Решение по дело №466/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Д. Д. Г. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], ап.13, чрез адв.Р. И. – ПлАК, адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица], ет.5, офис 512, против Решение №202/07.04.2025 г. по АНД № 47/2025 по описа на Районен съд-Плевен. Посочва се в жалбата, че предмет на обжалване в производството пред РС-Плевен е било НП № 76/14.11.2024 г. на Директора на ОДБХ-Плевен, а не посоченото в решението на ПлРС, поради което последното е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне за разглеждане от друг състав. Твърди се, че изложените от ПлРС мотиви са не по обжалваното наказателно постановление, а по различно такова. На следващо място се посочва, че никъде в обжалваното наказателно постановление не е изписан диспозитива на нарушението, под което е подведена Д. Д. Г. с думи, и то така както изисква ЗАНН в чл.57, а именно чрез посочване на дата на извършване на нарушението, място, обстоятелства, извършител.Т. изписване е налице само с цифри на нарушените норми. Твърди се в жалбата, че е нарушен чл.34, ал.1 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че ПлРС приема за дата на извършване на нарушението 24.11.2023 г., а акта за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен на 16.05.2024г., като поради допуснатото нарушение при издаване на НП, последното следва да бъде отменено. Излага се становище и относно противоречие и неяснота относно датата на извършване на нарушението. В НП и АУАН е посочено, че на 19.02.2024 г. в офиса на сградата на ОДБХ-Плевен след обстоен анализ на данните, касаещи отглежданите и установени при проверка на 24.11.2023 г. и т.н. т.е физическа проверка на място е извършена на 24.11.2023 г. а проверка по документи-на 19.02.2024 г. Тази неяснота води до нарушаване правото на защита на касатора, тъй като Д. Д. Г. е затруднена да разбере на коя дата е твърдяно, че е извършено нарушението, за да организира защитата си. Посочва се още, че делото не е установено безспорно кога е извършено нарушение, от Д. Д. Г. ли е извършено и точно в какво се състои противоправното й поведение, свързано с неизпълнение на конкретно предписание на правната норма на чл.8 от Наредба № 39. На следващо място в описателната част на НП е посочена и цитирана нормата на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, която е обща и за извършването на нарушение е следвало изрично да се посочи конкретно за случая по какъв точно начин доверителката ми не е съумяла да защити сигурността и спокойствието, както и нормалния живот на хората, с какви конкретно действия или бездействия.

Твърди се, че от НП и от решението не става ясно кое от визираните в чл. 150, ал.1 и 2 от ЗВМД във вр. с чл.12 от ЗЗЖ, вр.чл.8, ал.1, т.2 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони нарушения е извършила Д. Д. Г., а задълженията посочени в текста са: да се грижи за животните и да не ги изоставя, да осигури на всяко животно в зависимост от вида, възрастта и породата му място за обитаване и условия съобразени с нуждите му, необходимо пространство и свобода на движение, достатъчно количество вода и храна, свободен достъп до местата за хранене и поене, подходящ микроклимат, редовно профилактично ветеринарномедицинско обслужване и незабавно лечение при заболяване или нараняване, подходящи съдове за хранене и поене, п оставени по начин, който не позволява замърсяването им и намалява до минимум агресивната конкуренция между животните, както да предприема всички мерки за предотвратяване бягството на животните. Сочи се още, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно изискването на закона да бъде направено пълно, ясно и точно описание на извършеното нарушение, на което нарушение е дадена точна правна квалификация, както и да бъдат посочени датата, мястото на извършване и обстоятелствата при които е станало това. Посочва се в касационната жалба, че констативен протокол № 4039 до 4044 от 19.02.2024 г. визира проверка по документи, а не на място. Констативен протокол № 3376/24.11.2023 г. визира проверка на място, като проверката се състои от извършено разчитане на транспондерите на кучетата. Независимо от свидетелските показания, които в преобладаващата си част са общи, без да се изследва конкретна дата или период, на л.4 долу от констативен протокол № 3379/24.11.2023 г. е написано цитирам: „Всичките 242 бр. кучета се отглеждат в ограждения на двора като са осигурени и дървени къщички част от помещенията на стари стопански сгради за осигуряване на подслон. Фекалиите са събрани в чували от храна.Дворът е разкалян.“ Този констативен протокол съдържа в по- голямата си част констатации касаещи поведението на Т. Ц., присъствала на проверката, а по същество на визираното нарушение е единствено цитирания текст. Следва тази констатация да се кредитира, тъй като е установена в деня на проверката, а показанията на свидетелите са дадени почни година и половина след тази дата и след още извършени проверки-т.е непосредствените впечатления са посочени в този протокол. Съдът в обжалваното решение се е задоволил с цитиране на елементи от жалбите на живущите в с.Коиловци, които разпитани в качеството на свидетели дават общи показания без конкретика за приетата за дата на извършване на нарушението-24.11.2023 г., с което е нарушен материалния закон. Иска се от съда да отмени решението и бъде постановено друго, с което да се отмени обжалваното НП.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Р. И. – АК-Плевен, която поддържа жалбата и моли съда да отмени Решение №202/07.04.2025 г. по АНД № 47/2025 по описа на Районен съд-Плевен.

Ответникът- Директор на ОДБХ-Плевен, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.П. – АК-Плевен, който моли съда да остави в сила решението на ПлРС. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, взема становище правилност и законосъобразност на решението на въззивния съд, като моли съда да го потвърди.

Административен съд Плевен, трети касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивния 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване е Решение №202/07.04.2025 г. по АНД № 47/2025 по описа на Районен съд-Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 145 от 15.07.2020 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), с което на Д. Д. Г. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], ет.5, ап.13, на основание чл.472, ал.2 и чл.473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е наложена глоба в размер на 1000 лв.

Решението е връчено на жалбоподателя на 09.04.2025г. , а на директора на ОДБХ-Плевен на 17.04.2025г.

Касационната жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство, е депозирана на 22.04.2025г. в РС-Плевен.

Препис от касационната жалба е връчена на директора на ОДБХ-Плевен на 24.04.25г.

С молба с вх.№ 13702/02.05.2025г. от адв. С. П. – процесуален представител на Директора на ОДБХ-Плевен е поискана поправка на очевидна фактическа грешка.

С Решение № 247/05.05.2025г. по АНД № 47/25г. по описа на РС-Плевен съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 202/ 07.04.2025г. по АНД № 47/25г. по описа на РС-Плевен в мотивите и на страница 9 в диспозитива на решението, като вместо „наказателно постановление № 145 от 15.07.2020г.“ следвало да се чете „наказателно постановление №76 от 14.11.2024г.“. В решението бил отбелязан 14 дневен срок за обжалване. Решение № 247/05.05.2025г. по АНД № 47/25г. по описа на РС-Плевен е връчено на представител на Д. Д. Г. на 13.05.25г., а на директора на ОДБХ-Плевен – на 12.05.25г.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че оспореното решение е валидно, допустимо, но постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени.

В мотивите и диспозитива на решението на районния съд предмет на проверка и произнасяне е наказателно постановление № 145 от 15.07.2020г на директора на ОБДХ-Плевен, различно в неговата индивидуализация от действително оспорения акт. Както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение съдът е посочил НП № № 145 от 15.07.2020г., а не и обжалваното НП №76/14.11.2024г.

Производството по обжалване на наказателните постановления пред РС се развива по реда на ЗАНН, а по аргумент от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Както в административнонаказателния процес, така и в наказателния процес, не е регламентиран института на явна фактическа грешка и/или очевидна фактическа грешка. Касационната инстанция намира, че при наличие на дефекти от същия вид в първоинстанционния съдебен акт, постановен по обжалване на акт, издаден по реда на ЗАНН, същите могат да бъдат отстранени по реда на общия касационен контрол.

В случая първоинстанционният съд неправилно е процедирал, като е провел производство за отстраняване на очевидна фактическа грешка. В производствата по ЗАНН пред районния съд липсва процедура, аналогична на тази на чл. 247 от ГПК, поради което отстраняване на грешка по този ред е недопустимо. Правилата на чл. 248а от НПК също са неприложими, тъй като касаят отстраняване на очевидни фактически грешки в обвинителния акт. Недопустимо е и прилагане от РС на правилото на чл.175 от АПК, цитирано в Решение № 247/05.05.2025г. по АНД № 47/25г. по описа на РС-Плевен, тъй като тази възможност касае правомощия на касационната инстанция на основание чл. 63в пр.2 вр. глава XII от АПК. Т. е в случай на допусната от районен съд очевидна фактическа грешка в постановено от него съдебно решение, същата може да бъде отстранена само и единствено по пътя на касационния контрол чрез обжалване и отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение.

По изложените съображения решението следва да се отмени, а делото да се върне на районния съд за ново разглеждане и произнасяне по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление № 76/14.11.2024г., издадено от директора на ОДБХ –Плевен.

По направеното искане за присъждане на разноски в касационната инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Ето защо, съдът

ОТМЕНЯ Решение №202/07.04.2025г., поправено с Решение № 247/05.05.2025г., и двете по АНД № 47/2025 по описа на Районен съд-Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.