Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София …....... 2020 г.
Софийски градски съд – Наказателно
отделение, 9 въззивен състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Зоя Пандурска
и с участието
на прокурор Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛОВА ВНОХД № 4460
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
XXI НПК.
С
присъда от 01.03.2019г. по НОХД № 7027/2018г. Софийски Районен съд-Наказателно
отделение, 130 състав е признал подсъдимия Ш.С.А. за виновен в това, че на 09.08.2017 г., около 01:30 часа,
в гр. София, ул. *******, в двор на къща, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление, като стискал гърдите на
пострадалата, търкал възбудения си полов член в областта на задните й части,
прокарвал ръце по бедрата й и опипвал с ръце гениталиите й, по отношение на
лице, навършило 14 годишна възраст - С.С.Ч., чрез
употреба на сила - ударил й два шамара, душил я с ръце, стискал я през кръста и
й запушил устата с ръка, за да не вика за помощ - престъпление по чл. 150, ал.
1 НК, поради което и на основание чл. 150, ал.1 вр.
чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и
осем месеца.
Съдът на основание чл. 57, ал.1
т.3 от ЗИНЗС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
На основание чл. 59 НК съдът е
зачел при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият Ш.С.А. е бил задържан, считано от 09.08.2017 г. със заповед за
задържане по ЗМВР за срок до 24 часа, с постановление на прокурор при СРП от
09.08.2017 г. за срок до 72 часа, както и времето, през което спрямо същия се е
изпълнявала мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета с определение
на СРС - НО, 147 състав, считано от 11.08.2017г. до 20.10.2017г.
На основание чл. 189, ал.3 НПК е
осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата и по сметка на МВР сумата от
454.94 лева, представляваща сторените в хода на досъдебното производство
разноски, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС
сумата от 210 лева, представляваща сторените в хода на съдебното производство
разноски.
Срещу съдебния акт е подадена
въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия, в
която се претендира да бъде постановена присъда, с която Ш.А. бъде признат за
невиновен по предявеното му обвинение. В допълнението към въззивната жалба
защитникът на подсъдимия излага пространни аргументи, анализирайки
доказателствените източници, за да обоснове позицията си, че подзащитният му не
е осъществил деянието, за чието извършване е признат за виновен. Наред с това
излага становището си, че наложеното на подсъдимия наказание е несправедливо по
размер и поради неприложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. В заключение
формулира исканията си – постановяване на нова присъда от въззивния съд или
намаляване размера на наказанието и отлагане на изпълнението му за съответен
изпитателен срок.
С жалбата и допълнението не се
депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание от
31.10.2019г. въззивният съд по реда на чл.327 и сл. НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
В хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс. А. поддържа изложените
във въззивната жалба и допълнението към нея доводи и моли същите да бъдат
уважени. Акцентира,че СРС при постановяване на своята присъда е възприел изцяло
изложената фактическа обстановка в обвинителния акт на СРП, в който се твърди, че
подсъдимият е нанасял удари и е душил пострадалата Ч.- обстоятелства, които не се
потвърждават нито от съдебно-медицинската експертиза, нито от разпита на самата
пострадала. Посочва, че от приетата съдебно-медицинска експертиза се
установяват единствено кръвонасядания в областта на
китките на пострадалата, като не са констатирани допълнителни наранявания,
каквито се твърди да е причинил подсъдимият А.. Твърди се, че решаващият съд е
допуснал нарушение на процесуалните правила като се е позовал на показанията на
пострадалата, дадени на досъдебната фаза, без съгласието на защитата, които са
прочетени в съдебно заседание, като същите са дадени в нарушение на разпоредбите
на НПК. Излага, че неправилно изцяло е отхвърлена като доказателствен източник
психиатричната експертиза по отношение на пострадалата, тъй като от същата се
констатира, че пострадалата към момента на твърдяното деяние е била на
медикаменти – психотропни вещества. Видно от същата експертиза св. Ч.страда от
заболяване, което в крайна сметка води до възможност за хиперболизиране на
определени ситуации, с оглед постоянното чувство на страх, което е изпитвала
към онзи момент, като е напълно възможно да е възприела ситуацията не така,
както са се случили събитията. Прави се искане да бъде отменена
първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен. Алтернативно се прави искане да бъде изменена същата като
се намали наложеното наказание с приложението на чл. 66 от НК.
Прокурорът от Софийска градска
прокуратура счита, че жалбата на подсъдимия срещу така постановената присъда е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Според него районен съд внимателно
и задълбочено е анализирал събрания доказателствен материал и е достигнал до
извода, че извършител на престъплението е именно подсъдимият. Въз основа на
така анализираните доказателства съдът е приел, че деянието, което е извършено
е с висока степен на обществена опасност. Не са допуснати процесуални
нарушения, които да са ограничили неговите права в качеството му на подсъдим и
не са налице обстоятелства, които да водят до друг извод, освен, че той е
извършител на деянието. Що се отнася до наложеното наказание, смята, че същото
е строго, но справедливо, отговарящо на целите на чл.36, ал.1 от НК. Прави искане да се потвърди изцяло
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият Ш.А. се явява лично
пред въззивната инстанция и изказва съжаление за
случилото се. Моли съда за по-леко наказание.
Софийски градски съд, като
съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
За да постанови присъдата си, районният
съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на което производство е
събрал и обсъдил следните гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
С.С.Ч., вкл. дадените на фазата на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, П.Н.Д., вкл. дадените на фазата на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1 т.1 и т.2 пр.2 НПК, М.- Л.Н.Т., вкл. дадените на фазата на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1 т.2 пр.2 НПК, К.С.Ч.вкл. дадените на фазата на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 т.2
пр.2 НПК и Б.С.А.вкл. дадените на фазата на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 т.2
пр.2 НПК, заключенията на СМЕ, СППЕ на пострадалата Ч., СППЕ на подсъдимия Ш.А.,
писмо от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД, лист за преглед на пациент и
допълнителен лист за преглед и справка за съдимост на подсъдимия.
Въззивният съд счита, че
вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Възприетата
от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната
инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи на
първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото
доказателствен материал – направените от първостепенния съд фактически
констатации, както и оценката на доказателствения
материал, дадена от този съд, изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция
и тя е в следния смисъл:
На 08.08.2017г.
вечерта свидетелката С.С.Ч. се почувствала зле и
посетила УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД, където била прегледана и била
извършена консултация с невролог. Свидетелката напуснала болничното заведение в
00:29 часа на 09.08.2017г. и решила да се поразходи като тръгнала по бул.
„Дондуков”. По същото време подсъдимият Ш.С.А. ***. Той видял свидетелката Ч.и
решил да я заговори като й предложил да изпият по питие. Свидетелката отказала,
след което се отправила към храм- паметник „Св. Александър Невски” и църквата
„Св. Николай Чудотворец”. В района на Руската църква свидетелката се обърнала и
видяла, че подсъдимият я последвал, поради което тя решила отново да се отправи
към бул. „Дондуков”, тъй като същият бил по-оживен. Движейки се по бул.
„Дондуков” свидетелката завила по ул. „Георги Бенковски” и тъй като не
забелязала подсъдимия зад себе си, решила, че същият вече не я следва. На
свидетелката й се доходило до тоалетна по малка нужда и тя влязла в двора на
къща, находяща се на адрес гр. София, ул. *******, за да се облекчи.
Свидетелката Ч.клекнала, за да уринира и тогава видяла подсъдимия, който също
бил влязъл след нея в двора. След като го видяла, тя се изправила и опитала да
излезе от двора, минавайки покрай подсъдимия, но последният й препречил пътя с
ръце. Свидетелката го блъснала, за да успее да мине покрай него, но подсъдимият
А. се нахвърлил върху нея, ударил й два шамара и започнал да я души с ръце.
След това подсъдимият А. преминал зад свидетелката и започнал да я опипва по
гърдите, като ги стискал. Пострадалата започнала да вика за помощ, при което
подсъдимият запушил устата й с ръка. Подсъдимият стискал пострадалата през
кръста и я опипвал по бедрата и по гениталиите. Пострадалата Ч.успяла да извика
за помощ и била чута от свидетелите М.- Л.Т.и П.Д., които излезли пред входната
врата на къщата, в чиито двор се намирали подсъдимият и пострадалата.
Подсъдимият напуснал двора, пострадалата разказала на свидетелките за инцидента
и свидетелката Т.повикала полиция. На място пристигнали полицейски служители, а
свидетелките дали описание на извършителя на деянието. При обход на зададения
им маршрут полицейските служители К.С.Ч.и Б.С.А.забелязали подсъдимия в близост
до Лъвов мост и тъй като отговарял на даденото
описание бил отведен при свидетелките Ч., Т.и Д., които го разпознали. Към
инкриминираната дата свидетелката С.Ч.била навършила 14 години - тя била на 36
години.
В хода на досъдебното
производство е изготвена и съдебно-медицинска експертиза на пострадалата,
според заключението на която на С.Ч.са причинени кръвонасядане
в областта на гривнената става на лявата ръка и
кръвонасядане с линейни охлузвания по гърба на лявата китка. Според
заключението тези наранявания са причинили на пострадалата болка, като експертът
е описал и в резултат на какво могат да бъдат получени тези наранявания.
Както на подс. А., така и на
пострадалата били изготвени съдебно психиатрични – психологични експертизи. От
заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза на подсъдимия
се установява, че по време на инкриминираното деяние липсват данни да се е
намирал в някакво краткотрайно или продължително качествено разстройство на
съзнанието и загуба на поведенчески контрол по смисъла на чл.33 от НК. Същият е
бил в състояние на обикновено алкохолно опиване от средна степен по време на
инкриминираното деяние.
При пострадалата Ч.според
заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза се установява,
че има добри паметови възможности и липсват
когнитивни нарушения като не е открит интелектуален дефицит, който да е пречка
за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране.
Посочва се, че по време на инкриминираното деяние пострадалата е могла да се ориентира правилно
във фактическата обстановка и психичното й състояние й е позволявало правилно
да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от действителността.
Така приетата от първостепенния
съд фактическа обстановка е установена от първата инстанция на базата на
правилен, логичен и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Този
анализ е съобразен с правилата на формалната логика като доказателствата са
анализирани без да бъдат изопачавани, а съдът е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - както
обвинителни такива, така и защитни, като е изложил и подробни съображения кои
от тях кредитира и кои не, в кои части и по какви съображения. Анализът на
доказателствата се споделя изцяло и от въззивния съд, който не намира за
необходимо да преповтаря поради тази причина същите съображения. Първостепенният
съд освен това е взел становище и по всички направени от защитата възражения
както досежно анализа на доказателствата, така и във връзка с възраженията от
правна страна, поради което присъдата се явява и мотивирана, постановена при
спазване на процесуалните правила.
Въззивният съд намира за правилно
решението на контролираната инстанция да постави в основата на фактическите си
изводи показанията на пострадалата свидетелка Ч.. Както обосновано е заключил
първостепенният съд, пострадалото лице е единствен очевидец на инкриминираното
деяние като показанията й са единственото пряко доказателствено средство по
отношение осъществяването на деянието и неговото авторство, което обстоятелство
налага внимателното им разглеждане на плоскостта на собственото им съдържание и
вътрешна логика, при преценка за връзката им с останалите доказателствени
източници. Фактът, че св. С.Ч.е пострадала от престъплението, според настоящия
съдебен състав не е основание същите да бъдат изключени от доказателствената
основа, както и да бъде отречена достоверността им. Въззивната инстанция
извърши самостоятелен и внимателен анализ на показанията на пострадалото лице,
като стигна до извод, че те са последователни, конкретни като не съдържат
вътрешни противоречия. Относно обстоятелството дали е имало размяна на удари
между пострадалата и подсъдимия съдът се
доверява на показанията й дадени
от досъдебното производство, като законосъобразно е било отстранено от страна
на контролирания съд чрез приобщаване по реда на чл.281 от НПК на показанията
на свидетелката от досъдебното производство, като подобно на първата инстанция
и настоящият съдебен състав намира, че така посоченото различие е несъществено
и не внася съмнение в достоверността на изложеното от свидетелката. В тази
връзка се констатира, че свидетелката е разпитвана по време на досъдебното
производство само няколко часа след деянието, като е изложила, че подсъдимият е
разперил ръце, за да й попречи да излезе от двора и тя го блъснала, за да
излезе. Обосновано районният съд е отчел обективността на свидетелката, която
описва фактите, без да ги оценява, квалифицира или изопачава. Въззивният съд счита,
че е налице последователност в изложеното от свидетелката относно действията, с
които деецът е засегнал половата й неприкосновеност против волята й (опипвал я
по гърдите, бедрата и гениталиите й), както и относно упражнената от него принуда
с цел да сломи съпротивата (ударил й два шамара и започнал да я души с ръце),
както по време на разпитите и в хода на наказателното производство, така и пред
свидетелките П.Д. и М.– Л.Т., непосредствено след инцидента, които пресъздават
по еднопосочен начин хронологията на събитията по повод преживяното от
свидетелката конкретно престъпно посегателство. От показанията на пострадалата Ч.се
установява с категоричност и авторството на деянието в лицето на подсъдимия Ш.А..
По време на разпита си пред първоинстанционния съд свидетелката заявява с
увереност, че е разпознала нападателя си. Законосъобразно районният съд е
подходил с доверие към идентификационния извод на свидетелката Ч., независимо
от факта, че подсъдимият я е нападнал в тъмната част на денонощието, доколкото
последната е имала възможност да възприеме лицето на подсъдимия в сравнително
спокойна обстановка, непосредствено преди деянието, докато се е намира на
осветено място – бул. „Дондуков“. Пред съда пострадалото лице прецизно изяснява
последователността на действията на подсъдимия и категорично заявява
убедеността си, че извършителят е именно той като показанията й за
времето, през което той й предложил да
изпият по нещо, след което започнал да я преследва, изясняват без всякакво
съмнение обосноваността на убеждението й, че е могла да наблюдава и
впоследствие да разпознае нападателя си. Въззивната инстанция споделя
заключението на първия съд, че не е
налице мотив за недобросъвестно насочване на разследването от страна на
пострадалото лице към подсъдимия А., доколкото по делото не се установи двамата
да са се срещали и познавали преди извършването на инкриминираното деяние. Поради
това и въззивният съд прие, че показанията на св. Ч.са
надежден доказателствен източник за авторството на
деянието и няма обективни данни, които да поставят по съмнения тяхната
категоричност. В тази връзка противно на доводите на защитата, застъпени в
допълнението на въззивната жалба по повод състоянието в което се е намирала
свидетелката и употребата на успокоителни медикаменти (клонарекс
– успокоително, което се дава за тревожно състояние) към момента на извършване
на деянието и възможността й за възпроизвеждане на случилите се събития, съдът
намира заключението на приетата по делото СППЕ за обективно и безпристрастно.
Вещите лица са имали възможност да се запознаят подробно с материалите по
делото, като въззивният съд не намери основание да се съмнява в обективността,
безпристрастността и наличието на специалните им познания, поради което намира
за правилен извода на районен съд да даде вяра на посоченото заключение.
Позовавайки се на приетата по делото експертиза правилно съдът е приел, че
пострадалото лице не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит, които
да са представлявали пречка за правилната му фактическа ориентация към датата
на инкриминираното деяние, както и че приема на успокоителни към момента на
деянието не е повлиял качествено върху когнитивните й възможности и на тези за
точното възпроизвеждане на случилото се. Противно на възраженията на защитата
настоящият съдебен състав се довери на заключението на експертите като намери,
че пострадалото лице притежава свидетелска годност за конкретния инцидент, като
може да участва пълноценно във фазите на наказателното производство, както и да
дава достоверни свидетелски показания при свое желание. В тази връзка, при
извършената преценка на достоверността на изложеното от свидетелката въззивният
съд отчете установените при освидетелстването личностни характеристики на
пострадалата – липса на склонност да изопачава или преувеличава преживяните
събития, с оглед на което затвърди извода си, че пострадалото лице е
възпроизвело обективно и добросъвестно всички факти от обективната
действителност по време на процесния инцидент.
Поради това и след извършен
самостоятелен анализ на показанията на пострадалото лице въззивният съд намира
за обоснован извода на първата инстанция, че последните са надеждна основа за
установяване на времето, мястото, механизма на извършване на деянието, както и
участието на подсъдимия в него.
На следващо място въззивният съд
намира, че достоверността на показанията на свидетелката се подкрепя от
събраните по делото косвени доказателства, като не се опровергават по надежден
начин и от останалите събрани по делото гласни доказателствени средства.
Съдът преценява като неоснователно
възражението на защитата на подсъдимия Ш.А., че при разпита на непълнолетния
свидетел М.- Л.Т.пред органа на досъдебното производство е допуснато
процесуално нарушение. Правилно районният съд е отбелязал, че протоколът за
разпит на непълнолетния свидетел Т.не е съставен при допускане на съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл. 140,
ал. 2 от НПК присъствието на педагог или психолог при разпит на непълнолетен
свидетел обаче не е задължително, а е по преценка на разследващия орган в
случай на необходимост. Не е необходимо задължително да участва и родител по
време на процесуално-следственото действие. Необходимостта е обвързана с целите
на този способ за събиране на доказателства съобразно конкретните особености на
личността на свидетеля. В настоящия случай приобщените показания на св. М.- Л.Т.не
обосновават съмнение в психическото състояние на разпитвания, доколкото
представляват смислен и хронолотически последователен
разказ за събитията, без необясними вътрешни противоречия и непълноти, който е
логически съответен на други доказателствени материали. Показанията на майка й
св. П.Д., също не са от естество да
разколебаят доказателствената стойност на показанията на св. Т., събрани
непосредствено след събитието.
Настоящата инстанция се довери на
показанията на свидетелите полицейски
служители, като намери същите за обективни, непротиворечиви и вярно отразяващи
непосредствените им възприятия, придобити при изпълнение на служебните им
задължения.
Отчитайки факта, че обясненията
на подсъдимия имат двойствена правна природа
като се явяват едновременно доказателствено средство и основно средство
за реализиране правото на защита, същите са оценявани много внимателно от съда.
В резултат на извършената преценка, настоящият съдебен състав, подобно на
първата инстанция, кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта, в
която същият дава сведения, че на инкриминираната дата се е намирал на мястото
на извършване на деянието, тъй като в тази част те намират подкрепа в целия
събран доказателствен материал. В частта, касаеща липсата на съпричастност към
инкриминираното деяние, правилно същите са оценени като негова защитна позиция,
като не само не намират опора, но се опровергават от събраните и проверени
доказателства, поради което и не ги намира за достоверен източник на
информация.
Като правилни и обосновани, в
пълнота отговарящи на поставените задачи съдът възприе заключенията на приетите
в хода на делото експертизи. Същите са изготвени от вещи лица, разполагащи със
специални познания в съответните области, поради което и настоящият съдебен
състав им се довери изцяло.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна настоящият съдебен състав се солидаризира с
изводите на първата инстанция, че подсъдимият Ш.А. е осъществил престъплението
по чл.150, ал.1 НК, доколкото се установиха всички обективни и субективни
признаци от състава му.
От обективна страна престъпният
състав на чл.150, ал.1 НК изисква подсъдимият да е извършил блудствени действия
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст, като за това същият следва
да е употребил сила или заплашване. Съставомерните действия по чл.150, ал.1 НК
са от такова естество, че да целят възбуждане или удовлетворяване на полово
желание без съвкупление. Престъплението по чл.150, ал.1 НК е формално по своя
характер, поради което съставът му не предвижда настъпването на
общественоопасни последици. За осъществяване на престъплението е достатъчно
действията, обуславящи изпълнителното деяние, да са имали определената от
законодателя цел, като не е необходимо да се е постигнал някакъв друг
съставомерен резултат, в частност полово удовлетворение или получаване на
възбуда.
В настоящия случай по несъмнен
начин по делото е доказано, че подсъдимият е реализирал престъплението от
обективна страна, като на 09.08.2017 г. около 01:30 часа в двора на къща,
находяща се на адрес гр. София, ул. ******* е извършил действия с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление с навършилата 14 години
пострадала С.Ч., като я принудил към това със сила. Установи се, че подсъдимият
е осъществил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление е пострадалата, като я опипвал /стискал/ по гърдите, търкал
възбудения си полов член в областта на задните й части, прокарвал ръце по
бедрата й и опипвал с ръце гениталиите й.
Употребената от подсъдимия А.
сила е била насочена и довела до сломяване на съпротивата на пострадалата, а
след като парирал съпротивата на свидетелката Ч.подсъдимият започнал да я опипва /стиска/ по гърдите,
търкал възбудения си полов член в областта на задните й части, прокарвал ръце
по бедрата й и опипвал с ръце гениталиите й, които действия безспорно са от
естеството да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление. Поради
това, подобно на първия съд, този съдебен състав намира, че подсъдимият Ш.А. е
извършил двете обективни предпоставки на двуактното престъпление по чл.150,
ал.1 НК – принуда и извършване на действия с цел възбуждане или удовлетворяване
на полово желание без съвкупление.
Деянието е осъществено и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият А. е съзнавал
обществената опасност на инкриминираното деяние, в конкретния случай извършване
на инкриминираните блудствени действия без съгласието на пострадалата, както и
формите на упражнената от него принуда, целяща сломяване на съпротивата й като
е целял пряко настъпването на това изменение на обективната действителност.
Освен това инкриминираните действия са извършени от него със специална цел -
възбуждане на полово желание и полово удовлетворение.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия А.
по реда на чл. 54 от НК, като правилно е преценил както смекчаващите, така и отегчаващите
вината на подсъдимия обстоятелства. Правилно първостепенният съд е намерил, че
подсъдимият е посегнал спрямо младо момиче, намиращо се в уязвимо положение,
през тъмната част на денонощието, сломявайки съпротивата й със сила, които се
явяват отегчаващи вината обстоятелства. Наред с това решаващият съдебен състав
правилно е отчел, че подсъдимият е неосъждан и трудово ангажиран. С оглед
изложеното и за постигане на целите на чл.36 НК правилно СРС е определил
наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца като същото е
определено в законоустановения минимум по чл.150, ал.1 НК. Постановявайки
наказанието да се изтърпи ефективно, а не да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК правилно първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия, като по този начин е отчел преимуществото на отегчаващите
отговорността на същия обстоятелства, макар и да е записал в мотивите, че е
налице баланс между смекчаващи отегчаващи отговорността обстоятелства, но на
практика е посочил много повече отегчаващи такива, отколкото смекчаващи.
С оглед на това въззивният съд
счита, че искането на защитата на подсъдимия за намаляване размера на
наложеното на подс. А. наказание, както и режима на неговото изтърпяване не
следва да бъде уважавано, тъй като наказанието е определено законосъобразно,
индивидуализирано е правилно и напълно резонно с оглед както личността на
подсъдимия и степента му на обществена опасност, така и предвид характера на
самото деяние е постановено да бъде
изтърпяно ефективно, независимо от наличието на възможност за отлагане на
изпълнението на същото по реда на чл.66, ал.1 НК.
Правилно от това наказание е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Правилно на основание чл.189,
ал.3 от НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
При извършената цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда въззивният съд не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила
или необоснованост, поради което приема, че същата следва да бъде изцяло потвърдена.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.03.2019г. по НОХД № 7027/2018г. на
Софийски
районен съд – Наказателна колегия, 130 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.