол от заседанието, носещ и
подписите на председателя и присъствалите на заседанието членове на ЦВМК.
По същество, от доказателствата по
делото категорично е установено, че при изпълнение на военната служба от редник
И. същият е получил телесно увреждане, а именно счупване на опашната кост
/фрактура осис кокцигис/,
което е установено и прието от ЦВМК и потвърдено и от заключението на приетата
по делото СМЕ. Основният спорен въпрос
между страните се отнася до правилността на изводите на ЦВМК в обжалваното заключение,
свързани с квалифицирането на телесната повреда с оглед характера и тежестта й. В оспореното
заключение от 05.11.2019 г. административният орган е приел, че въпросното
счупване е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което
е определено като лека телесна повреда, доколкото описаните медико-биологични
признаци, съответстват действително на определянето на телесната повреда като
лека по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Според
съда, обаче, посоченият извод не е съответен на обективните данни, изводими от
медицинската документация, относно здравословното състояние на жалбоподателя И..
Както се посочи и по-горе, от заключението на приетата по делото СМЕ, се
установява, че описаното категорично установено счупване на опашната кост, само
по себе си и отделно от суспектните данни за счупване
на първи гръден прешлен, тоест независимо от наличието или липсата и на такова
счупване на прешлена, е причинило на жалбоподателя трайно затрудняване движенията
на снагата. Затруднението в движенията на снагата, съгласно определянето на
това понятие, дадено в относимото към случая
Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС, е такова увреждане, което засяга
двигателната способност и съгласуваното свързване на снагата с основните
функции на крайниците на тялото, което може да се изрази в ограничаване на
движението за завиване на тялото или някои части от него, за наклоняването, за
обръщането или завъртването му, или за настъпване на състояние на неподвижност.
В случая, от гласните доказателства се установява, че жалбоподателят, в
следствие на телесното увреждане, е имал съществени затруднения, свързани
именно с нормалното движение на тялото, като не е могъл да се движи бързо, тъй
като е изпитвал болки в кръста и крака, изтръпване на крака, изпитвал е
затруднения при обръщане на тялото и се е нуждаел от чужда помощ за това
движение, изпитвал е затруднение при навеждане на тялото напред. В съдебно
заседание вещото лице е разяснило изрично, че този тип счупване води до
затруднение движенията за завиване на тялото, за навеждане, изправяне,
обръщане, клякане, завъртане. Част от тези затруднения са описани в
медицинската документация.
Що се касае до продължителността на описаното
затрудняване движението на тялото, то според съда, пак съобразно с
разрешението, дадено в цитираното Постановление на Пленума на ВС, същото следва
да се определи категорично като трайно, предвид установеното от медицинската
документация, цитирана и в експертното заключение и потвърдено и от показанията
на свидетеля времетраене на ограниченията в движенията, а именно над 30 дни. В
тази насока действително нормата на чл.129 от НК не определя кое затруднение
следва да се приеме за „трайно“, но именно в тази връзка е налице произнасяне в
същото Постановление № 3/79 г. на ПВС, което е възприето като отправно и от
цялата съдебна практика по въпросите на телесните повреди, като по отношение на
времетраенето ВС е посочил, че за да се определи увреждането като трайно,
следва продължителността на болестнто състояние да е
от поне 30 дни. В случая изрично в експертизата е посочено, че оздравителният
процес при освидетелстваното лице е продължил повече от четири месеца. Ето защо
и според съда, в конкретния случай категорично с оглед на медико-биологичните
признаци на установеното телесно увреждане, както и срока на провежданото
лечение и оздравителен процес следва да се приеме, че се касае до причинена
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, съставляваща трайно
затрудняване движението на снагата, а не лека такава.
В тази насока и
изложените конкретни възражения от страна на пълномощника на ответника във
връзка с експертизата и изводите относно характера на телесната повреда с оглед
на тях, включително и по повод позоваването на трудовете на проф.Р., не могат
да се счетат за основателни. Впрочем, във връзка със зададените от пълномощника
на ответника въпроси към вещото лице в съдебно заседание, следва да се има
предвид, че в труда на проф.Р. „Телесните повреди по НК на РБ.
Медико-биологична характеристика. Съдебномедицинска експертиза“, изд.Сиела, София, 1999 г., в таблица по отношение на въпросното
счупване на опашна кост /ossis coccygis/ е определен
среден срок на имобилизация от 2-4 седмици, както и
срок на нетрудоспособност за физически труд от 2-3 месеца, каквито именно данни
са налице за жалбоподателя от медицинската документация, като съгласно
отразеното от проф.Р., при преценка относно това дали е налице трайно увреждане
по смисъла на НК се вземат предвид, както срокът на задължителната имобилизация, така и времето за възстановяването на основните
присъщи двигателни функции на тялото. Пак там, проф.Р. е посочил, че като леки
телесни повреди действително биха могли да се определят определени фрактури,
като напр. фрактури на шиповидни израстъци, малки
пукнатини на гръдната кост, или фрактури на едно или две ребра, но без
установено разместване, защото причиняват временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Както се каза обаче, в случая е установено едно трайно по
смисъла на чл.129 от НК затруднение движенията на снагата, поради което и
категорично телесната повреда следва да се определи като средна такава. В този
смисъл е напр. и Решение № 779/79г. по
н.д. № 652/79 г. на Трето н.о. на ВС.
Предвид горното съдът намира, че доколкото се установяват основанията за квалифициране на причинената на жалбоподателя телесна
повреда като средна телесна повреда, то Заключението за характера и степента на увреждане
на военнослужещ с рег. № И-10264 от 05.11.2019 г., издадено от ЦВМК при Военномедицинска
академия се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като преписката
следва да се изпрати на административния орган за постановяване на нов акт, съобразно
приетото в мотивите на настоящето решение.
С оглед изхода на правния спор на жалбоподателя следва на основание чл.143,
ал.1 от АПК да бъдат присъдени сумата на дължимата и внесена държавна такса от
10 лева за образуване на делото, както и направените, съгласно определянето им
от съда разноски за възнаграждението на вещото лице от 250 лева, както и
размера на възнаграждението за адвокат от 400 лева, или общо 660 лева.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар и искането за намаляването
му, направено от страна на ответника, е неоснователно, доколкото съгласно чл.8,
ал.3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложима с оглед предмета на делото, минималният предвиден размер на възнаграждението
е 500 лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.Е.И.
Заключение за характера
и степента на увреждане на военнослужещ рег. № И-10624 от 05.11.2019 г.,
издадено от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия -
София.
ИЗПРАЩА преписката на Централна военномедицинска
комисия при Военномедицинска академия
– София за постановяване на ново заключение, при съобразяване на изложените в решението задължителни указания по тълкуването
и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Военномедицинска
академия гр. София, ул.“Св.Георги Софийски“ № 3, да заплати на Е.Е.И. с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 660 лв. /шестстотин
и шестдесет лева/, съставляващи държавна такса и разноски по производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: