Р Е Ш Е Н И  Е    №  260240    

 

гр. С., 18.11.2020 година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     С. районен съд,  гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в   състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1193/2020  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

   Предмет на производството е предявен иск  с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД с цена на иска 3 000 лева.

 

В исковата молба ищецът твърди, че е потърпевш от деянията на ответника, който на 20.12.2017 г. с негов приятел - М.К., са му нанесли побой пред ресторант „Орфей“ в гр. Ямбол, но на заведеното от ищеца НЧХД № 217 от 2018 г. на PC Ямбол, приятелят му К. като свидетел поел вината върху себе си и съответно бил осъден впоследствие по НЧХД № 628 от 2018 г. на PC Ямбол.

Твърди, че повод за тези действия на ответника била измислена история за оказван тормоз по служебна линия над съпругата му, която била негова подчинена като служител на БДЖ.

За да оправдаят нанесения на 20.12.2017 г. над него побой, ответникът Б. и съпругата му Т.Б.предприели впоследствие съзнателни и явно целенасочени действия по неговото дискредитиране.

След нанесения му побой, в края на м. декември 2017 г. двамата посетили директора на предприятието в гр. Пловдив инж. Г.В.и заявили, че през м. ноември 2017 г. е упражнил недопустим натиск над Б., но не подават това в писмен вид, а се установява, че твърдяното от тях се е случило м. август 2017 г.

Отново за тази цел, на 04.01.2018 г. Б. подала жалба в КЗД за оказван сексуален тормоз по признак „пол“, за което било образувано дело в КЗД София, приключило с решение № 299 от 18.07.2018 г., с което е прието, че няма извършено от ищеца нарушение спрямо Т.Б.по линия на КЗД.

Сочи, че междувременно ответникът Н.Б. подал жалби срещу него за осъществяван тормоз спрямо съпругата му в Районна прокуратура С. и в РУ на МВР С., по които бил призоваван и предупреден по реда на ЗМВР.

На 26.01.2018 г. ответникът Н.Б. подал сигнал вх. № 13-00-23 до министъра на транспорта, с оплакване за оказван системен психически и сексуален тормоз над съпругата му, като впоследствие подал нови такива на 16.05.2018 г. под същия номер и на 29.05.2018 г. под № 13-00-136, в резултат на което ищецът бил подложен на множество проверки, включително отстранен от работа по отношение на обекта - ж. п. гара Желю войвода, където работела съпругата на ответника, образувано било дисциплинарно производство и бил наказан с последно предупреждение за уволнение, заради подадената от съпругата на ответника жалба в КЗД и привличане на работодателя като ответник в производството пред КЗД.

Твърди, че производството продължило близо две години, през който период бил подложен на неоснователно преследване и санкции по месторабота и претърпял много и сериозни вреди именно въз основа действията на ответника по отношение на неоснователно отстраняване от заеманата от него длъжност началник регионален център Бургас, заради неговите неоснователни сигнали подадени в транспортното министерство именно с цел да го дискредитира.

Сочи, че в резултат на тези именно действия от страна на ответника Б. бил не само злепоставен пред ръководството на министерството и прекия му работодател, но и наказан дисциплинарно, за да се застраховат срещу евентуално осъдително решение от страна на КЗД поради сериозния размер на санкцията по ЗЗДискр. Със заповед № 248 от 15.02.2018 г. бил преместен на друга работа за срок от два месеца, като бил снет от заеманата длъжност „Началник регионален център – Бургас” и преназначен за началник ж. п. гара „Владимир Павлов” Бургас.

По повод поредната жалба на ответника Б. до министъра на транспорта, работодателят му, за да се защити по евентуална възможност да бъде санкциониран от КЗД за допуснатата от тях възможност за прояви на дискриминация, му било наложено наказание „последно предупреждение” за уволнение, което обжалвал пред Районен съд Пловдив, където бе заведено гр. д. № 9274 от 2018 г., което все още продължава след спирането му до произнасянето на КЗД и сега е възобновено.

Твърди, че в резултат на всичко това получил сериозни здравословни проблеми, изразяващи се в сърдечен инсулт, усложнения на заболяването ми от артериална Хипертония, поради и което бил хоспитализиран за няколко дни с оглед за да му бъдат направени необходимите изследвания и подготвян за операция, но предвид висок риск от такава, бил в болнични за срок от един месец, продължен с още 10 дни, след което се върнал на работа, но само месец по - късно отново получил същите симптоми на сърдечни пристъпи, оттам и необходимост от продължително домашно лечение.

Така здравословното му състояние се влошило, като в средата на 2018 г. и през м. юли 2019 г. отново в разгара на пътуванията и разправиите по делата в София и Пловдив, вдигнал нивото на кръвната си захар и тъй като бил диагностициран като диабетик - захарен диабет тип 2, бил хоспитализиран през 2018 г. в УМБАЛ, а през 2019 г. в МБАЛ Поморие за една седмица, а след това му бил даден болничен за 25 дни, или общо един месец - от 11.07.2019 г. до 09.08.2019 г.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.Д.Б., да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от 26.01.2018 г. - деня на депозиране на първия му сигнал в Министерството на транспорта.

Претендира разноските по делото.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника Н.Д.Б., в който счита исковата молба за неоснователна и недоказана, поради което оспорва същата. Оспорва всички обстоятелства изложени в исковата молба като счита, че не ищеца, а той и съпругата му са били тези, подложени на системен тормоз. Заявява, че никога не е искал да се саморазправя с ищеца, поради което е предприел и законови мерки, изразяващи се в депозиране на жалби и докладване на ситуацията пред началниците. Счита за неоснователно твърдението, че подадените от него жалби и сигнали са в основата на претърпените от ищеца вреди. Неговите действия не представлявали противоправно поведение. Не били налице и доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди именно във връзка с подадените жалби и образуваната в РП С. преписка, както и не били налице доказателства, че тези увреждания са в пряка и непосредствена връзка с тях. Заявява, че здравословното състояние на ищеца е било влошено много преди тези събития.

    В с.з. ищецът, редовно призован се представлява от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата молба като допустима, основателна и доказана и осъди ответника да заплати на ищеца претендираното обезщетение.

            Ответникът, редовно призован се представлява от процесуален представител, който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: 

По повод жалба на Н.Б. и жалба  на Т.Б.със Заповед на Директора на УДВГД- Пловдив № 69/29.03.2018 г. С.М. е наказан с „предупреждение за уволнение“ за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина, съставляващо текста на чл. 187, т.10 от КТ, вр. чл. 17 от Закона за защита от дискриминация.

Жалби са депозирани  от ответника до  РП- С., сигнал до Министъра на транспорта и жалба до Директора на Регионално поделение“Управление движението на влаковете и гаровата дейност. Жалби са депозирани и от ищеца до ДП „ Национална компания железопътна инфраструктура“ против ответника.

По повод тъжба от С.Й.М. против Н.Д.Б. е образувано НЧХД № 217 по описа на РС Ямбол за 2018 г. В тъжбата тъжителят сочи, че на 20.12.2017 г. в гр. Ямбол, ресторант „Орфей”, където празнувал с колеги от БДЖ Нова Година, подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144 ал.1 от НК, чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 от НК и чл. 130 ал.2 от НК. Моли съда да постанови присъда, с която да осъди подсъдимия по предявените му обвинения, както и да го осъди да му заплати неимуществени вреди. С Присъда № 96/12.06.2018 г. състав на ЯРС е признал подсъдимия Б. за невиновен по предявените му обвинения. С Решение № 85/19.10.2018 г. постановено по ВНЧХД № 213/2018 г., състав на Ямболски окръжен съд потвърждава Присъда № 96/12.06.2018 г. постановено по НЧХД № 217/2018 г. по описа на ЯРС.

По делото е приложено и НЧХД № 628/2018 г., образувано по повод тъжба от С.Й.М. против М.Т.К., за извършено  на 20.12.2017 г. в гр. Ямбол, пред заведение „Орфей” престъпление по чл. 130 ал.1 от НК. С Присъда № 86/10.07.2019 г., подсъдимият К. е признат за виновен като му е наложено наказание Пробация, както и е осъден да заплати на тъжителя М. обезщетение за причинени неимуществени вреди. С Решение № 150/06.01.2020 г. постановено по ВНЧХД № 239/2019 г., състав на Ямболски окръжен съд потвърждава Присъда № 86/10.07.2019 г. на ЯРС.

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си свид. М.С.заявява, че Т.Б.му е колежка, работят в БДЖ. Познава съпруга й като Началник гара С., той бил охранител там. Сочи, че са били на Новогодишен банкет в гр. Ямбол, станала суматоха отвън до входната врата на ресторанта и колегите му казали, че е имало побой и са били колегата С.М., имал наранявания по крака и кръв са видели. От колегите разбрал, че съпруга на Т.е участвал с още някой. Впоследствие от г-н М. разбрал кои са били участниците в побоя. Той бил много уплашен, страхувал се явно за живота си. Известно му било, че е подал молби до съда в гр. Ямбол за инцидента. Заявява, че е присъствал на събрание в Бургас, това били рутинни събирания, които се провеждали на 20 – 30 дни за запознаване с последните заповеди, станало въпрос  във връзка с терористичните заплахи да не се заключват вратите и да се държат прозорците открити. Там разбрал, че Т.Б.е била на работа и била заключена в стаята със стрелочника, който бил на смяна. Г-н М. бил влязъл с натиск на вратата в стаята и е направил забележка да се изпълняват нарежданията на генералния директор. Имена не били споменавани на събранията, заострено било вниманието да се изпълняват заповедите, които касаят безопасността на пътниците. Била подадена някаква жалба до Комисия за защита от дискриминация, участвал е на такова дело като свидетел. Разбрал, че има пусната жалба срещу г-н М. до МТ и до Директора на управлението в Пловдив. Били са на дело в Пловдив във връзка с тази жалба. В периода като бил Началник гара, г-н М. му бил началник. Сочи, че е ходил по дела образувани от Т.Б.. На едно събрание, М. е казал, че са пуснати жалби против него. Колегите му казали относно побоя, че са разпознали г-н Б., а другия с него не са го разпознали. Г-н М. е тръгнал да се прибира и на входната врата са го пресрещнали и са му нанесли телесни повреди. Не знае за изхода на делото.

В показанията си свид. С.С.заявява, че познава г-н М. от 2005 г., той бил началник на РЦ Бургас. Т.Б.работела като ръководител движение, а той бил ръководител гара Ж. войвода. Била подчинена на г-н М.. Г-н Б. бил полицай към служба Железници, бил на гара С.. Сочи, че при извършена проверка от г-н М. на гара Ж. войвода, заварва външната врата на приемното здание заключена, вследствие на което се оказало, че стрелочника я заключва машинално. Г-н М. почукал, никой не му отворил, удря вратата и се промъква вътре, след което се развил скандал. Инцидента се разчул на едно събрание в Бургас, където г-н М. казал за случилото се, като впоследствие принудил всички присъстващи на събранието да кажат, че такова нещо не е  казвал и такова нещо не са чували. Единствено той и още някой го твърдели. Били тридесет и няколко началник гара, които били там. Г-н Б. не е бил там, но впоследствие е научил от жена си. Коментирал се случая, от всички гари звънели да питат какво става там, какви са тези истории. Видял г-жа Б. на другия ден, била разплакана, разочарована, защото имало и други случаи когато г-н М. я бил разплаквал. На изпитите, които държали всяка година по квалификационни групи и охрана на труда, в комисията участвал г-н М. и Началник гара. Обикновено питал жените за кръвотеченията, като те са три, а той казвал, че можело да са четири, тъй като имало и менструално течение. На въпроса относно изкуственото дишане, те са два, а той казал, че имало и трети. Г-жа Б. се разплакала и излязла, а той й казал да проучи въпросите и да се яви пак. Не бил присъствал на лични предложения отправени към г-жа Б.. Присъствал е на събранието в Бургас, всички началник гари са присъствали. От колеги е чувал, че г-н М. е упражнявал натиск да отрекат, че са чували такова нещо. След тия постъпки личните им отношения били обтегнати. Г-н М. обиждал колегите и им правел по три пъти на ден проверки. Не знае кога били сезирани ръководните органи. Давал е обяснения в Пловдив. Юрисконсулта на предприятието го извикал за обяснения по този случай. Повече от година било изминало от случая. В служебната си дейност бил наказван от г-н М. два или три пъти. Не е подавал жалби, защото наказанията били справедливи. Никога не е възразил относно атестацията си.

            Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:

            Съдът е сезиран с иск с пр. осн. чл. 45 от ЗЗД, като ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати  сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от деня на депозиране на първи сигнал  на ответника до Министерство на транспорта.

            Ищецът твърди в ИМ , че е потърпевш и от деяния на ответника, който на 20.12.2017 г. с негов приятел му нанесли побой пред ресторант „Орфей „ в гр. Ямбол.

Безспорно се установи в производството, че по  тъжба на  С.Й.М. е  било образувано НЧХД № 217 по описа на РС Ямбол за 2018 г. затова, че на 20.12.2017 г. в гр. Ямбол, ресторант „Орфей”, Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144 ал.1 от НК, чл. 148 ал.1 т.1, вр. чл. 146 ал.1 от НК и чл. 130 ал.2 от НК. С Присъда № 96/12.06.2018 г. състав на ЯРС е признал подсъдимия Б. за невиновен по предявените му обвинения. С Решение № 85/19.10.2018 г. постановено по ВНЧХД № 213/2018 г., състав на Ямболски окръжен съд е потвърдил Присъда № 96/12.06.2018 г.

Отговорността по  чл. 45 от ЗЗД е отговорност на физическо лице, като всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен искът, следва да бъдат налице всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното увреждане- противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и наличието на вина.

 Постановената и влязла в сила присъда на наказателния съд, има за гражданския съд задължителна сила, съгласно чл. 300 от ГПК. Ответникът е признат за невиновен  в  производството по НЧХД № 217 на РС- Ямбол, като съдът не следва да обсъжда твърденията на ищеца, че друго лице е поело вината за нанесен побой.

Не се оспорва от ответника  обстоятелството , че е подал жалба до РП- С., сигнал до Министъра на транспорта и жалба до Директора на Регионално поделение“Управление движението на влаковете и гаровата дейност. Жалби са депозирани и от ищеца до РП,  ДП „ Национална компания железопътна инфраструктура“ против ответника.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че М. ***.  Съпругата на ответника Т.Б.работела като ръководител движение с. Ж. войвода. Била подчинена на г-н М.. Св. С.С.сочи, че при извършена проверка от г-н М. на гара Ж. войвода, заварил външната врата на приемното здание заключена, вследствие на което се оказало, че стрелочника я заключва машинално. Г-н М. почукал, никой не му отворил, ударил вратата и се промъква вътре, след което се развил скандал. Инцидента се разчул на едно събрание в Бургас, където г-н М. казал за случилото се, като впоследствие принудил всички присъстващи на събранието да кажат, че такова нещо не е  казвал и такова нещо не са чували. Единствено той и още някой го твърдели. Били тридесет и няколко началник гара, които били там. Н.Б. не бил там, но впоследствие е научил от жена си. Коментирал се случая, от всички гари звънели да питат какво става там, какви са тези истории. Видял г-жа Б. на другия ден, била разплакана, разочарована, защото имало и други случаи когато г-н М. я бил разплаквал. Не бил присъствал на лични предложения отправени към г-жа Б.. Присъствал е на събранието в Бургас, всички началник гари са присъствали. От колеги е чувал, че г-н М. е упражнявал натиск да отрекат, че са чували такова нещо. Давал е обяснения в Пловдив. Юрисконсулта на предприятието го извикал за обяснения по този случай. Повече от година било изминало от случая.

В показанията си свид. М.С.заявява, че Т.Б.му е колежка, работят в БДЖ. Познава съпруга й като Началник гара С., той бил охранител там. Сочи, че са били на Новогодишен банкет в гр. Ямбол, станала суматоха отвън до входната врата на ресторанта и колегите му казали, че е имало побой над С.М.. От колегите разбрал, че съпруга на Т.е участвал с още някой. Впоследствие от г-н М. разбрал кои са били участниците в побоя. Той бил много уплашен, страхувал се явно за живота си. Подал молби до съда в гр. Ямбол за инцидента. Заявява, че е присъствал на събрание в Бургас. Там разбрал, че Т.Б.е била на работа и била заключена в стаята със стрелочника, който бил на смяна. Г-н М. бил влязъл с натиск на вратата в стаята и е направил забележка да се изпълняват нарежданията на генералния директор. Била подадена някаква жалба до Комисия за защита от дискриминация, участвал е на такова дело като свидетел. Разбрал, че има пусната жалба срещу г-н М. до МТ и до Директора на управлението в Пловдив. Били са на дело в Пловдив във връзка с тази жалба.

Претенцията си ищецът обосновава единствено и само с поведение на ответника, изразяващо се в сезиране на съответните органи, на които е подчинен ищецът с жалби за извършени от него неправомерни действия спрямо съпругата  му. Твърди, че се касае за клевета, поради което били засегнати честа, достойнството и доброто му име, причинени му били негативни изживявания и съответно претендира обезщетение за неимуществени вреди. Такива негативни преживявания не се установи ищецът да е понесъл от събраните по делото гласни доказателства. Единствено се установи от показанията на св.  Стамболян , че ищецът бил много уплашен, страхувал се явно за живота си вследствие на побоя пред ресторант „Орфей „ в гр. Ямбол, за който ответникът е признат за невиновен в извършване на престъпление.

Основният въпрос на който следва да се отговори е дали подавайки жалбите и сигналите пред компетентните органи ответникът е злоупотребил с права.

Константна е съдебната практика, че отговорността за непозволено увреждане предпоставя вреди от деяние, което е неправомерно. Сезирането на надлежните органи със сигнал или жалба от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Гражданите имат право да подадат жалба, или сигнали с твърдения за извършено от дадено лице престъпление или неправомерно действие. Това действие би могло да е деликтно, ако се установи състав на набедяване или злоупотреба с право, т. е. следва да се докаже от субективна страна умисъл и вина. Същевременно, жалбоподателят е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение, е налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това подава жалбата, за да навреди другиму, или да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е установената задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 245 от 5.11.2014 г. на ВКС по Г. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, и  Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по Г. д. № 1243/2009 г., IV г. о. Изводи за основателност на претенцията не могат да се направят и от данните, че жалбите са многобройни. Наличието на повторяемост не може да мотивира друг извод, защото няма забрана за това.  Освен това и ищецът е депозирал срещу ответника жалби .

Правото на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи е основно конституционно право, предвидено в чл. 45 от Конституцията на България. Подаването на жалби и сигнали представлява правомерно действие, гарантирано от Конституцията.

В случая в тежест на ищеца бе да докаже, че ответникът е подавал жалбите и сигналите с цел да го увреди. Ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на тези твърдения.

Установи се, че в резултат на подадените от ответника жалби и сигнали е извършена проверка и на ищеца е наложено наказание, предупреждение за уволнение“, както и  и е бил преместен на друга работа за срок от два месеца на осн. чл. 17 от ЗЗДискр.

По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По делото не се установиха кумулативно изискуемите се елементи от визирания в закона фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца: противоправно поведение на ответника, причиняване на вреда на ищеца връзка между противоправното поведение и вредата, както и вина.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК  ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в производството  400 лева заплатено заплатено адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

           

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Й.М. с ЕГН ********** ***, против Н.Д.Б. с ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответника да заплати сумата 3 000 лева на осн. чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 26.01.2018 г.- деня на депозиране на първи сигнал в Министерството на транспорта като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

  ОСЪЖДА С.Й.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Н.Д.Б. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 400 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: